Р Е Ш Е Н И Е
Номер № 109
/17.07. Година
2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
шести юни, хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар СИМОНА
КАЙКИЕВА
Прокурор НЕЙКА
ТЕНЕВА,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО
ТОНЕВ ВНОХД №1126 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от адв.Е.Ж., в качеството на защитник на подсъдимия И.П.Т. ЕГН **********
присъда № 63/22.04.2019г., по нохд № 247/2019г. по описа на Старозагорски
районен съд, с която подсъдимият И.Т. е признат за виновен в това, че на
29.03.2017г. в гр.Стара Загора е управлявал МПС л.а. „***“ с рег. № СТ ***ВР, след
употреба на наркотични вещества -
канабис, установено по надлежния ред с протокол за извършена експертиза №
18/ТКХ-58/27.04.2018г. извършена от ЦЕКИ при НИИК – МВР – престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, като на основание чл.78а от НК съдът го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1500лв. в полза на държавата, по бюджета на Съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимият И.Т., на основание чл.343г от НК, е лишен от
право да управлява МПС за срок от една година, като съда, на основание чл.59,
ал.4 от НК, е зачел изтърпяното до момента наказание, считано от 29.03.2017г.
Подсъдимият е осъден да заплати на ОД на МВР- Стара Загора направените по
делото разноски във връзка с изготвена експертиза в размер на 330,95лв., а на
Районен съд – Стара Загора сумата от 92лв.
Според въззивната жалба присъдата е незаконосъобразна, необоснована и
неправилна. Защитата счита, че липсват съставомерните признаци на обективната
страна на престъплението по чл.343, ал.3 от НК, което се дължи на опорочена
„процедура по установяване на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия“.
Периодът време от настъпване на ПТП до тестването с техническо средство за
употреба на упойващи вещества е продължителен и през това време подсъдимият не
е бил под непрекъснат „визуален и непосредствен контрол“. В тази връзка, към
момента на тестването на подсъдимия за употреба на наркотично вещество, не е
следвало същият да се третира като водач на МПС.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Стара Загора счита,
че жалбата е неоснователна, а присъдата е законосъобразна и постановена, което
се налага след анализа на всички доказателства.
Защитата на подсъдимия – адв.Ж., пред настоящата инстанция поддържа
съображенията, които е изложил във въззивната жалба и пледира за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с
която бъде оправдан подсъдимия И.П.Т..
Първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна следното:
На 27.03.2017г., между 13.30 и 14.00 ч., на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“
в гр.Стара Загора, подсъдимият И.Т. управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № СТ ***ВР
в посока север по ул.“***“. След като не спрял на знак Б2 – („Стоп“) навлязъл в
ул.“***“ и предизвикал ПТП с последици – причинени вреди по три МПС. Това на
управлявания от подсъдимия И.Т. лек автомобил, собственост на баща му П.И.Т.,
по товарен автомобил марка “***“ с рег. № СТ ***ВН, управляван от свидетеля Ж.С.и
лек автомобил „***“ с рег. № СА ***ХМ управляван от св.К.Р.. На
местопроизшествието пристигнали свидетелите С.И. и Ж.И.– и двамата младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. След
огледа на ПТП, описание на причинените щети на трите автомобила, изготвяне на
необходимите протоколи и тримата водачи на МПС били тестване за употреба на алкохол с техническо
средство. Пробите и на тримата били отрицателни, но подсъдимият И.Т. и неговия
спътник се държали неадекватно и влезли в пререкание със свидетеля Ж.С.. Последният отправил искане към
полицаите подсъдимият да бъде тестван за употреба на наркотици, с оглед
демонстрираното поведение. Свидетелите Св.И. и Ж.И.разпоредили на подсъдимия И.Т.
да се яви в сградата на сектор КАТ „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора,
за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, а свидетелите Ж.С. и К.Р.
да се явят като свидетели.
В сектор „Пътна полиция“ подсъдимият И.Т. бил тестван с „Дръг тест 5000“ с
фабричен № АRJM-0050, който отчел положителна проба (тест
№ 20) за наличие на канабис. В тази връзка св.Ж.И.съставила акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 241812/29.03.2017г., а
свидетелят С.И. попълнил на подсъдимия И.Т. талон за медицинско изследване №
0018111/29.03.2017г., който бил връчен на водача на МПС и същият го подписал
без възражение, след което подсъдимия бил съпроводен до ЦСМП-Стара Загора,
където дал кръв за изследване (л.42 от ДП), като протокола за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество надлежно бил
попълнен от д-р М.Р., лекар в ЦСМП-Стара Загора. На подсъдимия е взета 40 мл
кръв за изследване. Резултатът от
извършената експертиза на взетата за изследване кръв от подсъдимия И.Т. бил
положителен, т.е. видно от заключението на съдебно-токсикохимична експертиза в
изследваната кръв взета по надлежния ред от лицето И.Т. е установено съдържание
на метаболити на тетрахидроканабинола.
Първоинстанционният съд е приел за доказана описаната фактическа обстановка
на база на показанията на свидетелите К.Р., Ж.С., С.И., Ж.И., акт за
установяване на административно нарушение ЗППАМ, разпечатка на пробите за
употреба на наркотично вещество с техническо средство „Дръг тест 5000“ с
фабричен № АRJM-0050, (л.29) талон за медицинско изследване, справка за нарушител в региона,
протокол за медицинско изследване (л.42) и протокол за извършена експертиза (л.43).
Съдът е приел тезата на защитата, че непосредствено след настъпването на
ПТП подсъдимият е посетил дома си, след което заедно с баща си св.П.Т. отишъл в
сградата на сектор КАТ „ПП“, за да бъде извършен теста за употреба на наркотици.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи защо не е кредитирал
обясненията на подсъдимия, че в този отрязък от време, през който посетил дома
си е употребил наркотично вещество, като е изпушил цигара с марихуана и не е
управлявал МПС под влияние на наркотично вещество.
Твърдението на подсъдимия И.Т.
реално не се подкрепя и от свидетелите на защитата – П.Т., М.Т.и М.М.. Първите
двама са родители на подсъдимия и към техните показания следва да се подхожда
винаги критично , а третият- М.М. е приятел на семейството. И тримата, обаче не
заявяват изрично, че подсъдимият И.Т. е пушил марихуана в дома си. Районният
съд е констатирал този факт.
В един състезателен процес конкретния въпрос дали подсъдимият е пушил
марихуана е следвало да зададе именно защитата, по чието искане тези свидетели
са разпитани и чиито показания се очаква да подкрепят защитната теза на
подсъдимия. Не може да се вменява в ущърб на съда бездействието на защитата на
подсъдимия. Съдът е изброил в хронологична поредица доказателства, които са обосновали
категоричния извод, че подсъдимият И. Т. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества. Съдът е тълкувал в полза на подсъдимия доказателствата
свързани с отклоняването на подсъдимия И.Т. от незабавно явяване в сектор КАТ
„Пътна полиция“ за извършване на тест за прием на наркотични вещества. Районния
съд е приел за доказано, че до КАТ“ПП“ подсъдимият И.Т. не е бил съпроводен от
полицейски служители, а е пристигнал на место с баща си, който го е превозил до
служба КАТ „Пътна полиция“.
В тази връзка следва да се отговори,
въпреки възраженията на защитата, дали при установената фактическа обстановка
може да се приеме за категорично доказано обвинението.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че присъдата е
законосъобразна и постановена на основата на достатъчно достоверни и допустими
доказателства. Доказателствата събрани в хода на досъдебното производство са
изследвани непосредствено в съдебно заседание, в изпълнение на изискването на
чл.18 от НПК, т.е. съда и страните по делото са проверили лично събраните по ДП
гласни и писмени доказателства, с изключение четените показания на отсъстващия
от страната свидетел Ж.И. С..
Видно от материалите на делото, при разпита подсъдимия И.Т. не е изразил
категорична позиция, че не е управлявал МПС след употреба на наркотично
вещество. Същият в своите обяснения застъпва позицията, че е изпушил цигара с
марихуана при „отбиването в дома си“, но реално не отрича обвинението.
Действително подсъдимият в един наказателен процес не е задължен да доказва, че
е невинен, предвид презумпцията за
невиновност, но умишленото заобикаляне, изразяването на категорична позиция, че
по време на извършване на ПТП не е бил под влияние на упойващо вещество е
симптоматично. Защитната позиция на подсъдимия И.Т. реално не се подкрепя от
неговите обяснения, показанията на свидетелите П.Т., М.Т.и М.М.. От една страна
подсъдимия категорично не заявява, че не е управлявал МПС след употреба на
наркотично вещество, а тримата свидетели пък не уточняват какво е съдържанието
на изпушената цигара при „отбиването“ в дома му на път за КАТ“ПП“.
В противовес на защитната позиция са
налице поредица от доказателства, които освен, че са без противоречиви, са еднопосочни и
подкрепящи обвинителната теза.
В писмените доказателства по делото, които са събрани в съответствие с
изключително формализираните правила на НПК за събиране на доказателства, се
извлича доказателствена информация,
потвърждаваща показанията на свидетелите С.И., Ж.И., К.Р.и Ж.С.. Акта за установяване
на административно нарушение се основава на показанията на „Дръг тест 5000“ за
положителния резултат от проведения
тест, т.е. за наличието на канабис в организма на подсъдимия, което е видно от
самата компютърна разпечатка на резултатите от теста, протокол за медицинско
изследване (л.42) и резултатите от извършената
съдебно токсикохимична експертиза-всички са в подкрепа на показанията на
свидетелите, респ. на обвинението.
На мястото на ПТП състоянието на подсъдимия И.Т. е било „неадекватно“,
превъзбудено и разправиите с други участници в ПТП, са дали основание на
свидетелите С.И. и Ж.И.да подложат на тест подсъдимия за употреба на наркотични
вещества. Това задължаване и уведомяване на подсъдимия се потвърждава от
показанията на свидетелите К.Р.и Ж.С., а индиректно и от приложения на л.26
АУАН, където К.Р.е вписана като свидетел и в своите показания последната
заявява, че подсъдимия е тръгнал към КАТ „за да даде проба за наркотик“.
Видно от протокол за медицинско изследване (л.42) подсъдимият е заявил пред
д-р М.Р., че не е употребявал упойващо вещество. Това изявление на подсъдимия,
макар и извън процесуално е отразено в протокол за медицинско изследване, който
е приложен по делото, изготвен съгласно изискванията на специалната
наредба и който като писмено
доказателство не е оспорен от защитата.
Заключението на съдебно-токсикохимическата експертиза, която е приета в
съдено заседание, е категорично, че резултата от проведения анализ на взетата
кръв за изследване с протокола за медицинско изследване, констатира наличието
на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия.
При събраните доказателства от една страна е безспорно наличието на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия, а от друга страна е категорично
доказано обвинението, че в момента на управление на МПС и предизвикване на ПТП,
подсъдимият И. Т. е управлявал превозното средство след употреба на упойващо
(наркотично) вещество. Обстоятелството, че за определен период от време
подсъдимият не е бил под „постоянен надзор“ на полицейските служители, не може
да обоснове недоказаност на обвинението. Доказателственият процес обхваща
събиране и проверка на доказателства и когато при част от доказателствата,
процесът на събиране е бил опорочен, не във всички случаи или задължително, порокът води до недоказаност на обвинението. При
пропуски в определена процедура практиката е чрез производни (косвени)
доказателства да се проверят други доказателства по пътя на съпоставяне на
съдържащите се в тях данни. Доказателствата, които обосновават осъдителната
присъда, съпоставени с доказателствата, които подлагат под съмнение, доколко
подсъдимия при извършване на ПТП е бил под влияние на упойващо вещество са
убедителни и достатъчни за обосноваване на категоричен извод за вината на
подсъдимия, което и РС-Стара Загора е сторил.
Тезата на защитата освен, че е
вътрешно противоречива с разнопосочните показания на свидетелите и обясненията
на подсъдимия, е едновременно с това и силно уязвима, с описаното собствено поведение от страна на
подс.И. Т.. При условие, че след ПТП, като водач на МПС участвало в
произшествието, си изрично предупреден, че следва да се явиш в сектор КАТ
„Пътна полиция“, за да бъдеш проверен с тест за употреба на наркотици, е
необяснимо и нелогично да се поставяш сам в ситуация, в която ще уличиш себе си
в извършване на престъпление, като по своя воля, доброволно приемеш наркотично
вещество и непосредствено след това се подложиш на тест едва ли не, за да
докажеш употребата на канабис?! От друга
страна необяснимо е поведението на подсъдимия и пред лекаря от ЦСМП, като в
протокола за медицинско изследване (л.42)в т.1 изрично са отразени показанията
на Дръг теста. Същото е отразено и в талона за медицинско изследване(л.41),
който лично подсъдимият И. Т., като водач на МПС е получил. И след всичко това,
подсъдимият е заявил на д-р М. Р., че не
е употребил упойващо вещество, макар резултатите от теста вече да са му били
известни.
Окръжният съд не споделя позицията на защитата на подсъдимия, че след като
е налице „опороченост“ на част от „процедурата“ подсъдимият не може и не следва
да бъде третиран като водач на МПС. И това е така защото както по-горе се
посочи са налице редица доказателства, които поотделно и в своята съвкупност не
формират разумно съмнение в обвинителната теза.
Първоинстанционният съд е дал възможност на страните да развият в пълнота
своите позиции, като е уважил всички доказателствени искания и в тази връзка е
формирал своя извод при напълно изяснена фактическа обстановка.
При цялостната проверка по реда на чл.314,ал.1 от НПК съдът не откри
основание за нейната отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338
във връзка с чл.334, т.6 НПК, окръжният
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 63/22.04.2019г., постановена по НОХД № 247/2019г.
по описа на Старозагорски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.