Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6769
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6769/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Д. Д.
Т. ЕГН ********** *** срещу решение №51555 от 26.02.2019 г постановено по гр.д.№37391/18 г на СРС , 33 състав , в частта , с
която е отхвърлен иска на
жалбоподателя с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД да се осъди „Т.С.“ ЕАД *** да му
заплати разликата над 690,10 лева до предявения размер от 1500 лева – недължимо
платена сума за периода 03.2013 г – м.04.2015 г , ведно със законната лихва от 06.06.2018 г до
окончателното заплащане на сумата .
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като е внесъл сумата още преди образуване
на изпълнителното дело и същата му е събрана принудително втори път .
Възззиваемата страна не е подала
писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 28.02.2019 г и е обжалвано в срок на 07.03.2019 г /по
пощата / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият
съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се
установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли иска в посочената част СРС е приел , че
сумата от 507,15 лева е събрана по изпълнителното дело , а възражението , че
имотът не е топлоснабден е следвало да се направи по сътветното заповедно дело
.
Решението на СРС е частично неправилно.
Преди всичко е неправилна правната
квалификация на иска . С оглед твърденията на ищцата искът трябва да се
квалифицира по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – начална липса на основание . Още при
събиране на сумата същата е била недължима , защото се твърди , че преди това е
била платена доброволно по банков път . Съгласно чл.59 ал.2 ЗЗД уредената в
тази разпоредба иск е субсидиарен и
намира приложение ако няма друг иск , с който обеднелият да се защити .
Неправилната правна квалификация обосновава отмяна на решението на СРС в
обжалваната част .
На следващо място СРС въобще не е
разгледал доводът за двойно плащане /повторно събиране на сумата по
изпълнителното дело/ , който довод е посочен в исковата молба .
Към исковата молба ищцата е приложила
платежно нареждане от 02.06.2017 г , според което е заплатила на ответника сумата
от 176 лева . Ответникът не е оспорил плащането и видно от ССЕ е отнесъл
плащането към процесния изпълнителен лист от 22.05.2017 . Следователно , към
датата на образуване на изп.дело №2544/17 г на ЧСИ №858 У.Д. на 18.12.2017 г
ищцата е вече е заплатила вземанията по изпълнителния лист . Въпреки
плащането ответникът е образувал изпълнителното дело , като според запорно
съобщение е претендирал , че ответникът дължи 331,15 лева ,
от които 177,20 лева такси и разноски в полза на ЧСИ и 153,95 лева главница лихви и
разноски в полза на взискателя-ответник .
Със сумата от 153,95 лева ответникът
се е обогатил неоснователно . Същият не се е обогатил със сумата от 177,20 лева
, защото те са заплатени от ответника в полза на ЧСИ според запорното съобщение
/могат да се претендират , както и другите имуществени вреди на деликтно
основание , но такъв иск не е предявен / . Действително ССЕ констатира превод
от ЧСИ на ответника на сумата от 264,16 лева , но очевидно тази сума
касае и възстановяване на взискателя на принудително събрани от длъжника , но
преди това внесени от взискателя авансови такси .
Следователно решението на СРС трябва
да се отмени в обжалваната част , като се присъди на ищцата допълнително сумата
от 153,95 лева т.е. искът да се
уважи за разликата над 690,10 лева до 844,05 лева при правилна правна
квалификация от чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД . В останалата обжалвана част искът трябва
да се отхвърли при правилна правна квалификация от чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
На ищцата се следват още 67,25 лева
разноски пред СРС. Пред СГС разноски се дължат от ищцата в размер на 14,35
лева.
Поради материален интерес под 5000
лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№51555 от 26.02.2019 г постановено по
гр.д.№37391/18 г на СРС , 33 състав , в обжалваната част , с която е отхвърлен иска на Д. Д. Т. ЕГН **********
*** с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД да се осъди „Т.С.“ ЕАД *** да й
заплати разликата над 690,10 лева до 1500 лева – недължимо
платена сума за топлинна
енергия за периода 03.2013 г – м.04.2015 г , ведно със законната лихва от 06.06.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД
*** да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Д. Д. Т. ЕГН ********** *** разликата
над 690,10 лева до 844,05 лева – недължимо платена сума за топлинна енергия за
периода 03.2013 г – м.04.2015
г , ведно със законната лихва от 06.06.2018 г до окончателното заплащане на
сумата .
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.
Д. Т. ЕГН ********** *** да се осъди „Т.С.“ ЕАД *** да й заплати на основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД разликата над 844,05 лева до 1500 лева –
недължимо платена сума за топлинна енергия за периода 03.2013 г – м.04.2015 г , ведно със законната лихва
от 06.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД
*** да заплати на Д. Д. Т. ЕГН ********** *** , освен присъдената от СРС сума
от 396,81 лева разноски пред СРС ; допълнително още 67,25 лева деловодни
разноски пред СРС.
ОСЪЖДА Д. Д. Т.
ЕГН ********** *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД *** сумата от 14,35 лева
разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.