№ 337
гр. Сливен, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230201127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0804-006885 от 20.08.2024 г.,
издадено от Е.М.Ц. в качеството и на Началник група в ОДМВР-Сливен,
Сектор Пътна полиция – Сливен, упълномощен с МЗ №8121з-
1632/02.12.2021г. с което на И. Й. Й. с ЕГН **********, са му наложени
следните административни наказания:
-"глоба" в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
-"глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.2, б.А от ЗДвП
Жалбоподателят Й., чрез адв.С. С.-АК Сливен в жалбата и в съдебно заседание
излага конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление и моли съда да го отмени.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява, представила е писмено становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП, като в условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 04.09.2024 г.,
а жалбата е подадена на 04.09.2024 г. чрез АНО), от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери от фактическа и правна страна следното:
На 20.08.2024 г. в 17.50ч. в гр.Сливен, жалбоподателят Й. управлявал лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег............., собственост на Д. П.,
по път Общински № SLV2070 в посока от с.Ч. към гр.Сливен. Като при
управление на автомобила, при преминаването през ЖП прелез, при км
29.000, не съобразява поведението си със попътно движещия се пред него лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ .........., който намаля
скоростта си на движение, като го настига и го блъска отзад, в следствие
настъпва ПТП с материални щети.След настъпилото ПТП водача Й. не остава
на място за установяване на щетите, както и не уведомява компетентните
органи на МВР за случилото се и напуска мястото но ПТП-то. Поради което
св.Б. Ж. съставил АУАН GA №5393 от 30.07.2024г., който бил подписан от
водача, без да се релевират възражения.Същият изразил съжаление, че не е
позвънил на тел.112. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка е изложена в приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че
същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал
възражения и впоследствие в 7-дневния срок от връчването му.
В конкретния случай гореописаната фактическа обстановка, включително
констатациите в АУАН, се потвърждават частично от събраните по делото
гласни доказателства - показания на свидетеля Ж., който поддържа описаното
в АУАН. Свидетелят М. -водач на пострадалия автомобил, твърди в
показанията си, че е пострадал след настъпилия сблъсък при физическата
саморазправа с водача Й., който му нанесъл удар в областта на лицето след
като спрял автомобила си в дясно и слязъл да види какво се случва.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в с.з. възразява в насока,
че му е повдигнато административно обвинение това, че като участник в ПТП
с пострадало лице, не е уведомил компетентните органи, а в действителност
такова пострадало лице няма. Отделно не са описани твърдяните в АУАН
материални щети.Излага оплаквания и в насока, че АУАН бил съставен в
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН само от едни свидетел.
Поради което и съдът намери, че изложените от жалбоподателя оплаквания
2
следва да бъдат анализирани поотделно.
На първо място. АУАН е бил съставен от св.Ж. в присъствието на св.М.-
очевидец и подписан от него. Неправилно тълкува жалбоподателя
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в която е използван изразът
„свидетелите“. Констатна и еднопосочна е съдебната практика, че нормата не
въвежда изискване свидетелите по съставяне на акт за установяване на
административно нарушение да са минимум двама. Разпоредбата на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН не сочи изрично минималния брой на свидетелите, допуска същите
да са повече от един, като акцентира върху необходимостта от тяхното
присъствие при съставянето на акта, когато такива свидетели има. Този извод
кореспондира с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на
свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможността
да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством
свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на
АУАН, като това се отбелязва изрично в акта. Освен това, въпреки, че актът за
установено нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са
повече от един), присъствали при извършване или установяване на
нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), или в присъствието на двама други
свидетели, когато няма такива по извършване или установяване на
нарушението, което изрично се отбелязва (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН), актът се
подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН). От изложеното
също следва, че актът в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН може да бъде
съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване
на нарушението, който и се подписва същия.В случая св.М. подписал акта е на
първо място очевидец и присъствал на установяването на нарушението, като
винаги и с предимство следва да се отразява като свидетел по акта лице, което
е пряк очевидец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т. е. което самостоятелно
е възприело релевантните факти по същество и което безспорно би служило за
проверка на същите от административнонаказващия орган. В този смисъл
доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН са без
основание.
На второ място.По дефиниция от § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. "пътнотранспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети". В АУАН и НП не са изложени факти за причинени имуществени вреди,
а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице като
несъобразява поведението си с попътно движещ се пред него автомобил, който
намаля скоростта си на движение, го блъска отзад поради "което настъпва
ПТП" /неясно какви са последиците от това и дали въобще събитието може да
се определи като пътно-транспортно произшествие/. Не са описани нито в
3
АУАН и НП, нито в нарочен протокол твърдяните материални щети, а едва в
съдебно заседание са описани от свидетеля Ж. като „изкривяване на теглича,
леки повреди на бронята и пукнатини и части от стъкълца“, което го мотивира
да твърди, че „сблъсъкът е бил изключително лек“. Констатираната непълнота
при словесното описание на обвинението по чл.23, ал.1 от ЗДвП в АУАН и
издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа
на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху
гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя, да узнае
параметрите на претендираната спрямо него юридическа отговорност.
Допуснатото съществено процесуално нарушение представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Отделно за да бъде осъществен състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т.2,
б.А от ЗДвП по повдигнатото административно обвинение следва да е налице
„нараняване или смърт на хора“ по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.Както
беше посочено по горе не се установи нараняванията на Св.М. да са
настъпили от сблъсъка/ПТП/, по негови показания той е пострадал от
проявената срещу него агресия от жалбоподателя Й. който му нанесъл удари в
областта на лицето след като слязъл от автомобила си.
Логическия анализ който следва от изложеното е че макар и блъснат отзад
св.М. е продължил да се движи с автомобила си като е спрял за да види какво
се е случило.Същият е бил в съзнание и съС.ие да контролира действията
си.Т.е. същият не е бил лице пострадало от ПТП както се твърди в
АУАН.Повредите по управлявания от него автомобил обаче, макар и при такъв
лек удар е следвало да бъдат описани в акта за установяване да извършено
нарушение след съставяне на надлежен протокол.
С оглед на изложеното, съдът намери, че нито в АУАН, нито в наказателното
постановление е налице изложение с думи какви са тези настъпили
имуществени вреди от "ПТП", респ. дали има или няма съгласие между
участниците в "ПТП" относно обстоятелствата, при които то е настъпило.
Гореизложеното показва, че и по отношение на второто нарушение липсват
съставомерни факти в АУАН и НП и не са посочени обстоятелства, при които
се твърди да е било реализирано това административно деяние.Т.е. на
жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение което не е извършил.
Визираните нарушения са от категорията на съществените и винаги
ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в
невъзможност да разбере в какво го обвинява административно - наказващият
орган и да организира по адекватен начин защитата си. В наказателното
постановление се очертават пределите на административното обвинение и в
него следва да се съдържат всички признаци от обективната страна на
4
вменените нарушения. Липсата на достатъчно пълно и ясно описание на
твърдените в АУАН и обжалваното наказателно постановление за причинени
имуществени вреди, както и за доказано пострадали от ПТП хора води и до
автоматично отпадане на задължението на жалбоподателя да не напуска
местопроизшествието.
От съдържанието на АУАН GA №5393 от 30.07.2024г., съдът приема, че
актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задълженията си по
чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание
на нарушенията по чл. 23, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т.2, б.А от ЗДвП и
обстоятелствата, при които същите са намерили проявление в обективната
действителност, по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
И в съставения АУАН и в издаденото НП не са посочени по изискуемия от
закона начин описание на нарушението, което е установено, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Така направеното изложение не
съответства на законовото изискване за пълно описание на нарушението,
което следва да включва посочване на елементите на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при което тези елементи са
осъществени- чл.42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане
на административни наказания чрез издаване на НП е строго формален процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да
съдържат съответните актове. Формалността на административно-
наказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение.
Изложеното влече извод за наличие на допуснато нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателния акт. Недопустимо е в
рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват
от доказателствата по делото, да се санират пороците на акта, тъй като би се
променил елемент от обективния състав на нарушението, за което
наказващият орган е наложил наказание. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен при съществено
нарушение на закона акт.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора разноски са дължими на жалбоподателя от
5
въззиваемата страна, доколкото такива са били претендирани пред съда в
размер на 350/триста и петдесет/лв., следва да бъдат присъдени именно в този
размер предвид ангажираността на адв.С. като процесуален представител по
делото при изготвяне и подаване на жалбата и в съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-006885 от 20.08.2024 г.,
издадено от Е.М.Ц. в качеството и на Началник група в ОДМВР-Сливен,
Сектор Пътна полиция – Сливен, упълномощен с МЗ №8121з-
1632/02.12.2021г. с което на И. Й. Й. с ЕГН **********, са му наложени
следните административни наказания:
-"глоба" в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
-"глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.2, б.А от ЗДвП
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен да заплати на И. Й. Й. с ЕГН ********** разноски
за един адвокат в размер на 350/триста и петдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6