Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1137 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен неформален
договор за покупко-продажба и доставка на стоки в периода от 18.01.2019 г. до
18.02.2019 г. доставил на ответника сурово месо на обща стойност 28 128,90
лева с ДДС. За доставеното месо издал на „И.“ ЕООД 6 броя фактури. Посочва, че
доставил реално стоката чрез транспортна фирма „СИД“ АД, за което представя
доказателства. Твърди, че съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ ответникът следвало да
заплати задълженията по фактурите в 14-дневен срок от получаването на стоките,
като в процесните фактури е посочена дата на падеж. Счита, че ответникът дължи
заплащане на главницата и на лихвата за забава, тъй като не е изпълнил
задължението си в срок. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 28 128,90 лева,
представляваща дължима главница по 6 броя фактури, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата
935,51 лева, представляваща законна лихва за забава върху всяка една от
доставките до 12.06.2019 г. Претендира разноски, включително и тези направени в
производството по бъдещото обезпечаване на иска пред Окръжен съд – Велико
Търново.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че стоката, за която са издадени процесните фактури не е доставена. Не
оспорва, че фактурите са осчетоводени от „И.“ ЕООД.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, че са били в трайни търговски отношения във връзка с доставки на
стоки. Приети са като доказателства двустранно подписани фактури между „М.г.“
ООД и „И.“ ЕООД, а именно: фактура № **********/17.01.2019 г. на стойност
6 753,30 лева с ДДС; фактура № **********/20.01.2019 г. на стойност
4 839,05 лева с ДДС; фактура № **********/27.01.2019 г. на стойност
8 105,40 лева с ДДС; фактура № **********/10.02.2019 г. на стойност 1 101,95
лева с ДДС; фактура № **********/11.02.2019 г. на стойност 515,20 лева с ДДС и
фактура № **********/17.02.2019 г. на стойност 6 814 лева с ДДС. Към всяка една
от фактурите има представени доказателства, удостоверяващи реалното предаване
на стоките по фактурите от ищеца на ответника – подписани стокови разписки,
приемо-предавателни протоколи и транспортни товарителници. В документите
изрично е посочено, че стоката е предадена. По делото е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесните фактури са надлежно
осчетоводени от двете страни по спора и по тях е ползван данъчен кредит.
С оглед на така ангажираните писмени
доказателства и приетите за безспорни обстоятелства по осчетоводяване на процесните
фактури, съдът приема за доказано по делото, че между страните е бил сключен
неформален договор за покупко-продажба и доставка на стоки, по които ищецът е
доставил стоки на обща стойност 28 128,90 лева с ДДС, а ответникът е
следвало да заплати посочена сума, за която има издадени описаните по-горе
фактури. В трайната и последователна практика на Върховния касационен съд се
приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Включването на
фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по
т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ Т.О. По делото са ангажирани и доказателства, че стоката е реално
предадена на ответника.
Ответникът
възразява, че стоката не е предадена като оспорва представените към исковата
молба документи. От страна на дружеството „И.“ ЕООД не е депозиран отговор на
исковата молба в срока по чл. 367 ГПК. С изрично определение, постановено в
съдебно заседание на 14.12.2020 г. съдът остави искането за възстановяване на
срок за подаване на отговор на исковата молба без уважение, като това
определение не бе обжалвано от ответника и влезе в сила. Ето защо оспорването
на документите се явява преклудирано. Не са ангажирани каквито и да е
доказателства, че „И.“ ЕООД е осчетоводило процесните фактури само, за да няма
финансови последствия за дружеството, без да е получило стоките. Обратното, към
исковата молба са ангажирани доказателства за реално предаване на стоките, като
върху документите има положен подпис за ответника, което сочи на признание от
страна на купувача, че е получил стоките. Възражения, че стоките не са
доставени в склад на ответника, а на различно място не са направени при
получаване на стоката, поради което доводите на ответника, че „И.“ ЕООД няма
търговски обекти на мястото на доставяне и поради това доставки не са направени
са изцяло неоснователни и не обосновават липса на предаване на стоката.
С оглед изложените съображения, приетите писмени
доказателства и отделените са безспорни обстоятелства, съдът намира за доказано
в производството, че ищецът е доставил, а ответникът е приел стоките, подробно
описани във фактурите, приложени към исковата молба, което прави предявеният
иск за главница изцяло основателен за предявения размер от 28 128,90 лева.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати в срок доставените стоки, поради което
дружеството „И.“ ЕООД е изпаднало в забава. Съгласно
чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня,
следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В разглеждания случай фактурите и
предаването на стоките са на дати, по-ранни от тези, от които ответникът
претендира лихва за забава, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за пълния размер от 935,51 лева и за периода, както е претендиран
от ищеца, следващ 14 дни от датата на всяка една от фактурите до 12.06.2019 г.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 3 392,58 лева, от които 1 162,58
лева за държавна такса за настоящото производство, 960 лева за адвокатски
хонорар, 40 лева за държавна такса в обезпечителното производство, 1 200
лева за адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на бъдещ иск
и 30 лева за държавни такси по обжалване допускането на обезпечение на висящ
иск, които ще се възложат в тежест на ответника.
На основание чл.
127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***, BIC: *** „Първа инвестиционна банка“ АД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „И.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, да заплати на „М.г.“ ООД, с
ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на 28 128,90 лева /двадесет и осем хиляди сто двадесет и осем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща
неизплатена цена за доставени стоки по фактура
№ **********/17.01.2019 г. на стойност 6 753,30 лева с ДДС; фактура №
**********/20.01.2019 г. на стойност 4 839,05 лева с ДДС; фактура №
**********/27.01.2019 г. на стойност 8 105,40 лева с ДДС; фактура №
**********/10.02.2019 г. на стойност 1 101,95 лева с ДДС; фактура №
**********/11.02.2019 г. на стойност 515,20 лева с ДДС и фактура №
**********/17.02.2019 г. на стойност 6 814 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 19.06.2019 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 935,51 лева /деветстотин тридесет и пет лева и петдесет
и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горепосочената сума за главница за период,
следващ 14 дни от датата на всяка
една от фактурите до 12.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес:
***, да заплати на „М.г.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер
на 3 392,58
лева /три
хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, представлява
направени разноски по делото, включително и в обезпечителното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: