РЕШЕНИЕ
№ 18850
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20251110114979 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от непълнолетната И. Д. Б., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Г. И. Д., ЕГН **********, и от малолетния Т. Д. Б.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. Д., ЕГН
**********, срещу Д. Л. Б., ЕГН **********. Предявени са два обективно кумулативно
съединени иска с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. Предявена е и
акцесорна претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на
определената издръжка на ищците, като осъди ответника да им заплаща месечна издръжка в
размер на 350,00 лева на детето И. и 400,00 лв. на детето Т., считано от датата на завеждане
на исковата молба – 14.03.2025 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното им изплащане.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва предявените искове по отношение на претендираните размери на издръжката над
269,25 лв. за всяко дете.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представените по делото удостоверения за раждане, непълнолетната И. Д. Б.,
ЕГН **********, и малолетният Т. Д. Б., ЕГН **********, са деца на ответника (л. 8-9 от
делото).
1
С Решение № 126 от 20.10.2016 г., постановено по гр. д. № 250/2016 г. по описа на
Районен съд Брезник, II-ри състав, влязло в сила на 20.10.2016 г., ответникът е осъден да
заплаща на ищците издръжка в размер на по 200,00 лв. (л. 4-7 от делото).
От представените и приети по делото експертно решение № 0120 от 008/16.01.2019 г. и
експертно решение № 0352 от 023/06.02.2019 г. на II МБАЛ – София ЕАД се установява, че
детето Т. е с оценка на работоспособността 95% вид и степен на увреждане с чужда помощ.
(л. 10-13 от делото).
Видно от удостоверение за доходи майката на децата за периода месец 01.01.2025 г. –
30.06.2025 г., е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на 1554,61 лева (л.
69 от делото). По отношение на бащата на децата няма данни за сключвани трудови
договори (л. 66-67 от делото). По делото е представена и справка за общите задължения към
НАП на Д. Л. Б..
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален
доклад от ДСП – Слатина, която в своето становище посочва, че основни грижи за децата
полага тяхната майка, при която същите живеят. Бащата има режим на лични отношения с
децата, както и задължение да заплаща месечна издръжка.
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК.
За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
2
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищците е настъпила
съществена промяна, след постановяване на Решение № 126 от 20.10.2016 г., постановено по
гр. д. № 250/2016 г. по описа на Районен съд Брезник, II-ри състав, влязло в сила на
20.10.2016 г. От присъждане на досегашната издръжка, са изминали около 9 години, през
което време децата са пораснали и с това са се увеличили потребностите им от средства за
съществуване и образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че малолетният Т. е
диагностициран със заболяване хипомиелинизираща Х свързана левкодистрофия на
пелицеус – мерцбахер; тежка степен на квадрипареза; тежка степен на изоставане в НРП,
съгласно представените по делото експертни решения, което безспорно е свързано с разходи
за поддържане на здравословното му състояние.
По делото не се установи размер на доходите на ответника, но следва да се отбележи,
че същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни
причини, поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка
/ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Представената по делото справка за публични задължения на
ответника е ирелевантна с оглед законоустановеното му задължение да заплаща издръжка на
своите деца.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на децата, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие. При това положение, съдът като взе предвид нуждите
на децата, съобразно възрастта им, както и предвид обстоятелството, че ответникът не
страда от заболяване, което да му пречи да полага труд и може да реализира доходи,
възлизащи на средната за страната работна заплата, счита, че същият може да заплаща на
детето Т. месечна издръжка в размер на 400,00 лева, а на детето И. – 350,00 лв., без това да
съставлява особено затруднение за него. Следва да се има предвид и че бащата не участва в
ежедневните грижи за децата, каквото участие има майката, както и че по делото не се
установи същият да има други алиментни задължения. По изложените съображения
исковете с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК са изцяло основателни за
размера на 400,00 лв. по отношение на детето Т. и в размер на 350,00 лв. по отношение на
детето И.. Издръжката се дължи, считано от предявяване на исковата молба – 14.03.2025 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция
за законна лихва по чл. 146 СК.
3
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на детето Т. месечна издръжка в размер на 400,00 лв. и месечна издръжка
в размер на 350,00 лв. по отношение на детето И..
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.
С оглед изхода на делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на ищците
сумата в размер на 1000,00 лева (л. 95 и 96 от делото) От насрещната страна е релевирано
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно, доколкото заплатеният хонорар съответства на фактическата и правна
сложност на делото и извършените съдопроизводствени действия от страна на процесуалния
представител на двамата ищци.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 504,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжките.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжките,
определени с Решение № 126 от 20.10.2016 г., постановено по гр. д. № 250/2016 г. по описа
на Районен съд Брезник, II-ри състав, влязло в сила на 20.10.2016 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, Д. Л. Б., ЕГН
82081333280, да заплаща на непълнолетната И. Д. Б., чрез нейната майка Г. И. Д., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, считано от
14.03.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, Д. Л. Б., ЕГН
82081333280, да заплаща на малолетния Т. Д. Б., чрез неговата майка и законен представител
Г. И. Д., месечна издръжка в размер на 400,00 (четиристотин) лева, считано от 14.03.2025 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
4
в частта за присъдената в полза на И. Д. Б., ЕГН **********, и Т. Д. Б., ЕГН **********
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Л. Б., ЕГН 82081333280, да заплати на
непълнолетната И. Д. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Г. И. Д., ЕГН **********, и от малолетния Т. Д. Б., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Г. И. Д., ЕГН **********, разноски в размер на 1000,00
(хиляда) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Л. Б., ЕГН 82081333280, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 504,00 (петстотин и четири) лева,
представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5