Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цанкова
въззивно гражданско дело № 1084 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадени жалби от Г.С.Г., чрез адв.
Е.Д., срещу действия на ДСИ при ВРС по изп. дело №
20193110404029, както следва:
1) Жалба вх. № 9385/08.04.2019 г. срещу разпореждане от 21.03.2019 г.
на ДСИ, в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнително производство.
В жалбата се излага становище, че длъжникът е погасил изцяло задължението си по
изпълнителното дело, поради което същото подлежи на прекратяване на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ГПК.
2) Жалба вх. № 9384/08.04.2019 г. срещу постановление за разноските, обективирано в покани за доброволно изпълнение. Длъжникът
претендира недължимост на разноските по изпълнението,
като счита, че с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнително
производство. Сочи, че е превеждал редовно и доброволно дължимите суми за
издръжка по банкова сметка ***.
Насрещната страна (взискателят) Т.И.Т., чрез адв. Никола М., изразява становище за неоснователност на
жалбите и претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на
ЧСИ във връзка с депозираните жалби.
Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените
оплаквания, приема следното:
Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител
следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК, като срокът
за подаване на жалбата е посочения в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай, жалбоподателят се легитимира като длъжник по
изпълнителното дело. Уведомен е на 02.04.2019 г. за постановения отказ със съобщение
№ 10681/25.03.2019 г. На същата дата на длъжника са връчени и два броя призовки
за доброволно изпълнение съответно с изх. № 10263/20.03.2019 г. и изх. №
10837/26.03.2019 г. Жалбите са подадени на 08.04.2019 г. – в рамките на
законоустановения едноседмичен срок.
Гореизложеното обуславя допустимост на жалбите и съгласно указанията,
дадени с тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115 г. на ВКС подлежат на
разглеждане от настоящия състав на Варненския окръжен съд.
За да се произнесе,
ВОС съобрази:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на Т.И. Торова, в която се съдържа изявление
за неплащане от страна на длъжника Г.С.Г. на дължимата издръжка за детето Ж.Г.Г. за месеците февруари и ноември 2016 г., за която е
издаден изпълнителен лист № 9439 от 04.12.2018 г., въз основа на Решение № 2390/25.05.2018
г. по гр. дело № 17030/2010 г. на ВРС, с което е осъден Г.С.Г. да заплати в
полза на детето Ж.Г.Г., чрез неговата майка и законен
представител Т.И.Т. сумата от 250 лева месечно за месеците февруари и ноември 2016
г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна прична за изменяването или
прекратяването й, както и сумата от 250 лева месечно, считано от 01.04.2018 г.,
с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването.
Изпратената до
длъжника покана за доброволно изпълнение с изх. № 6198/18.02.2019 г. е върната
в цялост, с отбелязване от длъжностното лице, че адресатът пътува с кораб, на
адреса от крит брат на длъжника, който отказва да получи поканата.
С молба вх. №
5050/25.02.2019 г. адв. Д., в качеството на пълномощник на длъжника е поискала
копие от изпълнителното дело, като към молбата е представено пълномощно.
На 28.02.2019 г.
е присъединен взискател Държавата чрез ТД на НАП Варна завземане в размер на
97,08 лева.
Депозирана е
молба вх. № 5585/27.02.2019 г. от длъжника към която са приложени банкови
извлечения за периода от 01.01.2010 г. до 01.04.2017
г., вноска бележки от 02.03.2018 г. за платена издръжка за периода 01.04.2017
г. до 01.04.2018 т., банково извлечение за периода от 01.08.2018 г. до
17.10.2018 г., както и преводно нареждане за внесена сума в размер на 1010,36
лева по сметка на ВРС по номера на изпълнителнто
дело.
С молба вх. №
5704/28.02.2019 г. длъжникът е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело,
поради погасяване на дълга.
На 19.03.2019 г.
с молба вх. № 7491 взискателят Т.Т.
е заявила пред ДСИ, че претендира изплащане на ежемесечна издръжка в размер на
250 лева, считано от 01.03.2019 г. до навършване на пълнолетие на детето.
Длъжникът е
сезирал ДСИ с молба вх. № 7620/19.03.2019 г., с която отново е поискал
прекратяване на изпълнителното производство поради пълно погасяване на дълга. Към
молбата са представени доказателства за погасяване на дълга към ТД на НАП
Варна.
С молба вх. №
7802/20.03.2019 г. взискателят е заявил, че не желае
да бъде прекратявано изпълнителното дело, а дължимите бъдещи суми за издръжка
да се превеждат от длъжника по сметка на ДСИ.
С обжалваното
разпореждане от 21.03.2019 г. ДСИ е оставил без уважение молбата за
прекратяване на изпълнителното производство. Към молбата са приложени
доказателства за платена издръжка за месец 03.2019 г.
На 02.04.2019 г.
на длъжника са връчени покани за доброволно изпълнение, както следва: покана с
изх. № 10263/20.03.2019 г. , в която е
посочено, че размерът на дълга по изп. дело възлиза в
размер на 1508,70 лева, като включва 750 лева главница, 141,06 лева лихви,
97,08 лева присъдени разноски, 72,90 лева разноски по изп.
дело и 300 лева адвокатско възнаграждение; покана с изх. № 10837/26.03.2019 г.,
в която е посочено, че размерът на дълга по изп. дело
възлиза в размер на 1412,98 лева, като включва 750 лева главница, 142,30 лева
лихви, 2,90 лева разноски по изп. дело и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Върху покана за
доброволно изпълнение вх. № 8068/06.03.2019 г., на 22.03.2019 г. ДСИ е
разпоредил да се извърши корекция в размера на посочените суми. Съобразно
разпореждането е изпратена покана изх. № 10837/26.03.2019 г.
Настоящият състав
приема, че предмет на обжалването са определените от ДСИ като дължими от
длъжника разноски по изпълнение, посочените в по-късно издадената покана, както
следва: 72,90 лева разноски по изп. дело, такса по
чл. 53 от ТДТ по ГПК и 300 лева адвокатско възнаграждение за взискателя.
След преценка на
събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В изпълнителният
титул е посочено, че издръжка се дължи от Г.С.Г. за детето Ж.Г.Г. чрез неговата майка Т.И.Т.., в размер на 250 лева
месечно, с падеж първо число на месеца за който се дължи.
От материалите по
изпълнителното дело се установява, че Г.С.Г. е изпълнявал задължението си
заплащане на издръжка, с изключение на месеците февруари и ноември 2016 г. Същите
са изплатени след образуването на изпълнителното дело, посредством осъществен
банков превод по сметка на ВРС с платежно нареждане от 27.02.2019 г.
В разпоредбата на
чл. 433, ал. 1 от ГПК са лимитирано изброени основанията
за прекратяване на изпълнителното производство. В настоящия случай
изпълнителното производство е образувано за задължение за издръжка, което се
погасява с навършването на пълнолетие на детето или настъпването на друго
обстоятелство, предвидено в Закона за прекратяване на издръжката. Задължението
за бъдещи плащания за издръжка продължава да съществува, макар да не е настъпил
падежът им.
Отказът на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен и
правилен. Подадената жалба срещу този отказ е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Дължимостта
на разноските в изпълнителното производство
е уредена от разпоредбата на чл. 79
от ГПК, като същите са за сметка на длъжника. Таксите
по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като
размерът и видът им се
определят с тарифа - ТДТССГПК.
От
доказателствата по делото се установява, че длъжникът е осъществил плащане след
образуването на изпълнителното дело, макар и преди получаването на поканата за
доброволно изпълнение. По тази причина същият е задължен за направените
разноски по изпълнението, като са неоснователни твърденията в жалбата за недължимост на разноските. Начислените такси от ДСИ по ТДТССГПК
са съобразени с размера дълга. Дължимо от длъжника е адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя, което е съобразено с минимума,
предвиден по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно изхода
на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на разноски. Искането за
присъждане на разноски е своевременно заявено от Т.И.Т., чрез адв. Н.М., с подаването на отговор на жалбите. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани доказателства реалното извършване на
разноски в производството, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
С изложените
мотиви,
съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 9385/08.04.2019 г.,
подадена от Г.С.Г., чрез адв. Е.Д., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20193110404029 по описа на СИС при ВРС срещу разпореждане от
21.03.2019 г. на съдебния изпълнител, в частта, в която е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 9384/08.04.2019 г.,
подадена от Г.С.Г., чрез адв. Е.Д., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20193110404029 по описа на СИС при ВРС срещу постановление
за разноските, обективирано в покани за
доброволно изпълнение, връчени на длъжника.
Не присъжда
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от
решението да се изпрати на ДСИ при ВРС за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.