Решение по дело №1215/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260304
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20205220101215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр.Пазарджик, 18.12.2020 г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1215/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение в размер на 2916.12лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.11.2019г., до плащането.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сгр. 6, твърди да е изправна страна по няколко облигационни правоотношения с ответника М.Т.А. с ЕГН ********** ***, произтичащи от сключени между тях договори за мобилни услуги и договори за лизинг, както следва:

- По договор за мобилни услуги №********* от 29.01.2014г., изменен с допълнително споразумение №********* от 21.04.2016г., ищецът твърди да е предоставил мобилни услуги на ответника посредством мобилен телефонен номер *** при абонаментен план по програма „Нонстоп 40,99лв.“, чиято стойност за периода м. януари, 2018г. – м. март, 2018г. е 294.51лв. и същата не е заплатена от ответника;

- По договор за мобилни услуги №********* от 17.11.2014г., изменен с допълнително споразумение №********* от 21.10.2017г., ищецът твърди да е предоставил мобилни услуги на ответника посредством мобилен телефонен номер *** при абонаментен план по програма „Тотал 36,99лв. промо 2000МВ“, чиято стойност за периода м. януари, 2018г. – м. март, 2018г. е 98.81лв. и същата не е заплатена от ответника;

- По договор за мобилни услуги №********* от 05.12.2014г., изменен със сертификат за пакетни услуги combo+ №********** от 05.12.2014г., ищецът твърди да е предоставил мобилни услуги на ответника посредством мобилен телефонен номер ********** при абонаментен план по програма „GoWebUnlimited 2500 64kbps“, чиято стойност за периода м. януари, 2018г. – м. март, 2018г. е 34.92лв. и същата не е заплатена от ответника;

- По договор за мобилни услуги №********* от 20.10.2016г., ищецът твърди да е предоставил мобилни услуги на ответника посредством мобилен телефонен номер *** при абонаментен план по програма „Стандарт 20,99лв.“, чиято стойност за периода м. януари, 2018г. – м. март, 2018г. е 55.52лв. и същата не е заплатена от ответника;

- По договор за фиксирани услуги №********* от 17.11.2014г., изменен със сертификат за пакетни услуги combo+ №********** от 05.12.2014г., ищецът твърди да е предоставил фиксирани услуги на ответника посредством фиксиран телефонен номер 35935989066 при абонаментен план по програма „Telenor Home 9.90лв“, чиято стойност за периода м. януари, 2018г. – м. март, 2018г. е 14.81лв. и същата не е заплатена от ответника;

- По договор за лизинг от 20.10.2016г. ищецът твърди да е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „iPhone 7 128GB Gold срещу обща лизингова цена от 1559.17лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 52.79лв. и една първоначална вноска от 345лв., а ответникът не е изпълнил задължението да заплати последните 10 лизингови вноски в общ размер на 527.90лв.;

- По договор за лизинг от 21.10.2017г. ищецът твърди да е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „iPhone 8 256GB Silver срещу обща лизингова цена от 1646.57лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 71.59лв., а ответникът не е изпълнил задължението да заплати последните 22 лизингови вноски в общ размер на 1574.98лв.

Ищецът твърди да е налице едностранно предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на ответника. Прекратяването се претендира на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника. От момента на прекратяване се претендира предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови вноски при условията на чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, съгласно който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги.

Ищецът поддържа още, че в резултат на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги за ответника е възникнало  задължение да заплати компенсаторна неустойка в размер на месечните абонаментни такси според абонаментния план до края на срока по всеки договор. Твърди, че неустойката по договора за мобилен номер *** е в размер на 34,74лв.; неустойката по договора за мобилен номер *** е в размер на 206,04лв.; а неустойката по договора за мобилен номер *** е в размер на 73,89лв.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4538/2019г. на РС – гр.Пазарджик., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът М.Т.А. е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

   Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника М.Т.А. са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер на 578.32лв., от които 58.32лв. внесена държавна такса за производството и 520лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 456.79лв.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът М.Т.А. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, сумата от 2916.12лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 14.11.2019г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2507/18.11.2019г. по ч.гр.д. №4538/2019г., по описа на РС-Пазарджик, произтичащо от договор за мобилни услуги №********* от 29.01.2014г., изменен с допълнително споразумение №********* от 21.04.2016г.; договор за мобилни услуги №********* от 17.11.2014г., изменен с допълнително споразумение №********* от 21.10.2017г.; договор за мобилни услуги №********* от 05.12.2014г., изменен със сертификат за пакетни услуги combo+ №********** от 05.12.2014г.; договор за мобилни услуги №********* от 20.10.2016г.; договор за фиксирани услуги №********* от 17.11.2014г., изменен със сертификат за пакетни услуги combo+ №********** от 05.12.2014г.; договор за лизинг от 20.10.2016г. и договор за лизинг от 21.10.2017г.

ОСЪЖДА ответника М.Т.А. да заплати на ищеца Теленор България“ ЕАД сумата 578.32лв. - съдебни разноски  в исковото производство и сумата 456.79лв. - съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4538/2019г. на РС-Пазарджик

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

 Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: