РЕШЕНИЕ
№ 12307
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110132717 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Л. Ц. Г. срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумите по издаден против нея изпълнителен лист от 24.01.2015 г.
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ г. по описа на
СPC за сумите от: 1092,31 лева – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано
от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, 491,69 лева –
възнаградителна лихва за периода от 12.10.2012 г. – 01.03.2013 г., 136,18 лева –
мораторна лихва за периода 02.10.2012 г. – 28.01.2014 г. и разноски по гр. дело в
размер на 134,40 лева. Общо отричаната като дължима сума е в размер на 1854,58 лв.,
претендирана по образувано срещу ищеца изпълнително дело № по описа на ЧСИ С
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист,
на 20.04.2015 г. е образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ С, като по силата на
договор за цесия от 20.12.2017 г. вземанията били прехвърлени от първоначалния
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответното дружество - „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело,
в продължение на две години не били извършвани никакви действия, поради което
делото било прекратено по силата на закона, считано от 20.04.2017 г. поради настъпила
перемпция. На 12.02.2018 г. по изп. дело била подадена молба от ответника за
конституирането му като взискател по силата на сключения договор за цесия. След
това били подавани молби от взискателя и били извършвани изпълнителни действия,
но счита, че същите не пораждат правно действие и не водят до прекъсване на
давността, тъй като са предприети, след като е настъпила перемпция по делото.
Поддържа, че давността за вземанията е погасена, считано от 20.04.2020 г. Поради тези
1
и останалите изложени съображения моли да бъде признато за установено в
отношенията й с ответника, че не дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен
лист. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че след
конституирането му като взискател в производството са предприети множество
изпълнителни действия, всяко от които е довело до ново прекъсване на давността.
Счита, че независимо, че действията били предприети след настъпилата перемпция, те
не са без правно значение за давността, като всяко от тях е довело до нейното
прекъсване. Излага подробни съображения относно разграничаването на института на
перемпцията от този на погасителната давност, като се позовава и на съдебна практика.
Твърди, че още с първата депозирана от него молба на 12.02.2018 г. е поискано
насрочването на опис на движими вещи на длъжника, което било сторено от съдебния
изпълнител, като с това погасителната давност била прекъсната. След това били
извършвани и други действия, в това число – налагане на запор върху банкови сметки
на ищцата на 30.05.2018 г. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
счита, че давността на процесното вземане не е изтекла и моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: ответникът е кредитор
по процесните вземания поради извършена цесия с договор от 20.12.2017 г., за което е
издаден изпълнителен лист на 24.01.2015 г. въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ г. по описа на СPC, за които вземания е образувано
изпълнително дело № г. при ЧСИ С. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Л. Ц. Г., същият е
издаден на основание чл. 410 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността
не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от
2
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В
случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е
предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се
налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била
прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно
решение. В производството не са представени доказателства за датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист,
поради което съдът приема, че същата следва да е влязла в законна сила най-късно в
деня преди издаването на процесния изпълнителен лист – 23.01.2015 г.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд –
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и
Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната
редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда
на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за
изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане
на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на
заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание
на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на
3
вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е
изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
Както се посочи по-горе, съдът приема, е заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила, считано от 23.01.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с
оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради
факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г.
на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 7692/2014 г. по
описа на СРС, 79 състав. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда
на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да
предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл са разясненията, дадени с
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Извън иска по чл. 424 от ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания,
установени със заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение
от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е 5 години, тъй като заповедите
за изпълнение, издадени по реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и
влизат в сила по арг. от чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 от ГПК /в този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т.
дело № 2143/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело №
1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о./. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване на искове – чл. 252 от
ГПК (отм.), чл. 254 от ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със
специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение се получава
4
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
на вземането. В този смисъл е константната практика на съдилищата – така напр.
решение № 261588 от 10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2020 г.; решение №
261568 от 10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5505/2021 г.; решение № 261440 от
28.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9262/2020 г. и др.
Видно от данните по делото, въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1528/2015 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с район
на действие СГС. Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от
взискателя от 20.04.2015 г. В част от периода, в който е било висящо изпълнителното
дело не е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не тече в хода на
започнало изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с
приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в
случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие. Това е така, доколкото
съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова държава, а един
от основните принципи на правовата държава е защита на легитимните правни
очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за
съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния
процес за вземането, то гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали
поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че
за периода от образуване на изпълнителното дело № 1528/2015 г. по описа на ЧСИ С.
Якимов до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Посочи се, че с оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г. давността за вземанията
по време на изпълнителния процес не е спряла да тече. След образуване на
изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото
състояние на длъжника чрез справки в НОИ, НАП, имотен регистър, които, както се
посочи по-горе, не водят до прекъсване на погасителната давност за вземанията.
В продължение на две години, считано от образуването на изпълнителното дело
на 20.04.2015 г., до 20.04.2017 г., не са предприети никакви изпълнителни действия
спрямо длъжника, като такива не са и поискани от взискателя. Молба от от цесионера
на вземанията /от ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД/ е постъпила едва на
12.02.2018 г. /л. 25/, като е направено искане за предприемане на изпълнителни
действия спрямо длъжника. Ето защо, изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непоискано от взискателя
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.
Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение,
въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния
5
изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не
може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439
ГПК). Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но
въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете.
След настъпване на перемпцията съдебният изпълнител е извършил няколко
изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника. Първото предприето срещу
длъжника действие в изпълнителното производство, водещо до прекъсване на
давността, е от 04.06.2018 г. , когато е наложен запор чрез връчването на запорни
съобщения на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД върху вземанията на длъжника от третите задължени лица /л. 47 – л.
52 от изп. дело/. С молби от взискателя от 07.05.2019 г. /л. 60/ и от 04.03.2020 г. /л. 66/,
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е поискало от съдебния изпълнител да извърши
отново проверка на имущественото състояние на длъжника и да предприеме съответни
изпълнителни действия. С подадените молби, взискателят е осуетил повторното
настъпване на последицата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предполагаща прекратяване на
изпълнителното производство поради бездействие от страна на кредитора в
продължение на период от две години. Следващото изпълнително действие,
предприето по изпълнителното дело е от 21.10.2020 г., когато е извършен опис на
движимите вещи на длъжника, за което е съставен протокол /л. 73-75/. От всяка от
двете дати, на които са извършени изпълнителни действия, давността следва да се
счита за прекъсната, като е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. Няма
данни да са извършени други изпълнителни действия по изпълнителното дело, които
да са довели до ново прекъсване на погасителната давност.
И двете извършени изпълнителни действия по делото са в периода след
прекратяване на изпълнителното дело по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
спорен между страните е въпросът дали същите следва да бъдат зачетени. По така
поставения въпрос е утвърдена константа практика по реда на чл. 290 ГПК, според
която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато
и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство, като е без значение дали изпълнителното дело е
перемирано, или не. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116,
б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по
перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ
давността ефект. В този смисъл са напр.: Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. дело №
3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на
IV г.о. на ВКС и др.
Налага се извод, че предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия
6
въз основа на депозираната от взискателя молба след настъпилата перемпция, водят да
прекъсване на давността. От всяка от двете дати – на 04.06.2018 г. /налагане на запори
върху сметките на длъжника в три банки/ и на 21.10.2020 г. /извършен опис на
движимите вещи на длъжника/ давността следва да се счита за прекъсната по
отношение на Л. Ц. Г., като е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.
Давността е прекъсната, преди да е изтекъл срок от 5 години от влизане на заповедта за
изпълнение в законна сила. Същевременно, считано от 21.10.2020 г. /второто
предприето изпълнително действие от ЧСИ/ до приключване на съдебното дирене в
производството по делото /27.10.2022 г./ също не е изтекъл срок от пет години, поради
което оспореното от ищцата вземане не е погасено поради изтекла погасителна
давност. Предявеният от Л. Ц. Г. отрицателен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ц. Г., ЕГН ********** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК за недължимост на сумите по издаден изпълнителен лист от
24.01.2015 г. по ч. гр. дело № 7 по описа на СРС, 79 състав, а именно: 1092,31 лева –
главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 12.02.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, 491,69 лева – възнаградителна лихва за
периода от 12.10.2012 г. – 01.03.2013 г., 136,18 лева – мораторна лихва за периода
02.10.2012 г. – 28.01.2014 г. и разноски по ч. гр. дело в размер на 134,40 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Ц. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв. разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7