Решение по дело №208/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД – гр. София, подадена чрез пълномощник, против Решение № 76 от 29.02.2024 г., постановено по АНД № 20232230201329/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 002419 от 09.07.2023 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр. Бургас към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Заявява, че при издаването на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на производствените правила. Твърди, че наказателното постановление е нищожно, тъй като било издадено от некомпетентен орган. Заявява, че посоченото деяние е несъставомерно. Счита, че дори да е било установено извършване на административно нарушение, то било маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба, чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът по касация - Директорът на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.03.2023 г. в обект – магазин „Билла № 427”, находящ се в гр.Сливен, бул. „Георги Данчев“ № 26, стопанисван от жалбоподателя „Билла България“ ЕООД, служители на Комисията за защита на потребителите при РД – Бургас извършили проверка. Констатирано било, че жалбоподателят извършва търговска дейност, като стоките изложени на сектор „Плодове и зеленчуци“ с видимо недобър външен вид, са имали само залепена жълта лепенка с червен надпис „-50% намаление „BILLA“. Актосъставителят приел, че „Билла България“ ЕООД не е спазил задължението си на търговец - на всяко съобщение за намаление на цените да посочи: 1. стоките или групата стоки, за валидно намалението на цените; 2. условията, при които се извършва намалението на цените; 3. срока, през който стоките се продават с намалени цени. За извършеното нарушение бил съставен констативен протокол № К-2740826 от 08.03.2023 г., въз основа на който бил издаден АУАН № 002419 от 11.04.2023 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 63 от Закона за защита на потребителите. Актът бил предявен на упълномощено лице, което след като се е запознало с него е отразило, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.

Въззивният съд е установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в рамките на тяхната компетентност, като са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН и съдържат всички необходими елементи визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че АУАН и НП съдържат обективните признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, както и конкретната законова разпоредба, под която са подведени фактите, установени от АНО и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Приел е, че извършването на нарушението е безспорно доказано, като АНО правилно е определил размера на наложеното наказание. Приел е, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е потвърдил НП.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства, както и на показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели - актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението. Твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от санкционираното лице доводи и възражения, за което са изложени обосновани мотиви. Констатациите на въззивния съд съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Районен съд - Сливен е кредитирал показанията на свидетелите, които са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства по делото и на които не са противопоставени други доказателствени средства. Не са представени други доказателства от страна на касатора, които да разколебаят достоверността на ангажираните в административната преписка документи. Въззивният съд е изпълнил необходимото, за да изясни делото обективно, всестранно и пълно.

По делото е безспорно установено, че при извършена проверка от служители на КЗП на 08.03.2023 г. в обект – магазин „Билла № 427”, находящ се в гр.Сливен, бул. „Георги Данчев“ № 26, стопанисван от „Билла България“ ЕООД, било установено, че стоките изложени на сектор „Плодове и зеленчуци“ с видимо недобър външен вид, са имали само залепена жълта лепенка с червен надпис „-50% намаление „BILLA“, без търговецът да посочи на всяко съобщение за намаление на цените: 1. стоките или групата стоки, за валидно намалението на цените; 2. условията, при които се извършва намалението на цените; 3. срока, през който стоките се продават с намалени цени, с което е нарушена нормата на чл. 63 от ЗЗП.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказателното постановление е нищожно, тъй като било издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, като ръководителите по буква „а“ могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. С нормата на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е предвидена възможност наказателните постановления да се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 165, ал. 2 от ЗЗП, Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. В ал. 4, т. 6 на същата е посочено, че председателят на КЗП издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи. По делото пред районния съд е представена Заповед №7 от 06.01.2023 г. на председателя на КЗП, съгласно която директорът на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище: гр.Бургас към ГД „Контрол на пазара” при КЗП е оправомощен да налага административни наказания и да издава НП за нарушения по ЗЗП (л. 12 от делото на СлРС).

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение в хода на административнонаказателното производство. Както в АУАН, така и в НП словесното описание на нарушението е подробно и ясно; посочени са съответните норми от закона, чието неизпълнение е констатирано; описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Правилен е и формираният от въззивния съд извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора съдът намира за неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Ответникът по касацията не е правил искане за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административния съд Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 29.02.2024 г., постановено по АНД № 20232230201329/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.