РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110215893 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 15893
по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Констракшън В" ООД срещу Наказателно
постановление /НП/ № ******************** г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с
1
което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ.
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата стрА. в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 15.07.2024 г. А.Б. – главен инспектор в ДИТ - София, след извършена
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 16.04.2024 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама
свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива не
били подадени и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 04.09.2024 г. И.Й. -директор на ДИТ - София, издала
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни
характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В периода 11.03-22.03.2024 година служители на ДИТ – София извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от "Констракшън В" ООД. В хода
на проверката било установено, че дружеството в качеството на работодател не е
изпълнило задължението си да заплати уговореното трудово възнаграждение на свои
служители. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения с
протокол от 22.03.2024 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ на работодателя били
дадени задължителни предписания, като под №6 било предписано да заплати
дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2023 г. на Д. Е. М..
Определеният от контролните органи срок за изпълнение на предписанието бил до
2
15.04.2024 г. В протокола било посочено, че дадените предписания могат да бъдат
обжалвани, както и редът на обжалването им.
На 22.04.2024 г. дружеството изпратило уведомление до ИТ, в което посочило,
че не било изпълнило част от предписанията, тъй като имало спор със служителката си
относно трудовите и задъления.
При последваща проверка на работодателя, обективирА. в протокол от
12.07.2024 г., било констатирано, че не е изпълнено в предоставения срок предписание
под № 6, дадено с протокол от 22.03.2024 г., като работодателят не е представил
доказателства за изпълнение на задължението му за изплащане на трудово
възнаграждение на служителя си Д. М. за септември 2023 г.
При така направените констатации, участвалият в проверката св. А.Б. в
качеството си на главен инспектор в ДИТ – София, на 15.07.2024 г. съставила
процесния АУАН в присъствието на представител на дружеството и му го връчила на
същата дата.
Впоследствие "Констракшън В" ООД представило на ДИТ споразумение от
12.08.2024 г. между дружеството и Д. М., с което същата се съгласявала да получи
неизплатените и трудови възнаграждения до 30.05.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. А.Благова и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди, платежна
ведомост, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята
цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна
стрА. с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване
на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от
КТ. По делото няма данни предписанието да е обжалвано и респективно отменено по
административен и/или съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира
и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при
съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на
изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е
правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата
на предписанието, без да е необходимо да се разглежда по същество доколко даденото
предписание е законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване.
Съгласно трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху
предписанието се разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като
в случая то не страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна
предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност би била
отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като
само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово
неизпълнение е субект на нарушението. Административното нарушение се
3
осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието да
докаже изплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Работодателят безспорно не е изпълнил предписанието в предоставения му срок
и не е атакувал предписанието по реда на АПК, поради което от обективна стрА. той е
извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано. Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за
наличието на вина.
Жалбоподателят излага доводи в насока наличие на правен спор със своя
служител, който е довел до забавяне изплащане на трудовото възнаграждение, както и
впоследствие постигнато споразумение. Тези обстоятелства обаче не доказват липса на
нарушение, напротив – те потвърждават констатацията на АНО за неизпълнение на
предписанието за изплащане на трудово възнаграждение в предвидения от закона
срок, както и, че същото не е изплатено и до протичане на съдебното заседание пред
настоящата инстанция, респективно потвърждават, че жалбоподателят е осъществил
вмененото му нарушение. За него е съществувала възможност да обжалва даденото му
предписание, в което производство е могъл да релевира доводи, касаещи трудов спор,
но той не е сторил това.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, като с неизпълнението на даденото
предписание е засегнато основно трудово право на служителя – да получи в
предвидения срок своето трудово възнаграждение. Постигнато впоследствие
споразумение за отсрочване на изпълнението на задължението и мотивите на
служителя да сключи споразумението са извън предмета на настоящото дело, но
признаването на задължение не се приравнява на изпълнението му.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., доколкото по делото не се установи
нарушението да е отстранено незабавно, напротив, както вече бе посочено, от
представеното от жалбоподателя споразумение, става ясно, че служителката към
момента на сключването му все още не е получила своето трудово възнаграждение,
като най-благоприятния за нея изход е получаването му със забава от повече от
година, което не може да се приравни и на липса на вредни последици за служителя.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден
размер, като така определената санкция ще постигне в пълен размер установените в
чл. 12 от ЗАНН цели.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата стрА. има право на разноски и
4
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от
ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата стрА.та сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №*******************г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна
дирекция „Инспекция на труда“, с което на "К." ООД на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ""Констракшън В" ООД, ЕИК
*************** да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5