Решение по дело №1868/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.02.2020г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

22.01.

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1868

по описа за

2018

година.

        Предявена е искова молба от И.Р.С. *** , в която сочи, че ответниците И.С.С. и Д.С.С.  били признати за виновни и осъдени с влязло в сила Решение № 438/26.09.2018г.  по НАХД № 1234/2017г. по описа на КРС в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това , че на 13.12.2015г. в гр.Кърджали , в съучастие като извършители са причинили леки телесни повреди по хулигански подбуди на повече от едно лице , а именно: на Е.Д.М.  от гр.Кърджали , и на И.Р.С. *** с ЕГН **********, изразяващи се в оток и кръвонасядания на главата, лицето и дясната ръка, довели до причиняване на болки и страдания. За извършеното престъпление на всеки от тях било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, след като на основание чл. 78 от НК са били освободени от наказателна отговорност. От материалите по НАХД № 1234/2017г. по описа на КРС се установявало , че на 12.12.2015г. ищеца заедно с приятеля си Е.Д.М.  посетили заведение „Клуб 69“ в гр.Кърджали, където употребили алкохол  и около 03.00 часа на 13.12.2015г. решили да се приберат по домовете си.  На път за дома си, посетили закусвалня „Ню Йорк“ и седнали на една от масите, за да закусят.  В това време в закусвалнята влязъл Я. П. П. от гр.Кърджали, който бил във видимо нетрезво състояние и започнал да ги обижда и нагрубява. Когато го попитали защо прави това , не получили отговори.  Я. П. хванал ищеца за дрехите, от което той паднал. В това време се появили други момчета , които предотвратили действията на П..  Ищеца и приятеля му се отправили към кв. Байкал, където живеели, а Я. П. отишъл при Д.С.С., който се обадил на ответника И.С.С. и  двамата се отправили към закусвалня „Ню Йорк“, за да се саморазправят с ищеца и приятеля му. Докато вървели , около 04.00 часа двамата ответници пресрещнали ищеца и приятеля му в близост до заведение „Френдс“ и без каквито и да е разговори между двете страни, ответникът И.С. нанесъл удар с юмрук в главата на И.С.. Вследствие на това той паднал , след което бил ритан и удрян и от двамата ответници по главата и лицето. Като видял тези действия на ответниците, Е.Д.М. се опитал да избяга, за да потърси помощ, но в това време бил застигнат от ответниците и също бил бит. В резултат на нанесените от ответниците удари, на ищеца И.Р.С. били причинени следните увреждания:  оток и кръвонасядания по главата, лицето и дясната ръка, довели до причиняване на болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Тези болки и страдания причинили дискомфорт и страдания за продължителен период от време.

            Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 2 000.00 лева , представляваща неимуществени вреди, вследствие на причинените увреждания: оток и кръвонасядания по главата, лицето и дясната ръка, довели до причиняване на болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на увреждането – 13.12.2015г.. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

            Ответниците в представените по делото отговори чрез назначените им особени представители оспорват иска по основание и размер.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

            От приложеното към делото НАХД №1234/2017г. по описа на КРС се установява истинността на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, а именно , че ответниците И.С.С. и Д.С.С. са  били признати за виновни и осъдени с влязло в сила Решение № 438/26.09.2018г.  по НАХД № 1234/2017г. по описа на КРС в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това , че на 13.12.2015г. в гр.Кърджали , в съучастие като извършители са причинили леки телесни повреди по хулигански подбуди на повече от едно лице , а именно: на Е.Д.М.  от гр.Кърджали , и на И.Р.С. *** с ЕГН **********, изразяващи се в оток и кръвонасядания на главата, лицето и дясната ръка, довели до причиняване на болки и страдания. За извършеното престъпление на всеки от тях било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, след като на основание чл. 78 от НК са били освободени от наказателна отговорност.

Поначало, тъй като не засягат пряко имуществената сфера на субектите, а рефлектират на личните права и интереси на лицата, неимуществените вреди не подлежат на точна парична оценка. Поради това, за да бъде определен размерът на дължимото се обезщетение, с плащането на което би се погасило напълно правото на обезвреда, следва съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност, да отговорят в най-пълна степен на критерия на справедливостта, така че всеки да получи само това, което му се следва, но всичко от него, което му се дължи.

 Ищеца  претендира по реда на чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от 2 000 лева, платими солидарно от ответниците.

 Неимуществените вреди винаги са свързани с психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/.    

Съгласно Конституцията, КЗПЧ, Хартата на основните права на Европейския  съюз всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.

 В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

Предвид горното, съдът приема за доказано по безспорен начин, че ответниците на 13.12.2015 год. са извършили противоправно деяние спрямо ищеца и на основание чл.45 ЗЗД му дължат обезщетение за претърпените вреди.  При деликтната отговорност, деликвентът, който виновно е причинил вреди другиму, дължи на пострадалия обезщетение, което съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД следва да репарира в пълен обем всички претърпени вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Анализирайки доказателствата по делото съдът намира, че на ищеца вследствие на нанесения побой  е било причинено  оток и кръвонасядания по главата, лицето и дясната ръка, довели до причиняване на болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК,  в продължение на един месец, поради което ответниците следва да понесат своята отговорност от това си поведение и да го обезщетят за всички неимуществени вреди, които  поради естеството си, са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Като взе предвид съвкупността от горепосочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищците  неимуществени вреди възлизат на сума в размер от 2000.00 лева и в този смисъл исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана.

Съгласно чл.84, ал.3, вр. чл.86 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което ответниците са изпаднали в забава от деня на увреждането – 13.12.2015 година и от тази дата същите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, която следва да се присъди.

   При този изход на делото следва ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски от 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Следва ответниците да заплатят по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 80.00 лева , както и направените бюджетни разноски за особените представители в размер на 740.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

 

   ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** ***  и  Д.С.С. с ЕГН ********** ***4 да ЗАПЛАТЯТ  солидарно на И.Р.С.  с ЕГН ********** *** сумата от 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на 13.12.2015г. неимуществени вреди , изразяващи се в оток и кръвонасядания по главата, лицето и дясната ръка, довели до причиняване на болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 13.12.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** ***  и  Д.С.С. с ЕГН ********** ***4 да ЗАПЛАТЯТ  по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 80.00 лева , както и направените бюджетни разноски за особените представители в размер на 740.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                         Районен съдия: