РЕШЕНИЕ
№ 21151
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110103788 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от С. Иванов Б. /починал в хода
на производството и заместен от наследниците му Б. С. Б. и Р. С. Б./ срещу В. Т. Л., с която
са предявени обективно евентуално съединени искове, както следва: главен установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността
на отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян, обективиран в молба с вх. №
168/13.01.2022 г. и в разписка от 06.01.2022 г. поради липса на съгласие и конститутивен иск
с правно основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на волеизявление - направен
отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян, обективиран в молба с вх. №
168/13.01.2022 г. и в разписка от 06.01.2022 г., поради това, че ищецът е въведен в
умишлено заблуждение от процесуалния представител на ответника с цел да
облагодетелства както ответника, така и себе си.
Ищецът твърди, че повече от 10 години са водени дела между него и лицата Андон
Димчев Дишлиев, Таня Андонова Дишлиева, Катерина Андонова Дишлиева, Капка В.а
Дишлиева, по които ищецът бил признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор
67653.922.370, с площ 204 кв.м., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда с
идентификатор 6753.922.370.1 с площ 105 кв.м., и съответно ответниците били осъдени да
заплатят на ищеца направените по делата разноски. Твърди, че Катерина Дишлиева се е
свързала по телефона, за да уговорят доброволно заплащане на разноските, като на
06.01.2022 г. същата, заедно с адвокат Таня Дишлиева пристигнали в гр. Горна Оряховица.
На срещата присъствали ищецът, и племенниците му Христо и Александър Б.и. Адв.
1
Дишлиева подробно обяснила какво е присъдено по всяко от делата, как била формирала
разноските, като едновременно с това за всяко от лицата била подготвила разписки с
посочени в тях суми, които лицата следвало да подпишат като доказателства, че разноските
са заплатени. По изрично искане на адв. Дишлиева, тримата /ищецът и племенниците му/ се
явили при нотариус, за да заверят нотариално подписите си на разписките, където адв.
Дишлиева предоставила да подпишат и молби до РС Смолян по гр.д. 761/2014 г. по описа на
РС Смолян, за което ги убедила, че се отказва да води всъщност изпълнителни дела. След
подписване на разписките и молбите, адв. Дишлиева, взела оригиналите на молбите и
разписките и изплатила на ищеца и племенниците му съдебните разноски. На 12.01.2022 г.
адв. Дишлиева изпратила до РС Смолян подписните документи по Еконт, входирани в съда
на 13.01.2022 г., като на пликовете от Еконт били посочени имената на всеки един от
тримата /ищеца и племенниците му/, но под тях стояло името на Таня Дишлиева и нейния
телефон за връзка. На 18.01.2022 г. до ищеца била изпратена призовка за насрочено за
23.02.2022 г. с.з. по гр.д. 761/2014 г. на РС Смолян и Определение № 26 от 12.01.2022 г. по
същото гр.д., с което било възобновено производството по делото и били конституирани
Александър Колев Б. и Христо Колев Б. на мястото на починалия на 01.04.2017 г. ищец
Кольо Б. Б.. На същата дата било връчено и определение № 30/14.01.2020 г., с което
производството по делото е прекратено в частта, в която е предявен иск от ищеца с правно
основание чл. 108 ЗС срещу В. Т. Л., поради отказ от иск. За описаното ищецът твърди, че е
узнал на 26.01.2022 г. от племенника му Христо, след което веднага се свързал с адвоката си
и тогава разбрал, че в разписката, която е подписал за получени суми има и текст за отказ от
иск по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян, по което дело ответник е настоящият такъв.
Ищецът излага, че във въпросната разписка не фигурира името на В. Т. Л.. Сочи, че видно от
наименованието на документа, който е подписал „разписка“, е възприел, че същият касае
само получени суми и претенции между посочените в разписката лица, сред които още
веднъж сочи, че не фигурира В. Т. Л.. Излага подробно, че по време на въпросната среща /на
06.01.2022 г./ адв. Таня Дишлиева е твърдяла, че се уреждат отношения само между
посочените в разписката лица относно разноските по делата, поради което и ищецът останал
с впечатление за добронамереност от нейна страна. В заключение излага, че след
подписването на документите адв. Дишлиева е взела същите „за да ги покаже на
останалите“, но всъщност ги е представила по дело, по което не е страна и за което ищецът
не я е упълномощавал. Излага също и че съдът прекратил производството спрямо ищеца,
поради отказ от иск, не е съобразил, че адв. Дишлиева е представител на ответната страна и
че има личен интерес от прекратяване на делото, както и че същата не е упълномощена от
ищеца. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С определение № 777 от 14.12.2022 г., на мястото на починалия в хода на процеса
ищец са конституирани наследниците му – Б. С. Б. и Р. С. Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага
твърдения за недопустимост на предявените искове. Оспорва ищецът да е бил въведен в
заблуждение относно съдържанието на подписаните документи. Не оспорва, че през 2014 г.
2
срещу него е заведено дело 761/2014 г. по описа на РС Смолян по иск с правно основание
чл. 108 ЗС, както и че същото е прекратено с влязло в сила определение по отношение на
ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че при подписване на документите не е разбирал, че
с подписване на същите се отказва от иска по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян, както
и че не е имал воля за това. Сочи, че молбата за отказ от иска по посочено дело е подписана
на 06.01.2022 г. в нотариална кантора на нотариус Петя Лапчева в гр. Горна Оряховица, в
нейно присъствие и такова на нейни служители, както и в присъствието на Таня и Катерина
Дишлиеви. Твърди, че нотариус Лапчева преди да извърши заверка на подписа на ищеца,
маркирала накратко, че се касае за молба за отказ от иск по посоченото гр.д. и
удостоверяваща получаването на суми, попитала ищеца дали е чел документите и дали
разбира съдържанието им, има ли въпроси, на което ищецът отговорил, че знае какво
подписва и разбира написаното, че няма въпроси и че желае да подпише документите, след
което подписал молбата и разписките. Твърди, че при подписването Александър и Христо
Б.и не са били в помещението. Сочи, че в нито един момент Таня Дишлиева не е давала
разяснение на ищеца за това какво подписва. Поддържа, че нотариусът е заверил
документите, ищецът бързал да си ходи и се разбрали с Таня Дишлиева тя да изчака
извеждането на заверените документи от регистъра и да ги изпрати до съда, което била и
сторила. Сочи, че самият той не е присъствал, нито му е била известна проведената среща,
нито е знаел за посещението на нотариалната кантора, респ. твърди, че лично не е въвеждал
в заблуждение ищеца, за да го мотивира да подпише документите. Развива подробни
съображения, че ищецът не е въведен в заблуждение нито от него, нито от адв. Дишлиева.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Относно
броя на предявените искове и тяхната правна квалификация съдът намира, че видно от
постановеното по делото Определение № 194 от 17.08.2022г. постановено по ч.гр.д. №
1858/2022г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, с което е отменено постановеното от Районен съд –
гр. Смолян и потвърдено от Окръжен съд – гр. Смолян прекратително определение по
настоящото дело, делото е върнато на първоинстанционния съд с изрични указания да
продължи съдопроизводствените действия по иска по чл. 29 ЗЗД. В тази насока следва да се
уточни, че макар в петитума на исковата молба да са заявени искания както по чл. 29 ЗЗД,
така и по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, и двете искания са основани на едни и същи фактически
твърдения – че волята на ищеца при подписване на процесната молба и разписка е била
опорочена вследствие на въвеждане в заблуждение от страна на пълномощника на
ответника. Тези свои твърдения ищецът подвежда под две евентуални правни
квалификации, но в действителност се касае за една искова претенция по чл. 29 ЗЗД, в
каквато насока са и указанията на ВКС. При това положение и предвид факта, че дадените
от ищеца различни правни квалификации на едни и същи факти не обвързват съда, съдът
3
намира, че е сезиран с един конститутивен иск за унищожаване на отказа от иск с правно
основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД.
Противно на изложените от ответника съображения, за ищеца е налице правен интерес
от предявения иск и извън частното производство по обжалване на прекратителното
определение по гр.д. № 761/2014г. на РС-Смолян, тъй като отказът от иск, за разлика от
оттеглянето, представлява процесуално действие с материалноправни последици.
Последиците от отказа от иск се приравняват на отказ от материалното право, което
исковата претенция защитава, защото влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК
препятства не само развитието на конкретното исково производство, но и развитието на
каквото и да било бъдещо исково производство със същия предмет между същите страни и
техните правоприемници. В случая това означава, че ако релевираният от С. Б. Б. отказ от
право на иск по чл. 108 ЗС за собственост върху недвижим имот е правно валиден, то
ищецът, респективно неговите наследници, са лишени от правото на собственически иск за
този имот срещу В. Т. Л.. Ето защо влязлото в сила по отношение на С. Б. прекратително
определение по гр.д. № 761/2014г. на РС-Смолян не лишава ищеца от правен интерес по
предявения иск по чл. 29 ЗЗД, доколкото описаните по-горе последици могат да бъдат
породени само от валидно волеизявление за отказ от иск, а съгласно т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, определението за прекратяване на делото поради
отказ от иск може да бъде отменено по реда на чл. 307 ГПК, включително в случай, че
волеизявлението бъде унищожено с обратно действие. Именно в този смисъл са и
указанията, дадени с постановеното по делото Определение № 194 от 17.08.2022г.
постановено по ч.гр.д. № 1858/2022г. по описа на ВКС, I г.о., ГК и цитираната в него
съдебна практика. Неоснователно е и оплакването за недопустимост на иска по отношение
на разписката от 06.01.2022г., тъй като тя също съдържа волеизявление на ищеца за отказ от
иска и също е била представена пред съда заедно с молбата.
Във връзка с гореизложеното и по повод развитите от процесуалния представител на
ищеца съображения в откритите съдебни заседания следва да се уточни, обаче, че предмет
на настоящото производство е единствено въпросът за унищожаемостта поради измама на
волеизявлението за отказ от иск, обективирано в процесната молба и разписка, а не и
извършване на косвен контрол за законосъобразност на постановеното от РС Смолян
определение за прекратяване на гр.д. № 761/2014г. Ето защо въпросът от кого е представена
молбата за отказ от иск по делото и дали адв. Таня Дишлиева е имала пълномощия да
представя такава молба от името на ищеца, е от значение за настоящото производство само
дотолкова, доколкото представлява индиция за обстоятелствата, при които е подписана
молбата за отказ от иск. Извън това, настоящият състав не дължи произнасяне по въпросите,
дали адвокатът е действал със или без представителна власт по отношение на ищеца,
респективно дали процесуалните действия по прекратяване на гр.д. № 761/2014г. на това
основание са извършени законосъобразно.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице измама при
подписване на молба с вх. № 168/13.01.2022 г. и разписка от 06.01.2022 г., в частта, в която е
4
обективирано изявление за отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян, че е
била умишлено създадена невярна представа от страна на трети лица, че с подписването на
разписката и молбата се уреждат само отношенията за съдебни разноски, а не и за отказ от
иск по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян и че именно тази невярна представа е била
причина да подпише документите. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност че първоначалният ищец С. Б. Б. е желал настъпването на
правните последици – отказ от правото му на иск срещу него.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че С. Б. Б. е подписал молба с вх. № 168/13.01.2022 г. и разписка от 06.01.2022 г., в които е
обективирано изявление за отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян; че
посоченото гражданско дело е прекратено по отношение на ищеца, поради отказ от иск.
Също така не се спори и се установява от приетите книжа, че предмет на така посоченото
дело е бил иск на С. Б. Б., С. Стратев Апостолов, М. Стратева Станева, Кольо Б. Б., Иван
Ангелов Николов и Йордан Ангелов Николов срещу В. Т. Л. с правно основание чл. 108 ЗС
за собственост на по 1/8 идеална част от поземлен имот в гр. Смолян, ведно с построената в
него триетажна жилищна сграда. Установява се също така, че процесната молба за отказ от
иск е депозирана по гр.д. № 761/2014г. по пощата от адв. Таня Дишлиева, която е била
пълномощник на ответника и въз основа на него производството по делото е било
прекратено с Определение № 30 от 14.01.2022г. по гр.д. № 761/2014г. по описа на РС-
Смолян. С Определение № 159 от 16.03.2022г. по ч.гр.д. № 81/2022г. по описа на ОС-
Смолян определението е отменено в частта, с която е прекратено производството по делото
на основание чл. 233 ГПК по отношение на Христо Колев Б. и Александър Колев Б.
/наследници на ищци/, а частната жалба на С. Б. Б. е оставена без разглеждане като
просрочена.
От съдържанието на процесната разписка, както и от показанията на свидетелите
Александър Б. и Катерина Дишлиева се установява, че С. Б. Б. и наследодателите на св.
Александър Б. са водили срещу Таня Андонова Дишлиева, Катерина Андонова Дишлиева,
Андон Димчев Дишлиев, Капка В.а Дишлиева и Димитър Т. Георгиев /праводатели на В. Т.
Л./ иск за собственост на недвижимите имоти, въз основа на който е било образувано гр.д. №
1157/2015г. на РС-Смолян, в.гр.д. № 2/2018г. на ОС-Смолян и гр.д. № 619/2020г. на ВКС, I
г.о. С оглед уважените искове, в полза на С. Б. Б. са присъдени разноски в общ размер на
1932,71 лева, които са били заплатени на ищеца на 06.01.2022г. Присъдените в полза на
наследниците на останалите ищци разноски също са били заплатени.
Няма спор и по въпроса, че на 06.01.2022г. С. Б. се е явил в кантората на нотариус
Петя Лапчева в гр. Горна Оряховица, заедно с останалите наследници, както и адв. Таня
Дишлиева и св. Катерина Дишлиева, за да подпишат и заверят пред нотариуса подготвените
от Таня Дишлиева документи и да се извърши плащане на дължимите разноски по
посочените приключили дела.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху твърдението на ищеца, че е
5
бил въведен в заблуждение от Таня Дишлиева, че подписваните от него документи касаят
единствено уреждане на отношенията за разноски, както и липсата на претенции за плащане
на суми. В тази насока съдът намира следното.
От съдържанието на процесната разписка, заверена с рег. № 32/06.01.2022г. на
нотариус Петя Ляпчева се установява, че същата са описани подробно съдебните и
деловодни разноски, които Таня Андонова Дишлиева, Катерина Андонова Дишлиева, Андон
Димчев Дишлиев, Капка В.а Дишлиева и Димитър Т. Георгиев дължат на С. Б. Б. по всяко
от приключилите между тях дела и е заявено, че С. Б. е получил в брой дължимата му обща
сума от 1932,71 лева за разноски по делата. С. Б. е декларирал, че с получаването на сумата
се погасяват всички присъдени му съдебни разноски, лихви и обезщетения на каквото и да
бе правно основание, включително обезщетения за ползване, че се отказва от иска си по
гр.д. № 761/2014г. по описа на Районен съд Смолян, желае прекратяване на гр.д. №
761/2014г. и че настоящата разписка следва да се счита и за молба по чл. 233 от ГПК,
отправена от него до Районен съд – Смолян по същото дело. Ищецът е декларирал, че няма
да води и не желае да води изпълнително дело срещу горепосочените лица за принудително
събиране на присъдените съдебни разноски по всички дела, по които са страни до датата на
подписване, тъй като същите са му били заплатени доброволно. Няма претенции за плащане
на разноски и е напълно удовлетворен. Посочено е, че разписката съставлява доказателство,
че ищецът е получил присъдените му разноски от ответниците по делата, водени между него
и горните лица по смисъла на чл. 433, ал. 1 от ГПК и при необходимост същата следва да се
представи пред частен съдебен изпълнител, държавен съдебен изпълнител, Районен съд
Смолян. Посочено е, че разписка се подписва с нотариална заверка на подписа в три
оригинални екземпляра – един за Районен съд Смолян и два за горепосочените лица.
От съдържанието на процесната молба, заверена с рег. № 33/06.01.2022г. се установява,
че същата е адресирана от С. Б. Б. до Районен съд – Смолят по гр.д. № 761/2014г. на РС-
Смолян. В нея е посочено, че на 06.01.2022г. в гр. Горна Оряховица, ищецът уредил всички
възникнали отношения с Таня Андонова Дишлиева, Катерина Андонова Дишлиева, Андон
Димчев Дишлиев, Капка В.а Дишлиева и Димитър Т. Георгиев, всички праводатели на
ответника. На основание чл. 233 от ГПК ищецът е заявил, че се отказва от иска си по
настоящото дело и моли да бъде прекратено по предвидения за това ред. С молбата ищецът
уведомява съда също, че е получил в брой всички присъдени му съдебни разноски по гр.д.
№ 1157/2015г. по описа на РС-Смолян, по въззивно гр.д. № 2/2018г. по описа на ОС-Смолян
и по гр.д. № 619/2020г. по описа на ВКС, I г.о. Приложено представя разписка, подписана от
ищеца с нотариална заверка на подписа, с която удостоверява, че е получил в брой
присъдените му съдебни разноски от ответниците по изброените по-горе дела. Моли тя да
бъде приложена като доказателство за плащане по приложеното в кориците на настоящото
дело гр.д. № 1157/2015г. по описа на РС-Смолян и приложените в него дела. Заявено е, че
ищецът няма претенции за заплащане на разноски по изброените дела и не желае да води
изпълнително дело срещу ответниците по тези дела.
Видно от съдържанието на двата документа, както в разписката, така и в молбата до
6
РС-Смолян, изявлението за отказ от иска по гр.д. № 761/2014г. е направено измежду
множество изявления на ищеца, че е уредил отношенията си с ответниците по предходното
дело по повод присъдените му съдебни и деловодни разноски и се отказва от претенциите си
по повод вече приключилите дела, както и че няма да води изпълнителни производства
срещу тях. И в двата документа не е посочено името на ответника по гр.д. № 761/2014г. В.
Т. Л., а са подробно изброени всички ответници по предходните дела. Не е посочено и какъв
е предметът на гр.д. № 761/2014г. на РС-Смолян, за което се отнася отказът от иск. Вместо
това в заверената молба, преди и след изявлението по чл. 233 ГПК, е декларирано
няколкократно, че отношенията между страните по предходното дело са изцяло уредени и че
с молбата се представя и разписка за уреждане на отношенията по повод разноските, която
да се приложи като доказателство за плащането по приложените към делото предходни дела,
а също така и че ищецът няма претенции за заплащане на разноски и не желае да води
изпълнително дело срещу ответниците по тези дела. Всички тези изложени в молбата
обстоятелства са неотносими към предмета на производството по гр.д. № 761/2014г. на РС-
Смолян, доколкото касаят уреждане на отношения по плащане на вече присъдени разноски с
влезли в сила съдебни актове по други дела между ищеца и трети за производството лица.
От разписката пък се установява, че предмет на доброволно уреждане на проведената
на 06.01.2022г. при нотариуса среща, е било именно задължението на Таня Андонова
Дишлиева, Катерина Андонова Дишлиева, Андон Димчев Дишлиев, Капка В.а Дишлиева и
Димитър Т. Георгиев за плащане на съдебни и деловодни разноски, което е подробно
отразено в нея, съпроводено отново с декларации за липса на претенции в тази връзка и
отказ от образуване на изпълнителни дела. В текста на разписката не се съдържат данни
страните да са уредили по някакъв начин отношенията помежду си по повод вещните права,
които са били предмет на приключилите съдебни производства, въпреки уважаването на
предявените искове, нито за уреждане на отношенията между С. Б. и В. Л. /чието име отново
не е посочено/, въпреки че последният се е явявал правоприемник на лицата, срещу които са
били уважени исковете. Уреждане на тези отношения не се установява и от показанията на
свидетелите Катерина Дишлиева и Александър Б.. От своя страна ответникът също не
твърди и не доказва отношенията между него или неговите праводатели от една страна и С.
Б. от друга, по повод собствеността върху имота, да са били уредени по някакъв начин към
датата на заверката, т.е. техните претенции, предмет на гр.д. № 761/2014г. на РС-Смолян, да
са били удовлетворени или спорът да е бил разрешен извънсъдебно по начин, обосноваващ
съдържащото се в разписката и молбата изявление за отказ от иск.
В контекста на съвкупността от така изложените обстоятелства, съдът кредитира
изцяло показанията на св. Александър Б., съгласно които на проведената на 06.01.2022г.
среща в нотариалната кантора, адв. Таня Дишлиева е дала на ищеца и свидетеля
предварително подготвени документи за подпис, като ги уведомила, че ще им изплати
дължимите суми за разноски при условие, че се откажат да водят дела за тези суми, а
разискванията между тях при подписването и заверката на документите са касаели
единствено размера на вземанията и съдържащите се в разписката сметки. Показанията
7
кореспондират напълно с начина, по който е структурирано съдържанието на процесните
документи, чиито предмет в основната си част е изявление за получаване на присъдени суми
и отказ от претенции за разноски и образуване на изпълнителни дела, а отказът от иск е
обвързан с тях като последица от плащането, макар да няма каквото и да било касателство
към разноските. Този извод се потвърждава косвено от и показанията на св. Петя Лапчева,
че всички представени документи са били предварително изготвени от адвокатката от
София, която била запазила часа за заверката, както и от обстоятелството, че заверените
документи не са били депозирани в съда от ищеца, който се разпорежда с правото си на иск,
а от адв. Таня Дишлиева. Показанията на св. Александър Б. се явяват още и последователни
и житейски логични, доколкото липсва каквато и да било разумна причина ищецът С. Б.,
след приключване с благоприятно за него решение на съдебното производство срещу
праводателите на В. Л. пред три съдебни инстанции в продължение на продължителен
период от време, да се откаже от вещните си претенции срещу правоприемника, с което да
обезсмисли от практическа гледна точка постигнатия до този момент резултат, единствено
срещу доброволно изплащане на разноските по приключилите производства, които при
всички положения му се дължат и подлежат на принудително изпълнение.
От друга страна показанията на св. Катерина Дишлиева, че при излизане извън
помещението на кантората в нейно присъствие, С. Б. й споделил, че се бил дезинтересирал
от имота, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не намират потвърждение в
съдържанието на разписката и молбата, нито в процесуалното му поведение преди и след
подписване на документите за отказ от иска. Напротив, от първото изречение на молбата за
отказ от иск следва, че отказът е мотивиран от уреждане на отношенията с праводателите на
ответника, но единствените отношения, които са били уредени, касаят присъдените разноски
по приключилите дела. Не намират потвърждение в останалите събрани по делото
доказателства и доказателствени средства и показанията й, че била запознала ищеца
предварително със съдържанието на документите, които е следвало да подпише.
Показанията на св. Петя Лапчева в останалата им част нямат доказателствена стойност,
доколкото нотариусът не е възприел водените от страните разговори, а единствено е запитал
подписващите лица, дали са съгласни със съдържанието на документите и дали са получили
сумите. Утвърдителният отговор на ищеца на тези въпроси, обаче, не води до извод за
правна валидност на едностранните волеизявления за отказ от иск при наличните
доказателства, че формираното у ищеца от адв. Таня Дишлиева субективно възприятие е
било за това, че подписва документи за уреждане на вземания за разноски и за отказ от
претенции по повод платените суми. Обстоятелството, че в документите е посочен номерът
на единственото висящо към този момент дело пред РС-Смолян също не води до различен
извод, тъй като се касае за един от няколкото посочени номера на съдебни дела, а /както
беше уточнено по-горе/ в документите не се съдържат данни за предмета на делото, нито за
самоличността на ответника по него.
Въз основа на изложеното по-горе съдът приема за доказано, че при подписване на
процесната молба до РС-Смолян и разписка, ищецът С. Б. Б. е бил въведен в заблуждение от
8
Таня Дишлиева, която е формирала у него погрешното субективно убеждение, че
документите, които подписва, уреждат дължимите разноски по приключилите съдебни
производства и отказ от претенции в тази връзка, докато в действителност в текста на
предварително подготвените документи се е съдържало и волеизявление за отказ от иск по
висящо дело за собственост срещу ответника, което адв. Дишлиева впоследствие е
депозирала по гр.д. № 761/2014г., за да бъде прекратено. Релевираното от ответника
възражение, че не знаел и не би могъл да знае за тези обстоятелства е неоснователно, тъй
като на първо място в случая се касае за едностранно волеизявление с правни последици
облагодетелстващи ответника, а не за двустранна сделка /договор/ по смисъла на чл. 29, ал.
2 ЗЗД, пораждащ права и задължения и за двете страни, а ведно с това въвеждането в
заблуждение изхожда от негов пълномощник. Доводът, че действията били извършени в
нейна лична полза също е неоснователен, тъй като прекратеното производство не е било
насочено срещу Таня Дишлиева, а срещу ответника, докато делата срещу нея в лично
качество вече са били приключили.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за
унищожаване на отказа от иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ищците. В настоящото
производство първоначалният ищец е сторил разноски за държавна такса в размер на 50
лева, а неговите правоприемници са сторили разноски за адвокатско възнаграждение, както
следва – Б. С. Б. в размер на 2500 лева и Р. С. Б. в размер на 2250 лева, всички от които
платени изцяло в брой съгласно представените договори за правна защита и съдействие.
Релевираното от ответника възражение за прекомерност на възнаграждението е
основателно, доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, а на
основание чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. ал. 9 от НМРАВ, дължимото на всеки от тях възнаграждение
се равнява на по 1250 лева, до който размер следва да бъде намалено възнаграждението. В
допълнение, с оглед изхода от спора по същество, следва да бъдат присъдени и разноските,
направени от първоначалния ищец в частните производства по ч.гр.д. № 90/2022г. по описа
на ОС-Смолян – в размер на 15 лева за държавна такса, и по ч.гр.д. № 1858/2022г. по описа
на ВКС, I г.о. – в размер на 15 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско
възнаграждение, платено изцяло в брой, което не се явява прекомерно. Общият размер на
разноските, който следва да бъде присъден на ищците, е 3080 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД извършения от С. Б. Б., с ЕГН:
**********, отказ от иск по гр.д. № 761/2014г. по описа на Районен съд - гр. С, обективиран
в молба с вх. № 168 от 13.01.2022г. на Районен съд – гр. С, заверена на 06.01.2022г. от
нотариус П Л, с район на действие РС- Г О и разписка, заверена на 06.01.2022г. от нотариус
9
Петя Лапчева, с район на действие РС- Горна О, по предявения иск от С. Б. Б. /починал в
хода на процеса и заместен от неговите правоприемници Б. С. Б., с ЕГН: ********** и Р. С.
Б., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Г О ул. „Б“ № / срещу В. Т. Л., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ № , вх. , ет. ап.
ОСЪЖДА В. Т. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ № , вх. , ет. , ап. , да
заплати на Б. С. Б., с ЕГН: **********, и Р. С. Б., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Г
О, ул. „Б“ № , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 3080 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10