РЕШЕНИЕ
№ 3177
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110215683 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „КИБЕР СВЯТ БГ“ ООД,
ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.П, ул.“П“ №, ет., ап.,
представлявано от управителя Георги Цветанов Тодоров, против
наказателно постановление №11/17.02.2021 г., издадено от
председател на Патентно ведомство на Република България, с което на
основание чл.127, ал.1 от ЗМГО е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО, и на
основание чл.127, ал.5 от ЗМГО, стоките – предмет на нарушението,
са отнети в полза на държавата и предадени за унищожаване.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като
незаконосъобразно издадено, в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, доколкото липсва описание на нарушението,
съответстващо на императивните изисквания на посочените
разпоредби. Сочи, че АНО не е посочил точната дата на извършване
1
на нарушението, като липсва и място на извършване, и в този смисъл
навежда доводи, че са отразени само датата и мястото на извършената
проверка от служители на сектор „Авиоконтрол“ към отдел МРР
Югозападна, ГД МРР при Агенция „Митници“.
Оспорва констатацията в АУАН и НП, че е извършил вмененото
му нарушение. Твърди, че от заявка Proforma invoice от 08.05.2020 г., с
която са поръчани стоките, се установява, че заявката на дружеството
е била за оригинални стоки на „HUAWEI“, съответно в графа
„Quality“ е посочено – оригинал. Навежда доводи, че стоките са
закупени от лицензиран търговец и дружеството не е било наясно, че
последният извършва търговия без съгласието на притежателя на
търговската марка.
Навежда доводи, че нарушението представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но АНО не е взел предвид
описаните по-горе обстоятелства, изложени и в подадените писмени
възражения при преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени
процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не
взема допълнително становище по направените възражения в жалбата
и по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – председател на
Патентно ведомство на Република България, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк.С Б, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови
решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно издадено. Навежда доводи, че извършването на
вмененото нарушение от жалбоподателя се установява от събраните
по делото доказателства.
Претендира присъждане на разноски за процесуално
2
представителство в настоящото производство и прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С решение №20043996 от 23.06.2022 г., постановено по АНД
№3517/2021 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, процесното НП е
отменено, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С решение №7036 от 23.11.2022 г., постановено по КАНД
№7814/2022 г. по описа на АССГ, е отменено постановеното решение
по АНД №3517/2021 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на
дадените указания в мотивите на решението: да събере данни за
съдържанието на заведената преписка с вх.№763/2020 г., включително
и за датите на изпращане на различни документи по нея до адресатите
им, както и да се произнесе мотивирано по същество по правния спор.
Жалбата, въз основа на която е било образувано производството
по АНД №3517/2021 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено
лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 22.02.2021 г.,
видно от отразената дата в разписката върху него, а жалбата е
подадена чрез АНО на 04.03.2021 г., съгласно отразената дата на
поставения входящ номер върху същата, т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок, считано от датата на връчване, поради което
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 28.09.2020 г., служители на сектор „Авиоконтрол“ към отдел
МРР Югозападна, ГД МРР при Агенция „Митници“, извършили
частична митническа проверка на пратка до „Кибер Свят БГ“ ООД, в
хода на която отворили и проверили два колета. Поради съмнения за
възможни нарушения на правото на интелектуална собственост на
Нuawei Technologies Co., Ltd, задържали 157 броя дисплеи за мобилни
телефони, означени със знак „HUAWEI“, които се намирали в
проверените колети. Резултатите от частичната митническа проверка
отразили в съставен ПИМП от 28.09.2020 г., в който посочили, че
същата е извършена в склад под митнически контрол на „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД, представлявано от Р М М, с адрес -
гр.София, а проверената пратка е по въздушна товарителница и е
поставена под режим със съответен номер. Към протокола приложили
разписка за задържаните стоки.
С писмо №32-285271 от 30.09.2021 г., началникът на отдел МРР
Югозападна, ГД МРР при Агенция „Митници“, уведомил за така
извършеното задържане адв.А Т – упълномощен представител на
Нuawei Technologies Co., Ltd. С писмо от 13.10.2020 г., същата
отговорила, че задържаните дисплеи са внесени на територията на
Република България, без съгласието на представляваното от нея
дружество, поради което са били нарушени правата му върху
интелектуалната собственост и същото е поискало стоките да бъдат
унищожени.
В тази връзка, директорът на дирекция „Спорове и
административно-наказателна дейност“ към Патентното ведомство на
Република България, изготвил покана с изх.№ПВ 658-1/01.12.2020 г.,
адресирана до управителя на дружеството-жалбоподател, с която
последният бил поканен да се яви лично или упълномощено лице на
18.12.2020 г. в Патентното ведомство на Република България, за
4
съставяне на АУАН, във връзка с образуваното административно
производство по отношение на иззета и задържана от Агенция
„Митници“ стока на дружеството, означена със знаци „HUAWEI“. По
делото няма ангажирани доказателства относно надлежно връчване на
така изпратената покана.
При това положение, на 18.12.2020 г., компетентно длъжностно
лице: Ф. Е. М., заемащ длъжността: старши експерт в Патентно
ведомство на Република България, изрично оправомощен със Заповед
№З-983-1/01.12.2020 г. на председателя на Патентно ведомство на
Република България, в присъствието на един свидетел при съставяне
на акта, в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател,
пристъпил към съставяне на АУАН №44/18.12.2020 г., против „Кибер
Свят БГ“ ООД, за това, че на 28.09.2020 г., използва в търговската си
дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО, като внася в
Република България стоки – 157 броя дисплеи за мобилни телефони,
означени със знак „HUAWEI“, сходен на регистрираната европейска
марка с рег.№********* – словна, регистрирана за стоки от клас 9 от
МКСУ със срок на закрила до 13.05.2021 г., без съгласието на
притежателя на марката - Huawei Technologies Co., Ltd., Китай.
Актосъставителят отразил, че задържаните стоки се намират в
склад за съхранение на задържани и отнети в полза на държавата
стоки, находящ се на адрес в гр.София.
Актосъставителят извел извод, че поради сходство на
използваните знаци върху стоките с горепосочената регистрирана
марка с рег.№*********, както и поради сходство на задържаните
стоки със стоките от клас 9, включени в списъка на регистрираната
марка, съществува вероятност за объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знаците, поставени върху
стоките с регистрираната марка №*********.
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на
чл.127, ал.1 от ЗМГО.
5
С писмо изх.№ПВ-966-1/18.12.2020 г., така съставеният АУАН в
отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е
изпратен за връчване на нарушителя чрез Община Пазарджик. АУАН
е връчен на 05.01.2021 г., без възражения по направените в него
констатации, срещу подпис на лицето Д Г. С /майка на управителя на
дружеството - Г Ц Т/. Жалбоподателят не се възползвал от правото си
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да представи писмени възражение против
направените в акта констатации пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: Председател на Патентно ведомство на Република
България, издал процесното НП, в което след като възпроизвел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация на
вмененото нарушение, и след като изложил мотиви, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, на основание
чл.127, ал.1 от ЗМГО наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО.
На основание чл.127, ал.5 от ЗМГО, постановил стоките –
предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата и да се
предадат за унищожаване.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетеля М., които потвърждават направените
констатации в съставения АУАН, а последните кореспондират на
събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира с доверие; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; Протокол за извършена
митническа проверка от 28.09.2020 г., ведно с разписка за задържани
стоки при внос; цесия за доставка на стоки с въздушен транспорт до
Летище София; възражение от дружеството-жалбоподател от
09.10.2020 г. до Министерство на финансите, Агенция „Митници“,
ведно с приложени фактура, товарителница и др. към него; писмо изх.
6
№18-00-1831-001/07.01.2021 г. от кмета на Община Пазарджик; писмо
изх.№ПВ-986-1/21.12.2020 г. от директора на дирекция „Спорове и
административнонаказателна дейност“; справка за актуално състояние
от ТРРЮЛНЦ по отношение на дружеството-жалбоподател; справка
от ЕUIPO по отношение на HUAWEI; известие за доставяне №ИД РS
1756 003МSJ 0; покана с изх.№ПВ-658-1/01.12.2020г.; уведомление
вх.№ВХ-736-1/24.11.2020 г. от адв.Анета Таджер; сигнал от 30.10.2020
г. от адв.Анета Таджер; писмо с рег.№32-285271/30.09.2020 г. от
началника на отдел МРР Югозападна, Удостоверение за
упълномощаване на LOGO; Заповед №З-983-1/01.12.2020 г. на
председателя на Патентно ведомство на Република България;
длъжностна характеристика за заемане на длъжността старши експерт
в Патентното ведомство на Република България и др., както и от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-маркова
експертиза.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и
материално компетентни органи, съгласно представената заповед за
оправомощаване на АНО и длъжностна характеристика за заемана
длъжност старши експерт в Патентно ведомство на Република
България от актосъставителя, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон /чл.129, ал.1 и чл.133, ал.1 от ЗМГО/, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено по тежест процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. То се изразява в това, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя, без да са били налице изключенията от това
7
правило, визирани в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По делото
не са приложени никакви доказателства, че поканата с изх.№ПВ 658-
1/01.12.2020 въобще е била изпратена, съответно, че е била надлежно
връчена на жалбоподателя. Видно от приложените два броя броя
обратни разписки /стр.28 и стр.29 от АНД №3715/2021 г. по описа на
СРС, НО, 114 състав/, изпратени документи с вх.№763/2020 г. /САНД-
Ф.М./ на 02.12.2020 г. до управителя на дружеството-жалбоподател, са
върнати на АНО на 23.12.2020 г., с отбелязване, че пратката не е била
потърсена. Въпреки, че съдът изрично е изискал от АНО с
разпореждането за насрочване на делото и съобразно дадените
указания от касационната инстанция, всички документи, съдържащи
се в заведена преписка с вх.№763/2020 г. /САНД-Ф.М./, такива не са
представени от ответната страна по жалбата, съответно не може да се
извърши проверка дали тази пратка е съдържала покана до
дружеството-жалбоподател за явяване, във връзка със съставяне на
АУАН. В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че всички документи са приложени по делото.
Но дори и да е съдържала изпратена покана, то направеното
отбелязване върху обратната разписка, че пратката се връща на
изпращача, защото не е била потърсена от адресата, не е достатъчно
да установи обстоятелството, че жалбоподателят е бил търсен, но не е
открит на адреса по седалище и управление, още повече, че
процесното НП впоследствие е връчено лично на управителя на
дружеството на същия адрес. Въпреки това, актосъставителят е
пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя,
при пълно неглижиране на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Безспорно,
допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на
санкционираното лице и съставлява самостоятелно формално
основание за отмяна на издаденото НП, без да се разглежда спора по
същество.
Отделно от горното, съдът констатира, че е допуснато още едно,
8
особено съществено по тежест процесуално нарушение, изразяващо се
в ненадлежото връчване на вече съставения АУАН на жалбоподателя,
чрез общинската администрация по седалище и адрес на управление
на дружеството – чрез Община Пазарджик. Видно от процесния
АУАН е, че същият е връчен на Д Г. С, в качеството й на майка. В
изпратеното писмо до Патентното ведомство, кмета на Община
Пазарджик уведомил административния орган, че АУАН е предявен и
връчен срещу подпис на Донка Г. Ставрева /майка на Г Ц Т/. От
събраните по делото доказателства, обаче, не се установява каква е
връзката на „майката“ със санкционираното дружество, както и
последното да е делегирало на посоченото лице изрични правомощия,
във връзка с подписването и получаването на АУАН. По делото няма
никакви данни да е направен повторен опит за надлежно връчване на
акта на търговеца или на друго лице, натоварено да получава
съставени актове против дружеството. От горното следва
категоричния извод, че съставения АУАН е предявен и връчен на
ненадлежно упълномощено лице, с оглед на което няма как да се
приеме, че същият е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му по предвидения ред в ЗАНН. Същевременно,
връчването на АУАН на лице без представителна власт, не може да се
приеме и като невъзможност за лично връчване на нарушителя. И това
допуснато процесуално нарушение е съществено по тежест, тъй като е
довело до ограничаване правото на защита на санкциониранираното
дружество да организира защитата си, още в началния етап на
административнонаказателното производство, чрез навеждане на
възражения срещу акта и ангажиране на доказателства. Когато
констатира, че АУАН въобще не е бил предявен на нарушителя, АНО
е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава НП, съгласно
императивното изискване на чл.52, ал.2 от ЗАНН. В настоящия случай
и това не е сторено, което е опорочило изначално процедурата и
съставлява самостоятелно формално основание за отмяна на
процесното НП, без да се разглежда спора по същество.
9
Отделно от горното, основателно се явява релевираното
възражение в жалбата, че в процесното НП не е посочено мястото на
извършване на нарушението. Този задължителен реквизит напълно
липсва в санкционния акт, а липсата му поставя в невъзможност съдът
да се произнесе и по същество на спора относно това има ли
извършено нарушение, кой го е извършил, при какви обстоятелства и
къде. В конкретния случай, с оглед твърдението, че жалбоподателят е
използвал в търговската си дейност процесните стоки по смисъла на
чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО, а именно: като ги внася на територията на
Република България, при липса на посочване на конкретното място на
това ползване по посочения начин, не само, че е ограничено правото
на жалбоподателя да разбере къде е извършил нарушението и при
какви точно обстоятелства, но поставя и съдът в невъзможност да
извърши проверка, както за законосъобразност, така и за правилност
на санкционния акт, а именно: налице ли е и този елемент от
обективната страна на вмененото, но непредявено на жалбоподателя
обвинение, за нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО, доколкото този
признак определя и териториания обхват на действие на защитената
марка. Като задължителен реквизит на АУАН и НП, мястото на
извършване на нарушението следва да е изрично посочено, като е
недопустимо данни за него да се извличат от събраните по делото
доказателства..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно издадено, поради което следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право
на присъждане на разноски има жалбоподателя. Изрично изявление в
този смисъл в настоящото производство не е направено от
правоимащата страна, а и не са ангажирани доказателства за
направени такива, поради което съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
10
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11/17.02.2021 г., издадено от председател на
Патентно ведомство на Република България, с което на „КИБЕР
СВЯТ БГ“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.П,
ул.“П“ №, ет., ап., представлявано от управителя Г Ц Т, на основание
чл.127, ал.1 от ЗМГО е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, за нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО, и на основание
чл.127, ал.5 от ЗМГО, стоките – предмет на нарушението, са отнети в
полза на държавата и предадени за унищожаване, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11