Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
гр.
Горна Оряховица, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1652 по описа на ГОРС за
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 92 ЗЗД
вр. 99 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /Аксес
файнънс ООД/ и ответника е сключен договор за паричен заем „Бяла карта“ № 516042 / 02.09.2017г., по силата на
който на последния е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 500
лв., който се усвоявал посредством кредитна карта. Твърди, че
кредитополучателят не е погасил изцяло дължимата сума. Сочи, че на 14.03.2018г. е
сключил договор с „Акцес файнънс ” ООД, с който остатъкът от вземането по
потребителския кредит му било прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Ищецът
приложил към исковата молба уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за
извършеното прехвърляне на вземането срещу него. Посочва, че ответникът усвоил
сума в размер на 500 лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като към
момента дължимата от него сума за главница била в размер на 500 лв. На основание
чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 21, ал. 2 и от Договора ищецът претендира
договорна лихва за периода 12.09.2017 г. до 06.11.2017 г. в размер на 33 лв. На
основание чл. 15 от Договора ищецът претендира и сумата от 100 лв. Счита, че
ответникът дължи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, както и
такса за разход на дейност на служител в размер на 200 лв. Посочва, че
предсрочната изискуемост на задължението настъпила на 06.11.2017 г., като на
същата дата ответникът бил уведомен за настъпването й. Претендира от ищеца и
сумата от 25,07 лв. лихва за забава върху главницата от датата на предсрочната
изискуемост 07.11.2017 г. до 31.05.2018г. датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1202/2018г. на ГОРС, срещу която длъжникът е
възразил в срок. Иска от съда да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата от 500 лв. - главница, сумата от 33 лв. - договорна лихва за периода
12.09.2017 г. до 06.11.2017 г.; сумата от 100 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; сумата от 200 лв. такса разходи за извънсъдебно събиране
на просрочени вземания; сумата от 25,07 лв. лихва за забава за периода от
07.11.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2018 г.
до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба. Счита, че заемът е неправомерно
отпуснат с цел лихварство, поради което отказва да го върне. Изявил е желание
да сключи споразумение с кредитора.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представения
с исковата молба договор за кредит "Бяла карта" от 02.09.2017 г. се
установява, че трето за делото лице /"Аксес Файнанс" ООД/ се е
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 500
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта "Access Finance/iCard/Visa". Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от
договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент с № 516042,
като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването му. Във
връзка с условията за използване на кредитната карта страните са подписали
приложение № 1 към договора за кредит. Ответникът е поел задължение да върне
предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото
си задължение, дължимо за предходния месец /чл. 3, ал. 2/. В договора понятието
"текущо задължение" е дефинирано като сбор от следните суми: усвоена
и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена
и непогасена договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер на
кредита, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в
случай че такива са начислени през текущия месец /чл. 3, ал. 3/. Според чл. 4,
ал. 1, т. 2 годишния лихвен процент на заема е в размер на 43, 20 %, а дневния
лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0, 12%. В чл. 12, ал. 1 от
договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения
падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на
текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в
срока по чл. 15, както и да представи лично обезпечение чрез поръчител, който
да отговаря на изискванията на чл. 15 от договора. Съгласно чл. 15, ал. 4
последното задължение се поражда за кредитополучателя при всеки отделен случай
на забава в плащането на текущото задължение на падежа. Неизпълнението на
задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от
датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за съответния месец. Неустойката се начислява за всеки
отделен случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
/чл. 20 от договора/. При забава в плащанията, ответникът дължи лихва за забава
за всеки ден просрочие /чл. 21, ал. 4 /, като и разходи за действия по събиране
на задължението в размер на 2, 50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, т.е. 15% от максималния кредит лимит.
Според чл. 22, ал. 2 от договора в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора става автоматично
предсрочно изискуемо, като при наличието на горепосочените условия
кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за настъпилата
автоматична предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 21, ал. 5 от договора след
нейното настъпване кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в
размер на 120 лв., включваща разходите на кредитора за дейността на служител,
който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задълженията.
От заключението на вещото лице по приетата
по делото ССчЕ и от признанията на ответника се установява, че чрез използване
на предоставената кредитната карта последният е усвоил сумата от 500 лв.
Видно от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. кредитодателят и ищецът по
делото са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, ведно с привилегиите и другите
принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или
за потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача с физически
лица. Тези вземания се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор,
което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете
страни. Договорено е още, че при спазване условията на този договор ще се
прехвърлят нови вземания, които ще бъдат индивидуализирани от страните в
съответното Приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото
съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора.
По делото е представено извлечение от
Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към горепосочения рамков договор, от което е
видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което
фигурира под № 372 и е индивидуализирано с датата и номера на договора,
непогасения остатък от главницата /500 лв./, непогасена законна лихва в размер
на 33 лв. и лихва за забава към датата на цесията – 18,60 лв. С потвърждение по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 14.03.2018 г.
вземания са прехвърлени на ищеца по делото. Последният в качеството си на
цесионер, съгласно § 4, т. 4.4 от рамковия договор за цесия, е упълномощен от
цедента да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с процесния договор
за продажба на вземания, за извършеното прехвърляне на техните задължения.
Уведомителното писмо за извършената цесия и горепосоченото пълномощно са
получени от ответника на 02.10.2018 г., с връчване на препис от исковата молба
и приложенията към нея.
Няма спор по делото, че за цедираните му
вземания за главница, за договорна лихва, за неустойка, за такса разходи за
събиране и такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането, както и за
обезщетение за забава, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1202/2018 г. на ГОРС, срещу която ответникът по делото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
е депозирал възражение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията
на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК
е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
и че са надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е
надлежно уведомен.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че ищецът е легитимиран да търси установяване
дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит от 02.09.2017 г.
Същите са му валидно прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД
от кредитора по заемното правоотношение по силата на сключения между тях рамков
договор за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към него. В
това приложение процесните вземания са надлежно индивидуализирани с оглед на
техния източник, вид и размер, и доколкото приложението е съставено на хартиен
носител, и е подписано и подпечатано от страните по рамковия договор за цесия,
същото е станало неразделна част от него. В случая, макар ответникът да не е известен
за цесията преди образуване на настоящото производство, с личното получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, то същият следва да се счита
за уведомен за извършената цесия. Този факт следа да бъде съобразен от съда в
съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК,
в каквато насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС /Решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
12/2009 г., Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о.,
ВКС на ВКС и мн. други/. Съгласно нея длъжникът може да бъде известен за
цесията и от изрично упълномощения за това цесионер, действащ като представител
на цедента, като уведомяването може да се извърши дори и чрез връчване на
препис от исковата молба.
Безспорно се установи по делото, че
прехвърлените вземания, произтичат от сключения между трето за делото лице
/"Аксес Файненс" ООД/ и ответника договор за кредит "Бяла
карта" от 02.09.2017 г. Последният притежава необходимите и съществени
елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК
и има за предмет предоставянето на револвиращ кредит на ответника в максимален
размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява
посредством нарочен платежен инструмент. Безспорно се установи по делото, заключението
по ССчЕ, включително и от признанията на ответника, че същият е усвоил изцяло
предоставения му кредит до максималния размер на разрешения му кредитен лимит
от 500 лв. Това е породило задължението му да погасява текущото си задължение
до второ число на съответния месец.
От ответника, освен вземанията за главница
се претендира договорна лихва, обезщетение за забава, вземане за неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 20, ал. 1 от договора, такса разходи за събиране
и разходи за дейност на служител. По отношение на вземането за договорна лихва,
както и вземанията за неустойка за непредоставено обезпечение, такса разходи за
събиране и разходи за дейност на служител и мораторна лихва, съдът намира, че
за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като
клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно, поради което следва
да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена
в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато
е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост
диспозитивното начало в гражданския процес. В този смисъл са: ТР № 1/15.06.2010
г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV
г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при
действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията
му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който
се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно
е уредено в нормата на чл.
33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая в договора е предвидено, че при
забава в плащанията по кредита ответникът дължи заплащане на 15 % от
максималния кредитен лимит в определен срок и осигуряването на допълнително
обезпечение, неизпълнението на което задължение е свързано с ежедневното
заплащане на отнапред определени разходи за действия по събиране на
задължението и с начисляването на неустойка за непредоставянето на обезпечение
чрез поръчител, дължимо при всяка забавена вноска. Когато забавата е довела до
предсрочна изискуемост на кредита е предвидена еднократната дължимост на такса
разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на задълженията в
предварително фиксиран размер от 120 лв.
Съдът намира, че така въведената в договора
за кредит отговорност за разноски с клаузите на чл. 21, ал. 5 и ал. 6 и за
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за
заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на
разходи по събиране на вземането, респ. за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели
заобикаляне на ограничението на чл.
33
ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана
със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон,
е нищожна. Освен това задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до
степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена
неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази
неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод,
че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя.
По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
.Следователно ответникът не дължи
начислените от кредитора суми за договорна лихва по чл. 4 от договора, неустойка
по чл. 20, ал. 1 от договора, лихва за забава и за такси разходи. Дори да се
приемат за валидни клаузите на чл. 21, ал. 5 и ал. 6, с който се въвежда
отговорността за разходи, по делото не се доказа извършването на същите. Изцяло
във волята на кредитора е да стори такива разходи, но уговорения отнапред техен
размер не го освобождава от задължението да докаже действителното им
извършване, а доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. По делото
въпреки, че се твърди предсрочна изискуемост на вземането, не се доказва от
ищеца, да е уведомил ответника за настъпването й. Това е още едно основание,
препядстващо възможността му да иска установяване дължимосттана вземане на лихва
за забава.
Ето защо основателно е искането на ищеца
за признаване за устновено, че ответникът му дължи само главница от 500 лв по
договора за заем, както и лихва за забава върху нея до окончателното ѝ
изплашане считано от 08.06.2018 г.
По рзноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 858,07 лева, а общият размер на дълга, който се установява е
500 лева. Предвид частичната
основателност на претенцията направените разноски в заповедното производство от
75 лева следва да се присъдят
съразмерно на уважената част от иска в размер на 43,70 лева. В настоящото производство дължимата държавна такса е 75 лева, както й заплатените
допълнително 150 лв. за съдебно
счетоводна експертиза. Съдът определя възнаграждението за юрисконсулт по
делото в размер на 50 лева, предвид това, че последният не се е явявал в
съдебно заседание. Така разноските на ищеца в настоящото производство, които
биха му били присъдени при пълно уважаване на претенциите са в общ размер 275 лева и предвид изхода на делото следва да му се
присъдят 160,24 лева.
Мотивиран така, Горнооряховският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, т.1
от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от
ЗЗП и чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК Договор за кредит „Бяла карта“ от
02.09.2017 г. със страни - "Аксес Файненс" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София и З.И.П., ЕГН: ********** от гр. Г. О.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че съществува вземането на "Агенция
за контрол на просрочените задължения" ООД, ЕИК ********* срещу З.И.П., ЕГН: ********** от гр. Г. О., за заплащане на следните суми:
- 500 /петстотин/ лева
представляваща главница по Договор
за кредит „Бяла карта“ №516042 от 02.09.2017 г. сключен с "Аксес
Файненс" ООД, ЕИК: *********, което вземане е било прехвърлено на "Агенция
за контрол на просрочените задължения" ООД, ЕИК ********* с рамков договор за цесия от 11.11.2016 г., Приложение №
1към него от 14.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018г. до
окончателно погасяване на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,
70 лв. разноски по съразмерност по ч.г.д. № 1202/2018 г. на ГОРС, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение № 1430 по ч.г.д. № 1202/2018 г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
на "Агенция за контрол на просрочените задължения"
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София за установяване на вземания на дружеството
срещу З.И.П., ЕГН: **********
от гр. Г. О. в размер на 33 лева договорна лихва за периода 12.09.2017 до 06.11.2017 г.,
сумата от 100 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от
200 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение,
сумата от 25,07 лв. лихва за забава за периода 07.11.2017 г. до 31.05.2018 г., всички по Договор за кредит „Бяла карта“ №516042 от
02.09.2017 г. сключен с "Аксес Файненс" ООД, ЕИК: *********, което вземане е
било прехвърлено на "Агенция за контрол на просрочените задължения"
ООД, ЕИК ********* с рамков договор за цесия
от 11.11.2016 г., Приложение № 1към него от 14.03.2018 г., за които вземания е била издадена заповед за
изпълнение № 1430 по ч.г.д. № 1202/2018 г. на ГОРС.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА З.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати "Агенция
за контрол на просрочените задължения" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София разноски по съразмерност по настоящото дело в размер на 160,24 лева.
Препис от решението, след влизането му
в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1202/2018 г. по описа на
ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: