№ 58
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря СИЛВА Д. АБАДЖИЕВА
в присъствието на прокурора Теодора Иванова Златева (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100602073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.11.2020 г. по НОХД № 10173/2017 г. СРС, 107-и
състав, е признал подсъдимия АС. Г. Д., роден на ******* г. в гр. София,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан,
адрес: гр. София, ж.к. „******* ******, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН
в това, че на 25.02.2017 г. в гр. София, ж.к. „******* 13 противозаконно е
присвоил чужда движима вещ – аудиосистема „Panasonic SA/SB-MAX400EK”
на стойност 1169.10 лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева и десет стотинки/,
собственост на „Т.Б.“ ЕАД, като я е заложил в заложна къща „Доверие“ със
заложен билет 02600012334, която вещ владеел /аудио системата му била
предоставена за ползване от А.Х.С., която получила вещта по договор за
лизинг/, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Със същата присъда на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по
1
делото разноски са оставени за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е
постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи, че
обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият АС. Г. Д.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция
обвинение. В протеста се твърди, че в хода на съдебното следствие по
безспорен и несъмнен начин е доказано авторството на деянието, за което е
изготвен обвинителния акт. В протеста се излага становище, че събраните по
делото доказателства не подкрепят изложената от подсъдимия защитна теза, а
напротив, пораждат съмнение относно достоверността на изнесените от него
твърдения и водят до извода, че той неправомерно се е разпоредил с вещ,
която не е негова собственост, а му е била дадена за ползване.
С протеста не се прави искане за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушването на експерти и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
заявява, че не поддържа протеста, счита постановената от
първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна, като
поддържа мотивите на първоинстанционния съд досежно оценката на
доказателствения материал. Желае присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия АС. Г. Д. - адвокат К., намира изводите на
първоинстанционния съд за липса на съставомерност на деянието за
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и намира
присъдата на СРС за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Д., в правото си на лична защита и последна дума, моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
2
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Подсъдимият роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, осъждан, адрес: гр. София, ж.к.
„******* ******, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.Д. и съпругата му – свидетелката В. Д.а, били кумове
на свидетелите А.С. и С.С. и били в приятелски отношения с тях. На
01.02.2017 г. срещу 02.02.2017 г. подсъдимият и съпругата му пренощували в
дома на свидетелите А.С. и С.С.. Сутринта на 02.02.2017 г. С. поискала от
подсъдимия Д. да я закара до „Технополис“, за да си купи абсорбатор.
Подсъдимият Д. я помолил да сключи на нейно име договор за лизинг на
аудиосистема, тъй като искал да подари системата за рождения ден на
съпругата си, но с оглед обстоятелството, че не работел на трудов договор,
нямало как той да сключи договора. Двамата със свид. С. се уговорили тя да
сключи договора, а той да получи уредбата и дава пари на св. С. ежемесечно,
ден преди падежите на вноските по лизинга, които пари тя да внася. В
магазин „Технополис“ св. А.С. сключила договор за стоков кредит, като
закупила на изплащане абсорбатор марка „Беко“ и аудиосистема „Panasonic
SA/SB-MAX400EK” на обща стойност 1417 лева с ДДС, като срокът на
кредита бил 24 месеца, размерът на погасителната вноска бил 98.36 лева, като
падежът на първата вноска бил 14.03.2017 г. След това подсъдимият и св. С.
си тръгнали от „Технополис“ и се прибрали в дома на С., където в този
момент се намирала свидетелката В. Д.а – съпругата на подсъдимия.
Подсъдимият и С. уведомили св. Д.а, че аудио системата е закупена за
рождения й ден, както и че са се уговорили А. да сключи договора, но
уредбата да бъде тяхна и да се ползва от В. и съпруга й, като той ще дава пари
за вноските на А.. Аудио уредбата била натоварена в автомобила на
подсъдимия Д. и още същия ден той я закарал в дома си в гр. София, ж.к.
„******* ****** със съзнанието, че тя е негова, че ще плаща вноски за нея и
че може свободно да се разпорежда с нея. На 25.02.2017 г. подсъдимият
3
заложил уредбата в заложна къща „Доверие“, намираща се на адрес гр.
София, ж.к. ******* Впоследствие подсъдимият се свързал със свидетеля
Е.П., като поискал от него да му даде назаем 100-130 лева, които му били
необходими, за да плати първата вноска на А.. П. се съгласил и двамата се
разбрали да се срещнат, но когато П. отишъл на срещата, подсъдимият не се
появил. На 13.03.2017 г. подсъдимият А.Д. бил задържан за срок до 24 часа по
ЗМВР, на 14.03.2017 г. бил задържан за срок до 72 часа с прокурорско
постановление за довеждането му пред съда, а на 16.03.2017 г. с определение
на СГС по отношение на подс. Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, която впоследствие е заменена с „подписка“. Погасителните
вноски по сключения от свидетелката А.С. договор за стоков кредит били
изплатени от нея и съпруга й С.С.. С разписка от 18.05.2017 г.
инкриминираната аудио система е върната на св. С..
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза,
стойността на аудио системата към датата на инкриминираното деяние е
1169.10 лева.
Така установената от СРС фактическа обстановка се възприема изцяло
от въззивния съд. Първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната
истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения,
с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно
от това, контролираният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да
вземе всички необходими мерки за разкриване на обективната истина.
Изводите, направени от районния съд, се споделят изцяло и от
настоящия състав, доколкото същите, противно на доводите в протеста на
прокуратурата, почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на подс. А.Д., показанията на св. А.С., дадени в хода на
съдебното следствие, както тези от досъдебното производство, приобщени на
основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК /лист 12 и лист 73 от д.пр./,
показанията свидетеля С.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 5,
вр.ал. 1 ,т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /лист 17 и лист 73-74 от д.пр./, показанията
на свидетелката В. Д.а, показанията на свидетеля Е.П., показанията на
4
свидетеля П.Б., показанията на свидетеля М. Д. в хода на съдебното
следствие, както и тези, приобщени от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК /лист 13/,
заключение на съдебно-оценителната експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие, протокол за доброволно предаване /лист 24 от д.пр./,
фактура №: ********* /лист 25 от д.пр./, фискален бон /лист 26 от д.пр./,
заложен билет от 25.02.2017 г. /лист 28 от д.пр./, вносна бележка /лист 29 от
д.пр./, договор за стоков кредит /лист 30 от д.пр./, съгласие за дебитен кредит
/лист 34 от д.пр./, обобщени данни за стоков кредит /лист 39 от д.пр./, заповед
за задържане на лице /лист 42 от д.пр./, постановление за задържане за срок
до 72 часа /лист 7 от д.пр./, определение на СРС по НЧД № 4485/2017 г. /лист
47-51 от д.пр./, определение на СГС по ВНЧД № 1241/17 г. / лист 52-55 от
д.пр./, вносни бележки /лист 76-78 от д.пр./, разписка /лист 79 от д.пр./,
справка за съдимост /в д. пр. и съд. пр./, характеристика на подсъдимия /лист
27 от от д.пр./, заявление за пълно предсрочно погасяване /лист 71 от съд.пр./,
писмо от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ведно с график за месец февруари 2017
г. /лист 118-120 от д.пр./, писмо от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ /лист 122 от
д.пр./.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел
пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и
обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на разпитаните
свидетели (в това число прочетените по реда на чл. 281 от НПК);
приобщените към доказателствената съвкупност с протоколно определение с
правно основание чл. 283 от НПК книжа; книжата, които са докладвани и за
които е постановено протоколно определение по приемането и прилагането
им като доказателства по делото. Въззивният съд подложи на внимателен
анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Според въззивния съд, СРС в съжденията си правилно е разграничил
две групи свидетелски показания, такива, подкрепящи тезата на подсъдимия –
обясненията на подсъдимия А.Д., показанията на съпругата му В. Д.а и
показанията на свидетеля Е.П. и такива, съдържащи обвинителни
доказателства, а именно показанията на свидетелката А.С., тези на съпругът
С.С., както и на свидетелят М. А.. Съдът правилно е намерил, че са налице
5
опредени събития, по отношение на които не е налице конфликт в
показанията на свидетелите, поради което ги е приел за категорично
установени. Такива са обстоятелствата, че на 02.02.2017 г. подсъдимият А.Д.
е взел от дома на А.С. процесната аудио уредба и я е транспортирал у дома си,
както и че на същата дата инкриминираната вещ е била закупена на
изплащане на името на свидетелката А.С.. Установява се безспорно от
свидетелските показания на свидетеля П.Б. и приобщения заложен билет, че
на 25.02.2017 г. подсъдимият А.Д. е заложил процесната аудио уредба в
заложна къща „Доверие“ на адрес в гр. София, ж.к. *******. Това
обстоятелство се потвърждава също от обясненията на подсъдимия и от
показанията, дадени от свидетелката В. Д.а.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че основаният въпрос
за доказване по делото е при какви условия е закупена процесната вещ, какви
са били уговорките между подсъдимия и свидетелката А.С., съответно какво е
било отношението на подсъдимия към тази вещ и дали той е имал основание
да я приема за своя. С оглед наличието на противоречие между изложеното от
двете основни групи свидетели, съдът е извършил оценка на надеждността на
свидетелските показания, съпоставяйки ги едни с други и с останалия
доказателствен материал по делото.
При извършената проверка е установил по отношение на свидетелските
показания, съдържащи обвинителни доказателства, дадени от свидетелката
С., свидетелят С.С. и свидетелят М. А., че в тях се откриват сериозни
противоречия, както между показанията на отделните свидетели, така и в
показанията на всеки един от тях, дадени в съдебното производство и в
досъдебното производство.
Въззивният съд счита за обоснована позицията на СРС, че е налице
разминаване в твърденията на свидетелката С., че уредбата е дадена на
подсъдимия С. за временно ползване и показанията на съпруга С.С., дадени
първоначално в хода на досъдебното производство, в които свидетелят С.
сочи, че съпругата му е потвърдила наличието на уговорка между нея и
подсъдимия тя да купи уредбата за него, а той да изплаща вноските по
лизинга. В този смисъл е и твърдението на свидетелят С., дадено в същия
разпит, че със съпругата му са имали намерение да съставят запис на заповед,
за да прехвърлят лизинга на името на подсъдимия, твърдение, което и
6
подсъдимият излага в обясненията си. В показанията на свидетелите С.и е
налице неяснота и относно срока за ползване на уредбата, като в
първоначалните им показания не се съдържа информация за него, в очната
ставка свидетелката С. заявява, че е било уговорено ползване за срок от
няколко дни, а в хода на съдебното следствие свидетелите С.и са категорични,
че не е бил уговарян срок за ползването на уредбата.
На следващо място първоинстанционният съд се е доверил на
показанията на свидетеля М. А., че е звънял по телефона на подсъдимия и той
му е казал, че уредбата е негова, тъй като това обстоятелство намира пълна
подкрепа в твърденията на подсъдимия в тази насока, становище, което
въззивният съд споделя изцяло.
Освен противоречията, отнасящи се до основни елементи от предмета
на доказване, каквито са наличието на уговорка между А. и подсъдимия Д.
уредбата да бъде купена от нея за него и той да изплаща вноските по лизинга
и дали е имало предложение да се издаде запис на заповед, с който да се
прехвърли лизинга на негово име, в мотивите на СРС правилно са посочени и
редица други несъответствия в показанията на свидетелите С.и и свидетелят
М. А.. Те се отнасят за обстоятелства, по отношение на които разкриването на
обективната истина не е от решаващо значение за изхода на делото, но тези
противоречия допринасят за цялостно изследване и оценка на надеждността
на показанията, дадени от тази група свидетели. Такива са обстоятелствата
дали свидетелят С.С. е бил на работа в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ през
нощта на 01.02.2017 г. срещу 02.02.2017 г., кои лица са присъствали при
предаването на вещта и кои са помогнали за транспортирането, как
свидетелите С.и са разбрали, че уредбата е заложена в заложна къща. Нито
едно от тези обстоятелства не може да бъде установено по безспорен начин от
показанията на А.С., С.С. и М. А., поради различните твърдения, дадени от
всеки от тях, разминаването на показанията, отнасящи се до изброените
събития, дадени от един и същ свидетел в различните етапи на
производството и противоречията на показанията със събрани по делото
писмени доказателства.
Твърдението на свидетеля С.С., че същият е бил на работа УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ през нощта на 01.02.2017 г. срещу 02.02.2017 г., се
7
опровергава категорично от приложеното по делото писмо от УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“, съдържащо график за месец февруари 2017 г., видно от
който С.П. С. на длъжност „санитар“ не е бил на работа на въпросната дата.
По отношение на предаването на инкриминираната аудио уредба на
подсъдимия Д. и транспортирането до дома му, свидетелката А.С. в хода на
съдебното следствие изнася едновременно противоречиви твърдения, като
първо твърди, че М. А. е участвал при товаренето на уредбата в автомобила
на А., а след това, че уредбата е била натоварена от съпруга , а М. не е
участвал. От своя страна свидетелят С.С. първоначално твърди, че с М. А.
заедно са закарали уредбата до дома на подсъдимия, където А.Д. ги е
посрещнал, а впоследствие в показанията, отразени в очна ставка между
свидетелите С. и А. С.и, свидетелят С. заявява, че си е останал вкъщи, а М. А.
е помогнал за транспортирането на уредбата. В съдебното следствие С.С.
изобщо отрича да е напускал апартамента си и да е участвал в товаренето и
транспортирането на уредбата.
Показанията на свидетелите С.и относно начина, по които са разбрали,
че уредбата е заложена, също са явно разностранни, като в досъдебното
производство и двамата съобщават, че са открили самостоятелно уредбата в
заложната къща, докато в хода на съдебното производство твърдят, че
свидетелката В. Д.а им е съобщила къде е заложена уредбата.
Воден от тези разсъждения първоинстанционният съд е преценил, че
въз основа на дадените от А.С., С.С. и М. А. свидетелски показания може да
се достигне до различни изводи относно обстоятелствата по делото, не им се е
доверил по отношение на основните факти от значение за изхода на делото –
дали е била налице уговорка между свидетелката А.С. и подсъдимия А.Д. и в
какво се е изразявала тя. С оглед на гореизложеното, СРС е оценил тези
доказателства като недостатъчно убедителни, че да докажат неоспоримо
вината на подсъдимия, становище, което въззивният съд изцяло споделя.
От друга страна по отношение на обстоятелството дали е имало и каква
е била уговорката между А.Д. и А.С. относно процесната вещ, имащо основно
значение за доказване обективната и субективната страна на
инкриминираното деяние, СРС се е доверил на дадените от подсъдимия
обяснения, както и на показания на свидетелката В. Д.а и тези на свидетеля
8
Е.П.. Съдът е счел, че същите се характеризират с последователност и
убедителност и правдиво отразяват уговорката между подсъдимия Д. и
свидетелката С., че уредбата ще бъде закупена на изплащане от името на А.,
но за подсъдимия и жена му, като подарък за рождения ден на В. Д.а. В тази
насока са показанията на свидетелката Д.а, че още с пристигането си у дома
на 02.02.2017 г. след закупуване на уредбата, свидетелката С. е заявила, че
уредбата принадлежи на свидетелката Д.а. Доказателства в тази насока се
съдържат и в показанията на свидетелят Е.П., който сочи, че е присъствал на
рождения ден на свидетелката Д.а, къде е узнал от нея и подсъдимия, че
уредбата е тяхна, както и че е закупена от кумовете им. Косвени
доказателства в подкрепа на това твърдение са налице и в показанията на
същия свидетел, че е имал среща с подсъдимия с цел да му даде пари за
първата лизингова вноска, която Д. да заплати на свидетелката С., тъй като
това обстоятелство е в синхрон с тезата, че между двамата е налице уговорка
с гореописаните параметри. СРС е счел, че съществуването на такава
уговорка се установява и от показанията на свидетелят С.С., дадени пред
орган на досъдебното производство и приобщени по делото, в които същият е
потвърдил, че е разбрал от жена си А., че уредбата е за А.Д. и ще се изплаща
от него, и освен това съобщава, че със съпругата му са имали намерение да
прехвърлят на подсъдимия договора за лизинг на инкриминираната вещ със
запис на заповед, което е останало неосъществено по обективни причини.
В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото
доказателствен материал и установените по делото факти от страна на
първоинстанционния съд съответства на точното информационно съдържание
на източниците на доказателства и обхваща в пълнота включените в предмета
на делото обстоятелства.
При описаните факти районният съд е направил верни изводи от
правна страна - за липса на извършено престъпление от общ характер - по чл.
206, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия АС. Г. Д..
Престъплението "Обсебване" по смисъл на чл. 206 от НК спада към
групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК
"Престъпления против собствеността". "Присвояването" е акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо
имущество в свой или чужд интерес, като може да се извърши както с
9
действие, така и с бездействие. Присвояванията, от своя страна, се
характеризират с особен субективен елемент, изразяващ се в промяната на
намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество
правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес
противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като
част от тази група престъпления, обсебването по чл. 206 от НК притежава
описаните характеристики, като наред с тях разкрива и свои специфични
особености - непосредственият обект на посегателство може да бъде само
чужда движима вещ, която вещ се намира във фактическата власт на дееца на
определено правно основание. По отношение на субективната си страна,
престъпният състав на обсебването се осъществява единствено при форма на
вината пряк умисъл, като във волево отношение извършителят цели
противозаконното разпореждане да бъде в негов или чужд интерес и в
съзнанието на дееца е налице представа, че тази вещ е чужда.
С оглед на така изложените характеристики на разглежданото
престъпно посегателство, за да постанови осъдителна присъда по чл. 206, ал.
1 НК, е необходимо съдът несъмнено да установи съществуването на
следните предпоставки: първо - предметът на престъплението да е чужда
движима вещ, поверена на дееца на определено правно основание, второ
подсъдимият да е извършил с вещта акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане в свой или чужд интерес и трето, деецът да е
извършил разпореждането с пряк умисъл да се разпореди с вещ, за която има
съзнание, че не му принадлежи.
В конкретния случай при безспорно доказано владение върху
инкриминираната аудио уредба от АС. Г. Д., липсват доказателства по делото,
че подсъдимият е държал вещта като чужда, тъй като от събраните по делото
доказателства се доказва, че същият е имал уговорка със свидетелката А.С.,
съгласно която уредбата е закупена за него и съпругата му, а той ще изплаща
вноските. Наличието на такава уговорка се доказва по непротиворечив начин
от обясненията, дадени от подсъдимия, от показанията, дадени от
свидетелката В. Д.а и свидетеля Е.П., както и от показанията, дадени
първоначално пред орган на досъдебното производство от свидетеля С.С..
При тази уговорка и при липсата на доказателства, дефиниращи определен
срок за ползване, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият
10
действително е държал вещта като своя, със съзнанието, че може да се
разпорежда с нея, което се доказва по непротиворечив начин от обясненията,
дадени от подсъдимия и от показанията, дадени от свидетелите В. Д.а и Е.П.,
както и от показанията, изложени първоначално пред орган на досъдебното
производство от свидетеля С.С..
В този смисъл настоящият съдебен състав се солидаризира с
позицията на първоинстанционния съд и прави категоричен извод за липса на
обективните и субективни елементи на престъплението, в извършването на
което е обвинен подсъдимия АС. Г. Д., тъй в доказаната фактическа
обстановка, предметът на престъплението не представлява за подсъдимия
чужда движима вещ, а напротив, той има основание да я третира като своя и
да смята, че има право да се разпорежда с нея по свое усмотрение. В тази
връзка е невъзможно подсъдимият да осъществи състава на престъплението
по чл. 206, ал. 1 от НК с пряк умисъл, а разпореждането, което се доказа, че
подсъдимият е извършил с вещта, не се явява противозаконно.
Що се отнася до процесната аудио система, за същата се установява от
събраните по делото доказателства, че е върната на свидетелката А.С., която е
изплатила самостоятелно останалата част от вноските. Неизпълнението на
задължението на подсъдимия АС. Г. Д. да дава пари на свидетелката С. за
вноските по договора за лизинг на процесната вещ, породено от уговорката
между двамата, както и причината за това неизпълнение, се явяват
ирелевантни към предмета на доказване по настоящото дело, като
единствената правна последица, която може да се породи от тях, е
гражданскоправен спор, но същите не могат да бъдат повод за наказателна
репресия.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция
достигна до извод, аналогичен на формирания от първостепенния съд, а
именно, че подсъдимият АС. Г. Д. правилно е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК.
Предвид на изложеното дотук протестът на представителя на
обвинението, с който се иска отмяна на атакувания акт и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, се явява
11
неоснователен и като такъв следва се остави без уважение.
При този изход на делото обосновано първата инстанция е
постановила, че направените по делото разноски следва да останат за сметка
на държавата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
намери наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 6, във вр. чл. 338 от НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.11.2020 г. по НОХД № 10173/2017 г.
на СРС, Наказателно отделение, 107-и състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12