ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 496
гр.
Враца, 19.10.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори състав,
в закрито заседание на 19.10.2021г. /деветнадесети октомври, две хиляди
двадесет и първа година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 553 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147
ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по ЖАЛБА на И.П.Б. ***, против РЕШЕНИЕ за оставяне на
жалба без разглеждане № 119/31.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново.
Жалбоподателката счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, защото изводът, че жалбата срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки, изх.№97-01-137/26.01.2016г., е просрочена е
неправилен. Иска от съда да отмени Решението и преписката да бъде върната на
адм. орган за произнасяне по същество на жалбата или отмяна на Решението и
отмяна на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки.
Ответната страна е изпратила
административната преписка по жалбата, но не е ангажирала становище по нея.
Административният съд преценявайки
жалбата, оспореното решение и приложените доказателства към жалбата и към
административната преписка, намира за установено следното :
Решение за оставяне на
жалба без разглеждане № 119/31.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново е връчено на жалб. И.Б. на 02.09.2021г., а жалбата е депозирана по
пощата на 09.09.2021г, т.е. в преклузивния 7/седем/-дневен срок по чл.147 ал.3
от ДОПК. Оспорващия е адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната му
сфера, поради което разполага с право на жалба и интерес от оспорването, което
е заявила в срок пред компетентния съд.
По изложените
съображения съдът определя жалбата, като ДОПУСТИМА, а като я разгледа по
същество я прецени, както ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
От представената
административна преписка и приложени към жалбата доказателства, се установява,
че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 97-01-137 от 26.01.2016 г. на публичен
изпълнител И.Е.Г. е наложена възбрана върху недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 12259.1018.261 находящ се в *** с площ 337 кв.м. и находящата се
в имота сграда – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 130 кв.м. на два
етажа. За имота има изискана от публичния изпълнител на 16.01.2016г. данъчна
оценка и предоставена такава от Община-Враца на 25.01.2016г. Имота е
деклариран по чл.14 от ЗМДТ за облагане
с данък недвижими имоти с Декларация от 07.10.2010г. от Д.Д.Б. За имота има
приложени Нотариален Акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот от
10.06.2004г. с купувач Д.Д.Б. и НА от 17.11.2010г. за констатиране право на
собственост на недвижим имот на името на същото лице. От Удостоверение за
граждански брак от 17.05.1987г. се установява, че Д.Д.Б. и И.П.Б. са сключили
граждански брак на същата дата. Съгласно Удостоверения от Агенция по
вписванията възбраната на имота е вписана по партидата на Д.Б., но не и на И.Б..
В разписка от 22.07.2021г. на жалбоподателката И.Б. е отбелязано, че са връчени
2бр. Постановления от 20.07.2021г. и от 26.01.2016г. с връчител И.Г.. С Жалба
вх. номер от 20.08.2021г. до Директора на ТД на НАП Велико Търново, И.П.Б. е
оспорила Постановлението от 26.01.2016г., като незаконосъобразно и
нецелесъобразно. Твърди се в жалбата, че нито тя, нито * са уведомявани за възбраната. С Решение за
оставяне на жалба без разглеждане № 119/31.08.2021г Д-ра на ТД на НАП Велико
Търново е прието, че Постановлението от
26.01.2016г. е връчено на 22.07.2021г., срока за обжалване е 7 дневен, а
жалбата е подадена на 20.08.2021г., същата се явява просрочена, поради което е оставена
без разглеждане и е прекратено производството по нея. В жалбата против това
Решение се твърди, че на 22.07.2021г. не е връчено това Постановление от
26.01.2016г. за налагане на възбрана, а е връчено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 20.07.2021г. и Протокол от 22.07.2021г., които са
приложени към жалбата.
При тази фактическа
обостановка, съдът намира от правна страна, че не е била налице ясна законовата
предпоставка за оставяне на жалбата без разглеждане, предвидена в хипотезата на
чл.147 ал.1 от ДОПК. Аргументите затова са, че възбранения недвижим имот е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, т.е. налице е съсобственост
и към настоящия момент липсва промяна в собствеността. С Постановлението за
налагане на възбрана от 26.01.2016г. е наложена възбрана върху целия имот,
следователно и върху частта от собствеността на жалбоподателката И.Б.. Спорно
се явява връчването на това Постановление от 26.01.2016г., т.е. повече от
5/пет/ години след изготвянето му! Няма данни по настоящето дело кога и по
какъв начин същото е връчено на * Д.Б.. В разписката за връчване от 22.07.2021г., която е изготвена
с много малък шрифт, са посочени два документа за връчване: „Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл.200 във връзка с чл.195 ал.1-3
и чл.201-207 от ДОПК с С210006-022-0052016/20.07.2021г.“ и „Постановление за налагане на обезпечителни
мерки на основание чл.200 във връзка с чл.195 ал.1-3 и чл.201-207 от ДОПК с 97-01-137/26.01.2016г.“
Жалбоподателката И.Б. не
оспорва подписа си под разписката, а че вместо документа от 26.01.2016г. е
получила друг документ, а именно Протокол с № С210006-022-0052016/22.07.2021г.
Освен,че документите за връчване са посочени с много малък шрифт, никъде не е
отбелязано, че се връчва Постановление за налагане на обезпечителна мярка
„възбрана“, а се сочат два документа „ … на основание чл.200 във връзка с чл.195
ал.1-3 и чл.201-207 от ДОПК“, което
фактически се явява „запор“ на движима вещ. Основанието за „Възбрана“ е
посочена в самото Постановление от 26.01.2016г., а именно – на основание чл.205
във връзка с чл.198 ал.1-3 от ДОПК, което не е посочено в разписката за
връчване. В самото Постановление от 26.01.2016иг. е посочено, че същото е
изготвено в „четири екземпляра“ – един за длъжника, един за публичния
изпълнител и два за служба по вписванията в ***, като няма изготвен екземпляр
за връчване на съпруга на длъжника.С оглед твърдението в жалбата и горепосочените
неточности при изписването на връчваните два документа, както и брой на
изготвените екземпляри, напълно е възможно и логично, по погрешка, вместо
Постановлението за възбрана от 26.01.2016г., жалбоподателката И.Б. да е
получила друг документ, а именно сочения от нея Протокол. Връчването не е
безспорно и несъмнено. При този случай, който съдът приема, срок за обжалване
на Постановлението от 26.01.2016г. не е започнал да тече. След като не е
започнал да тече срок за обжалване, то подадената Жалба срещу Постановлението
от 26.01.2016г. се явява подадена в срок и допустима за разглеждане по
същество. Постановявайки обратното, Директора на ТД на НАП – Велико Търново
постановява административен акт в противоречие със закона, който следва да бъде
отменен и преписката върната за ново произнасяне.
Настоящето съдебно
производство е по реда на чл.147 ал.3 от ДОПК, който се явява специален случай
по смисъла на чл.88 ал.3 от АПК, поради което съдебната практика приема, че
настоящето определение не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 147 ал. 3 от ДОПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ за оставяне на жалба без
разглеждане № 119/ 31.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с
което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 94-И-2/20.08.2021г. по описа на
ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, заведена в деловодството на ТД на НАП
Велико Търново с вх. № 18307/26.08.2021г. подадена от И.П.Б. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 97-01-137 от 26.01.2016г.
на публичен изпълнител И.Е.Г., и е ПРЕКРАТЕНО производството по жалбата.
ВРЪЩА на Директора на ТД на НАП Велико
Търново, административната преписка за
произнасяне по същество на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото на страните
– на жалбоподателката И.П.Б. и на Директора
на ТД на НАП Велико Търново.
АДМ.
СЪДИЯ: