Решение по дело №1371/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2254

гр. Пловдив, 11.12. 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

при секретаря Р. П. и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1371 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от А.М.К., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Университетска болница за активно лечение Пловдив” /УМБАЛ Пловдив/ АД и Агенция за социално подпомагане /АСП/гр.София (в този смисъл е Уточняваща молба от адв.С.И. с вх.№ 7568/26.04.2021г.).

Първоначално, в исковата молба се сочи, че е предявена срещу ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив” АД, НЕЛК и Агенция за социално подпомагане, като е изразено общо неудовлетворение от различни факти и обстоятелства, проявили се в жизнената деятелност на ищеца.

В исковата молба ищецът изрично заявява, че при условията на разделност претендира следното обезщетение:

- обезщетение от 40000 лв. спрямо ответника - "УМБАЛ-ПЛОВДИВ" АД град Пловдив;

- обезщетение от 50000 лв. спрямо ответника - НЕЛК София;

- обезщетение от 10000 лв. спрямо ответника - Агенция за социално подпомагане.

Отделно от това, в исковата молба, ищецът прави и друго разграничение на вредите, като посочва:

- Вреди с материален характер, поради пропуснати ползи за срок от 10 години в размер на 65000 лв. За отказ да бъде снабден с помощни средства в размер на 5000 лв. За отпуснати средства за лечение и други социални придобивки за интеграция в размер на 15000 лв.

- Вредите с нематериален характер, поради непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно и затормозено лечение, уронване на престиж, чест, подлагане на дискриминация и т.н оценява на 15000 лв.

С уточняващи молби с вх.№ 7568/26.04.2021г. и с вх.№ 11438/24.06.2021г., депозирани от процесуалния представител адвокат С.И., предметът на исковата претенция се формулира по следния начин :

Ищецът претендира спрямо ответниците „Университетска болница за активно лечение Пловдив” /УМБАЛ Пловдив/ АД и Агенция за социално подпомагане /АСП/гр.София да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение в размер на 85 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2017г. до окончателното й изплащане, съставляващо пропуснати ползи за срок от 10 години лишаване от право на полагане на труд и трудово възнаграждение и пенсия, отказ за предоставяне на помощни средства за инвалиди, средства за лечение и други социални добавки за социална интеграция, както и обезщетение в размер на 7 500 лв., претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2017г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достоинството, подлагане на дискриминация, претърпени от ищеца, в резултат на незаконенен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, както и обезщетение в размер на 7 500 лв., претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2017г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достоинството, подлагане на дискриминация, претърпени от ищеца, в резултат от незачитане на правните последици на Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, за периода от 07.07.2020г. (датата на влизане в сила на Решение № 8982/07.07.2020г. на ВАС, постановено по адм.дело № 3481/2020г.) до приключване на настоящото дело.

Твърденията в тази насока са, че конкретните действия/бездействия на административните органи се изразяват в „оставяне в сила на Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив(действие)“ и „незачитане като валидно на Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив (бездействие)“.

Незаконосъобразността на действията и бездействията на административните органи е обоснована с разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт във връзка с Решение № 8982/07.07.2020г., постановено по адм.дело № 3481/2020г.

С въпросното Решение № 8982 от 07.07.2020 година по административно дело № 3481 от 2020 година, петчленен състав на Върховен административен съд /ВАС/ е оставено в сила Решение № 1632 от 31.01.2020 г. на ВАС, състав на Осмо отделение по административно дело № 10422 от 2018 година, с което е ОТМЕНЕНА разпоредбата на т.III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждането/ в проценти от приложение №2 към чл.63, ал.З от Наредбата за медицинската експертиза /изм. и доп. ДВ, бр.64 от 03.08.2018 година/.

С Молба - вх.№ 2109 от 27.01.2023 година, адв. С.И. - процесуален представител на ищеца, поради новонастъпило обстоятелство - Решение № 8982 от 07.07.2020 година по административно дело № 3481 от 2020 година на Върховен административен съд, е отправил искане за привличане като ответна страна - Министерски съвет, допринесла за издаването на процесното решение на ТЕЛК № 0689 от 05.02.2019 година.

С протоколно определение от проведеното по делото публично съдебно заседание от 14.03.2023г., като е намерил, че не е налице основание за привличане на ответна страна - Министерски съвет на Република България, съдът е оставил без уважение това процесуално искане.

Подробни съображения са изложени от ищеца, освен в исковата молба, така и в уточняващата молба с вх.№ 5557/26.03.2021г., както и в уточняващите молби с вх.№ 7568/26.04.2021г. и с вх.№ 11438/24.06.2021г., депозирани от процесуалния представител адвокат С.И..

Първоначално искът е съединен с оспорването на административен акт - Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив(така уточняваща молба с вх.№ 7568/26.04.2021г. от адвокат С.И.), чиято отмяна като незаконосъобразно е претендирана от ищеца.

С определение №1066/13.07.2021г. постановено по настоящото дело, е прекратено производството по административно дело № 1371 по описа за 2020г. на Пловдивския административен съд, в частта относно оспорването на А.М.К. ЕГН ********** с адрес *** против Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД № 0689/05.02.2019г. и е изпратено делото по подведомственост на Националната експертна лекарска комисия-гр.София за произнасяне в частта относно оспорване предявено от А.М.К. ЕГН ********** с адрес *** против Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД № 0689/05.02.2019г.

С оглед на този резултат, е спряно производството по административно дело № 1371 по описа за 2020г. на Пловдивския административен съд, в частта относно предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, до приключване на производството по оспорване законосъобразността на Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД № 0689/05.02.2019г.

С определение № 1795/10.11.2022г. постановено по настоящото дело е възобновено производството по делото на основание чл.230,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, с оглед отпадане на основанието за неговото спиране.

3. Ответникът – „УМБАЛ Пловдив” АД, чрез процесуалния си представител, адвокат Е.П. оспорва предявените искови претенции. Счита същите за недопустими, алтернативно, за неоснователни, недоказани и необосновани и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, да бъдат оставени без разглеждане, съответно отхвърлени. Съображения в тази насока са изложени в становище вх. № 22588/13.11.2023г. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството.

4. Ответникът – Агенция за социално подпомагане гр.София, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт М. Стоева оспорва предявените искови претенции. Счита същите за недопустими, алтернативно, за неоснователни, недоказани и необосновани и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, да бъдат оставени без разглеждане, съответно отхвърлени. Съображения в тази насока са изложени в становище вх. №22233/24.11.2022г.

5. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на исковите претенции.

ІІ. За фактите:

6. От данните по делото се установява, че с Експертно решение № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив е извършена оценка на работоспособността на А.М.К. и е определена 72% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за заболяването с водеща диагноза „Органично разстройство на личността. Личностова промяна при соматични заболявания”.ТНР е определена за срок от една година за клинично експертно проследяване.

С Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД № 0689/05.02.2019г. на А.М.К. е определена 50% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за заболяването с водеща диагноза „Органично разстройство на личността с конверзионни наслойки”.ТНР е определена за срок от три години.

С писмо от Регионална здравна инспекция гр.Пловдив, с изх.№ 05-45/03.06.2021г./л.137 и сл. по делото/ се установява, че Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, е връчено лично на лицето, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.02.2018г., а Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив е връчено лично на лицето, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 21.02.2019г. С оглед уточнението на исковата молба с Уточняваща молба с вх.№ 7568/26.04.2021г. ищецът, посредством процесуалния представител адвокат С.И. изрично сочи, че се оспорва ЕР № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив и се иска неговата отмяна от съда, като оспорването на административния акт е съединено по искане на ищеца в едно производство на основание чл.204, ал.2 от АПК.

С писмо от Национална експертна лекарска комисия с изх.№ Ю-782/08.11.2022г. /л.195 и сл. от делото/ се сочи, че производството пред НЕЛК по обжалване на Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД № 0689/05.02.2019г. от А.М.К., е приключило с Акт за прекратяване на административно производство с изх.№ I – 6834/18.10.2021г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести.

Акт за прекратяване на административно производство с изх.№ I – 6834/18.10.2021г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести е приложен по делото и от същия се установява, че административното производство по оспорване на Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД № 0689/05.02.2019г., е прекратено, поради просрочие на жалбата срещу решението на ТЕЛК.

Актът за прекратяване на НЕЛК е бил надлежно връчен на А.М.К. на 20.10.2021г. срещу подпис, с известие за доставяне, приложено по делото, не е обжалван и е влязъл в законна сила.

По делото е изслушано и прието, заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, оспорена от ищеца, която съдът кредитира като обективна и безпристрастно изготвена.

По поставената задача, да даде заключение, настъпила ли е промяна в здравословния статус на ищеца за периода от 18.01.2018г. до 09.03.2020г. – датата на предявяване на исковата молба, и ако е настъпила промяна, вещото лице да отговори на въпроса, в какво се изразява същата и касае ли се за хронично заболяване с последващи кризи, обостряния и ремисии, вещото лице е дало следното заключение.

От представената по делото медицинска документация на А.М.К., не се установяват данни за промяна на здравословния му статус за посочения период. Вещото лице е посочило в експертизата си, че всички медицински документи са издавани по повод освидетелстването на лицето от ТЕЛК и по искане на ТЕЛК с цел нейното произнасяне.

7. Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

ІII. За правото:

8. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Изрично в тази насока, разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ в своите ал. 1 и ал. 2 предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

9. В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявения иск по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ незаконосъобразността на действието или бездействието, като нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват преюдициално от Съда, пред който е предявен искът за обезщетение. При това положение, за да се формира извод за допустимостта на предявения иск, е било наложително да се уточни от ищеца, дали вредите които претендира, произтичат от отменен като незаконосъобразен, или от нищожен административен акт, респ. от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност.

В тази насока на ищеца са дадени изрични указания, който въпреки депозираните множество молби, не е успял да уточни исковата си претенция. Това е сторено с молба от процесуалния представител адвокат С.И., с вх.№ 7568/26.04.2023г. по описа на административен съд Пловдив, в която са възведени твърдения, че конкретните действия/бездействия на административните органи – „УМБАЛ Пловдив” АД и Агенция за социално подпомагане, се изразяват в „оставяне в сила на Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив (действие)“ и „незачитане като валидно на Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив (бездействие)“.Незаконосъобразността на действията и бездействията на административните органи е обоснована с разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт във връзка с решение № 8982/07.07.2020г., постановено по адм.дело № 3481/2020г.

С Уточняваща молба с вх.№ 11438/24.06.2021г. от процесуалния представител на ищеца адвокат С.И. е посочено, че се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, в резултат от незаконосъобразен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, а незачитането на правните последици на Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ обуславя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва.

9.1.В обсъждания контекст е необходимо да се посочи, че исковата претенция в частта досежно присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва, съставляващо пропуснати ползи за срок от 10 години лишаване от право на полагане на труд и трудово възнаграждение и пенсия, отказ за предоставяне на помощни средства за инвалиди, средства за лечение и други социални добавки за социална интеграция, както и обезщетение в размер на 7 500 лв., претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достоинството, подлагане на дискриминация, в резултат от незаконосъобразен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, е недопустима. Както вече, бе казано, за да за да подлежат на разглеждане от административния съд, исковете за обезщетение за вреди, следва да са предявени като последица от отменени, като незаконосъобразни административни актове. Актът за отмяната трябва да е влязъл в сила т. е., да е необжалваем, като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. В случая от доказателствата по делото се установява, че производството по обжалване на административния акт – Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, е прекратено с влязъл в сила Акт за прекратяване на административно производство с изх.№ I – 6834/18.10.2021г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести, поради просрочие на жалбата срещу решението на ТЕЛК. Тоест, въпросният административен акт не е отменен,като незаконосъобразен по съответния ред, а напротив, същият е влязъл в законна сила, и като такъв поражда правни последици. След като оспорения административен акт, въз основа на който се претендира обезщетение за вреди не е отменен, респ. прогласен за нищожен, не е налице предвидената процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск по чл.203, ал.1 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За да подлежат на разглеждане от административния съд исковете за обезщетение за вреди следва да са основани и предявени като последица от отменени незаконосъобразни административни актове. В изложения смисъл е и разпоредбата на чл.207 от АПК, уреждаща хипотезата на прекратяване на производството по съединен с оспорването иск за обезщетение.Според алинея първа от посочения нормативен текст когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт. Според алиния втора от въпросната разпоредба производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено.

Предвид гореизложеното, Съдът намира, че исковата претенция в тази част – досежно претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, в резултат от незаконосъобразен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, е недопустима и следва да бъде върната на подателя на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс, като недопустима, а съдебното производството по делото да бъде прекратено в тази част.

10. По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достоинството, подлагане на дискриминация, в резултат от незачитане на правните последици от Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, следва да се посочи следното.

Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. С оглед на това, отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна.

Основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца (имуществена или неимуществена); 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма.

10.1. В случая от страна на ищеца се претендира незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в незачитане на правните последици от влезлия в сила индивидуален административен акт - Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, които последици, с първоначалната искова молба са релевирани като отказ от страна на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Пловдив(който е териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане), да отпусне на ищеца помощни средства за инвалиди,средства за лечение и социална интеграция на инвалиди,въз основа на експертното решение.

Съгласно чл.250, ал.1 от АПК и чл.256 от АПК незаконосъобразно фактическо действие и бездействие са налице, когато действията на административният орган или длъжностно лице не се основават на административен акт или на закона и когато административният орган или длъжностно лице бездействат и не извършват действие, за което са задължени пряко по силата на закон или подзаконов нормативен акт. И в двата случая, действието и задължението, по което се бездейства, не следва да касаят правни действия или издаване на административен акт, т. е. когато административният орган е извършил действие, което представлява индивидуален административен акт, това няма да бъде фактическо действие по смисъла на чл. 250, ал.1 от АПК, както и когато административният орган бездейства по задължение, което е задължение за издаване на индивидуален административен акт, няма да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който кодексът приравнява на индивидуален административен акт - чл. 21, ал.1 от АПК.

Правните последици от обсъжданото Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, което представлява стабилен административен акт, без всякакво следва да бъдат зачитани, включително и от ответника Агенция за социално подпомагане, но в случая се касае за правни последици от изпълнението на влязъл в сила административен акт, които представляват правни (обективирани в административни актове), а не фактически действия и /или бездействия.

Предвид изложеното липсва основание за ангажиране на отговорността на ответниците по така предявената искова претенция, тъй като не е налице незаконосъобразно действие и бездействие по смисъла на чл. 250, ал. 1 и чл.256 от АПК.

С други думи казано, в случая се установява, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, респективно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, като основна предпоставка за ангажиране на отговорността досежно исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив.

10.2.В случая следва да бъде съобразено, че в настоящото исково производство, макар същото да се развива със засилено служебно начало, ищецът не е освободен от задължението да докаже твърденията си, изложени в исковата молба, в каквато насока съдът е дал изрични указания при разпределението на доказателствената тежест.

В случая по делото остана недоказано, с изискуемата от закона категоричност и несъмненост, и твърдението, че ищецът е претърпял подобни на описаните в исковата молба неимуществени вреди - душевни тревоги и страдания, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои. На доказване подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства и емоции. Съдебната практика по аналогични казуси е еднопосочна, че неимуществените вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер, също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, т.е. същите не се презюмират (а подлежат на доказване, както по основание, така и по размер). Неимуществените вреди, изразяващи се в причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния,респ. нищожен административен акт, или незаконосъобразното действие или бездействие, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е в тази насока да се установят ясни данни за вида, характера и интензитета на негативните психични преживявания, на тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции. Не всяко увреждане е релевантно, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност от нормално възприетото. Установяването на конкретните проявления следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания. Такова пълно, главно доказване по делото не бе проведено от страна на ищеца.

При това положение и доколкото от незаконосъобразността на един административен акт,респективно действие или бездействие не презюмира отговорност на държавата за настъпилата от него вреда(и), на доказване подлежат както настъпването на тази вреда (която да е реално претърпяна, за да се определи нейният паричен еквивалент), така и че настъпилият вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от постановения незаконосъобразен акт,респективно действие или бездействие (т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт,респеткивно действие или бездействие). В случая и тези елементи от разглеждания фактически състав също останаха недоказани от ищеца в настоящото съдебно производство с допустимите доказателствени средства.

Тези изводи не се променят в никаква степен с оглед експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, която възвежда факти, които нямат отношение към предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма, нещо което в случая не бе сторено от ищеца в настоящото производство.

10.3. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за неоснователност и недоказаност на така заявената искова претенция, в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив. Тя ще следва да бъде отхвърлена в тази част.

ІV. За разноските :

11. При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал.4 изр.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.143,ал.3 от АПК на „УМБАЛ Пловдив” АД, се дължат извършените разноски по осъществената адвокатска защита. Те се констатираха в размер на 13 980 с ДДС, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

12. При посочения изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд Пловдив заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв.

Мотивиран от гореизложеното, на основание на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И :

ВРЪЩА исковата молба на А.М.К., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Университетска болница за активно лечение Пловдив” /УМБАЛ Пловдив/ АД и Агенция за социално подпомагане /АСП/гр.София, в ЧАСТТА, относно исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва, съставляващо пропуснати ползи за срок от 10 години лишаване от право на полагане на труд и трудово възнаграждение и пенсия, отказ за предоставяне на помощни средства за инвалиди, средства за лечение и други социални добавки за социална интеграция и неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достоинството, подлагане на дискриминация, в резултат от незаконосъобразен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1371 по описа на Административен съд Пловдив за 2020г. в тази част.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.М.К., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Университетска болница за активно лечение Пловдив” /УМБАЛ Пловдив/ АД и Агенция за социално подпомагане /АСП/гр.София, в ЧАСТТА, относно исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достоинството, подлагане на дискриминация, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт – Експертно решение (ЕР) № 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА А.М.К., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Университетска болница за активно лечение Пловдив” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”България” № 234, сумата в размер на 13 980 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА А.М.К., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Административен съд Пловдив, сумата в размер на 350 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО, в частта, с която исковата молба е върната и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, а в останалата част, решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	11 декември 2023 г.
Съдия:	Мариана Михайлова Михайлова

Дело:	20207180701371
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	16 юни 2020 г.

Решение по дело №1371/2020 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА