Решение по дело №541/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е №238

Град Несебър, 11.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                 Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 541 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

               Образувано е по жалба, подадена от „П.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А.Д., срещу Наказателно постановление № 418062-F398546 / 07.01.2019г., издадено от Д.Т.В.на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, връв връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

                Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано, а описаната в него фактическа обстановка е недоказана и не отговаря на действителната такава. Като конкретно нарушена разпоредба посочва тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, по който начин са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да узнае какво конкретно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. Като е посочено че няма отпечатан и трайно прикрепен в касовата книга на обекта месечен финансов отчет за месец март 2018г., в който са регистрирани продажбите, по този начин са описани две отделни нарушения, съставомерни съответно по чл.41, ал.1 и по чл.41, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, но е посочена правна квалификация само по чл.41, ал.1 от наредбата, и в нарушение на чл.18 от ЗАНН е наложено едно наказание за тях. Излага съображения и за маловажност на деянието. Моли постановлението да бъде отменено.

                В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.

                Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, счита нарушението за установено от събраните доказателства, както и че нарушението не представлява маловажен случай.

                Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                На 04.08.2018г. за времето от 14:50 часа до 15:35 часа К.С.К.и Т.С.Б., двамата на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на обект заведение за бързо хранене,  находящ се в к.к. Слънчев бряг, комплекс „Меркурий 1“, стопанисван от „П.Б.Д.“ ЕООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол сер.АА № 0328291 от 04.08.2018г. Според този протокол проверката, при която е присъствал управителя на дружеството Д.А.Д., е започнала с извършване на контролна покупка, а за заплатената сума от 9,60 лева е издаден фискален касов бон. След легитимация на страните е започнала проверка на фактическата касова наличност на паричните средства в касата и разчетената касова наличност в намиращото се в обекта фискално устройство модел DATECS DP 35KL с №:DT548342 и фискална памет с № 02699001, при която не е установено разминаване. В обекта се съхранява книга за дневните финансови отчети, при проверката на която се установило, че за месеците март и април 2018г. липсва изведени и трайно прикрепени месечни финансови отчети. Наредено е било на управителя на дружеството лично или чрез упълномощено лице да се яви на 06.08.2018г. в 15:30 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

              На указаните дата и час се е явило упълномощено от управителя на дружеството лице, когато е съставен и връчен АУАН № F398546/06.08.2018г. от Т.С.Б. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Актът е бил съставен затова, че на 04.08.2018г. в 14:50 часа е извършена проверка на търговски обект – заведение за бързо хранене „П.Б.Д.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, комплекс „Меркурий 1“, стопанисван от „П.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, при която е установено, че няма отпечатан и трайно прикрепен в касовата книга на обекта месечен фискален отчет за месец март 2018г., в който са регистрирани продажби; в обекта има монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство модел DATECS DP 35KL с №:DT548342 и фискална памет с № 02699001. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП № 0328291 от дата 04.08.2018г. Според актосъставителя жалбоподателят е нарушил чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от упълномощеното от управителя на дружеството лице, актът е подписан и от двама свидетели при съставянето на акта.

              В акта е посочено, че срещу него е постъпило възражение, което след преценка е намерено за неоснователно и че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

             Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта и пояснява, че причината да няма отчет, закрепен в книгата за месец май 2018г. била, че въобще не е отпечатван такъв.

             Административно наказващият орган (АНО) е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 27.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 03.06.2019г.

              Още при образуване на административно наказателното производство – със съставянето на акта по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с акта си, но и в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е формално и на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена и в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения АУАН липсват задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя, съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на административно наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите в акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и то единствено чрез копиране на съдържанието на акта в постановлението.

             Когато наказващият орган е посочил, че в касовата книга не е „трайно прикрепен“ месечния финансов отчет за месец май, използваният тук термин не може да се отъждестви с изискването за съхранение на отчета в книгата според чл.41, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. След като обаче като нарушена е посочена само разпоредбата на чл.41, ал.1 от същата наредба, наказващият орган е бил длъжен в случая да изясни въпроса дали след като в книгата „няма отпечатан“ месечен финансов отчет за месец март 2018г., дали такъв е отпечатан, но само не се съхранява, или въобще не е отпечатан. Доколкото този факт не е безспорен, респ. липсва признание на представителя на дружеството-жалбоподател, а актосъставителят не е изследвал това обстоятелство, включително и чрез разпечатка КЛЕН, наказващият орган преди да пристъпи към издаване на наказателното постановление е било необходимо да изясни този въпрос. Той обаче не е изпълнил задълженията си съгласно императивната разпоредба на чл.53 от ЗАНН, а при липса на доказателства, установяващи факта на неотпечатване на месечния финансов отчет, нарушението остава недоказано. Недопустимо е извод за неотпечатан месечен финансов отчет (нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ) да се прави единствено въз основа на обстоятелството, че такъв не се съхранява в Книгата за дневните финансови отчети (т.е. извършването на нарушение по чл.41, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не предполага непременно извършване на нарушението и по чл.41, ал.1 от наредбата).

             По тези съображения АНО е издал един незаконосъобразен акт – наказателното постановление, което подлежи единствено на отмяна, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

             Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 418062-F398546 / 07.01.2019г., издадено от Д.Т.В.на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „П.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А.Д., на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: