Решение по дело №1306/2019 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 188
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20195620101306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 30.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Радина Хаджикирева

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1306 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от ЗПК „Димитровче” срещу „РО-СИ-ТО” ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 17718 лв., представляваща сбора от продажните цени по два договора за търговска продажба, обективирани във фактури № 228/09.08.2019 г. и № 229/16.09.2019 г., ведно със законните лихви по всяко едно главно притезание в общ размер от 452,88 лв., както и законната лихва върху главните притезания от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника поддържали търговски отношения от повече от 10 години, като последният въз основа на неформален договор поел задължение да изкупи произведената от кооперацията земеделска продукция – кориандър и слънчоглед. Поддържа, че със собствен превоз ответникът натоварил от адреса на управление на ищеца в с. Димитровче, общ. Свиленград следната земеделска продукция: на 08.08.2019 г. – 12440 кг кориандър, и на 01.09. и 03.09.2019 г. – 27160 кг слънчоглед. Посочено е, че ищецът издал фактури, съдържащи предаденото количество, вида и договорената цена за кг, както и общата стойност на всяка една от фактурите. За продадения от кооперацията кориандър била съставена фактура № 228/09.08.2019 г. на стойност 8187,40 лв. при единична цена от 0,67 лв./кг, а за продадения слънчоглед – фактура № 229/16.09.2019 г. на стойност 14530,60 лв. при единична цена от 0,535 лв./кг. Твърди, че продажната цена следвало да се заплати в тридневен срок, поради което изпратили фактурите на ответника по имейл. Поддържа, че по фактура № 228/09.08.2019 г. ответникът заплатил на 10.09.2019 г. сумата от 5000 лв. До момента, въпреки проведените разговори, ответникът не заплатил остатъка по тази фактура в размер на 3187,40 лв., както и задължението по фактура № 229/16.09.2019 г. Също така се претендира и законна лихва за забава, както следва: лихва в размер на 65,95 лв. за периода 13.08.2019 г. – 10.09.2019 г. и 76,14 лв. за периода 11.09.2019 г. – 05.12.2019 г. по фактура № 228/09.08.2019 г. и в размер на 310,79 лв. за периода 20.09.2019 г. – 05.12.2019 г. по фактура № 229/16.09.2019 г. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се излагат съображения за частична основателност на исковите претенции. Не оспорва, че действително закупил стоката, описана във фактура № 228/09.08.2019 г., като към момента задължението му било в размер на 3187,40 лв. По отношение иска за заплащане на продажната цена за доставения слънчоглед, възразява, че е получил от ищеца тази стока. Твърди, че издадената от ищеца фактура за тази доставка не била осчетоводена от него. Тъй като нито бил поръчвал, нито получавал от ищеца 27160 кг слънчоглед, моли в тази част предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена фактура № 228/09.08.2019 г., издадена от ищеца ЗПК „Димитровче“, с получател ответното дружество „РО-СИ-ТО“ ЕООД за доставката на 12220 кг кориандър на стойност 8187,40 лв. Също така е представена фактура № 229/16.09.2019 г. с издател ищеца и получател ответника за доставката на 27160 кг слънчоглед на стойност 14530,60 лв. Тези фактури носят единствено подпис на представител на ищеца. Налични са и три броя кантарни бележки, от които се изяснява, че на 08.08.2019 г. председателят на ищцовата кооперация е претеглил 12440 кг кориандър, на 01.09.2019 г. – 11120 кг слънчоглед, а на 03.09.2019 г. – 16240 кг слънчоглед. Отразени са рег. № на товарните автомобили и имената на водачите, на които е предадена земеделската продукция, като бележките са подписани единствено от представител на ищеца. Двете фактури са изпратени по електронната поща на ответника съответно на 09.08.2019 г. и 16.09.2019 г. Приложена е и покана за доброволно изпълнение, получена от ответното дружество на 17.10.2019 г.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че и двете фактури с № 228/09.08.2019 г. и № 229/16.09.2019 г. са осчетоводени при ищеца и заведени в дневниците за продажби и в справката декларация по ДДС. От своя страна, ответникът бил осчетоводил единствено фактура № 228/09.08.2019 г., по която бил извършил плащане в размер на 5000 лв. на 10.09.2019 г. След приспадане на извършеното плащане оставало неплатено задължение по тази фактура в размер на 3187,40 лв. Дължимата лихва за забава, начислена върху вземането по фактура № 228/09.08.2019 г., при срок на плащане три дни от датата на издаване възлизала на 65,95 лв. за периода 13.08.2019 г. – 10.09.2019 г. и на 76,14 лв. за периода 11.09.2019 г. – 05.12.2019 г., или общо 142,09 лв. Вещото лице е изчислило още, че натрупаната лихва за забава по фактура № 229/16.09.2019 г. за периода 20.09.2019 г. – 05.12.2019 г. била на стойност 310,79 лв.

От показанията на свидетеля А.А.– служител в ищцовата кооперация, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се изяснява, че поддържали търговски отношения с ответното дружество почти от 10 години. Разказва, че обичайно, когато работили с ответника, контактували чрез съпруга на управителката, който представлявал дружеството. В началото на м. септември 2019 г. ответникът изпратил два камиона, които да натоварят на два пъти произведения от кооперацията слънчоглед, който ответникът бил поел задължение да изкупи. Спомня си, че общото количество на слънчогледа било около 27-28 тона. Посочил е, че лично участвал при товаренето на втория камион. Знаел, че ответното дружество разполагало с камиони с различен тонаж, като председателят на кооперацията предварително се уговарял със съпруга на управителката на ответника да изпрати камион. Разказва, че камионът задължително се претеглял преди и след натоварването от председателя на кооперацията. Последният издавал кантарна бележка, която се предавала на шофьора на камиона. Изяснил е, че нямали практика шофьорът да подписва кантарните бележки, тъй като ответното дружество имало собствен кантар и там също претегляли продукцията. Имали уговорка при съставяне на фактурата да записват показанията на кантара на ответника. Изложеното се потвърждава и от свидетеля А.А., който е посочил, че от дълги години бил земеделски производител. Тъй като нямал комбайн, за жътвата на слънчогледа използвал услугите на кооперацията. След това отивали в базата на ищеца, претегляли добития от него слънчоглед и го оставяли в общия куп. Той заплащал на ищеца за жътвата на слънчогледа, а след продажбата му от кооперацията плащали на свидетеля добитото от него количество. Спомня си, че през 2019 г. засял 50 дка слънчоглед, добивът от който бил 4 т. След като ожънали неговия слънчоглед и го изсипали в общия куп, свидетелят разбрал от председателя на кооперацията, че се е уговорил с Т.– съпруг на управителката на ответното дружество, да изкупят слънчогледа. Разказва, че когато дошъл камион да натовари продукцията, председателят на кооперацията му се обадил да дойде да помогне. Свидетелят си спомня, че дори разговарял с шофьора, който казал, че камионът е на Т.. Знаел, че фирмата се води на съпругата на Т., а самият той работи там.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да докаже наличието на действително правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на което се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а ответникът да ги получи и заплати уговорената продажна цена, както и че е предал стоката на ответника-купувач.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е осчетоводил фактура № 228/09.08.2019 г. за доставката на кориандър на обща стойност 8187,40 лв., като на 10.09.2019 г. е извършил частично плащане в размер на 5000 лв. в полза на ищеца. Съгласно трайно установената съдебна практика тези действия на ответното дружество съставляват признание за възникването на продажбено правоотношение между страните съгласно описаните в съдържанието на фактурата параметри и негово изпълнение от страна на продавача. От това следва, че след предаването на стоката правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо. Тези обстоятелства изрично се признават и от ответната страна, поради което следва да бъде уважена исковата претенция за заплащане на неизплатената част от продажната цена по фактура № 228/09.08.2019 г. в размер на 3187,40 лв.

Спорен между страните остава единствено въпросът относно наличието на валидно съглашение за продажба на слънчоглед съгласно фактура № 229/16.09.2019 г., както и дали тази стока е предадена на ответника. В тази връзка е необходимо да се изясни, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на свидетелски показания не се отнася до изпълнението на задълженията по възникналото продажбено правоотношение. Този извод следва от факта, че договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – предмета и цената. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на търговската продажба, като предаването на стоката не е елемент от фактическия състав. В случая действително сама по себе си представената от ищеца фактура не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаването и приемането на стоката, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за търговска продажба. Това е така, тъй като тя съставлява частен документ, оспорена е от ответника и не носи неговия подпис. Но от съвкупната преценка на останалите доказателства може да се направи извод за тази обвързаност. На първо място, следва да се отчете, че страните са в трайни търговски отношения. Този факт се установява както от предхождащата доставка на кориандър, така и от показанията на двамата свидетели, които са посочили, че ответното дружество и през предходни години е изкупувало произведената от ищеца стопанска продукция. Поради това и тъй като върху фактурата липса подпис на представител на ответника, съдът приема, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, съгласно която предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. В настоящата хипотеза от съществено значение е, че ответникът не само не е възразил при получаването на доставения слънчоглед, но и не го е върнал, поради което съдът намира, че стоката е приета. В тази насока неоснователни са възраженията на ответната страна, че не е получавала 27160 кг слънчоглед, тъй като се опровергават от показанията на разпитаните свидетели. И двамата са категорични, че именно изпратените от ответника камиони са натоварили продукцията. По делото липсват и данни ответникът да се е противопоставил, след като е получил издадената от ищеца фактура на електронната си поща на 16.09.2019 г. Тук следва да се отбележи, че са несъстоятелни възраженията на ответника, че фактурата не е получена, доколкото на същия този имейл адрес е изпратена и фактура № 228/09.08.2019 г. за доставката на кориандър, по която на 10.09.2019 г. е извършено частично плащане. Също така не са ангажирани доказателства ответникът да е оспорил предаването на процесния слънчоглед и при получаването на поканата за доброволно изпълнение на 17.10.2019 г. Ето защо, съдът намира, че след като ответникът е приел стоката на ищеца и не е отхвърлил веднага предложението, обективирано в изпратената фактура, е доказано наличието на валидно правоотношение по договор за покупко-продажба между страните. Поради това на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за купувача е възникнало задължение да плати продажната цена. Видно от статистическите данни, достъпни на електронната страница на Националния статистически институт, посочената във фактурата единична цена от 0,535 лв. за кг е съобразена и със средната пазарна цена за 2019 г., която възлиза на 0,588 лв. за кг. Поради това съдът намира, че исковата претенция за заплащане на сумата от 14530,60 лв. следва да бъде уважена.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Купувачът на дадена стока изпада в забава при неплащане цената на стоката от деня, в който тя му е предадена или на документите, даващи му право да я получи, при липсата на уговорка в друг смисъл (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Приложимата за договорите, сключени след 15.03.2013 г., норма на чл. 327, ал. 3 ТЗ регламентира относно сроковете за плащане да се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа от ТЗ или чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Съгласно последната при липса на уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато те са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В конкретния случай не се установява, че страните са уговорили тридневен срок за плащане след получаване на фактурата, поради което съдът намира, че следва да намери приложение общото правило на чл. 303а, ал. 3 ТЗ – т. е. след изтичане на 14 дни от получаване на фактурата. Доколкото и двете фактури са получени от ответника в деня на издаването им, то плащането на цената по фактура № 228/09.08.2019 г. е следвало да бъде извършено най-късно до 23.08.2019 г., а по фактура № 229/16.09.2019 г. – до 30.09.2019 г. Тъй като ответникът не е заплатил дължимата цена в предвидения срок, е изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, установи, че дължимата законна мораторна лихва по фактура № 228/09.08.2019 г. за периода 24.08.2019 г. – 10.09.2019 г. (датата на частичното плащане) върху сумата от 8187,40 лв. възлиза на 40,94 лв., а по фактура № 229/16.09.2019 г. за периода 01.10.2019 г. – 05.12.2019 г. – на 266,39 лв. Според заключението по ССчЕ дължимата мораторна лихва за периода 11.09.2019 г. – 05.12.2019 г. върху сумата от 3187,40 лв. по фактура № 228/09.08.2019 г. е на стойност 76,14 лв. Поради това искът за заплащане на законната мораторна лихва върху главниците следва да бъде уважен за сумата от 383,47 лв., а до пълния предявен размер от 452,88 лв. и за периодите 13.08.2019 г. – 23.08.2019 г. и 20.09.2019 г. – 30.09.2019 г. – отхвърлен като неоснователен и недоказан. Също така следва да се присъди и законната лихва върху главните притезания от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземанията.

По разноските:

В настоящото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 2026,84 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. От своя страна, ответникът е сторил разноски на стойност 1140 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете, сторените от ищеца разноски възлизат на 2019,10 лв. Съобразно отхвърлената част от иска разноските на ответника са в общ размер на 4,35 лв. От това следва, че по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2014,75 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „РО-СИ-ТО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗПК „Димитровче“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 17718 лв., представляваща сбор от продажните цени по два договора за търговска продажба, обективирани във фактура № 228/09.08.2019 г. с остатъчна стойност от 3187,40 лв. и фактура № 229/16.09.2019 г. на обща стойност от 14530,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 383,47 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците, както следва: законна лихва в размер на 40,94 лв. за периода 24.08.2019 г. – 10.09.2019 г. и 76,14 лв. за периода 11.09.2019 г. – 05.12.2019 г. по фактура № 228/09.08.2019 г. и в размер на 266,39 лв. за периода 01.10.2019 г. – 05.12.2019 г. по фактура № 229/16.09.2019 г., като за разликата над сумата от 383,47 лв. до пълния предявен размер от 452,88 лв. и за периодите 13.08.2019 г. – 23.08.2019 г. и 20.09.2019 г. – 30.09.2019 г. ОТХВЪРЛЯ исковете.

ОСЪЖДА „РО-СИ-ТО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗПК „Димитровче“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2014,75 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: