№ 372
гр. Велико Търново, 02.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20224000500309 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с
чл. 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от А. Г. Г., ЕГН **********, от гр. София,
ж. к. „Орландовци“, ****** против Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в.
гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение
искането на А. Г. Г., чрез адв. Т. Т., за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер
на 15 лв. по частна жалба № 3798/06.10.2021 г., подадена от А.Г., чрез адв. Т. Т. срещу
Разпореждане № 151/27.09.2021 г., като неоснователно.
В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е немотивирано,
неправилно и незаконосъобразно.
Претендира се да се отмени Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в.
гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази
правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
1
образувано въз основа на жалба от А. Г. Г. от гр. София против действията на ЧСИ В. П.,
рег. № 879 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч – Постановление за
възлагане от 29.04.2021 г. по изп. дело № 82/2020 г. по описа на ЧСИ В. П..
По повод депозирана от жалбоподателя частна жалба, Вх. № 3798/06.10.2021 г. срещу
Разпореждане № 151/27.09.2021 г., постановено в. гр. д. № 400/2021 год. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, същият е направил искане за освобождаване от д.т., на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК за тази жалба. Към молбата е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК
за материалното и гражданско състояние на А. Г. Г..
С обжалваното Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в. гр. д. №
400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е оставено без уважение искането на А. Г.
Г., чрез адв. Т. Т., за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по
частна жалба № 3798/06.10.2021 г., подадена от А.Г., чрез адв. Т. Т. срещу Разпореждане №
151/27.09.2021 г., като неоснователно.
Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83,
ал. 2 от ГПК предвид признатия семеен доход в размер на 4 000 лв. за семейството на
жалбоподателя и малкия размер на дължимата държавна такса – 15 лв.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за
набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
В представената декларация за материално и гражданско състояние А. Г. Г. е отразил:
постоянният му адрес е гр. София, ж. к. „Орландовци“, ******; живее на семейни начала;
отлично здравословно състояние; притежава недвижими имоти – нива в общ. Троян, не
притежава моторни превозни средства, влогове, наеми, рента и аренда от земеделски земи
или други имоти; не е получавал дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в
други търговски дружества; няма фирма като ЕТ, не получава пенсия; получава доходи от
заплата в размер на 2 000 лв.; относно доходите на съжителката си е декларирал – заплата от
2 000 лв. Декларирал е, че има и едно непълнолетно дете.
Дължимата държавна такса за частна жалба с Вх. № 3798/06.10.2021 г. е в размер на
15 (петнадесет) лева.
От изложеното е видно, че А. Г. Г. получава трудово възнаграждение в размер на
2 000 лв. Освен това притежава и нива в Община Троян.
А. Г. Г. е декларирал доходите на съжителката си, които същото са в размер на 2 000
лв. – от трудово възнаграждение.
С оглед на обстоятелството, че А. Г. Г. получава трудово възнаграждение в размер на
2
2 000 лв. Възнаграждение в същия размер (2 000 лв.) получава и съжителката му, размера на
дължимата такса – петнадесет лева, настоящият състав намира, че не се установява по
несъмнен начин наличието на основание за ползване на предвидената в чл. 83, ал. 2 от ГПК
привилегия в полза на физическите лица-страни в гражданския процес, които с оглед на
своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с нужните парични
средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и
разноски. Данните за здравословното състояние на А. Г. Г. не обосновават невъзможност да
заплати държавна такса в размер на 15 лева. Той е в работоспособна възраст и е декларирал,
че е в отлично здравословно състояние. Преценката за съществуването на законово
основание за ползване на регламентираното от законодателя преимущество е в
правомощията на съда, който се произнася по искането на страната за освобождаване от
такси и разноски по съответното дело.
Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че не се установява по
категоричен начин наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на
А. Г. Г. от внасяне на държавна такса за частна жалба с Вх. № 3798/06.10.2021 г.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд,
поради което обжалваното е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430/05.07.2022 год., постановено по в. гр. д. №
400/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането
на А. Г. Г., чрез адв. Т. Т., за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв.
по частна жалба № 3798/06.10.2021 г., подадена от А.Г., чрез адв. Т. Т. срещу Разпореждане
№ 151/27.09.2021 г., като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено,
ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3