Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 8923 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 53136 от 27.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 36489/2018 г., по описа на СРС, 61-ви състав, е
осъден Софийски университет „С.К.О.“ гр.София, бул.*******, Булстат № *******да заплати на С.И.С.,
ЕГН **********:
сумата 15000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за
трудова с разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София
град, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 200, ал. 1 КТ;
сумата
533,95лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи за периода м. април 2017г.- м. ноември 2017г.
(формирано като разлика между размера на брутното трудово възнаграждение за
периода м. април 2017г.- м. ноември 2017г. в размер на 5824,48лв. и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения период в размер на
4756,58лв.), вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за
трудова разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 200 КТ;
сумата 165,35 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за трудова
разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 200 КТ;
сумата 750,85 лв., представляваща
направени пред Софийски районен съд разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С постановеното решение са
отхвърлени като неоснователни предявените от С.И.С., ЕГН ********** срещу
Софийски университет „С.К.О.“ гр.София, бул.*******, Булстат № *******обективно кумулативно съединени искове по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на: обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за трудова
с разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град, в
частта над сумата 15000.00 лв. до сумата 40000.00 лв.; обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи за периода м. април 2017г.- м. ноември 2017г.
(формирано като разлика между размера на брутното трудово възнаграждение за
периода м. април 2017г.- м. ноември 2017г. в размер на 5824,48лв. и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения период в размер на
4756,58лв.), вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за
трудова с разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София
град, в частта над сумата 533,95лв. до сумата 1067,90лв.; обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, вследствие
злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за трудова с разпореждане №
20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град, над сумата 165,35лв. до
сумата 749,76лв.
В законоустановения срок
е постъпила въззивна жалба от ответника Софийски
университет „С.К.О.“ гр.София с изложени доводи за неправилност и
необоснованост на постановеното от първата инстанция решение в частта, с която
са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Според въззивника решението не е съобразено с материалния закон, не е
обосновано от събраните в производството доказателства и не е мотивирано;
същото не е в синхрон с действащата съдебна практика.
Според ответника, чрез събраните
пред първата инстанция доказателства е установено, че пострадалия е имал
заболяване „дискова херния“ преди настъпване на трудовата злополука, което е
укрил от работодателя. По изложените фактически и правни доводи това заболяване
е допринесло за настъпване на травмите, което не е било отчетено от СРС при
постановяване на решението. Според ответника, работникът не е ползвал
предоставените му от работодателя работни обувки и е ползвал неправилно в деня
на злополуката металната алуминиева стълба- само едното рамо от нея /един
сегмент от нея/. С тези си действия виновно и противоправно при съзнаване
вредоносния резултат пострадалия не е изпълнил задълженията си, нарушил е
правилата за безопасност на труда, не се е погрижил за собствената си
безопасност, допуснал е груба небрежност, допринесъл е за настъпване на вредоносния
резултат.
Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от въззиваемия.
Изразено е становище, че в обжалваната от ответника част постановеното от
първата инстанция решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради
което подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. В частта,
в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди постановеното от Софийски районен съд решение е неправилно,
поради несъобразяване на правните изводи от съда с фактическите констатации по
спора и събраните доказателства. Не оспорва провеждането на първоначален и
периодичен инструктаж от работодателя на посочените и установени в
производството дати. Не оспорва, че са му предоставени работни зимни обувки от
работодателя, както и че на посочената дата, когато е настъпила трудовата
злополука е ползвал свои обувки, а не работните такива, които били за зимни
условия, тежки и неподходящи за изпълнение на възложеното му в този ден. Изразява,
че това обстоятелство само по себе си не означава, че е съзнавал настъпването
на вредоносния резултат. Не оспорва, че е ползвал едното рамо /единия сегмент/ на
металната алуминиева стълба, тъй като в случая се касае за изпълнение на
трудовите му задължения на височина до два метра. Именно с оглед това не е било
възможно и удачно да се ползва металната стълба разгъната изцяло /с три
разгънати рамена-сегменти/. Последното, според ищеца, е следвало да се направи
само при изпълнение на възлагане на дейности налагащо по-голяма височина от два
метра. Освен това при разгъване в цялост на стълбата, според ищеца, същата
става по-тежка и нестабилна, което несъмнено я прави по-опасна за изпълнение на
възложената дейност.
Заявява, че за изпълнение на
служебните му задължения не са му били предоставени работни обувки за по-топлия
сезон, когато е настъпила злополуката, а предоставените му зимни не са били
подходящи за изпълнение на възложеното му в този ден- качване с помощта на
стълба с цел покриване на касово-информационния център със засенчваща мрежа.
Според ищеца предоставените му работни обувки са затворени и тежки с метални
бомбета и биха причинили невъзможност за изпълнение на възложената дейност от
работодателя. При ползването им за изкачване по стълбата ищецът би изпитвал
допълнителна тежест и затруднение за изпълнение на възложеното. Оспорва да е
затаил от работодателя от информация свързана със здравословното си състояние –
в случая за заболяването си „дискова херния“.
Оспорва постановеното решение в
частта, с която е прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението му, както и че същият е проявил груба небрежност при изпълнение на
задълженията си на посочената дата, на която е настъпила трудовата злополука.
Моли за отмяна на постановеното
решение в обжалваната част и уважаване в цялост на претенциите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието
на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. Във
връзка с доводите в подадените жалби, съдът
намира че постановеното решение е неправилно в една част. Съображения:
Производството е образувано по
предявени от С.И.С. срещу Софийски университет „С.К.О.“ гр.София, искове по
чл.200 КТ за присъждане на обезщетения за причинени в резултат на трудова
злополука неимуществени и имуществени вреди.
Страните не спорят и се установява
чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства /трудов договор №
РД 22- 1115 от 27.06.2016 г./, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „работник
озеленяване“ в Университетски ботанически градини София при Софийски
университет „С.К.О.“ гр.София.
Страните не спорят, че на
03.04.2017г. на работното място е настъпила трудова злополука, при която е
пострадал ищеца по време и във връзка с изпълнение на трудовите му задължения.
Установен е следния механизъм на настъпване на трудовата злополука - при
покриване на касово- информационен център със засенчваща мрежа, при слизане по
подвижна стълба, ищецът паднал на земята и получил счупване на гръбначен
прешлен.
Установено е и страните не спорят,
че с разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП София град
декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО.
Чрез представената в производството
длъжностна характеристика се установява, че на ищеца са били възложени дейности
по: „прекопаване, торене, зацветяване, плевене, поливане на озеленени площи,
саксии, корита и цветни фигури; поддържане на зелените площи, полагане на грижи
за дървесна, храстова и цветна растителност на открито или в оранжерии и
парници, разсаждане, плевене на резници, пикиране, изнасяне на разсад в
парниците“ ..“извършване на дребни строителни работи по поддържане на градината
и ландшафтни оформления, както и текущи ремонти на оранжериите“ и пр.
В производството е установено, че на
работника ищец е бил проведен първоначален /на 27.06.2016 г./ и периодичен /на
04.10.2016 г./ инструктаж.
Установено е, че на пострадалия са
били предоставени от работодателя и зачислени 1 чифт работни обувки – „цели
прахозащитни“ според представения в производството списък и 3 бр. стокови
разписки.
Чрез събраните в производството пред
първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелите К.Х.К.и Н.И.К./и
двамата заети служебно при ответника/ преценени съобразно чл.172 ГПК, че
трудовата злополука е настъпила при изпълнение на дейности свързани с качване с
помощта на стълба и покриване със засенчваща мрежа на касово –информационен
център. За целта е била използвана метална алуминиева стълба – едно рамо от нея
/един сегмент/, а не в цялост, както и че пострадалия ищец не е бил с
предоставените му от работодателя работни обувки, а със свои лични такива.
Установено е, че едното рамо /сегмент/ от стълбата – част от нея е било
прикрепено на улук на оранжерия, от където и двамата заедно със свидетеля К.се
качили на покрива на постройката. Според свидетеля К.ползването на стълбата е
било извършвано от нея винаги цялостно – всички сегменти, което не е било
сторено в този ден. Последната не сочи по какъв начин същата се е качила на
покрива в този ден- чрез поставената част от стълба от С. или чрез друга стълба
ползвана от нея в цялост. При установяване на сочената фактическа обстановка по
спора, съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля Косев, доколкото
същият не е присъствал към момента на настъпване на злополуката и дадените от
него показания не възпроизвеждат възприети релевантни за спора факти, а
предположения за настъпването на злополуката. Освен това заявеното от свидетеля
Косев, че злополуката е настъпила изцяло по вина на работника, поради
неползване на работните обувки и неползване на стълбата в цялост /всичките й
сегменти/ сочи за явна заинтересованост от изхода на спора при съобразяване
служебната му ангажираност при ответника и липсата на компетентно становище за
механизъм на настъпване на злополуката. Последното, доколкото в производството
не са доказани при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение /при
съобразяване правилата на чл.154 ГПК/ възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, изразяващо
се в противоправно и виновно неизпълнение на трудовите задължения: неползване
на предоставените на работника работни обувки и същевременно ползването на един
сегмент от металната алуминиева стълба, която се състои от три такива, което от
своя страна е в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука и настъпилия
от нея вредоносен резултат.
Чрез приетата пред първата инстанция
СМЕ, събраните медицински документи и показанията на свидетеля Г.И.К.се
установява, че в резултат на трудовата злополука на пострадалия е била
причинена „компресионна фрактура на L 1“. Непосредствено след инцидента е установена компресионна
фрактура на първи поясен прешлен, а на 09.04.2017г.- шийна травма, изразяваща
се в дискова херния между пети и шести шийни прешлени с ретролистеза. Травмите
на пострадалия били съпроводени със силни болки и това е налагало прием на
нестероидни противовъзпалителни средства продължително време. Наред с това за
по- пълно и бързо възстановяване пострадалият се е нуждаел от подпомагане на
лечението и общоукрепващи- витамини, субституиращи и други медикаменти, както и
от проведените му физиотерапевтични процедури, описани в лечебно- процедурен
картон /л. 19 от делото на СРС/. След злополуката пострадалият бил опериран, по
повод счупване на поясен прешлен, като е извършена вертебопластика с
имплантиране на костен цимент на тялото на първи поясен прешлен. По повод тази
травма било препоръчано носене на имобилизация- поясен корсет за период 3-4 до
6- 8 месеца. Според експерта, функционално възстановяване след подобно
увреждане средностатистически при благоприятно протичане на оздравителния
процес настъпва за период 1 година. По повод установената шийна травма било
проведена неврохирургична операция с инсерция на черепно екстензионно
устройство- клещи (Кречфилд) и Хало, което представлява хирургично прикрепване
на метална рамка на черепа, на която се поставят тежести, за да се постигне
постепенно отбременяване и възстановяване на нормална анатомично конфигурация
на прешлените в шийната област.Според експерта, при подобни травми се налага
имобилизация на шията за 8- 10 седмици, а когато травмата е застаряваща- 2,5- 3
месеца. Средностатистически, при благоприятно протичане на оздравителния
процес, функционално оздравяване настъпва за около 4- 6 месеца. Според вещото
лице, теоретично е възможно да се постигне функционално оздравяване от
получените травми. Крайното становище на експерта е, че на практика от
получените увреждания винаги ще останат изявени в една или друга степен
неблагоприятни последици, поради това, че след травмата са настъпили и промени
в тъканите със сраствания и възможни притискания на нервни коренчета. Тези
промени са с постоянен характер. Освен
това при проведени изследвания било установено, че ищецът има рентгенографски
изявени дегенеративни промени на гръбначния стълб, като от проведената на
03.04.2017г. компютърна томография на гръбначен стълб са установени и КТ данни
за лекостепенна сколиоза- латералното изкривяване на гръбначния стълб и
давностна дискова херния на ниво Л5 и Ес 1, медианна, с навлизане на
неврофорамените. Според експерта, констатираната дискова херния не е
травматична, а е вследствие от дегенеративно заболяване на поясно- кръстов
отдел на гръбначния стълб. Поясната дискова херния, каквато е диагностицирана,
причинява болка в кръста и в единия или в двата крака. Симптомите на дисковата
херния варират в зависимост от локализацията и размера на дисковата херния. Ако
хернизиралият диск не е притиснал нерв, е възможно дисковата херния да се
прояви само с болки в гърба или въобще да не се прояви. При притискане на нерв
може да има болки, изтръпване или слабост в областта на тялото, инервирана от
съответния нерв. Симптомите на лумбалната дискова херния са остра болка в кръста,
болка, излъчваща се към седалището, крака и стъпалото, болка, усилваща се при
кашлица, напъване или смях, изтръпване, безчувственост на крака или стъпалото,
слабост или атрофия (в по- късен етап) на мускулите на крака, мускулни спазми.
Според експерта, това заболяване в съчетание с установената лекостепенна
сколиоза могат да доведат до дефицит в подвижността на гръбначния стълб.
Наличието на гръбначно изкривяване във фронталната равнина може да обуслови
развитието на дискова херния, довеждайки до изместване на пулпозното ядро на
междупрешленния диск към изпъкналата страна. Констатациите на СМЕ са, че травмата
е причинена от падане върху седалището по механизъм на удар и придаване на
травмираща сила по оста на гръбначния стълб с натоварване, съчетаващо се с
флексия. Заявена е вероятност, че наличните дегенаративни промени и промени от
нормалната конфигурация могат да доведат до по- лесно причиняване на травмата.
Изкривяването на гръбначния стълб, както и дегенеративните промени на
гръбначния стълб създават предпоставки за промяна на нормалната анатомична
конфигурация на гръбначния стълб. Това нарушава състоянието на междупрешлените
дискове на ставите. От там при равни други условия се създават по- добри
предпоставки за травмиране и счупване на гръбначния стълб. Според вещото лице,
съществува причинна връзка между компресионна фрактура на първи поясен прешлен
и механизма на трудовата злополука. Шийната травма не е травматична, а е
вследствие от дегенеративно заболяване на поясно- кръстов отдел на гръбначния
стълб.
Според показанията на свидетеля Г.И.К.,
преценени с оглед събраните в производството доказателства с оглед изискванията
на чл.172 ГПК се установява, че след злополуката пострадалия незабавно е бил
опериран /на следващия ден/, а след като бил изписан от лечебното заведение се
преместил да живее при нея, за да се грижи тя за него. Около месец поддържал
непрекъснато температура и не можел да се движи, не можел да става. Бил
обслужван от нея непрекъснато, а около Цветница обърнала внимание, че не движи
главата си встрани и надолу, което довело до допълнителна манипулация в лечебно
заведение. Било му поставено желязо отзад в областта на шията, с което престоял
24 часа. След изписването отново известно време поддържал непрекъснато температура,
а не можел да се обслужва самостоятелно около 8-9 месеца. След проведеното
лечение свидетеля сочи, че пострадалия не се чувства добре, непрекъснато приема
обезболяващи, не може да извършва физически труд, променен е изцяло.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за
вреди от трудова злополука, която е причинила травми или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов
орган или друг негов служител или работник отговаря за настъпването им.
Съгласно цитираната разпоредба предпоставките, които следва да са налице, за да
се уважат предявените искове за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя са: наличие на валидно трудово правоотношение между пострадалия и
ответника, по което пострадалият да е бил работник или служител, а ответникът
работодател; пострадалият да е претърпял злополука по време на съществуването
на трудовото правоотношение; тази злополука да е била призната за трудова;
вследствие на трудовата злополука пострадалият да е понесъл травми или да е
била причинена смъртта му; пострадалия да е понесъл имуществени и/или
неимуществени вреди вследствие на травмите от трудовата злополука.
В проведеното производство е
установено наличие на всички посочени предпоставки, поради което исковете по
чл.200 КТ са установени по основание. По отношение на размер на исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията
за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. В случая такива обективни
обстоятелства са причинените травми, проведеното лечение и период на
възстановяване, възрастта на пострадалия и остатъчните негативни последици от
травмите във връзка с понесената трудова злополука. Така, чрез установеното и
посочено по-горе, настоящия състав намира, че с оглед причинените травми-
счупване на първи поясен прешлен, проведеното оперативно болнично и стационарно
домашно лечение, липсата на пълно възстановяване на здравословното състояние и
с оглед възрастта на пострадалия- 66 години към датата на злополуката и
наличието към този момент на дегенеративни изменения и установени други
заболявания – дискова херния между пети и и шести шийни прешлени с ретролистеза;
при съобразяване обществено-икономическата обстановка в страната, справедливо е обезщетение в размер
на 30000.00 лв., какъвто размер за репариране на неимуществените вреди от ищеца
е бил определен и от първоинстанционния съд. За определянето му съдът съобрази
и конкретните негативни изживявания и ограничения в обслужването във връзка с
лечението на травмите; дългият период /около 10 месеца/, в който пострадалия е
бил неподвижен на легло и не е могъл да се обслужва самостоятелно, имал е непрекъсната
нужда от чужда помощ, поддържал е непрекъснато висока температура. За
определянето му, съдът съобрази и съпътстващите дегенеративни изменения, които
допълнително са задълбочили/влошили състоянието на пострадалия като съпътстващ
негативен фактор.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия съдът намира
за неоснователно и недоказано. Както бе посочено в проведеното производство не
е установено без съмнение, че именно поведението на пострадалия изразяващо се
в: неползване на предоставените на работника работни обувки и същевременно
ползването на един сегмент от металната алуминиева стълба, която се състои от
три такива, се намира в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука
и настъпилия от нея вредоносен резултат. Не е установено и че работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност по
см. на чл.201, ал.2 КТ. Несъмнено отговорността на работодателя е обективна и може
да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при
груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината- работникът или
служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която най- небрежния би
положил. Доколкото се касае за количествена разлика между грубата и
обикновената небрежност, грубата небрежност е налице, когато не е положена
никаква грижа за безопасност, защото дори и най- небрежният би положил някаква
грижа. В своята трайна и непротиворечива практика ВКС изразява становища, че
груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма
да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я
съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в
същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо
защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил
дължимата грижа. Именно поради това, че в такива случаи пострадалият участвува
в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на
дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното
обезщетяване.
В случая чрез
представения в производството протокол за разследване на трудовата злополука от
07.04.2017 г. /№ 1-л.24 по делото/ не е установено, че именно описаното по-горе
поведение на пострадалия е допринесло за настъпване на злополуката. Не е
установено, че по посочения начин пострадалия работник е нарушил грубо свои
задължения във връзка с изпълняваната трудова функция. В производството не е
установено и по несъмнен начин, че при полагане дължимата грижа пострадалия би
могъл да предположи, че именно неползването на предоставените му от
работодателя противопрахови зимни обувки и именно неползването на алуминиевата
стълба в цялост от всички сегменти ще предотврати настъпването на инцидента –
падане при слизане от стълба. В конкретната обстановка не е доказано, че
пострадалият заемал длъжност „работник
озеленяване“ е следвало да положи дължимата грижа във връзка с качване и
слизане от постройки посредством стълба като задължително ползва предоставените
му работни обувки и метална стълба. В проведеното производство не е установено
дали възложените на пострадалия дейности по качване на постройка с помощта на
стълба с цел покриването на сградата-касово-информационен център със засенчваща
мрежа са във връзка с изпълняваната от него трудова функция. Последното при
съобразяване възложените с длъжностна характеристика задължения и проведения на
работника инструктаж. В производството не е установено и че за изпълнение на
така възложеното на работника /качване на постройка и слизане от нея/ е било
възложено да ползва така предоставените му работни обувки – противопрахови
затворени с метални бомбета. Не е установено в производството и начин на
ползване на посочената от свидетелите К.и К.алуминиева стълба при съобразяване
с височината на сградата – до два метра или над този размер.
С оглед това настоящия състав намира,
че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат при груба
небрежност е недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
Поради разминаване изводите на двете
инстанции, постановеното решение от Софийски районен съд следва да бъде
отменено като неправилно в частта, с която са били отхвърлени предявените
искове по чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата 15000.00 лв. до сумата 30000.00 лв. В останалата част,
която е предмет на обжалване постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1000.00
лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 53136 от 27.02.2019 г., постановено по гр. д. №
36489/2018 г., по описа на СРС, 61-ви състав, в частта, с която са отхвърлени,
като неоснователни предявените от С.И.С., ЕГН ********** срещу Софийски
университет „С.К.О.“ гр.София, бул.*******, Булстат № *******, искове по чл.200, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за трудова
с разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град за
разликата над присъдената сума 15000.00 лв. до сумата 30000.00 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски университет „С.К.О.“ гр.София, бул.*******,
Булстат № *******да заплати на С.И.С.,
ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 15000.00 лв. /извън
присъдените 15000.00 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие злополука,
настъпила на 03.04.2017г., призната за трудова с разпореждане № 20602 от
24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град, ведно със законната лихва,
считано от 03.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1000.00
лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
53136 от 27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 36489/2018 г., по описа на СРС,
61-ви състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С.И.С.,
ЕГН ********** срещу Софийски университет „С.К.О.“ гр.София, бул.*******,
Булстат № *******, искове по чл.200, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие злополука, настъпила на 03.04.2017г., призната за
трудова с разпореждане № 20602 от 24.04.2017г., издадено от НОИ- ТП- София град
за разликата над присъдената сума 30000.00 лв. до сумата 40000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.