№ 2218
гр. София, 03.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Доротея Кехайова
СъдебниАЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ
заседатели:ДРАГОМИРОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
ТАНЪМОВА
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Иван Симеонов Аврамов (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело
от общ характер № 20211100203151 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К.Г.С. – редовно призован, явява се лично.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния акт и
разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.
Не се явява адв. Л.И. от САК, служебен защитник на подсъдимото лице.
В залата се явява адв. В.Й..
СЪДЪТ докладва пълномощно, с което адв. Л.И. преупълномощава
адв. В.Й., който да представлява и осъществява процесуалното
представителство и защита на подсъдимия К.Г.С..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Съгласен съм адв. Й. да ме представлява за
цялото производство.
Адв. Й.: Запознат съм с материалите по делото, готов съм да поема
защитата.
СЪДЪТ, като отчете становището на страните намира, че са налице
предпоставките на основание чл. 94 ал. 1 т. 9 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. В.Й. за служебен защитник на подсъдимия К.Г.С..
ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ МВР – Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ - редовно призовани, за тях с
1
пълномощно по делото се явява гл. юрк. Н.Ц..
СЪДЪТ разяснява правото, на процесуалния представител на
ощетеното юридическо лице, да се конституират като ГИ в настоящето
производство.
Гл. юрк. Ц.: Ще се възползваме от възможността представляваната от мен
страна, да бъде конституирана като граждански ищец в настоящето
наказателно производство. Моля за съвместно разглеждане на гражданския
иск в наказателното производство, за което съм представила молба от
29.09.2021 год. Поддържам така представената молба.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за конституиране в
процесуалното качество на граждански ищец на ощетеното юридическо лице,
от извършените деяния е процесуално допустимо. Своевременно е направено,
в законовия срок, на формата, която е указана в чл. 86 от НПК.
Конкретизирали са размера на вредите и причината за тяхното настъпване,
поради което моля да уважите направеното искане на ощетеното юридическо
лице и да го конституирате като граждански ищец в наказателното
производство.
ЗАЩИТАТА: Моля да не уважавате молбата на МВР – Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ за разглеждане на
гражданския иск в настоящето производство по няколко съображения.
С иска се претендират имуществени вреди, които са констатирани при
извършена финансова ревизия на техен обект. Неговото разглеждане по-скоро
би затруднило разглеждането на самото наказателно производство, чийто
предмет е дали има извършено престъпно деяние, дали има съпричастност на
подсъдимия към него, освен това няма пречка и след приключване на
наказателното производство, този иск да бъде разгледан и по гражданско-
правен ред, тоест не се отнема правото на страната да упражни правата си по
другия ред. Освен това считам, че не са налице изискуемите по чл. 85 НПК
основни параметри на молба, в която трябва да бъде отразено, под какво
престъпление са причинени вредите, което е задължително условие за
разглеждането му. Цитиран е само обвинителния акт, което е недостатъчно и
считам, че в този вид молба не следва да бъде приета и не следва да бъде
уважена.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към становището на адвоката
си.
Гл. юрк. Ц. /реплика/: Считам, че направеното изявление от защитника
на подсъдимото лице е неоснователно. В предявения граждански иск изрично
е посочено престъплението по чл. 219 ал.1 предложение 3 от НК, освен това,
това наше право е упражнено въз основа на чл. 84 ал. 2 от НПК и имаме
пълната правна възможност да се конституираме като граждански ищец в
настоящето наказателно производство и няма основание да бъде отхвърлено
2
това наше искане.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Съгласен съм с репликата на представителя
на ощетеното юридическо лице.
ЗАЩИТАТА /дуплика/: Държа на моето становище, искам само да
добавя, че според Тълкувателно решение на ВКС, гражданският иск няма
задължителен характер да бъде разгледан от настоящето производство, както
вече казах предмета, на която е съвсем различен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да добавя.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход
на делото в разпоредително заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА самоличността на подсъдимия, както следва:
К.Г.С. – роден на **** год., гр. София, българин, българско
гражданство, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, адрес по
лична карта: обл. София, гр. Драгоман, ул. „****, с ЕГН: **********
СЪДЪТ разяснява правата на страните в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния
състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на същите да вземат отношение по въпросите
подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Словесната и цифрова формулировка на
престъплението извършено, за което е обвинен К.С. сочи, че деянието е от
местната и функционална подсъдност на СГС.
Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Не е налице допуснато в ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и/или пострадалия, в случая на ощетеното юридическо лице.
3
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
В частта относно Глава 28 от НПК има освобождаване от наказателна
отговорност, налагане на активно наказание по ред на чл. 78 от НК, в случая
не са налице, тъй като наказанието е до 6 години „лишаване от свобода“.
По съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК няма
процесуални пречки.
По Глава 29 от НПК – решаване на делото със споразумение, по
принцип е налице основание за това, но тъй като с деянието са причинени
имуществени вреди на ощетеното юридическо лице, а към момента няма
данни те да са възстановени или обезпечени. Към настоящия етап считам, че
не е възможно да бъде сключено споразумение между прокуратурата,
подсъдимият и ощетеното юридическо лице.
Не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врата,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо
лице, тълковник или преводач, както и извършване на действия по
разследването по делегация.
В досъдебната фаза на наказателния процес е наложена мярка за
неотклонение „Подписка“, която считам, че към настоящия момент се явява
адекватна на обществената опасност на деянието, в извършването на което е
обвинено подсъдимото лице.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Намирам, че следва
да бъде насрочена дата, за провеждане на заседанието по общия ред, с
призоваването на свидетели по делото и вещи лица.
ЗАЩИТАТА: Делото считам, е подсъдно на настоящия съд. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 обаче считам, че са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Подсъдимият
С. е обвинен, че за периода от 08.12.2011 г. до 06.04.2012 г. не е положил
достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество, в качеството
си на технически сътрудник, който е завеждал вещеви склад, в дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ в МВР, където е бил в
качеството на материално отговорно лице. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е описано, че той не е водил задължителна отчетност
между получено и предадено вещево имущество, като същевременно е
допуснал попълване на ПКО за неполучено имущество. Разпоредбата на чл.
219 от НК е бланкетна разпоредба и полагането на достатъчно грижи, винаги
следва да бъде подкрепено с правни норми, които подсъдимото лице е
нарушил или не е изпълнил. Посочването в обвинителния акт на части от
длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност и Инструкция
№ 125 от 02.07.2004 год. считам за недостатъчно. Считам, че по отношение на
тях, това са вътрешно нормативна уредба, която регламентира конкретна
дейност в системата на МВР, по отношение на движението на вещевото
4
имущество. Но липсват посочени конкретни разпоредби от закона за
счетоводството, което е основен нормативен акт, касаещ първичната
счетоводна отчетност за движението, осчетоводяването, инвентаризирането и
характеризирането на вещево имущество.
От субективна страна престъплението е описано като проявено
бездействие по отношение на служебните му задължения, в резултат на което
е настъпило разпиляване на имуществото. Считам, че има неяснота относно
механизма и начина на извършване на деянието, тъй като от една страна в
обвинителния акт се сочи, че същият не е водил задължителна отчетност,
между получено и предадено имущество, без обаче да е посочена, коя е тази
отчетност. Съгласно цитираните от държавното обвинение нормативи и в
същото време съзнателно попълване на ПКО, без да е получено имущество.
В първия случай говорим за бездействие, а за втория - съзнателно
попълване, тоест извършване на конкретни действия от подсъдимия, да се
съгласи да попълни първични, счетоводни документи, без реално да е
получил стоката. Считам, че има съществена неяснота. Освен това тази
неяснота съществува между това, че тези факти са изложени в
обстоятелствена част, докато в диспозитива на същия обвинителен акт е
изложено, че той не е положил достатъчно грижи, без да бъде ограничено, кое
от двете точно деяния той е извършил, а е посочено, че не е положил
достатъчно грижи за стопанисване на имуществото, от което е последвало
разпиляването му. Аз не разбрах, как се е разпиляло същото. Считам, че
според изложените съображения в обвинителния акт няма достатъчно яснота,
както по съществени и обективни признаци на престъплението
„безстопанственост“, така и по отношение на неговите субективни признаци.
Обвинителният акт трябва да очертава ясно правната рамка на извършването
деяние, за да може подсъдимият правилно да организира своята защита.
Поради изложените съображения, Ви моля да прекратите
наказателното производство и да върнете делото за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт.
Считам, че по т. 4 не са налице основания за разглеждане делото по
реда на особените правила.
По другите точки - не са налице предпоставки за разглеждането на
делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен
заседател. По взетите мерки за процесуална принуда - също.
На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Присъединявам се към становището на защитата
си.
ПРОКУРОРЪТ: Слушайки защитата, аз оставам с убеждението, че в
случая се изнася прение по същество пледоария.
Уважаемият защитник, явно не се е справил добре с новата редакция на
чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК. Там законодателят ясно, дефинитивно,
категорично е очертал кръга от отстранимите, съществени процесуални
5
противоречия, които могат да бъда основание на съда да прекрати съдебното
производство, във фаза на разпоредителното заседание по делото, в каквото
се намираме в момента.
В настоящия случай, правата на обвиненото лице, в досъдебната фаза на
процеса, са били охранени в най-пълна степен, а именно - дадена му е
възможност да научи за какво престъпление е бил обвинен и привлечен в това
му качество, дадена му е възможност да откаже да дава обяснения, дадена му
е възможност на него и на неговия защитник да прави доказателствени иска и
да представи нови доказателства, да прави искания, бележки и възражения.
На обвиняемото лице е било предявено обвинението, поканено е да даде
обяснения в това му качество, предоставени са му материалите, спазени са
всичките му права в досъдебната фаза на процеса. По същия начин е
постъпено и с ощетеното юридическо лице, тъй че съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1
и т. 2 от НПК не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат
основание на настоящия съдебен състав, да прекрати съдебното
производство. Процесуалната норма на чл.249, ал. 4 т. 1 и т. 2 от НПК така,
както е формулирано от законодателя, следва да се тълкува ограничително,
тоест недопустимо е да се разширява приложното й поле, например от съда,
от подсъдимото лице, от защитата, като се включват транспонираните от
последните тези, в случай, че видите ли, нормата е бланкетна - не била
попълнена със съответното съдържание, от което става ясно какви
длъжностни задължения има обвиняемият и какво не е изпълнил, какви щети
са настъпили. Напротив, в диспозитива на обвинението така, както е
определен в досъдебната фаза, и така, както е определен с обвинителния акт,
категорично са очертани разпоредбите на длъжностната характеристика и
нормативни актове, които той е нарушил, в следствие, на което е причинил
вредата.
Ако в случая допуснем, възраженията на защитата да доведат до
прекратяване на съдебното производство, това значи, че тъй като защитата
твърди, че актът е неясен, неточен, незаконосъобразен, това значи, че е
допуснато едно субективно мнение, което мнение не подлежи на проверка,
чрез способите на НПК. В този смисъл, аз смятам, че всичко това, което е
изложено от защитника, е въпрос по същество и след хода на съдебното
следствие /естествено съдът не е ограничен със разпитани свидетели в
досъдебната фаза и с проведените експертизи/. След като съдът проведе
съдебното следствие, тогава вече е оценъчната дейност на събраните
доказателства и съда вече може да се произнесе е налице ли престъпление по
чл. 219, ал. 1 от НПК, извършено ли е то при формирането на вина и имали
достатъчно доказателства, които да сочат, че автора на това престъпление е
подсъдимото лице. Това са въпроси по същество, а не аргументи, използвани
от защитата в хода на разпоредителното заседание.
ЗАЩИТАТА: Считам, че изложеното от държавното обвинение е
неоснователно. Те нямат доказателствен характер и това, което искам да
добавя е, че обвиняемият няма как да се защитава, защото няма правни
познания и не е имал защита по време на воденото ДП. Всъщност неговата
защита реално сега се упражнява, когато вече има назначен защитник и който
6
евентуално може да направи обосновани предположения.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: На Вашия подзащитен е било обяснено
няколко пъти, от водещия разследването, че същият има право на защитата и
му е дадена възможност, да си ангажира защитник, било то и служебен
защитник. Той самият твърдо заявява, че не желае защита, тоест в един
момент никой не може да търси противоправно поведение, след като не е
желал, не е желал. Явно е сметнал, че разбира много добре обвинението и не е
сметнал, че има нужда от защита.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се изцяло към становището на
защитата си.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, намира за установено следното.
Делото е подсъдно на СГС като първоинстанционен съд, съгласно
правилата за местната и родовата подсъдност.
Не са налице основания за прекратяване и/или спиране на
наказателното производство.
Във връзка с възраженията на защитата на подсъдимия за допуснати
нарушения на процесуалните права, за които се твърди, че са отстраними и са
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, СЪДЪТ намира
следното:
Подсъдимият К.Г.С. е предаден на съд по повдигнато обвинение по чл.
219, ал. 1 предл. 3 от НК. Принципно, правилно е изложеното от защитата, че
посочената норма на наказателния закон е бланкетна и е необходимо да бъдат
посочени разпоредбите, към които нормата на НК препраща. В конкретния
случай, обаче настоящият съдебен състав намира, че това е било сторено с
внесения в съда обвинителен акт. Подробно в обстоятелствената част на
същия е посочено какви са били задълженията на подсъдимия в качеството му
на длъжностно лице, съобразно длъжностната му характеристика, както и че
причинената имотна вреда е в резултат от неполагане на достатъчно грижи
съобразно задълженията му посочени в Раздел III „Основни длъжностни
права и задължения“ от длъжностната характеристика на С..
СЪДЪТ намира, че в конкретния случай не е необходимо да бъдат
посочени допълнителни разпоредби, още по-малко такива от Закона за
счетоводството, които с поведението си С. не е изпълнил или е нарушил.
Достатъчно изчерпателно в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено от кои актове произтичат задълженията на подсъдимия С. да полага
дължимата грижа към повереното му имущество, с цел то да не бъде
разпиляно.
Относно съображенията за неяснота относно механизма и начина на
извършване на деянието, СЪДЪТ намира, че в тази част възражението на
7
защитата е основателно. В съдържанието на обвинителния акт е налице
неяснота при описание на фактите, които са относими към начина на
извършване на деянието, което се твърди да осъществява състава на
престъплението по чл. 219, ал. 1 предл. 3 от НК.
С внесения в съда ОА се твърди единствено, че подсъдимият С. като
техни чески сътрудник се отнасял немарливо и безотговорно към
служебните си задължения, като допускал безпорядък в склада, в който
изпълнявал служебните си задължения, изразяващ се в това, че съхраняваните
стоки не били подредени по асортимент и по изпълнители, а се намирали
разпръснати в отдел ни помещения, както и че не водил задължителната
отчетност между получено вещево имущество и предадено такова, като
допускал попълване на ПКО за неполучено вещево имущество.
На първо място в описанието на фактите в обвинителния акт липсва
яснота относно това кои именно активи са били поверени на подсъдимия за
пазене и/или управление, както и спрямо кои от тях е бил допускан
безпорядък, респ. не е била водена нужната отчетност и дали това поведение е
било относимо към изпълнението на посочения в обвинителния акт Договор
№ ОП-186-Д-304 между търговско дружество „Х.“ ЕООД гр. Пловдив и
Министерството на вътре шните работи. Горното води до неяснота относно
това дали твърдяното разпиляно имущество е идентично с това, което е било
получено в резултат на изпълнението на този договор.
По-нататък от фактическото описание на обвинението е налице пълна
неяснота относно това по какъв начин допуснатия безпорядък в помещението,
за което С. е отговарял се е намирало в причинно следствена връзка към
разпиляното имущество. Не е посочено дали то е станало негодно за
използване поради лошото съхранение или вредата се дължи на други
обстоятелства. Ако е така, то следва държавното обвинение да посочи по
какъв начин твърдяният безпорядък е довел до разпиляването на имущество.
По идентичен начин остава неизяснен и въпросът за причинната връзка
между неводената „задължителна отчетност“ и настъпилите вреди за
юридическото лице, а именно дали напр. са били подписвани приемо-
предавателни протоколи за приемане на инкриминираното облекло, без С. да
е проверил дали възложената на „Х.“ ЕООД работа е била извършена точно
или е фактурирал имущество, което не е било получено и ако е така в какво
количество е било това имущество. Изобщо в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсва описание на разпиляното имущество по вид,
количество и стойност, респ. каква част от него се дължи на допуснат
безпорядък и каква на лошо водена отчетна документация. Посочените
обстоятелства са относими към механизма на причиняване на щетата.
Не напоследно място остава неизяснено естеството на самата щета,
доколкото в обстоятелствената част на ОА е посочено единствено, че
поведението на С. е станало причина за липса на вещево имущест во по
Договор № ОП-186-Д-304, чиято стойност е 188 863,30 лв.
Допълнително объркване относно идентичността на причинената щета
произтича от обстоятелството, че в обстоятелствената част на обвинителния
8
акт е посочено, че след изпълнение на заявката готовите облекла били
транспорти рани с автомобил на „Х.“ ЕООД до складовете на МВР в
гр.София, ул. „Кукуш“, като костюмите и полите се доста вяли закачени на
закачалка, а панталоните опаковани в найлонови пликове по 10 броя, без да
става ясно дали се касае за различни по вид костюми, каквото предположение
може да бъде направено при прочит на диспозитива на ОА.
Престъплението по чл. 219 НК се осъществява чрез неполагане на
достатъчно грижи от длъжностно лице при ръководене, управление,
стопанисване и запазване на повереното имущество, или при осъществяване
на възложената му работа, реализуемо чрез фактически и юридически
действия, или чрез бездействие. Т.е., за ангажиране на отговорността на дееца
за престъпление по чл. 219 от НК е необходимо да се установи ясна причинно
следствена връзка между несъответствието на конкретно реализираното от
дееца поведение (при форма на изпълнително деяние „действие“ или
„бездействие“) с настъпилата щета, която следва да бъде ясно описана.
Констатираните противоречия в обстоятелствената част на ОА,
съставлява основание с оглед ТР №2/2002г. на ВКС за връщане на делото в
предходна процесуална фаза, доколкото в коментирания прокурорски акт
задължително трябва се да посочат безпротиворечиво фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на подъсдимия в
осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в
съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за
допускане на абсолютното процесуално нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения преценявам като съществени
такива и т.к. накърняват правото на обвиняемия да разбере в какво точно е
обвинен, а от друга страна не дават възможност и на съда да прецени, дали
деянието, за което подсъдимия е предаден на съд е съставомерн или не, и
изобщо налице ли са твърдения за извършено престъпление. Допуснатите
процесуални нарушения не могат да бъдат санирани в хода на съдебното
производство и поради това винаги съставляват основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на фазата на досъдебното
производство.
Независимо от горното, СЪДЪТ намира, че следва да се произнесе и по
останалите въпроси, предмет на обсъждане в разпоредителното съдебно
заседание.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врата,
привличането на резервен съдия, резервен съдебен заседател, назначаването
на защитник, доколкото на подсъдимия е вече назначен такъв в съдебното
заседание, в лицето на адв. Й., вещо лице, преводач, както и извършването на
съдебно-следствени действие по делегация.
9
По отношение на подсъдимия С. е взета мярка за неотклонение
„Подписка“, която следва да продължи действието си.
Не са направени искания за събиране на нови доказателства.
По отношение направеното искане от страна на ощетеното юридическо
лице, за конституирането им като граждански ищец в наказателното
производство, СЪДЪТ намира, че същото е отправено своевременно, а
именно до започването на разпоредителното съдебно заседание. В него са
посочени лицето, срещу което е насочен гражданският иск, естеството на
вредите, които се претендират, както и престъплението, от което са
причинени. Същевременно обаче, СЪДЪТ приема, че така представеният
граждански иск, с оглед и констатираната по-горе неяснота, относно
произхода на вредите, би затруднило наказателното производство. Касае за
престъпление със значителна давност, извършено от преди повече от 10 год.,
поради което и доказателствената дейност би била допълнително затруднена.
В молбата на ОЮЛ се сочат данни, че във връзка с инкриминираната сума е
било образувано изпълнително производство срещу подсъдимото лице,
поради което и приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск,
следва да бъде оставено без уважение и на това самостоятелно основание.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на ощетеното
юридическо лице МВР Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ за конституирането им като граждански ищец в наказателното
производство.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане така предявеният граждански
иск за сумата от 188 863,30 лв.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3151/2021 г. по
ти
описа СГС, НО, 9 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в мотивната
част на настоящето определение съществени нарушения на процесуалните
правила.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия К. Г. С. мярка за
неотклонение, а именно „Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА на съда, с които се е произнесъл по реда на чл.
248, ал. 1, т. 3 и т .6 от НПК, подлежат на обжалване и/или протест в
седмодневен срок от днес пред САС.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
10
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11