РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от В. А. В., ЕГН ********** , с адрес гр. С.,
***, чрез адв. К.С., против Решение № 261121 от 08.04.2021 г., постановено по гр. дело
№ 14654/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив, II бр. с., с което жалбоподателят е осъден
да заплаща на дъщеря си Д. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, издръжка на
основание чл. 144 от СК в размер на 200,00 /двеста/ лева месечно, считано от
28.04.2020г. до навършване на двадесетгодишна възраст от ищеца при обучение в
средно учебно заведение за предвидения срок на обучение или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане,
както и сумата от 300,00 /триста/ лева – направени разноски по делото, а по сметка на
РС – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената
част от иска в размер на 96,00 лева.
По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение се иска неговата отмяна. В жалбата се твърди, че заплащането
на присъдената с атакуваното решение издръжка би създало за жалбоподателя особени
финансови затруднения, предвид доходите, които той реализира, и месечните разходи,
които посреща, свързани включително с грижи за неговата майка, погасяване на
кредити и собственото му здравословно състояние. Излагат се и аргументи във връзка
с характера на задължението по чл. 144 СК. Моли се обжалваното решение да се
отмени и да се постанови друго, с което се присъди издръжка в размер на
законоустановения минимум, считано от 28.04.2020 г. до завършване на обучението на
1
ищцата в СУ „***“ гр. Пловдив. Претендират се разноски по съразмерност.
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. В. В., ЕГН
**********, чрез адв. В.К., с който отговор се оспорва жалбата и се излагат аргументи
за нейната неоснователност и такива в подкрепа на атакуваното решение. Претендират
се разноски.
Окръжен съд – Пловдив като съобрази доводите на страните и релевираните в
жалбата въззивни основания, съгласно правилата на чл. 269 от ГПК, и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 144 СК от Д.
В. В. срещу нейния баща В. А. В. за осъждане на ответника да заплаща издръжка на
ищцата за времето от навършване на пълнолетие – 28.04.2020 г. до завършване на
образуванието й. С оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд е преценил, че ищцата действително има нужда от търсената издръжка, а бащата
може да я осигурява без особени затруднения, поради което е уважил изцяло иска. С
жалбата се оспорват изводите на съда, че В.В. може да заплаща без затруднение
издръжка на своята дъщеря в претендирания размер, поради което се моли да се
присъди издръжка в минимален размер. Изложените в жалбата оплаквания обаче се
намират за неоснователни.
По делото не се спори относно родствената връзка между страните – баща и
дъщеря. С решение № 2641/27.07.2020г. по гр. дело № 20717/2019г. на ПРС ответникът
В. е осъден да изплаща на детето си Д.В. издръжка в размер на 250,00 лева месечно
до навършване на пълнолетие. Безспорно е установено и че за процесния период
ищцата Д.В. е била ученик в СУ „***“ гр. Пловдив, редовна форма на обучение,
поради което не е могла да реализира собствени доходи от трудова дейност. Няма и
данни ищцата да притежава имущество, от което да извлича някакви доходи.
Установено е, че във връзка с нейното обучение и подготовка за матури и
кандидатстудентски изпити, същата е посещавала допълнителни курсове, за които са
заплащани такси в размер на 110 лв. на месец. В тази насока са представени и
квитанции за заплатените такси. Ищцата закупува всеки месец и карта за градски
транспорт, струваща 16 лв. Отделно от това, съдът намира, че Д.В. се нужда от
средства за храна, облекло, учебни помагала, за социален и културен живот, за което са
нужни не малко ежемесечни средства, предвид нейната възраст. Тези обстоятелства се
подкрепят и от изложеното от разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка
В. Н., която споменава още и за проблеми с очите на ищцата и възникнала нужда от
закупуване на лещи. Следователно необходимата издръжка на ищцата далеч надхвърля
претендираните 200 лв. на месец, като Д.В. не може да си е осигурява сама.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст, и не могат да се издържат от доходите си или
от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Предвид гореизложеното ответникът по иска и настоящ жалбоподател В.
2
А. В. дължи издръжка на своята пълнолетна и учаща дъщеря Д. В. В.. Действително
това задължение не е безусловно, а зависи от финансовите възможности на родителя и
дали той може да посреща своите нужди и тези на пълнолетното си дете без особени
затруднения. В тази насока въззивният съд не споделя изложеното в жалбата, че сумата
от 200 лв. месечна издръжка е непосилна за заплащане от страна на ответника.
Видно от представената справка от ТД на НОИ гр. София, В.В. работи като
банков служител и реализира месечен доход от трудова заетост в размер от около 1600
лв., който дори след приспадането на данъците и осигуровките е по-висок от средния за
страна. Ответникът е собственик и на по ¼ ид. част от два недвижими имота, в гр.
Банкя и гр. София, в които не живее и които са с висока данъчна оценка, видно от
приложената по делото справка от НАП. Следователно същият би могъл да реализира
доходи и от тях като ги отдава под наем или по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Относно разходите на ответника следва да се посочи, че същите не налагат
присъждане на издръжка в минимален размер. Недоказани останаха твърденията на
ответника В., че той е поел грижите за неговата майка и закупуването й на храна и
лекарства, тъй като по делото не са представени никакви доказателства в тази насока.
Наличието на задължения на бащата по потребителски кредити пък не е основание за
присъждане на по-малка издръжка за неговата дъщеря. Първо, защото задължението за
издръжка на дете е с приоритет пред другите задължения на родителя, вкл. и за
издръжка на други роднини, а на още по-силно основание и спрямо останалите частни
субекти. Аргумент в тази насока се извежда от текстовете на чл. 141 СК и чл. 136, т. 5
ЗЗД, последният предвиждащ обща привилегия за вземанията за издръжка. Второ,
видно от представените по делото договори за потребителски кредити, всички те са
сключени преди ищцата да навърши пълнолетие, като съгласно погасителните им
планове, ответникът В. е внасял част от съответните анюитетни вноски, едновременно
с изплащането на издръжка на своята дъщеря по силата на решение №
2641/27.07.2020г. по гр. дело № 20717/2019г. на ПРС в размер на 250 лв., който е по-
голям от претендирания с настоящата искова молба.
Касателно приетата по въззивното дело фактура № 359/212.05.2021 г. за
извършени дентални дейности на стойност 5000 лв., оспорена по същество от
въззиваемата страна, настоящият съдебен състав не счита, че същата сама по себе си
обосновава невъзможност за бащата да заплаща без особени затруднения
претендираната издръжка в пълен размер. Още повече, че не е ясно за какви точно
дентални услуги е заплатена сумата и какво е наложило тяхното извършване.
Задължението по фактурата пък е възникнало и повече от година след навършване на
пълнолетие на Д.В., т.е. то не е съществувало през основната част от процесния
период. Следва да се посочи и че видно от приетото по въззивното дело и
представеното с отговора на въззивна жалба преводно нареждане от 15.06.2021 г. /две
седмици след издаването на фактурата/ ответникът В. е превел на своята дъщеря Д.
сумата от 1600 лв. с посочено основание „издръжка по р-ние 08.04.2021 г. на ПРС“, т.е.
обжалваното първоинстанционно решение, което не е влязло в сила и е предмет на
настоящата въззивна проверка. Това е още една индиция, че платената по фактурата
сума не е създала извънредни финансови трудности за жалбоподателя В..
С оглед на гореизложеното въззивния съд намира, че В.В. може да заплаща на
своята пълнолетна и учаща дъщеря Д.В., без особени затруднения, издръжка на
основание чл. 144 СК в размер на 200 лв.
По тези съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
атакуваното решение като правилно ще се потвърди изцяло.
3
Относно разноските:
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъждат
разноски. В полза на въззиваемата Д.В. следва да се присъдят разноски за едни
адвокат, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие, които ще се редуцират до предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., минимален размер от 300 лв., с оглед направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК и действителната фактическа и правна сложност на настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261121 от 08.04.2021 г., постановено по
гр. дело № 14654/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр. с.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН ********** , с адрес гр. С., ***, да заплати на Д. В. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляващи разноски за един адвокат за въззивното дело.
Въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4