Решение по дело №8284/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 гр. София, 13.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в открито заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                          ТАНЯ КАНДИЛОВА        

като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 8284 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 251, ал. 5 от ГПК вр. чл. 258- 273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на И.Н.И., срещу решение №263303/01.11.2019 г. по гр. д. № 57494/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 89- ти състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за тълкуване на решение № 292799/12.12.2017 г. по същото дело. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Н.П.Г., с отговора на въззивната жалба оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване, валиден като цяло и допустим в обжалваната му част съдебен акт.

Софийският градски съд, като взе предвид становището на страните и данните по делото, намира следното:

          С решение № 292799/12.12.2017 г., постановено по гр. д. № 57494/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 89- ти състав е прекратил с развод гражданския брак между И.Н.И. и Н.П.Г., като дълбоко и непоправимо разстроен,  по вина и на двамата съпрузи, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на  детето Никола И.Н. на майката, при която детето ще живее, определил е режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата ще вижда и взема детето си всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември, с преспиване, а всяка нечетна година-Новогодишните празници от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 02 януари на следващата година, с преспиване, пет последователни дни през зимата (по време на зимната ваканция) и пет последователни дни през пролетта (през пролетната ваканция), с преспиване, както и тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.  С решението съдът е  осъдил бащата да заплаща за детето Никола И.Н., чрез неговата майка и законен представител  месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от  01.12.2015 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 500 лв., като неоснователен. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище на мъжа, оставил е без уважение предявения от жената иск с правно основание чл. 57, ал. 2  СК, постановил е жената да носи предбрачното си фамилно име и е осъдил страните да заплатят на СРС такси за прекратяване на брака от по 25 лв., а И.Н.И. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса за определената издръжка в размер на  576 лв.

         С молба от 24.07.2019 г. ищецът И.Н.И. е поискал тълкуване на решението относно следното: 1. дали режима на лични отношения в частта „както и тридесет дни през лятото“, тези дни са „последователни“. 2. както следва-бащата ще вижда и  взема детето си всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, дали този режим се прилага и през летния период и през ваканциите на детето. 3. дължи ли издръжка бащата за месеца, през който детето е при него през лятото-тези 30 последователни дни през лятото. Поискал е съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка като в режима на лични отношения се включат и Великденските празници и личният празник-рожденият ден на детето.

          С решение № 263303/01.11.2019 г. по гр. д. № 57494/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 89- ти състав е оставил без уважение молбата на И.Н.И. за тълкуване на Решение № 292799/12.12.2017 г., постановено по гр. д. № 57494/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 89- ти състав и поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение, като неоснователна.

         Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът е приел, че не е спорна практиката определеният годишен режим да се изпълнява с изключение на дните, в които се осъществява летния режим от 30 дни, като този мотив по своята същност е тълкуване на решението по първото искане на ищеца, въпреки, че в диспозитива е отказано тълкуване на решението. Излага се, че по второто искане СРС въобще не е коментирал своето решение и въобще не е постановил, ясно ли е то или не, и след това да  прецени тълкува ли решението си или не.

Наведените доводи са основателни.

На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни и от диспозитива на които е невъзможно да се извлече формираната от съда воля и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици. На тълкуване подлежи диспозитивът на решението, а мотивите могат само да подпомогнат установяването на действителната воля, изразена в съдебния акт, тъй като са указание за нея. В това производство не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно материалното право, предмет на спора, както и доказателства. Решението бива тълкувано с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. В разглеждания случай волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, е пределно ясно и недвусмислено изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на акта.

 Настоящия съдебен състав счита, че отказвайки тълкуване на постановеното по делото решение, въпреки изложените съображения в мотивите на обжалваното решение, представляващи процедура по тълкуване на част от съдебния акт, първоинстанционния съд е процедирал правилно.

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционото решение в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, направеното от въззивника искане за присъждане на направените разноски е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 263303/01.11.2019 г. по гр. д. № 57494/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 89- ти състав, в обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Н.И., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

                                  

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                            

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                2.