Р Е Ш Е Н И Е
№ 671 14.11.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На тридесети октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр.дело № 911 по описа за 2017 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 91/04.04.2019г. по гр.д. № 3595 по описа за 2018г. на ВКС, ІV гр.о. е обезсилено решение № 79/04.07.2018г. по В.гр.д. № 73/2018г. по описа на Окръжен съд – Търговище /с което е потвърдено решение № 109/09.03.2018г. по гр.д. № 911/2017г. по описа на Районен съд-Търговище/ и делото е върнато на Районен съд – Търговище за разглеждане на предявените искове:
1. за унищожаване на упълномощителна сделка поради неспособност да се разбират и ръководят действията, по чл.31 от ЗЗД и
2. за нищожност на договор за продажба, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона по чл.152 от ЗЗД.
По отношение на първия иск : Ищцата – Е.А.Д. *** исковата си молба, че сключила с „ВСК Популярна Каса Армеда“-Разград един договор за заем за сума в размер на 3000 лв. – на 19.02.2016г. и втори договор за заем в размер на 7000 лв. на – 08.06.2016г., като уговорката на ищцата с първата ответница Л.И.Я. била с втория заем да бъде погасен остатъка от заем от 19.02.2016 г. По повод отпускането на заема ищцата с първата ответница посетила нотариална кантора и подписала набор от документи. Ищцата отишла в кантората на нотариус Г.Г.заедно с Л.И.Я.. Подписа и почерка на пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието от дата 19.02.2016 г. са на ищцата. Не отрича, но тъй като и били дадени за подпис няколко документа, набор от документи, не видяла, че подписала пълномощно. Не е решавала да подписва такова пълномощно за Л.Я., тъй като се е запознала с нея същия ден, за първи път я видяла. Запознал ги Л.И. Г.. Изобщо не е решавала да упълномощава Л.Я. за действията, посочени в пълномощното от дата 19.02.2016 г. Към момента на 19.02.2016 г. е могла е да разбира и ръководи действията си, когато е и изтеглила кредит. Към датата 19.02.2016 г. ищцата е употребила болкоуспокояващото лекарство „Оксиконтин“, изпила сутринта едно хапче около 7- 8 часа и е била в нормално състояние. Никой не и е прочел, нито е дал тя да прочете лично какво е подписала на 19.02.2016 г. в кантората на нотариус Г. Г.. Ищцата пропуснала няколко вноски от заема. Освен пенсията си, имала и едно жилище, за което била притеснена. След консултация ищцата направила справка в Имотния регистър и установила, че първата ответница като неин пълномощник продала на втория ответник собственото и жилище за сумата от 5000 лв. Продажбата е извършена на 25.02.2016г. Ищцата не е упълномощавала първата ответница и не е давала съгласие за продажба на жилището и. Тъй като има нелечими заболявания ищцата е с постоянен прием на болкоуспокояващо „Оксиконтин“. На 15.05.2017 г. получила нотариална покана да освободи жилището. По отношение на втория иск ищцата Е.А.Д. *** твърди , че тя лично е подписала на 19.02. 2016 г. около два и половина часа след обяд този писмен Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г. /приложен на л.8 по делото/, за сумата 3000 лева. Ищцата като заемател, договаряла клаузите на посочения Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г. с Л.И.Я., за която Л.И.Г.и е казал, че тя е човека, който дава кредити. Във връзка със сключването на Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г. изобщо не и е искано никакво обезпечение. Л.Я. е искала да погледне нотариалния акт, за да види дали има нещо зад гърба си, като собственост ищцата, като заемател. Изобщо не е ставало дума между ищцата, като заемател и заемодателя „ВСК Армеда“ за заем, не е ставало дума за договорка или някакво обезпечение на паричния дълг, ищцата да прехвърли собствеността си чрез упълномощаване на Л.И.Я. ***. Редовно призована ищцата се яви лично и с упълномощен процесуален представител – а.. Цв. И. ***, който поддържа исковете. Представени са писмени бележки от пълномощника с вх.рег.№ 11232/08.11.2019г. след изтичане на дадения едноседмичен срок – до 06.11.2019г. вкл., на осн. чл.149 ал.3 от ГПК.
Ответниците, редовно уведомени за исковата молба подадоха в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор съгласно който считат, исковете за допустими, но неоснователни. Първата ответница – Л.И.Я. *** възразява, че няма нищо общо между двата договора за заем, които ищцата е сключила на 19.02.206г. и на 08.06.2016г. с ВСК „Популярна каса Армеда“ и упълномощаването и за извършване на продажба на имота на ищцата. На 17-18.02.2016г. или няколко дни по-рано ищцата сама потърсила първата ответница, която има фирма „Лемар Транс“ ЕООД за покупко-продажби на имоти, като и предложила да и продаде апартамента, тъй като спешно се нуждае от пари и е съгласна да го продаде за 5000 лв. Няколко дни по-късно ищцата и първата ответница заедно отишли в кантората на нотариус Г. , за изготвяне на пълномощното. Ищцата сама представели документите си за собственост на имота. Нотариуса прочел пълномощното, разяснил го и попитал ищцата съгласна ли е и тя отговорила, че е съгласна. Между упълномощаването и извършването на покупко-продажбата изминали около 6-7 дни. Ищцата е била в пълно и ясно съзнание когато подписала пълномощното и в следващите дни не го е оттеглила. Вторият ответник –„Е-Център“ ЕООД-с. Пчелник, общ. Долни чифлик, област Варна възразява в писмения си отговор, че пълномощното от ищцата за първата ответница било нотариално заверено, както и нотариално заверени са били декларациите по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25 ЗННД. Продажната цена вторият ответник като купувач по сделката платил на първата ответница като пълномощник на продавачката, ищцата по делото. Редовно призовани в открито заседание двамата ответници се представляват от пълномощника им – а.. Д.Т. ***, който поддържа писмените отговори и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на ответниците им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От представения от ищцата писмен договор за паричен заем № 01000000492/19.02.2016г., сключен на 19.02.2016г. между заемодател: ВСК „Популярна Каса АРМЕДА“ гр. Разград, представлявана от М.Г.П., чрез А.М.Я.-член на УС и представител на Заемния съвет, от една страна и заемател: Е.А.Д.-член на ВСК „Популярна Каса АРМЕДА“, с постоянен адрес ***, от друга страна, се установи, че заемодателят предоставя на заемателя паричен заем, чиято главница е в размер на 3000 лв. Съгласно чл.20 от договор, по преценка на заемния съвет , заемодателят може да изиска обезпечение: 1. Поръчител; 2. Запис на заповед; 3. Ипотека на недвижим имот. По силата на чл.23 неразделна част от настоящия договор са:декларация за лични данни; молба за отпускане на заем; схема за погасяване. Визираният договор за паричен заем от 19.02.2019г. е подписан за заемодател от : А.Я., а за заемател от: Е.Д.. Към въпросния договор Приложение № 1 е Схема на погасяване, в която са описани 12 бр. месечни вноски, дати на погасяване; главница ; лихви и размер на погасителни вноски. Видно от представения от ищцата Разходен касов ордер № 93 от 19.02.2016г. в 13.36 ч. е получила сумата от 3000 лв. като основанието за плащане е: Договор № 01000000492 от 19.02.2016г. РКО е издаден на касата в гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 5 и подписан от касиер Т.П.С.и от заемателя.
От представения от ищцата писмен договор за паричен заем № 01000000645/08.06.2016г., сключен на 08.06.2016г. между заемодател: ВСК „Популярна Каса АРМЕДА“ гр. Разград, представлявана от М.Г.П., чрез А.М.Я.-член на УС и представител на Заемния съвет, от една страна и заемател: Е.А.Д.-член на ВСК „Популярна Каса АРМЕДА“, с постоянен адрес ***, от друга страна, се установи, че заемодателят предоставя на заемателя паричен заем, чиято главница е в размер на 7000 лв. Съгласно чл.20 от договор, по преценка на заемния съвет , заемодателят може да изиска обезпечение: 1. Поръчител; 2. Запис на заповед; 3. Ипотека на недвижим имот. По силата на чл.23 неразделна част от настоящия договор са:декларация за лични данни; молба за отпускане на заем; схема за погасяване. Визираният договор за паричен заем от 08.06.2016г. е подписан за заемодател от : А.Я., а за заемател от: Е.Д.. Към въпросния договор Приложение № 1 е Схема на погасяване, в която са описани 12 бр. месечни вноски, дати на погасяване; главница ; лихви и размер на погасителни вноски. Видно от представения от ищцата Разходен касов ордер № 254 от 08.06.2016г. в 15.10 ч. е получила сумата от 7000 лв. като основанието за плащане е: договор № 01000000645 от 08.06.2016г. РКО е издаден на касата в гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 5 и подписан от касиер , на който не е посочено името и от заемателя.
Видно от приложеното нотариално дело № 42 /2016г. по описа на нотариус Г.Г.– рег.№ 223 на НК /л.75- л.93 по настоящото дело/, с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ на 20.10.1989г., ищцата Е.А.Д. е закупила от СД „Изграждане на селищни системи“-Търговище недвижим имот – жилище № 8, находящо се в жилищна сграда – конфекция кв.71 , комплекс група 4, вход В, етаж 3, на ул. „Б.“ № 4 в гр. Търговище, което жилище е с площ 40 кв.м., ведно с избено помещение № 8 и 0.0080 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа /рег.№ 524/ и с нотариална заверка на съдържанието /рег.№ 525/ от дата 19.02.2016г. на нотариус Г. Г., ищцата Е.А.Д. упълномощава Л.И.Я. ***: да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, дарение, замяна или друг възмезден способ, включително и да договаря сама със себе си, или отделно с лица, от които е упълномощен на друго основание , съгласно чл.38 ЗЗД, относно недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Б.“ № 4, вх.В, ет.3, ап.8, а именно: Самостоятелен обект в сграда-жилище, апартамент , находящо се в жилищна сграда „Конфекция“, вх.В на ет.3, състоящо се от стая, кухня, санитарни помещения и балкон със застроена площ 40.08 кв.м., подробно описан в договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 20.10.1989г., да декларира в нотариалния акт от нейно име и за нейна сметка, че посочената в него продажна цена е действителната цена по сделката, като заявява, че е получила продажната цена напълно от упълномощената; да я представлява пред съответната Община, АГКК, ТД на НАП за подаване и получаване на документи – декларации и други, за получаване на удостоверение за данъчна оценка на описания недвижим имот, да заплаща дължимите данъци и такси, да я представлява пред нотариус и да се подписва навсякъде, където е необходимо с дадените и от нея права. Посочено е също, че всички клаузи от пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощената да я представлява и че настоящото пълномощно не е ограничено със срок. В края на пълномощното следват подпис и саморъчно изписване на името на упълномощителя. В същия ден 19.02.2016г. и по същия начин с нотариална заверка на подписа /рег.№ 526 и рег.№ 527/ от нотариус Г. Г., ищцата е подписана : Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от ЗННД и Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, като в последната посочена декларация освен подпис фигурира и саморъчно изписване на името на декларатора. Представени и приложени по визираното нот.дело са: схема № 15-88687 от 24.02.2016г., изд. от СГКК-Търговище и удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, изд. на 24.02.2016г. от Община Търговище, като съгласно последното към 24.02.2016г. данъчната оценка на името е 10924.40 лв.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том І, рег.№ 621, дело № 42 от 25.02.2016г. по описа на нотариус Г. Г. / съответно Вх.рег.№ 865, акт № 194, том ІІ, дело №404 от 25.02.2016г. , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба по вписванията-Търговище/ Л.И.Я. като пълномощник на Е.А.Д. продава на „Е Център“ ЕООД – с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, представлявано от управителя си Т.В.Д., действаща чрез пълномощника си Д. М. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Б.“ № 4, вх.В, ет.3, ап.8, а именно –самостоятелен обект в сграда – жилище-апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда „Конфекция“ вх.В, ет.3, със застроена площ от 40.08 кв.м., който самостоятелен обект е с идентификатор: № 73626.511.173.7.32, при посочените граници, ведно с избено помещение № 8 и 0.0080 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 5000 лв., която сума купувачът ще изплати на пълномощника на продавача напълно по банков път в срок до 31.03.2016г. Съгласно т.3 от цитирания нотариален акт, страните по сделката декларират, че посочената продажна цена на имота е действителната продажна цена, която страните са уговорили помежду си. Изрично е записано също, че след като се уверил, че продавачът е собственик на имота и че са изпълнени особените изисквания на закона нотариусът съставил нотариалния акт по проект от страните, прочел го на страните и след одобрението му актът е подписан от страните и от нотариуса.
При първоначалното разглеждане на делото, в първото открито заседание на 15.11.2017г. съдът предяви на ищцата визираното по-горе пълномощно, приложено на лист 84 по делото, което е част от нотариалното дело № 42/2016г. по описа на нотариус Г. Г. и ищцата заяви лично /л.113 по д./: „Според мен подписа е мой, но не съм подписвала пълномощното. На това пълномощно подписа е мой.“. По искане на ищеца съдът назначи съдебна почеркова експертиза. Съгласно писменото заключение на вещото лице инж. Д.Д. по протокол № 2/2018г., потвърдено и в открито заседание, несъмнено и категорично се установи, че подписът, положен срещу „Упълномощител“, както и трите имена под него – „Е.А.Д.“ в пълномощно с нотариална заверка от 19.02.2016г. са изпълнение от ищцата – Е.А.Д., ЕГН **********.
При настоящото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, в първото открито заседание на 05.06.2019г. ищцата отговори на конкретно поставени въпроси, че е отишла в кантората на нотариус Г.Г.на 19.02.2016г., заедно с Л.И.Я., с която я запознали на улицата, в същия ден, но пълномощно не е подписвала; даже не знае, не е разбрала, че подписва пълномощно. Л. и казала, че имат малко работа, да видят някакви документи. Ищцата чакала във фоайето, а Л. влязла вътре, при нотариуса, за около десетина минути, след което излязла и и казала, че нещо трябва да се подпише и само и подала листа, колкото да се подпише, вдигнало го без да види тя – Е. какво подписва. Затова и ищцата казва, че не е подписвала и изписвала собственоръчно имената си на пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 19.02.2016г. /л.84 по делото/. Изобщо ищцата не е имала намерение и не е решавала да упълномощава Л.И.Я. за тези действия, посочени в самото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 19.02.2016г. Ищцата заяви, че към момента на извършване на сделката –упълномощаване на 19.02.2016г. можела да разбира и да ръководи действията си с пълно съзнание, няма проблеми с психиката. Напълно съзнателно е можела да разбира и да ръководи действията си щом на тази дата 19.02.2016г. може да тегли кредит за 3000 лв. Сутринта на 19.02.2016г. някъде към 7-8.00 часа е пила успокояващото „Оксиконтин“, а към два и половина след обяд е теглила кредита. Ищцата обясни още, че към момента на извършване на сделката – упълномощаване от 19.02.2016г. не е разбрала изобщо, че подписва пълномощно. Тогава – докато са били в нотариалната кантора, нито някой и е прочел документите, нито са и ги дали тя сама да си ги прочете. По същия начин и във Взаимоспомагателната каса /ВСК/ бързали и и показали къде да се подпише, те само обръщали листите и и показвали къде да се подпише. Дори и след това като прочела вкъщи договора за заем, там нямало нищо записано – нито за ипотекиране, нито за продажба, нито за залагане, изобщо такава клауза не съществува. По отношение на писмения договор за паричен заем № 01000000492 от 19.02.2016г. /приложен на лист 8-10 по делото/ със заемодател ВСК „Популярна Каса АРМЕДА“ гр. Разград за получаване на паричен заем с главница 3000 лв., ищцата заяви, че тя лично го е подписала на 19.02.2016г., към два и половина часа след обяд. Според ищцата тя е договаряла клаузите в договора за паричен заем с първата ответница – Л.Я.. Свидетелят Л.И.Г.я завел пред кантората на нотариус Генчева, той запознал ищцата и я представил на Л.Я., като и казал, че тя е човека, който дава кредити. Изобщо не и е искано обезпечение по договора за паричен заем от посочените в него: поръчител; запис на заповед; ипотека на недвижим имот. Л. само казала за ищцата, че това е нейн човек, да я оправят и е единствено искала да види нотариалния акт за собственост на ищцата т.е. „дали има нещо зад гърба си“. Ищцата каза, че тя и заемодателят нямат договорка и изобщо не е ставало дума за обезпечение на паричния и дълг тя да прехвърли собствеността си чрез упълномощаване на Л.Я. на недвижимия и имот в гр. Търговище, ул. „Б.“ № 4, вх.В, ет.3, ап.8. След отговорите на поставените и въпроси, ищцата уточни /л.189/ за пълномощното от 19.02.2019г., че – да , лично подписа и имената са нейни на пълномощното, това не го отрича, но не е видяла, че подписва пълномощно.
От представеното от ищцата ЕР № 1497 от 11.06.2014г. на ТЕЛК-Общи заболявания – Търговище, се установи безспорно, че същата е с 91 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидност от 06.09.1995г., като този % т.н.р./вид и степен на увреждане е определен за срок от 2 години – до 01.06.2016г., с водеща диагноза: ххххххххххххххххххххххххбезхххххххххх.;хххххххххІІ-ІІІст. хххххххххххххххххискоординационен хххххххххх.
В открито заседание на 05.06.2019г. /л.193/ ищцата обясни, че има 17 операции на гръбнака и повече не могат да и бъдат правени. От 2008г. е на това лекарство „Оксиконтин“. Не е имала намерение да продава жилището, защото няма къде да отиде, защото няма нито село, нито друго жилище и трябва да остане на улицата. До преди около 3-4 години това лекарство е струвало 340-360 лв. и затова се е налагало да тегли кредити. С тази пенсия , която има банките не и отпускат кредити. Но обстоятелството, че е в тежко икономическо състояние и се налага да тегли кредити, за да си купува скъпо лекарство, понеже ако не го пие изпитва силни болки, не и влияе да разбира и да ръководи постъпките си.
Във
връзка с предявения иск по чл.31 от ЗЗД и по искане на пълномощника на ищцата
/л.195/ и доколкото при първоначалното разглеждане на делото е изслушано
заключението на съдебна медицинска експертиза в състав Д. Г. , съдът назначи съдебна психиатрична
експертиза в състав д.А.П.А.. От писменото заключение на съдебната психиатрична
експертиза /л.212-222/, възприето както от съда, така и от страните, като компетентно изготвено и обосновано, се
установи следното: Освидетелстваната Е.А.Д. страда от ххххххххххххххххххххххххххххна гр. стълб. хххххххххIII
ст. хххххххххххххххххххххххххх.
СН - 0. ххххххххххххххххххххххххх.От ТЕЛК при МБАП Търговище й е определена
трайна нетрудоспособност 91%, без чужда помощ. Заболяването е с давност от 1995
г. Претърпяла е 17 операции. От 2009 г. приема Оксиконтин по медицинско
предписание със следната динамика на приема през годините: - От 2009г.съм на
Оксиконтин с 2 пъти 10 мг. Два пъти дневно, в продължение на една година. На
следващата година постепенно дозата е повишена до 80 мг с различни приеми през
деня.; От 2010 - 2011 г. по 80 мг; 2011 -2013 г. 5 х 20 мг; От 2013 г. до м. февруари 2019 г. 5x40 мг. Прекъснала приема поради
невъзможност да си го купува и е заменен с дорета и ксанакс и трамадол; От м. февруари т.г. съм била през 3 часа дорета
и ксанакс 0,5 мг дн.- до юни 2019 г. ; От
юни до края на август трамадол 4-5 х 50 мг и ксанакс; От началото на септември
т.г. /2019г./ до сега - Оксикодон 5x40, понякога ксанакс. Системният
пием на ОксиКонтин води до формиране на физическа зависимост. ОксиКонтин е
полусинтетичен опиев препарат с изразен аналгетичен ефект. Опиоидна
толерантност не се развива при лица с онкологична болест или хроничен болков
синдром на базата на сериозно заболяване. Нуждата от повишаване на дозата при
тях е поради повишаване на болката. При свидетелствата има данни за проява на симптоми, характерни за
физическа зависимост при отнемане на препарата - засилване на болковия синдром,
изпотяване, безсъние, свързано с болката, повишена раздразнителност. Психичният статус принципно включва тревожно
депресивни оплаквания, разстройства на съня, загуба на интерес и изолираност,
слаби умения за справяне. При Освидетелстваната при проследяване на целия период на заболяване
и прием на ОксиКонтин няма данни за
диагностична оценка на симптоми на психотично разстройство, дължащо се на
употреба на опиоиди. Няма данни Осв. Д. да е била в състояние , което да
покрива критериите за качествена ( психотична промяна с наличие на налудности и
халюцинации) промяна или количествена промяна на съзнанието (състояние от сопор
до кома). По време на процесната сделка Осв. Д. е приела в обичайното време и
обичайните дози предписания й медикамент. Няма данни за състояние на обърканост
или психотично мотивирано поведение на Осв, по време на процесната сделка. Тя е
със запазен и хронологично подреден спомен за събитията на 19.02.2016 г. Отсъствието
на грубо дезорганизирано психотично мотивирано поведение, хронологично подреден
спомен за ситуацията и липсата на психотични симптоми дават основание да се
приеме , че по време на процесната сделка ( подписване на пълномощното .л. 84
от делото) Осв. е била със запазени психични годности да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи поведението си. Осв. има пълен и
подреден спомен за действията по време на деянието. Пълното съхранение на
спомена за всички детайли на ситуацията, спомен за собствените действия,
свидетелстват за отсъствие на стеснение на съзнанието и амнезия ; Анализът на цялостното й поведение дава
основание да се приеме, че действията й са били целенасочени и последователни.
В открито заседание вещото лице Д.А.П.А. потвърди заключението си, даде допълнителни
разяснения, както и каза, че
дългогодишната употреба на „ОксиКонтин“ не води до трайни личностови
особености, които биха повлияли психичните
годности за участие в каквато и
да е сделка. При ищцата няма данни за психическа зависимост към медикамента.
Приема на медикамента не повлиява психичните годности. Към момента на сделката ищцата е разбирал своите постъпки и
е била в ясно съзнание.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът
разпита двама свидетели, посочени от ищцата: 1. и. Желева Д.-66г., б.р.д. /в
о.з. на 02.10.2019г./ и 2. Л.И. Г.-40г.,
б.р.д. /в о.з. на 30.10.2019г./ и един свидетел, посочен от ответниците:
А.М.Я.-63г., майка на първата ответница Л.Я. / в о.з. на 02.10.2019г./ . Първата свидетелка Д. познава ищцата от ученическите им години, а по-късно докато
тя е била директор на Спортно училище в Търговище, ищцата е била преподавател
по български език и литература. Виждат се два или три пъти в месеца. Св. Д. знае, че
ищцата е регистрирана в ТЕЛК и получава някаква пенсия, но това което получава като доходи не може да
покрие ежедневните и разходи за храна, консумативи и лекарства, които са
безкрайно скъпи и тя в годините със заеми е
могла да покрива разходите за
лекарства, без които иначе не би могла
да се движи. Никога ищцата не е
споделяла при разговори със св. Д., че ще продава жилището си, още повече, че
това е единственото нейно жилище и
възможност за някакво нормално съществуване притежавайки го. От
показанията на втория разпитан свидетел – Л. Г. се установи, че той лично е
запознал ищцата Е. Д. с първата ответница – Л.Я.. На Е. и трябвали
пари, тя му била казала за това, а познавал Л. от общо познати и знаел, че тя
дава кредити. Запознал ги , за да може Е. да вземе пари, трябвали и много пари
– около 2000 лв. След като ги запознал св. Г. не е оставал при тях двете, не
присъствал на техните разговори. По-късно
разбрал, че Е. е получила парите. Той знаел, че тя тегли заем; че оправяли
някакви документи и тя си получила заема. След известен период от време
след като ги запознал, може би месеци след това св. Г. не можа точно да
си спомни Е. му звъннала и го уведомила, че апартамента и е продаден, не в
смисъл, че тя го е продала, а казала, че нещо
погрешно е подписала.
От показанията на св. А.Я. се установи, че тя е съдружник
във ВСК Армеда, подписва договорите за
заем с ВСК „Армеда“ и познава ищцата
лично, била и е клиент. Един ден ищцата отишла е поискала заем от касата, но
тъй като бил във висок размер и казали,
че не могат да и дадат. Същия ден , след
обяд ищцата отишла в агенцията за недвижими имот „Лик консулт“ и казала,
че ще продаде апартамента си и спешно и
трябват пари в момента 5000 лв. „Лик консулт“ е фирма за недвижими имоти, собственост на дъщерята
на св. Я. – Л.Я.. Тъй като в момента
дъщеря и Л.Я. нямала толкова пари, а тя си партнира с една фирма от Варна
и я помолила, тъй като имала спестени пари в къщи, да и ги дадат на Е.. След
обяд св. Я. дала парите на дъщеря си – на Л., а тя ги дала на Е. за
апартамента, като продажна цена. Св. Я. обясни, че във ВСК „Армеда“ описват
договорите за заем, всеки отделен клиент си има договор, като единия екземпляр от договора се дава на
клиента, а другия остава във фирмата.
По искане на пълномощника на ищцата в о.з. на 05.06.2019г. /л.195-196/, макар и да нямат
отношение с висящите искове по чл.31 и по чл.152 от ЗЗД, съдът изиска заверено
ксерокскопие от РП-Търговище на Преписка
№ 595/2017г. /ДП № 38/2017г. по описа на ОД на МВР-Търговище/ . С писмо
Вх.рег.№ 6195/20.06.2019г. от РП-Търговище са постъпили в съда по настоящото
дело постановление на РПТ за образуване на досъдебно производство от
25.05.2017г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.209 ал.1 от НК; постановление на РПТ за частично прекратяване на
наказателното производство / в частта за
престъпления по чл.209 ал.1 и чл.144 ал.3 от НК/ и изпращане по компетентност от
31.01.2018г.; постановление на ОП-Търговище
от 12.04.2018г., с което е отказано да
се приеме по компетентност ДП № 38/2017г. на ОД на МВР и отменено постановлението на РПТ за частично
прекратяване на наказателното производство по делото; постановление на АП-Варна от 13.06.2018г., с
което е отменено частично постановлението на ОП.-Търговище от 12.04.2018г., в
частта, където се отказва образуване на наказателно производство за престъпление по чл.252 НК и е потвърдено постановлението на ОПТ в останалата му част. Със
същото писмо РП-Търговище е отказала да
изпрати цялата преписка, поради големия
обем и най-вече продължаващо
разследване. Съдът следва да отбележи, че доколкото ищцата твърди по настоящото
дело, че не е предоставяла права на първата ответница да се разпорежда с имота
и, поради което и твърди, че извършената продажба е нищожно, то извън предмета
на настоящото дело са евентуални
измамливи действия спрямо ищцата по повод процесния имот, които и тя не твърди.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Спазвайки указанията на ВКС, дадени с решение № 91/04.04.2019г. по гр.д. № 3595 по описа за 2018г. на ВКС, ІV гр.о. , сезираният съд следва да се произнесе по предявените искове: 1. за унищожаване на упълномощителна сделка поради неспособност да се разбират и ръководят действията, по чл.31 от ЗЗД и 2. за нищожност на договор за продажба, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона по чл.152 от ЗЗД.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът , сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. По силата на чл.32 ал.1 и ал.2 ЗЗД, унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта; правото да се иска унищожение са погасява с тригодишна давност и давността започва да тече – от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на договора. Съгласно чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Упълномощителната сделка е от 19.02.2016г., като ищцата е дееспособно лице и е страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, като искът е предявен на 07.06.2017г. в законния преклузивен 3-годишен срок. Когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител (за който не се твърди, че е поставен под запрещение), към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, това е правната квалификация на иска /Р № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о.; Решение № 259 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 799/2008 г., IV г. о /. Искът за унищожаване на сделки е конститутивен. Тежестта на доказване на потестативното право на унищожаване на сделката пада върху ищеца. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че конкретната правна сделка е унищожаема. Когато ищецът основава иска си за унищожаване на договора на обстоятелството, че при извършване на сделката страната, която е била дееспособно лице, не е могла да разбира или да ръководи постъпките си, той трябва да докаже това обстоятелство. /Решение № 451 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 564/2008 г., III г. о./ Неспособността да разбира и ръководи действията си към момента на сделката трябва да е установена по несъмнен начин. /Решение № 1445 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2007 г., IV г. о./ Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й, тъй като се касае за дееспособно лице, съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова - при преценката си - съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 и сл. от ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. В тази насока е напр. Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., III г. о. В конкретния случай безспорно се установи от писмените доказателства и показанията на св. И.Ж.Д.и св. Л. Г., че ищцата към 19.02.2016г. е била на възраст 62 навършени години, пенсионер по болест с решение на ТЕЛК; живуща *** собствено жилище; не е изолирана - със социални контакти и познати; страдаща от силни болки, поради тежко заболяване, датирано от 1995г., претърпяла 17 операции и от 2009г. по медицинско предписание приема силно обезболяващо „ОксиКонтин“. От отговорите на конкретно поставени въпроси и подробни обяснения на ищцата в о.з. на 05.06.2019г., от показанията на посочените по-горе двама свидетели, които имат преки впечатления от поведението на ищцата; от подробното заключение и допълнително дадените в открито заседание /02.10.2019г./ разяснения от вещото лице Д.А.П.А.-специалист по обща и съдебна психиатрия, което не е в противоречие, а в потвърждение с писменото заключение и допълнително дадените разяснения в открито заседание /14.02.2018г./ от вещото лице Д.В.Г. – съдебен лекар, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, единственият извод, който се налага е, че към момента на извършване на сделката – упълномощаване на 19.02.2016г. ищцата е можела да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, които са били целенасочени и последователни. Системната употреба на лекарството „ОксиКонтин“ не е довело до трайни личностови особености, които биха повлияли психичните годности за участие в каквато и да е сделка. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.31 от ЗЗД се явява недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на втория иск - за нищожност на договор за продажба, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона по чл.152 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Съгласно чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на представените по делото доказателства. В този смисъл Р № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., IV г. о. Твърденията на ищцата в исковата молба са, че сключила с „ВСК Популярна Каса Армеда“-Разград един договор за заем за сума в размер на 3000 лв. – на 19.02.2016г. и втори договор за заем в размер на 7000 лв. на – 08.06.2016г., като уговорката на ищцата с първата ответница Л.И.Я. била с втория заем да бъде погасен остатъка от заем от 19.02.2016 г. От представените писмени доказателства – двата договора за паричен заем № 01000000492/19.02.2016г. за сумата от 3000 лв. и № 01000000645/08.06.2016г. за сумата от 7000 лв., съответно РКО № 93/19.02.2016г. и РКО №254/08.06.2016г. и схеми на погасяване се установи, че заемодател , кредитор по договора за заем е „ВСК Популярна Каса Армеда“-Разград и първата ответница Л.И.Я. не е представител или пълномощник на заемодателя. От обясненията на ищцата в о.з. на 05.06.2019г. се изясни, че тя лично е подписала договора за заем от 19.02.2016г., като с Л.Я. договаряла клаузите, тъй като св. Л.И.Г.я запознал с нея и и я представил, че тя е човека, който дава кредити. Ищцата каза още, че изобщо не и е искано обезпечение, нямат договорка и изобщо не е ставало дума за обезпечение на паричния и дълг тя да прехвърли собствеността си на недвижимия си имот в гр. Търговище. Процесното заемно правоотношение е по договора за паричен заем № 01000000492/19.02.2016г. за сумата от 3000 лв. От писмените доказателства се установи несъмнено, че нито в договора за паричен заем № 01000000492/19.02.2016г., нито в пълномощното с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от 19.02.2016г., нито в нотариалния акт за покупко-продажба на имота от 25.02.2016г., нито в някакъв друг документ, никъде няма съглашение за обезпечаване на паричното задължение на ищцата към заемодателя чрез прехвърляне на имота и. И при първоначалното разглеждане на делото съдът разпита св. Л.И.Г.и е обсъдил неговите показания. И сега при разпита му св. Л. Г. каза, че той е запознал Е. с Л., той ги е свързал, защото се познавал с Л. и знаел, че тя дава заеми, но след като ги запознал не е останал при тях и не е присъствал на техните разговори. Св. Л. Г. е свързал ищцата и първата ответница, но няма никакви впечатления какви договорки има между тях. Това, което каза св. Л. Г. при разпита му на 30.10.2019г. е, че по-късно Е. по някакъв начин разбира, че апартамента и е продаден, и му казала, че нещо погрешно е подписала ли?. Другите свидетели по делото също нямат впечатления за сключването на договора за паричен заем от ищцата на 19.02.2016г. Твърдения за продажба на недвижимия имот поради грешка няма в исковата молба. Съдът, като обсъди в съвкупност обясненията на ищцата, писмените доказателства, гласните доказателства чрез показанията на св. Л. Г., както и на другите свидетели, подробно по-горе, счита, че предявеният иск с правно основание чл. 152 от ЗЗД се явява недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и при липса на искане по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта за адвокатско възнаграждение, ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в пълен размер , а именно: на първата ответница – 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. – депозит за вещо лице по съдебна почеркова експертиза; на втория ответник – 900 лв. – за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, офис 14, а.. Ц. И. *** против Л. И.Я. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, а.. Д.Т. *** и „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Огоста“ № 6, представлявано от управителя Т.В.Д., чрез съдебен адрес ***, а.. Д.Т. ***, иск за унищожаване на упълномощителна сделка от 19.02.2016г. поради неспособност да се разбират и ръководят действията, с правно основание по чл.31 от ЗЗД и иск за нищожност на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том І, рег.№ 621, дело № 42 от 25.02.2016г. по описа на нотариус Г. Г. /съответно Вх.рег.№ 865, акт № 194, том ІІ, дело №404 от 25.02.2016г. , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба по вписванията-Търговище/, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, с правно основание по чл.152 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, офис 14, а.. Ц. И. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. И.Я. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, а.. Д.Т. *** сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 120 лв. – депозит за вещо лице по съдебна почеркова експертиза, представляващи направени разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, офис 14, а.. Ц. И. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Огоста“ № 6, представлявано от управителя Т.В.Д., чрез съдебен адрес ***, а.. Д.Т. *** сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: