РЕШЕНИЕ
№ 2505
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330102519 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Н. А. В., с
което се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1469, 57 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.5.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект,
находящ се в**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***** г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 118,63 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.7.2020 г. – 17.10.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
********* г. по ч.гр.д. № ***** по описа за 2021 г. на Районен съд П. Ищецът твърди,
че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.
******, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в***********, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа,
че за процесния период 01.5.2020 г. – 30.04.2021 г. била доставена от ищеца и била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация на обща стойност 1469, 57 лева. Доколкото дължимата сума не е
заплатена своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 118,63 лв.
за периода 02.7.2020 г. – 17.10.2021. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед
1
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № *******г. по ч.гр.д. № ****** по описа за 2021 г. на
Районен съд П. Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване
на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената
до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е
явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа
в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В
исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 75
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 81,76
лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. А. В., ЕГН
**********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: сумата от
1469, 57 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.5.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект, находящ се в **********, ведно със законната лихва
2
върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – ****** г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
118,63 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
02.7.2020 г. – 17.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №****** г. по ч.гр.д. № ***** по описа за 2021 г. на Районен съд
П.
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 175 лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и 81,76 лева – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. №
******по описа за 2021 г. на Районен съд П.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3