Мотиви по НОХД № 1849/2012г. по описа на П.ския окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимите М.Г.М. и Г.Д.Д. *** е повдигнала обвинение за престъпление чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. чл.115 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че
на 13.03.2012г. в гр. П., в съучастие като съизвършители, умишлено са
умъртвили Б. Р. В. ЕГН **********, като убийството е извършено с особена
жестокост.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.П. поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимите М. и Д.. Счита, че на същите
следва да се наложи наказание лишаване
от свобода. На подсъдимия М. при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства в предвидения максимален размер 20 години, а на подсъдимия Д. –
при превес на смекчаващи такива, в минималния размер. Предлага веществените доказателства
без стойност да се унищожат, а другите да се върнат на наследниците на
свидетеля В..
Наследниците
на пострадалия Б.Р. В.
– децата му Р.Б.В., З.Б.В. и Р.Б.В. са
конституирани като частни обвинители и граждански ищци по делото. Първият лично,
останалите чрез техния повереник, изразяват становище, че подсъдимите следва да се признаят
за виновни по възведеното обвинение, а гражданските искове да се уважат по
справедливост.
Защитникът на подсъдимия М. сочи,
че повдигнатото обвинение на неговия подзащитен не се подкрепя от събраните по
делото доказателства, не е доказано по несъмнен начин, поради което последният трябва
да се признае за невиновен. Излага
доводи, че прокуратурата е пропуснала да събере всички относими доказателства в
началния етап на разследването. Алтернативно пледира деятелността на подсъдимия
М. да се квалифицира по чл.118 или чл.124 от НК и да му се наложи наказание в
минимален размер, а гражданският иск да се редуцира.
Подсъдимият М. изразява
съжаление, че е ударил пострадалия, като твърди, че е бил провокиран от него.
Защитниците на подсъдимия Д. поддържат
становището, че техният подзащитен не е извършил престъпление, тъй като не е
съпричастен към смъртта на Б. В.. Предлагат да се признае за невиновен и да се
оправдае, а гражданските искове да се отхвърлят изцяло. Посочват, че органите
на досъдебното производство не са изпълнили задълженията си за всестранно и
обективно събиране на доказателства.
Подсъдимият Д. съжалява, че е
попаднал в „тази ситуация” и моли за оправдателна присъда.
Съдът, въз
основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Подсъдимият М.Г.М. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С основно образование.
Не е женен. От съжителството си с Р.М., с която са разделени, има дъщеря,
родена през 2009г. Работел е в автосалон. Осъждан е седем пъти /т.3,
л.81-96 от досъдебното производство, л.28-40 от съд.дело/, както следва:
1. присъда
по НОХД № 2429/2005г. по описа на ПРС, 14 н.с., влязла в сила на 16.03.2006г. -
престъпление по чл.129 вр. чл.63 от НК, извършено на 12.05.2005г. - три месеца лишаване
от свобода, условно с изпитателен срок
от една година;
2.
определение по НОХД № 2475/2005г. по описа на ПРС, 11 н.с., влязло в сила на
13.04.2006г. - престъпление по чл.198 вр. чл.20 вр. чл.63 от НК, извършено на
19.06.2005г. - четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от една година и
четири месеца;
3.
определение по НОХД № 361/2006г. по описа на ПРС, 14 н.с., влязло в сила на
11.07.2006г. - престъпление по чл.195 вр. чл.194 вр. чл.26 вр. чл.63 от НК,
извършено на 01.10.2005г. - четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от една година;
4.
присъда по НОХД № 258/2007г. по описа на ПРС, 19 н.с., влязла в сила на 27.04.2007г. - престъпление по чл.198 вр.
чл.63 от НК, извършено на 14.11.2006г. - пробация за срок от девет месеца;
5.
определение по НОХД № 477/2007г. по описа на ПРС, 6 н.с., влязло в сила на 28.05.2007г. - престъпление по чл.195 вр.
чл.194 вр. чл.28 вр. чл.63 от НК, извършено през октомври 2006г. - пробация за
срок от две години;
6.
определение по НОХД № 1476/2007г. по описа на ПРС, 22 н.с., влязло в сила
на 21.11.2007г. - престъпление по чл.195
вр. чл.194 вр. чл.63 от НК, извършено на 30.08.2005г. - шест месеца лишаване от
свобода, условно с изпитателен срок от
една година и шест месеца;
7.
определение по НОХД № 1890/2008г. по описа на ПРС, 9 н.с., влязло в сила
на 05.02.2009г. - престъпление по чл.325
вр. чл.20 от НК, извършено на 06.09.2008г. - пробация за срок от една година.
С
определение по ЧНД № 540/2007г. на ПРС, влязло в сила на 30.07.2007г., са
групирани наказанията, наложени по НОХД № 2429/2005г., НОХД № 2475/2005г. и НОХД № 361/2006г. по
описа на ПРС, и е определено едно общо най-тежко наказание четири месеца
лишаване от свобода, условно с изпитателен
срок от една година и четири месеца. Кумулирани са и наказанията, наложени по НОХД
№ 258/2007г. и НОХД № 477/2007г. по описа на ПРС, и е определено едно общо
най-тежко наказание пробация за срок от две години.
Подсъдимият Г.Д.Д. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С основно образование.
Не е женен. Не работи. Осъждан е /т.3, л.97-103 от досъдебното производство, л.25-27
от съд.дело/.
С определение, постановено по
НОХД № 1815/2008г. по описа на ПРС, влязло в сила на 04.12.2008г., за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 28.11.2008г., му е наложено наказание
пробация и лишаване от право да управлява МПС, и двете за срок от една година.
Осъжданията
на подсъдимите не влияят на правната квалификация на деянието, предмет на
настоящото производство.
Същите се познават отдавна. В приятелски отношения са. Контактували
и се виждали.
Подсъдимите М. и Д. познавали и
свидетеля В.В.. Той обитавал апартамент, находящ се в гр.П., кв.И., ул.„***” № **,
ет.*ап.*. Жилището представлявало боксониера и включвало една стая с тераса,
баня, тоалетна. Не било мебелирано. Обзавеждането
се състояло от два дюшека, табуретки и фотьойли. Имало завивки и посуда. Нямало
електричество. Свидетелят В. обикновено си светел със свещи или използвал
светлината от лампата на коридора на стълбището на блока. Не заключвал външната
врата, тъй като си бил изгубил ключовете. Бил загубил и чипа за достъп до входната
врата на жилищния блок, поради което разчитал съседите да му отварят.
Към месец март 2012г. при свидетеля
В. живеели пострадалият Б. В., поради ремонт в дома му, и свидетелят С.М.,
който бил в конфликт с близки. Последният е брат на Р.М..
Свидетелят В. често събирал
приятели в апартамента си и употребявали алкохол. Сред тях били и двамата
подсъдими. На 12/13.03.2012г. имало такава сбирка. На нея присъствали домакинът,
свидетелите М. и Л.Х., пострадалият и подсъдимият М.. Всички те пренощували в
боксониерата. Вечерта между свидетелите В. и М. възникнал конфликт. По повод
разменени реплики, свидетелят М. ударил с дървен стол без крака няколко пъти по
главата свидетеля В.. От причинената му разкъсно-контузна рана потекла кръв, която
изцапала стените, както и дрехите на последния. Подсъдимият М. се намесил, за
да защити свидетеля В. и да предотврати по-сериозни последици.
На 13.03.2012г. сутринта
свидетелят М. излязъл по свои дела. Подсъдимият М. тръгнал да се прибира към
дома си. По пътя му се обадил по телефона подсъдимият Д.. Срещнали се в кв.И..
Тъй като станало дума за случилото се /боя/
в жилището на свидетеля В., решили да отидат да видят как е ударена главата му.
Около 10 часа двамата подсъдими били в апартамента на свидетеля В.. Малко след
това свидетелят Х. и Б. В. купили от кв.И. половин литър ракия, без бандерол, и
я занесли в жилището на свидетеля В.. Изпили я заедно с последния и двамата подсъдими.
Подсъдимият Д. дал на подсъдимия М. и пострадалия 4 лева, за да купят още един
литър ракия. След като и това количество свършило, свидетелят В. предложил да
отидат до къщата на дядо му в с.С., област П.ска, за да вземат различни
инструменти и старо желязо, които да продадат и с получените пари да купят още
алкохол. Подсъдимите, Б. В. и свидетелят Х. се съгласили.
Около 14,00 часа на 13.03.2012г. петимата тръгнали
за с.С. с лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № ***, управляван от свидетеля М.А.,
познат на пострадалия, който се съгласил да ги закара и върне в гр.П. срещу
сумата от 60 лева. По пътя подсъдимият Д. купил два литра бира, която изпили
заедно с останалите, без водача.
В с.Свежен подсъдимите, Б. В.,
свидетелите Х. и В. прескочили оградата и влезли в двора на дядото на последния.
Свидетелят А. останал да ги чака в колата. Свидетелят В. разбил катинарите на
входната врата на къщата и на работилницата. Заедно с придружаващите го изнесли
и натоварили в лекия автомобил бормашина, шмиргел, наковалня, няколко медни
тави, малък телевизор „Беко”, други инструменти.
Около 17,00 часа се прибрали
в гр.П.. Отишли в пункт за изкупуване на
старо желязо в кв.С. и продали част от взетите вещи за 120 лева. От тях пострадалият
дал 60 лева на свидетеля А. за превоза, а останалите - на свидетеля В.. Телевизорът
„Беко” и други вещи продали на свидетелката М.К., живуща близо до пункта за
старо желязо, която им платила 83 лева. Сумата от 13 лева за телевизора дала на
подсъдимия Д.. Б. В. й оставил шмиргела, като се разбрали, че на другия ден ще
го вземе.
Подсъдимият Д. взел бормашината,
двете пили за дърво и дистанционното за телевизор, които занесъл в дома си. Предложил
да купят нещо за ядене и пиене и да идат в жилището му на ул.„**” № ** в същия
квартал, за да слушат музика. Около 18,00 часа той, подсъдимият М. и свидетелят
Х. отишли в горния апартамент. Подсъдимият М. купил два литра бира и започнали
да пият, тъй като пострадалият и свидетелят В. се забавили. Последните дошли с
около 1,5 литра ракия, храна и два ваучери за мобилни телефони от 6 лева. Петимата
продължили да употребяват алкохол. Свидетелят В. направил опит да зареди
телефона с единия ваучер, но не успял, тъй като се изтрили съответните цифри. Към
20,00 часа свидетелят В. разлял чашата си с ракия. Подсъдимият Д. се ядосал и
го изгонил. Със свидетеля В. си тръгнали Б. В. и свидетелят Х.. Последният се
насочил към дома си. Пострадалият и свидетелят В. купили един литър ракия и
нещо за ядене и се прибрали в апартамента на ул.„** № **
Междувременно алкохолът на подсъдимите свършил и те решили да отидат до свидетеля
В., за да си допият. Към 22 часа пристигнали в жилището му на горния адрес. След
като влезли, затворили вратата. На няколко пъти свидетелят В. отварял външната
врата на апартамента, а подсъдимият М. ставал и я затварял. Б. В. седял на
дюшек на пода на стаята. Свидетелят В., който бил до него на килима, от дясната
му страна, поканил подсъдимите М. и Д., ако са гладни да хапнат. Последните се
настанили във фотьойлите. Сипали си ракия. В един момент двамата подсъдими започнали
да смятат колко пари са останали от продадените вещи от с.Свежен. Решили, че от
получената сума липсват 30 лева, които е взел пострадалият. Подсъдимият М.
отишъл до него и го ударил с юмрук по главата. От удара Б. В. се наклонил. Надвесен
над него, подсъдимият М. му нанесъл удари с юмруци с двете ръце, със сгънати
лакти, с ритници по главата и тялото, тъпчел го с крака, като го обвинявал, че
е скрил 30 лева от общата сума. Пострадалият отрекъл да е взимал за себе си
пари от продадените вещи, но подсъдимият М. продължил да го рита и удря, като
му викал да си признае, къде е скрил парите. Свалил колана си и с него го ударил.
На няколко пъти свидетелят В. се
опитал да се намеси и да спре побоя над Б. В., но подсъдимият Д. го хващал отзад
за фанелата и му казвал да си седне на мястото, като го заплашил с думите: „Стой
си на гъза, за да не почнем и тебе”. Свидетелят В. все пак успял да хване
подсъдимия М. да не бие пострадалия, но той се обърнал и му казал: „Уважавам
те, на теб няма да посегна, но си седни”. В боя над Б. В. се включил и
подсъдимият Д., който го ритал в областта на гърдите и корема. След известно
време подсъдимите оставили пострадалия и седнали отново да пият ракия. Малко
по-късно подсъдимият М. отново отишъл до него и му нанесъл няколко силни удари
с ритници по главата и тялото. Тъпчел го с крака в областта на гърдите. Подсъдимият
Д. също ритнал Б. В. няколко пъти в тялото. Подсъдимият М. взел дървения
стол с облегалка и седалка, без крака, и с него нанесъл силен удар в лявата
теменна област на главата на пострадалия. В продължение на близо два часа
подсъдимите му нанасяли побой. Основно го биел подсъдимият М. с ритници и юмруци,
включвал се и подсъдимият Д. с ритници. В момент, в който Б. В. бил свит на кълбо,
на една страна, подсъдимият М. му скочил с цялото си тяло, тръшнал се върху
него, като питал къде са тези 30 лева. По едно време подсъдимият М. пребъркал
джобовете на пострадалия и намерил само 12 лева, които оставил на
импровизираната маса от кашон. Искал да разбере къде са останалите.
Впоследствие тези пари изчезнали.
Според свидетеля В. подсъдимите „въртели”
Б. В. от бой на всички страни. По време на побоя последният променял
положението си. През цялото време бил долу на земята, където седял, ту на топка,
ту в изпънато положение, полегнал на лявата си страна. Не можал да стане
изобщо. Първоначално правил опити да се изправи, но после нямал сила и възможност. Не очаквал, че ще го
ударят. Не се отбранявал. В началото пострадалият повтарял, че не бил взел
парите, стенел от болка и викал да го оставят.: „Момчета, какво направихте,
оставете ме!”, „Момчета оставете ме, не съм крал”. После се чували само стонове.
Свидетелят В. е категоричен, че
преди побоя Б. В., нито се е карал с подсъдимите, нито е казал нещо неприятно
за тях. Не е имало разговор за дъщерята на подсъдимия М.. Не е ставало въпрос
за нея и у подсъдимия Д..
Подсъдимите М. и Д. продължили да
пият алкохол и към 23,20 часа решили да си тръгват. Подсъдимият Д. поръчал по мобилния
си телефон две таксита, които ги откарали по домовете им.
Вечерта на 13.03.2012г. в 21,18,
21,36, 22,51 и 23,34 часа и сутринта на 14.03.2012г. в 8,55 и 9,00 часа той
разговарял по телефона с приятелката си свидетелката Е.Р..
След тръгването на подсъдимите, свидетелят
В., притеснен за здравословното състояние на пострадалия, искал да се обади на
телефон 112 да изпратят Бърза помощ. Не могъл да намери телефона на последния,
който обикновено бил оставян на табуретката. Свидетелят В. тръгнал да търси
помощ от съседите си. Позвънил на вратите на съседните апартаменти, но не му
отворили. След полунощ, на 14.03.2012г., звъннал на звънеца преди желязната
решетка, преграждаща коридора към апартамента на свидетеля Я.Й., живущ над
него. Последният отворил вратата на жилището си. Направило му впечатление, че
свидетелят В. е пиян. Не го попитал защо звъни. Свидетелят В. си тръгнал.
Прибирайки се, сложил Б. В. да
легне на дюшека и го завил с одеяло. Последният му казал само: „Остави ме,
остави ме“. Бил охлузен по лицето и имал кръв. Свидетелят В. помислил, че приятелят
му ще заспи и си легнал. В ранните часове на 14.03.2012г., в резултат на
многобройните наранявания, получени при побоя от двамата подсъдими, пострадалият
починал.
Около 6,30 часа на 14.03.2012г.
свидетелят М. се прибрал в апартамента на свидетеля В.. Заварил последния и Б. В.
легнали. Пострадалият бил завит с одеяло. Свидетелят В. го посрещнал с думите: „Снощи
беше страшно“. Разказал му какво се е случило въпросната вечер на 13.03.2012г.
срещу 14.03.2012г. Казал му за пребиваването им в апартамента на подсъдимия Д.,
за идването на двамата подсъдими в неговото жилище, за побоя нанесен на Б. В.,
започнат от подсъдимия М., с участието на подсъдимия Д., че се опитал да ги
спре, но не успял, че след като си тръгнали, търсил от съседите телефон, тъй
като пострадалият не бил добре, но не намерил. Свидетелят В. споделил, че Б. В.
му казал с болка, че искал да легне, че свидетелят В. го сложил на дюшека и го
завил. Обяснил също, че пострадалият бил обвинен, че откраднал 30 лева, за
които възникнал скандалът. От разказа на свидетеля В. свидетелят М. разбрал кой
къде стоял, че подсъдимият М. първи ударил Б. В. в главата с юмрук, след което
се включил и подсъдимият Д., че двамата подсъдими го ритали, че имало
едновременност на ударите, че пострадалият не оказал съпротива, че бил ударен
по главата с дървения стол. Според свидетеля В. подсъдимият Д. бил нанесъл
значително по-малко удари на Б. В..
Свидетелят М. се вгледал в последния
и установил, че на главата му има много голяма отворена рана, а по лицето му - засъхнала
кръв. Забелязал, че устните му са сини. Пипайки челото му, установил, че е
студен. Свидетелят М. казал на свидетеля В., че трябва да иде в полицията. Последният
отишъл в VІ РУП гр.П. и съобщил за случилото се.
След като подал сигнала, свидетелят
В. бил придружен до дома си от свидетеля В.Л., полицай в сектор „Охрана на
обществения ред” в горното полицейско управление. Служителят на реда установил,
че пострадалият е починал. За станалото свидетелят В. му разказал следното: на
13.03.2012г., около 20,00 часа, двамата с Б. В. се черпели с ракия; около 22,00
часа дошли техните познати, подсъдимите, които седнали да пият с тях; възникнал
конфликт между подсъдимите и пострадалия, които го обвинили, че скрил сумата от
30 лева; Б. В. обяснил, че не я бил откраднал; те не му повярвали и започнали да
го бият, единият с юмруци, другият с ритници; пострадалият не се съпротивлявал;
намесил се свидетелят В., но някой от подсъдимите му казал да си мълчи; след
като същите набили Б. В., около полунощ, си тръгнали; свидетелят В. бил много
пиян, но успял да види, че приятелят му бил в тежко състояние; тъй като нямал
телефон, тропал по вратите на съседите, за да се обади на Бърза помощ, но не му
отворили; свидетелят В. завил пострадалия с одеялото и решил да легне да спи.
Свидетелят В. бил много
разстроен. Не говорил за деца. Свидетелят Л. изготвил докладна записка, в която
отразил случая.
За разкриване авторството на
престъпното деяние били проведени съответните оперативно-издирвателни
мероприятия. В тях участвали свидетелите М.А., Д.Б., В.Н., служители в сектор
„Криминална полиция” в VІ РУП гр.П..
Свидетелят Б. провел беседа със
свидетеля В. в жилището му. Последният споделил, че след като подсъдимите си
тръгнали, виждайки че Б. В. има кръв по главата, отишъл да търси телефон от
съседите, тъй като той нямал. От него свидетелят Б. разбрал, че вечерта
възникнал скандал за изчезнали 30 лева. Свидетелят В. не се оплакал да е бит.
Подсъдимият Д. му казал да не се меси.
В жилищния блок на свидетеля В. имало
монтирана система за видеонаблюдение, състояща се от компютър и камера. Тя
записвала информацията за влизащите и излизащите във входа. Поддържала се от свидетеля
Д.Ц.. Той и свидетелят Н. прегледали заедно записите на влизащите и излизащите
в блока в нощта на 13/14.03.2012г. Свидетелят Н. се интересувал само от определен отрязък от
време, свързан с излизането на две лица и идването на таксиметров автомобил.
Записът бил прехвърлен на флашка, а след това на диск и предаден в полицията.
Поради спиране на електрическия ток часовникът на компютъра не бил точен. Имало
разминаване с реалното време в рамките на не повече от два часа. На диска записаният
файл бил с недействителното време.
Подсъдимите М. и Д. били
задържани. За срок от 24 часа бил задържан и свидетелят В.. На 15.03.2012г. на
излизане от VІ РУП гр.П. той видял свидетеля И.М., брат близнак на
подсъдимия М., и неговата приятелка, свидетелката А.П.. Те се интересували от
положението на подсъдимия М.. Последвали свидетеля В. в жилището му, за да
разберат какво се е случило. Той им казал, че пострадалият бил бит от двамата
подсъдими.
Видно от препис-извлечение от акт
за смърт /л.346 от съд.дело/ на 01.05.2013г. свидетелят В. починал.
Извършени били огледи на
местопроизшествието /т.1, л.47-51,68-70 от досъдебното производство/, при които
били иззети множество веществени доказателства.
С протокол за доброволно
предаване /т.1, л.27 от досъдебното производство/ свидетелката К. е предала телевизор
„Беко” и шмиргел.
С протокол за доброволно
предаване /т.1, л.22 от досъдебното производство/ подсъдимият Д. е предал
бормашина, два броя пили за дърво и дистанционно за телевизор.
С друг протокол /т.1, л.24 от досъдебното производство/ е предал
доброволно следните дрехи: 1 бр. син дънков панталон с надпис „DIQISI”, 1 бр. черна блуза „TOXJS COPPERS”, 1 чифт бели маратонки с надпис
„FILA”, 1 бр. черно шушляково яке с
надпис „KEKEDOU”.
С протокол за доброволно
предаване /т.1, л.26 от досъдебното производство/ подсъдимият М. е предал следните
дрехи: 1 бр. черно яке от черна промазка марка „HTE” размер ХХХL, 1 бр. черен кожен колан с
никелирана тока, 1 бр. сини дънки „Рengcheng” размер 32, 1 чифт черни маратонки „Найк” № 45, 1 бр.
долнище от анцуг „Адидас” № М, черен на цвят с бели кантове и червена напречна
лента, 1 бр. синя трикотажна блуза „WEST EXPERT”, 1 чифт черни чорапи, 1 бр. горнище на анцуг „Адидас” № М.
С протокол за доброволно
предаване /т.1, л.25 от досъдебното производство/ свидетелят В. е предал
следните дрехи: 1 бр. кожена шуба от велурен плат, на цвят керемиденочервена с
черен хастар и четири външни джоба, силно похабена, 1 бр. мъжки боти от
изкуствена черна кожа, 1 бр. мъжко вълнено поло, бяло на цвят, със светлобежови
ръкави, 1 бр. мъжки кадифени джинси, черни на цвят.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 88/2012г.
/т.2, л.29-35 от досъдебното производство/
се установява, че при изследване на трупа на Б.Р. В. е констатирано следното: аспирация
на кръв, произхождаща от кръвотечение от носа, контузия на носа, двустранно
счупени ребра – в дясно от 2-ро до 10-то по две линии на счупване, а 11 и 12 по
една, в ляво от 3-то до 12-то по една линия на счупване, контузия на белите
дробове, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата в ляво теменно,
под нея счупване на черепните кости, наличие на кръв под паяжиновидната обвивка
и контузия на мозъка, оток на мозъка, кръвонасядане на меките черепни обвивки,
охлузвания по кожата на лицето, кръвонасядане на клепачите на лявото око,
засъхнала кръв по лицето и китките на ръцете, кръвонасядане на мастната капсула
на двата бъбрека, кръвонасядания по гръдния кош, охлузване по кожата на корема.
Според вещото лице, изготвило
заключението, причината за смъртта на Б. В. е дихателна недостатъчност. Тя е
настъпила от два фактора - от една страна, от вдишаната кръв в дихателните
пътища, и от друга, от двустранното счупване на ребра, с което се затруднява
ефективното дишане. Описаните увреждания са причинени от действието на твърд
тъп предмет със сравнително голяма кинетична енергия. Линейната рана по главата
се е образувала от удар с или върху твърд тъп предмет с добре изразен ръб.
Гръдната травма би могла да се получи, както при удари с твърд тъп предмет,
така и с натиск от такъв в областта на гърдите. Състоянието на трупните
изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
В съдебно заседание вещото лице, което
защити заключението, допълни, че като причина за смъртта на пострадалия трябва
да се включи и черепно-мозъчната травма, която е тежка, със значително счупване
на черепа с дължина на фрактурната линия 19 см, с кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка, която е довела също до притискане и парализа на
жизненоважни мозъчни структури. Уточни, че в случая като причина за смъртта
трябва да се приемат и двата фактора - и черепно-мозъчната, и гръдната травма. Обясни
тази корекция с особеното виждане на първото вещо лице относно подобна черепно-мозъчна
травма и поставянето й на заден плана при наличието на други причини.
Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза № 279/2012г. /т.2, л.46-58 от
досъдебното производство/ причината за
смъртта на Б.Р. В. има комплексен характер и се дължи на два патогенетични
фактори от травматичен характер: тежка черепно-мозъчна и гръдна травма.
Черепно-мозъчната травма е изразена с линеарна разкъсно-контузна рана в лявата
теменна област на главата, подлежащо счупване на черепните кости под раната,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво слепоочно и контузия на мозъка в
същата област. В резултат от тези морфологични промени и настъпилия оток на
мозъка се е стигнало до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни структури. Гръдната травма, със счупване на
множество ребра двустранно по няколко линии, с оформяне на гръден капак,
контузия на белите дробове и аспирация на кръв в дихателните пътища, се е
проявила като асфиктиращ фактор със силно затрудняване на дишането и насищането
на кръвта с кислород. Съчетаването на тези танатогенни травматични фактори е
довело до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена
причина за смъртта на пострадалия.
Най-общият механизъм за получаване
на всички установени травматични увреждания е удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет. Според вещите лица механизмът на причиняване на отделните
травматични увреждания в различните части на тялото се определя от характеристиката
на травматичното увреждане, съпоставено с наличните гласни доказателства.
1. Разкъсно-контузната рана в
лявата теменна област на главата, която е с линеен характер и с широко охлузени
ръбове, както и линейното счупване на черепния покрив непосредствено под раната
и в същата посока, насочват към нанесен удар с твърд тъп предмет, който има
продълговата форма или заоблен ръб. С оглед наличните гласни доказателства
/обясненията на подсъдимия Д. в протокола от 21.05.2012г./ и като се съпоставят
с характеристиката на раната и счупването на черепните кости, експертите
приемат, като много вероятно, установената черепно-мозъчна травма да е
причинена от нанесен удар в лявата теменна област на главата с ръба на
седалката на намерения на местопроизшествието масивен дървен стол без крака,
който е годно средство за причиняване на подобни травматични увреждания. Този комплекс от травматични увреждания
в областта на раната на главата и подлежащите анатомични структури /череп,
мозък/ е причинен при удар със значителна сила. В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че това увреждане не може да се получи от ритник, от юмрук, от
падане.
2. Кръвонасядането по клепачите
на лявото око и контузията на носа са причинени по същия механизъм на удар с
или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при нанесени удари с
юмруци в областта на лявото око и носа, както се сочи в гласните доказателства по
делото.
3. Охлузванията по челото,
дясното слепоочие и дясната хълбочна област са причинени от тангенциалното
действие на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат, както при падане и
последващо застъргване върху твърда повърхност, така и при косо нанесен удар с
ритник или друг твърд тъп предмет в описаните области.
4. Установената гръдна травма с
двустранни счупвания на множество ребра по различни фрактурни линии и с
кръвонасядания на кожата по дясната и лявата гръдна половина са причинени от
удари или притискане с или върху твърди тъпи предмети, като е възможно да бъдат
причинени от нанесените множество удари с юмруци, с лакти или с ритници, както
и от притискане на гръдния кош с крака, за което са налице и гласни доказателства
по делото. Травматичните увреждания на гръдния кош сами по себе си са причинени
при травми със значителна сила.
Относно гръдната травма, в
съдебно заседание експертите уточняват, че тя също е доста сложна и тежка, като
подобна се получава и при прегазване от автомобил. Би могло да се случи при
скачане и тъпкане с крака, каквито гласни доказателства има. Тази
характеристика на счупване на ребра не може да се получи от единични удари по
гръдна повърхност, а трябва да има притискане в предно-задна посока със
значителна тежест, значителна кинетична енергия. Освен това има контузия на
белия дроб, по задните повърхности, тежка гръдна травма, която не може да се причини
само с юмруци или и с един-два ритника, както се твърди в обясненията в хода на
съдебното следствие.
Причиняването на всички
травматични увреждания е станало в една динамично променяща се обстановка и
взаимно разположение между пострадалия Б. В. и извършителя или извършителите.
При по-голямата част от уврежданията те са били лице в лице /един срещу друг,
независимо дали в изправено, приклекнало или легнало положение за някой от
извършителите или пострадалия/, но е възможно при някое от нараняванията
извършителят да е бил ту от лявата, ту от дясната му страна, както и да е бил
надвесен над Б. В..
Обобщено експертите считат, че
травматичните увреждания довели до смъртта на последния са причинени от
множество удари със значителна сила в областта на главата и гръдния кош, които
са жизненоважни области и настъпилата в резултат на тях смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с нанесените удари. Налице е наслагване на удари. Напълно е възможно и вероятно
инцидентът да е протекъл така, както е описан в гласните доказателства.
Преди него пострадалият е
консумирал алкохол и по време на настъпването на смъртта е бил с концентрация
на алкохол в кръвта 2,88 %о, т.е. намирал се е в тежка степен на алкохолно
опиване, при която, освен другите проявления, е налице и силно понижаване на
чувствителността към болеви раздрази, до пълна анестезия. Непосредствено след нанасянето на удара в лявата теменна област и причиняването на
тежката черепно-мозъчна травма, Б. В. е изпаднал в безсъзнателно състояние и до
настъпването на смъртта не е дошъл в съзнание и не е чувствал никакви болезнени
изживявания.
При описаното клинично протичане
на тежката черепно-мозъчна травма, на фона на остро алкохолно отравяне от тежка
степен, съдебномедицинските експерти считат, че пострадалият не е имал
възможност да почувства силни, продължителни и особено мъчителни болезнени
изживявания, както и ужас от настъпващата смърт, поради което приемат, че
смъртта му не е настъпила по особено мъчителен за него начин.
В съдебно заседание вещите лица
посочват, че в случая се касае за сериозен побой, за удари със значителен замах
и добра скорост и обясненията на подсъдимите са нелогични от медицинска гледна точка. Въпреки че Б. В. е
бил под въздействие на алкохола по време на побоя, е усещал някакви болки. Относно
изпадането му безсъзнателно състояние, то има различни степени. Вещите лица не
разполагат с обективен критерий, за да определят от коя степен е било. Не могат
да бъдат категорични дали пострадалият моментално е изпаднал в кома или е бил в
по-леко състояние и е издавал някакви
звуци. Могъл е да издава звуци, стонове, да пъшка и охка.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на живо
лице № 253/2012г. /т.2, л.63-64 от досъдебното
производство/ при прегледа на подсъдимия М.Г.М. са установени три охлузвания по задната повърхност на
китката на дясната ръка. Тези увреждания са причинени от действието на твърд
тъп предмет и е възможно да са се получили при възникналия инцидент в
апартамент в кв. С., гр.П., при удар с юмрук по друго лице. С давност са в
границите на първото денонощие.
Съгласно заключението на
съдебномедицинска експертиза на живо
лице № 254/2012г. /т.2, л.67-68 от досъдебното
производство/ при прегледа на подсъдимия Г.Д.Д. са установени кръвонасядане
в дясната половина на лицето /дясната орбита/ и кръвонасядане по предната
повърхност на гърдите вдясно. Тези увреждания са причинени от действието на
твърд тъп предмет и биха могли да се получат по начин и време, както се
съобщава в предварителните сведения. С давност са в границите на първото
денонощие.
В обясненията си относно горните
увреждания подсъдимият Д. заявява следното: „ … аз
нямах увреждания по тялото. Имах единствено една раничка на дясната ръка отгоре
и има белег. По лицето нямах увреждания. Може да се е получило, понеже
полицаите преди това ме биха. Първо един полицай ме би, после един възрастен
човек ме прегледа в една стая. Един висок полицай, подстриган, със сини очи,
той ме би. Имах червено по гърдите и по челюстта имах следи, където ме
стискаха. Хващаше ме за брадата и за косата /подсъдимият показва с ръце като
хваща с пръсти основата на брадичката си и хваща с ръка косата, непосредствено
над челото си/. …. На външен вид нищо не ми причини полицаят, сплашваше ме. …. Удари
ме няколко пъти в гърдите със свит в ръката юмрук. Не мога да кажа в коя част
на гърдите ме удари. Стискаше ме за брадата и за косата и ме караше да говоря
работи, които не искам да казвам …. . … Към онзи момент, когато ме
освидетелстваше възрастният човек, … не съм обърнал внимание дали имах някакви
наранявания. Нямах наранявания. Не съм обърнал внимание дали ми беше червено на
гърдите, или не.”, „По лицето нямах нищо. По лицето нямах удари от полицая.
Само ме хващаше за брадата и за косата.”.
В съдебно заседание вещото лице
защитило заключението, посочва, че според практиката в съдебната медицина се
описва това, което обективно е установено. По ръцете на подсъдимия Д. не са
констатирани травматични увреждания. Експертът е категоричен, че при преглед са
изключително точни в описанието. Оглеждат се всички части на тялото и се описват,
включително и старите увреждания. Не е възможно в предварителните сведения да
не се отрази, че увреждането е от наковалня, ако е било съобщено от подсъдимия,
както и че, ако е имало нещо по ръката му е щяло да бъде описано. Вещото лице е
категорично, че не е възможно по начина, посочен от подсъдимия Д., че е бил
хванат за брадата и за косата, да се получи нараняване и в орбитата. При
прегледа в областта на брадата му не е констатирано травматично увреждане.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Д. относно вида на уврежданията му и механизма на причиняването им,
тъй като се оборват от обективните находки, намерени при освидетелстването му,
от становищата на вещите лица, изготвило заключението и защитило го в съдебно
заседание. Въпросните обяснения съдържат и вътрешни противоречия. Подсъдимият Д.
едновременно твърди, че при освидетелстването не е имал и имал увреждания. Когато
обяснява, че е бил бит в РУП, за служителите на реда използва единствено и множествено
число, поради което не става ясно един или колко от тях са упражнявали физическо
въздействие върху него. Описва личността на един, за който твърди, че не му е
причинил нищо, а само го е сплашвал, и в същото време го е удрял. Не е
последователен и за мястото на тези удари – не са били по лицето, но е бил ту
хващан, ту стискан за брадата, за челюстта и е имал следи по тях.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза на живо
лице № 255/2012г. /т.2, л.71-72 от досъдебното
производство/ се установява, че при прегледа на В. М. В. са констатирани
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата с дължина 5,5 см, охлузване
по китката на лявата ръка, дълбоки линейни охлузвания по показалеца и порезна
рана по този пръст на дясната ръка. Тези увреждания са причинени от действието
на твърд тъп предмет по отношение на раната по главата и охлузванията по лявата
китка на ръката, уврежданията по дясната китка на ръката са причинени от
предмет със заострен връх и режещ ръб и биха могли да се получат по начин и
време както се съобщава в предварителните сведения. С давност са от второ
денонощие.
В съдебно заседание вещото лице,
защитило заключението, сочи, че нараняванията по фалангите по ръцете е възможно
да са получени при защита, но не може да се определи дали са резултат на защита или нападение.
Според заключението на съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства № 29/2012г. /т.2, л.84-100 от досъдебното производство/ кръвната
група по системата АВ0 на течната кръв от Б.Р. В. е 0/α,β/; на В. М.В.
- 0/α,β/; на М.Г.М. - 0/α,β/; на Г.Д. Д. - В/α/.
Вещото лице е изследвало следните
обекти: 1 /черни панталони от кадифе, джинси с червен етикет с нечетим надпис
отзад, размер 31/; 2 /бежова блуза с дълъг ръкав, тип поло/; 3 /кафява велурена
шуба/; 4 /черни обувки от изкуствена кожа тип боти, № 44/; 5 /сини дънкови
панталони с надпис “CAIPENGCHENG”, отзад с черен кожен колан с
метална тока/; 6 /черно яке от промазан шушляков плат с етикет и надпис върху
него „THE collection”/; 7 /синя блуза с дълъг ръкав и
надпис „WEST EXPERT”/; 8 /анцугово долнище „Adidas” с бялочервени кантове/; 9 /анцугово
горнище „Adidas” с цип/;
10 /черни кожени маратонки „NIKE”/; 11 /чифт черни, къси чорапи/; 12 /сини дънки с етикет от вътрешната
страна на колана и надпис “DIQISI”/; 13 /черно шушляково яке с четири джоба отпред и надпис “KEKEDOU WEAK”/; 14 /черна блуза с надпис „TOXIC COPPERS” отпред/; 15 /бели кожени
маратонки „FILA”/; 16 /черно долнище на анцуг с
бялозелени кантове и надпис на етикет “REBEL”/; 17 /сив и черен къси чорапи с червени цветчета по тях/; 18 /синьо
долнище на анцуг с бялосини кантове и надпис на етикет „REBEL”/; 19 /сива спортна блуза с
надпис „DAIMOND”/; 20 /платнено синьочервено яке
с етикет и надпис „SPARCO”/; 21 /трикотажна
блуза с къс ръкав на бели и зелени ивици „NIKE” и надпис върху емблема отпред в дясно „Тhe Celtic football club”/; 22 /силно замърсен сив потник/;
23 /боксери на ивици с различни цветове и надпис на ластика „FU SHI HAO”/; 24 /тъмносив къс чорап с две
черни ивици в областта на ластика/; 25 /светлосив къс чорап/; 26 /пластмасова
епруветка за еднократна употреба с червенокафяво пластично вещество в нея,
поставена в хартиен плик с надпис „1”. Веществото е изстъргано от петно над два
фотьойла с табуретка между тях на източната стена на стаята/; 27 /пластмасова
епруветка за еднократна употреба с червенокафяво пластично вещество в нея,
поставена в хартиен плик с надпис „2”. Веществото е изстъргано от червенокафяво
овално петно над облегалка на фотьойл на северната стена на стаята/; 28 /част
от вестник с червенокафяво петно по него, поставено в хартиен плик с надпис
„3”/; 29 /пластмасова епруветка за еднократна употреба с червенокафяво
пластично вещество в нея, поставена в хартиен плик с надпис „4”. Веществото е
изстъргано от червенокафяво петно на стената под часовник, тип будилник,
закачен на южната стена на стаята/; 30 /бяла книжна салфетка с червенокафяви
зацапвания по нея, поставена в хартиен плик с надпис „5”. Салфетката е иззета
от пода непосредствено под часовник, тип будилник, закачен на южната стена на
стаята/; 31 /пластмасова епруветка за еднократна употреба с червенокафяво
пластично вещество в нея, поставена в хартиен плик с надпис „6”. Веществото е
изстъргано от червенокафяво петно на пода до дюшек, под прозореца, по
протежение на западната стена на стаята/; 32 /нокти и поднокътно съдържимо,
иззето с дунапренен тампон от лява ръка на Б.Р. В./; 33 /нокти и поднокътно
съдържимо, иззето с дунапренен тампон от дясна ръка на Б.Р. В./; 34 /бяла
угарка от цигара с червен надпис „Ome” „обект № 8, П., ул.„Лотос” 1А, 13 бр. цигарени угарки в порцеланова чиния
на кашона”/; 35 /бяла угарка от цигара със златист кант „обект № 8, П., ул.„Лотос”
1А, 13 бр. цигарени угарки в порцеланова чиния на кашона”/; 36 /две угарки от
цигара с червен надпис „Оme” „обект № 8, П., ул.„Лотос” 1А, 13 бр. цигарени угарки в порцеланова чиния
на кашона”/; 37 /осем угарки от цигари с жълтокафяв цвят. Три от тях са със
златист кант и надпис “KING” „обект № 8, П., ул.„Лотос” 1А, 13 бр. цигарени угарки в порцеланова чиния
на кашона”/; 38 /жълтокафява угарка от цигара с червенокафяво зацапване по нея
„обект № 9, П., ул.„Лотос” 1А, ет.5, 13 бр., 2 бр. угарки от цигари върху
кашона /масата/”/; 39 /жълтокафява угарка от цигара със златист кант и надпис „DON”, „обект № 9, П., ул.„Лотос” 1А,
ет.5, 13 бр., 2 бр. угарки от цигари върху кашона /масата/”/; 40 /бяла угарка
от цигара с червен надпис „Ome” „обект № 7, П., ул.„Лотос” 1А, ет.5, 4 бр. цигарени угарки от капачка на
кашона”/; 41 /бяла угарка от цигара с червен надпис „Ome” „обект № 7, П., ул. „Лотос” 1А,
ет.5, 4 бр. цигарени угарки от капачка на кашона”/; 42 /бяла угарка от цигара
със златист надпис „Merilyn” и
червенокафяви зацапвания, „обект № 7, П., ул.„Лотос” 1А, ет.5, 4 бр. цигарени
угарки от капачка на кашона”/; 43 /жълтокафява угарка от цигара, „обект № 7, П.,
ул.„Лотос” 1А, ет. 5, 4 бр. цигарени угарки от капачка на кашона”/.
По обекти с №№ 2,5,6,7,9,10,11,12,16,19,20,21,22,24,26,27,28,29,30,31,38
и 42 има кръв. По обекти №№ 1,3,4,8,13,14,15,17,18,23 и 25 няма кръв. Кръвта по
крачола на сините дънки, обект № 12, е в много малко количество и това прави
невъзможно определянето на видовата й принадлежност
с използвания за изследване метод. Кръвта по обекти с №№
2,5,6,7,9,10,11,16,19,20,21,22,24,26,27,28,29,30,31,38 и 42 е човешка. Поради малкото количество на човешката кръв по
обект № 10, чифт черни кожени маратонки „NIKE”, и вероятността за нейното пълно изразходване в
хода на извършваните изследвания, след определяне на видовата й принадлежност,
не се определи кръвната й група по системата АB0. По обекти с №№ 2,5,6,7,9,11,16,19,20,21,22,24,26,27,28,29,30,31,38
и 42 се доказаха алфа /α/ и бета /β/ аглутинини, аглутиногени не се
доказаха. Човешката кръв по обекти с №№ 2,5,6,7,9,11,16,19,20,21,22,24,26,27,
28,29,30,31,38 и 42 е с кръвна група 0 /α,β/ и може да произхожда от Б.Р. В., В. Михайлов В.
и М.Г.М., които са с определена кръвна
група 0/α,β/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група.
Човешката кръв по тези обекти не може да произхожда от Г.Д. Д.,
който е с определена кръвна група В/α/. По угарките - обекти с №№
34,35,36,37,38,39,40,41,42 и 43 се доказа наличие на слюнка. Определянето на
секреторния тип на доказаната по изследваните угарки слюнка е предмет на
допълнително изследване след предоставяне на сравнителен материал - изсушена
върху филтърна хартия слюнка.
Видно от заключението на съдебнохимическа експертиза № 21/2012г. /т.2, л.75-77
от досъдебното производство/ в кръвта и урината на Б.Р. В. не се доказа наличие
на алкалоиди /в т.ч. опиати /морфин, хероин, кодеин/, кокаин, амфетамини,
тетрахидроканабиноли /марихуана/, бензодиазепини, барбитурати, трициклични
антидепресанти и техните метаболити, както и други лекарствени средства азотни
бази в границите на чувствителността на използваните методи.
Съгласно протокола за химическа експертиза
/т.2, л.79 от досъдебното производство/ съдържането на алкохол в кръвта на Б.Р.
В. е 2,88 %о.
От заключението на съдебнотрасологическа
експертиза № 250/2012г. /т.2, л.103-107 от досъдебното производство/ се установява,
че представената за изследване следа от подметка на обувка, оставена върху
южната стена в жилище в гр.П., ул. „Лотос” № 1А, ет.5, ап.18, иззета върху
черно фолио, фиксирана в протокол за оглед на МП и показана на снимка № 17 от
фотоалбума към него, не е оставена от някой от представените два чифта
маратонки и чифт боти /чифт маратонки „FILA” № 46, чифт маратонки „NIKE” № 45 и чифт мъжки боти № 44/.
Според заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза /т.2, л.110-115 от досъдебното производство/ подсъдимият Г.Д.Д. не страда от психично заболяване понастоящем и към
инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ гр. П.. Психологичните
данни показват: 1.Мислене и интелект без патологични разстройства. 2.Смесен
темпераментов тип от сангвинични, флегматични и холерични черти - най-често
срещана комбинация при млади, здрави лица. 3.Акцентуация на личността от
хипертимен и емотивен тип. 4.Спонтанна и реактивна агресивност слабо изразени в
ежедневните житейски ситуации, слаба уравновесеност. 5.Слаба откритост. С
вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол. Към инкриминирания период е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване. Бил е в ясно съзнание, без данни за
психопатологична симптоматика, с алкохолно деформирано поведение. Без данни за
патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза.
Правилно е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема
правилни решения. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Поведението му не е било болестно /психотично/
мотивирано. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и
да дава достоверни обяснение за тях, ако желае, може да участва пълноценно в
наказателния процес като обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките си.
Във видимо добро здравословно състояние, без оплаквания.
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза /т.2, л.119-125 от досъдебното производство/ подсъдимият М.Г.М. не се води на диспансерно
наблюдение към ЦПЗ гр.П.. Не е лекуван амбулаторно или стационарно в
заведението. Психологичните данни показват: 1.Смесен темпераментов тип с
депресивни тенденции на личността. 2.Акцентуация на личността от циклотимен, неуравновесен
и ригиден тип, оформящи личностово разстройство. 3.Изразени спонтанна и
реактивна агресивност, раздразнителност и емоционална лабилност, откритост. Със
специфично личностово разстройство. Емоционално нестабилна личност. С вредна
употреба /злоупотреба/ на алкохол. Към инкриминирания период е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване. Бил е в ясно съзнание, без данни за
психопатологична симптоматика, с алкохолно деформирано поведение. Без данни за
патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза.
Правилно е възприемал обективната действителност и събития. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но е бил
улеснен от приетия преди деянието алкохол и от личностовите си особености.
Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснение за
тях, ако желае, може да участва пълноценно в наказателния процес като обвиняем.
Може да разбира и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза /л.199-213 от съд.дело/ свидетелят В. М. В. не се води
на учет в ЦПЗ гр. П., но е регистриран с психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол, на 02.06.2012г. - към момента на
хоспитализацията. Лекуван е в ЦПЗ за периода 02.06.2012г. - 07.07.2012г. Личността на В.В.
е с елементи на тревожност, емоционалност, емпатийност /съпреживяване с
другите/, съпричастност, хуманност, готовност да помага и откликва на поискана
помощ. Не е конфликтен, не е агресивен в широкия общественоприет смисъл на
понятието. За него са присъщи доброжелателност, конформност, милосърдие, стреми
се да извършва дейности, полезни за околните. Точно тези му действия се явяват
причина за споменатата лека поведенческа дисфункция - за да се хареса и да
получи одобрението на околните /поради нестабилната си самооценка/, той
наврежда на себе си /хората злоупотребяват с добрината му/. Ръководи се от
принципа „Какво ще кажат другите?”. С оглед наличните доказателства, че на
13.03.2012г. е употребявал алкохол, В.В. е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване, бил в състояние да възприема и да възпроизвежда фактите от
значение по делото и да дава достоверни показания за тях, към тази дата и към
датата на освидетелстване.
Според вещите лица скалата за
достоверност отчита оптимална откритост при провеждане на изследването. Няма данни за нарушения при съхранението
и възпроизвеждането на информация. Мисловният процес е нормален по темп,
структура и съдържание, няма качествени
и количествени изменения, няма данни за патология. В.В. приема случващото се около
него и с него по-сериозно, отколкото обкръжаващите го. За него е характерно
изострено чувство за дълг, отговорност и изпълнителност. Водещи характеристики в
личностовата му структура са емоционална неустойчивост, високо ниво на
тревожност, ниско ниво на агресивност, висока реактивност спрямо въздействията
на средата. Склонен е да решава проблемите си по неагресивен начин.
Анамнезните данни за алкохолни
делири не са потвърдени при стационарно наблюдение и лечение.
Реагирал е адекватно на случващото
се с него и около него според неговите нагласи, мироглед и разбирания - искал е
да се притече на помощ, да защити пострадалия. Правил е многократни опити. Това
е присъщо на личностовата му структура. На преден план е стремежът му да сложи
край на създалата се ситуация, отколкото да се поддаде на твърденията на
подсъдимите, че е излъган за пари, т.е. материалната страна няма превес, водеща
е емоционалната, хуманна нагласа на подекспертния. Предпочита по неагресивен
начин да разреши създал се проблем. Бива спрян чрез заплахи и се включва
инстинктът за лично съхранение - след като вижда, че не е в състояние чисто
физически да предотврати ситуацията, се поддава на заплахи, за да съхрани себе
си. След тръгването на подсъдимите, включва в действие собствените си
възможности, доколкото му е възможно. Тръгва да търси помощ от съседи, обгрижва
пострадалия.
Случилото се въздейства негативно
на В.В.. Налице са няколко факта за спада в емоционалното му състояние -
основно смъртта на пострадалия, оттам фактът, че не само е бил свидетел, но и
че деянието е било извършено в собствения му апартамент, за което той носи чувство
за отговорност и вина, че е поканил двамата подсъдими. Емоционалният спад се
проявява и в депресивна симптоматика, вегетативен дисбаланс, психическа
нестабилност, с намерение за самоубийство и неуспешен опит за изпълнение на
това намерение.
В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че психотичните изследвания сочат за достоверност на заявеното от В.В..
От твърденията му е видно, че е изцяло
искрен.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област. Относно причината за смъртта на Б. В. приема становището на експерта,
защитил единичната СМЕ в хода на съдебното следствие, и това на експертите от
тройната СМЕ.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите М.А., М.К., В.Л., Л.Х., Ф. В., Р.В.,
З.В. и Р.В., тъй като са обективни, логични и последователни.
Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства.
Възприема
и показанията на свидетеля Я.Й.. Относно обстоятелствата, за които той няма спомен и са
в противоречие с показанията му, дадени в хода на досъдебното производство,
съдът приема последните, приобщени към доказателствата по делото чрез
прочитането им и констатиране на противоречия на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК. Този свидетел потвърди заявеното от него в първата фаза
на наказателното производство, тъй като тогава възприятията му са били
по-пресни във времето.
Както е посочено по-горе вечерта
на 13.03.2012г. в 21,18, 21,36, 22,51 и 23,34 часа и сутринта на 14.03.2012г. в
8,55 и 9,00 часа подсъдимият Д. разговарял по телефона с приятелката си
свидетелката Е.Р..
Съдът не кредитира показанията й,
че по време на тези разговори е чула, че свидетелят В. и подсъдимият Д. са се
скарали за „някакви 4 лева”, както и че последният е казал на подсъдимия М. следното: „М., стига” и това няколко пъти,
„Дай да си ходим, остави го”. Това чух. Г. ми каза – „Затварям, за да си викна
такси” и ми затвори.”.
Свидетелката Р. на няколко пъти посочва,
че тези разговори са се провели на 15.03.2012г. вечерта, ден сряда, и на
другата сутрин. Това се оборва от обясненията на подсъдимия Д. и приложената
справка от „Космо България Мобайл” ЕАД за регистрирани обаждания на телефонния
номер, водещ се на свидетеля Ф.В., ползван от подсъдимия Д.. Тези нейни
възприятия противоречат и на житейската логика - 15.03.2012г. е ден четвъртък,
от 14.03.2012г. подсъдимият Д. е задържан.
Не следва да се даде вяра на
показанията й, че подсъдимият Д. е прекъснал разговора си с нея, за да си
извика такси, тъй като е сторил това в 23,22 часа, а не непосредствено след като
е говорил с нея в 22,51 часа. След това са разговаряли още веднъж на
13.03.2012г. в 23,34 часа, а не както тя сочи, че не са се чули повече.
Твърденията й, че на другия ден
тя се е обадила на подсъдимия Д. се опровергават от разпечатката от мобилния
оператор, според която той я е набрал.
Не може да се приеме, че при
проведената очна ставка с подсъдимия Д. противоречието в гласните доказателства
относно датите е било преодоляно, тъй като свидетелката Р. отново посочва като дата
15.03.2012г. вечерта. Изказаната от нея вероятност да се касае за разговори,
проведени на 13.03.2012г. вечерта и сутринта на 14.03.2012г., е под влияние на
обясненията на подсъдимия Д.. С оглед обстоятелството, че по това време двамата
са били приятели /гаджета/ и честота на контактите им по телефона, обяснимо е,
че свидетелката Р. не е в състояние да възпроизведе проведените между тях телефонни
разговори.
Цитираните показания на същата за
възприети от нея разговори в жилището на свидетеля В. не намират опора в
показанията на последния и в обясненията на подсъдимия М.. Свидетелят В. не
сочи да са имали спор с подсъдимия Д. за пари, както и по време на побоя над
пострадалия, някой от присъстващите да е говорил по телефона. Според подсъдимия
М. „Докато удрях Б., не мога да кажа Г. какво е
правил, нищо не съм чул Г. да казва на мен. Не съм чул да говори нещо тогава и
на В. в онзи момент.”.
При съпоставяне на обсъжданите
показания на свидетелката Р. и обясненията на подсъдимия Д. се установяват
несъответствия, което също е основание тези гласни доказателства да не се
кредитират в тази им част. Според подсъдимия Д.
„Тя чу отстрани, че М. и Б. се карат. Казах „пиянски работи, както
обикновено”, казах, че М. и Б. се карат, а тя ми каза „по-хубаво се прибирай да
си починеш, не се занимавай с тях”.”, „Мисля, че докато говорих по телефона с
приятелката ми й казах, че М. удря Б..”. Свидетелката Р. няма такива възприятия
– „Същата вечер Г. не ми е обяснявал нищо по телефона. Докато говорех с Г. по
телефона не съм разбрала какво е правил М.. … Не разбрах дали същата вечер в
жилището освен В., М. и Г. имаше други лица.”.
Подсъдимият Д. не е
последователен относно сумата, за която твърди, че са имали спор със свидетеля В..
В хода на досъдебното производство /в протокола за очна ставка от 02.10.2012г., приобщени по реда на чл.279 от НПК/ е заявил, че тя е 2
лева, а в хода на съдебното следствие - 4
лева.
Съдът подложи на внимателен
анализ показанията на свидетелите Д.Ц. и В.Н.. Не ги кредитира в частта относно
закрепването на информацията от охранителната камера на жилищния блок на диск, тъй
като се опровергават взаимно и съдържат вътрешни противоречия.
Свидетелят Ц. няма ясен спомен за
прехвърлянето на информацията от камерата на флашка и на диск. Борави с
предположения и вероятности. Говори за две флашки, негова и на полицейския
служител. Сигурен е, че е предал диска на съответното лице от VІ РУП гр.П. - свидетеля Н..
Свидетелят Н., разпитан два пъти
в хода на съдебното следствие, дава взаимно изключващи се показания. Според
първите информацията от камерата е била прехвърлена на негова флашка, след
което чрез нея на домашния му компютър я е възпроизвел на негов собствен диск. Съгласно
вторите, това е сторил свидетелят Ц..
В т.2, л.18 от досъдебното
производство е приложен протокол за
доброволно предаване, според който свидетелят Ц. е предал на свидетеля Н. 1
брой магнитен носител - диск с видеозаписи от охранителната камера, монтирана
във входа на жилищен блок в гр.П., ул. „***”
№ **. Протоколът е подписан от двамата. Дискът /СД-диск с надпис „Maxell”, „CD-R” 700 mb/ е приложен като веществено
доказателства по делото /т.3, л.2 от досъдебното производство/. Предмет е на
протокол за оглед на веществени доказателства /т.3, л.1 от досъдебното
производство/.
Съдът намира, че въпросните диск
и протокол за доброволно предаване не следва да се включат в доказателствата по
делото поради липса на безспорност, че са събрани по предвидения в НПК ред. Не
е налице изискуемата от законодателя категоричност, че дискът съдържа пълна информация
от охранителната система на жилищния блок, индивидуализирана по време. Липсва
яснота кой точно е закрепил информацията на него. Протоколът за доброволно
предаване според практиката на ВКС /Решение № 93/27.02.2012г. по н.д. №
99/2012г., І н.о./ е писмено доказателство, а не писмено доказателствено
средство. Макар да съдържа необходимите реквизити, съдържанието му е в колизия с
гласните доказателства. Същите са противоречиви. С оглед на изложеното не трябва
да се кредитира и протоколът за оглед на веществени доказателства.
Съдът счита, че показанията на
свидетелите Д. Б. и М.А. също не следва
да се възприемат изцяло.
Свидетелят Б., като полицейски служител,
е провел разпит на подсъдимия М., преди последният да придобие качеството на
обвиняем. Показанията му в частта относно какви удари подсъдимите са нанесли на
Б. В., представляващи възпроизвеждане на предпроцесуални обяснения на
подсъдимия М., не трябва да се включат в доказателствената съвкупност. При приобщаване
на информация, предоставена от обвиняемо лице за обстоятелства, включени в
предмета на доказване, чрез способ, различен от разпит на обвиняемия, е налице заобикаляне на строго лимитираните в
процесуалния кодекс правила за събиране и проверка на доказателства. Правото на
всяко лице да запази мълчание и правото да не се самоуличава в престъпление са всеобщо
признати европейски стандарти и представляват неотменима част от правото на
справедлив процес. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ /Решение от
06.06.2000г. по дело Магий срещу Обединеното кралство, Решение по дело Бруско
срещу Франция, Решение по дело Лазаренко
срещу Украйна/. Тя се споделя и
от ВКС /Решение № 33/17.02.2010г. по н.д. № 700/2009г., ІІІ н.о., Решение №
221/18.05.2009г. по н.д. № 131/2009г., ІІ н.о./.
Свидетелят А.,***, също е провел
беседа с подсъдимия М., закрепена под формата на извънпроцесуални обяснения. Показанията
му в частта, в която възпроизвежда тези твърдения на подсъдимия М., не могат да се вземат предвид
поради съображенията, изложени за показанията на свидетеля Б..
Съдът подложи на критичен анализ
и показанията на свидетеля С.М.. Не им дава вяра в частта, че свидетелят В. му е
казал, че Б. В. е обидил дъщерята на подсъдимия М.. Свидетелят В. е категоричен,
че на 13.03.2012г. не е ставало дума за детето на подсъдимия М.. Свидетелят Л. сочи, че свидетелят В. не е говорил за деца. Свидетелят
М. не може да посочи в какво точно се е изразила обидата. При разпита си заявява,
че е била отправена в апартамента на подсъдимия Д., а при очната ставка със
свидетеля В. не е сигурен дали това е станало у подсъдимия Д. или у свидетеля В..
Твърди, че е разбрал за обидата от свидетелите П. и И.М.. Последните не
потвърждават това обстоятелство.
Съдът не приема твърденията на
свидетеля М., че свидетелят В., след употреба на алкохол, изпада „в нещо като
делириум”. Те се опровергават от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
освидетелствала свидетеля В., според което данните за алкохолни делири не са
потвърдени при стационарно наблюдение и
лечение.
Не следва да се възприеме
посоченото от свидетеля М., че при конфликта със свидетеля В., последният го е
душил за врата. Подсъдимият М., очевидец на инцидента, не потвърждава това
обстоятелство. От обясненията му може да се направи извод, че свидетелят М. е
бил активната страна в боя, а свидетелят В. е имал нужда от защита и помощ. В
този смисъл са и обясненията на подсъдимия Д. - „Вечерта не знам дали В. е
проявил агресия, но на М. се е наложило да спасява В..”.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля М., че свидетелят В. е предал друга блуза в полицията, а не тази с
която е бил облечен вечерта, според свидетеля М. – „кафява плетена блуза,
машинно плетиво”. Те се опровергават от тези на свидетеля В.. Не намират опора
и в показанията на свидетелите П. и И.М., според които става дума за слухове. Според свидетелката П. „С. ми е казал, че не си спомня откъде е чул
за блузата на В. и това го знам като слух. С. ме пита дали аз съм сигурна, че В.
е подменил блузата, но аз му казах, че не съм сигурна. Така се казва - В.
вечерта е бил с една блуза, а сутринта, когато са отишли до Районното и са го
задържали, е бил с друга блуза. Тази информация я получих от брата на М. – И..
Не знам И. откъде знае за блузата.”.
Свидетелят М. няма възприятия как
е бил облечен свидетелят В. на 14.03.2012г. сутринта, тръгвайки за РУП, въпреки
че е общувал с него. Показанията му за сутрешното облекло на последния се характеризират
едновременно с конкретика и липса на спомени за други детайли, противоречие,
което не може да се обясни с твърденията му, че е бил „шокиран”, тъй като се
касае за възприятия за едни и същи отрязък от време и обстановка. Свидетелят М.
посочва, че на сутринта свидетелят В. е бил с въпросната кафява блуза и розова пижама,
но когато последният тръгнал за VІ РУП гр.П. не обърнал внимание как е бил облечен, дали
е бил с чорапи или не, тъй като е бил „шокиран” - „Сутринта не обърнах внимание
дали В.В. имаше чорапи. … Не си спомням дали си сложи чорапи като тръгна за
районното.”.
Показанията на свидетеля М. съдържат
и вътрешни противоречия. От една страна твърди: „В.В. пред мен твърдеше, че е
предал в полицията дрехите, с които е бил самата вечер. Не ми е обяснявал какво
представляват дрехите като вид.”. Въпреки това има информация, че една от тях е
именно блуза и многократно е задавал въпрос на свидетеля В. с каква блуза е бил
облечен в РУП. Дори пресъздавайки разговора им в ЦПЗ гр.П.
влиза в детайли като цвета на блузата - „След това с В. се скарахме пред
сестра ми за това защо ми е казал първия път, че е бил с кафявата блуза, а
втория път ми казва, че е бил с някаква зеленикава блуза, като тази на фигура
2.”.
Свидетелят М. използва интересен
изказ за споделеното от свидетеля В., но не пред него - „Аз го питах дали е бил
с този пуловер предната вечер и той каза да, но в последствие каза, че като е
излязъл от районното, след разпита му казал, че бил предал не същия пуловер или
блуза и не същите чорапи от самата вечер.”.
Свидетелят М. не е последователен
и относно обстоятелството кога е разбрал за „другата” блуза - „Малко преди
мярката на Апелативния съд В. ми каза, че на другата сутрин не е отишъл в
районното с кафявия пуловер, защото е бил силно замърсен.”, „В. ми каза, че
когато съм го оставил пред районното управление не е гледал с какво се облича. Десет
дни след инцидента ми сподели, че е отишъл в районното не с кафявия пуловер, а
е бил с пуловера, който ми показахте на фигура 2.”, „Имам спомен, че един път
пиехме и си спомням, че В. ми каза, че е бил с кафява блуза, а сутринта е
облякъл друга блуза.”, „Отделно сестра ми при едно от свижданията си с М. ми
сподели, че М.М. й е казал, че същата вечер, когато е станал побоя над Б., В.В.
е бил с кафявия пуловер, който не го свали цяла година.”.
Има разминаване в твърденията на
свидетеля М. и за споделеното от свидетеля В. ***. Според едните последният
признал, че не е предал блузата и чорапите си, а според другите - само
чорапите.
Свидетелят М. заявява следното: „И.М.
и А.П. ми казаха, че след излизането от районното на В. им е казал, че е бил
зад някакво бюро, където си е събличал дрехите и никой не е видял, че чорапите
му са окървавени и мръсни и чорапите си са останали на него след като е излязъл
от районното управление. На излизане от районното В.В. го е споделил това в
двора на районното на И.М. и А.П.. В. им казал, че тъй като се е притеснявал,
че е бил мръсен и чорапите му са били мръсни и окървавени се е събличал зад
някакво бюро.”.
Нито свидетелят В., нито
свидетелите И.М. и П., сочат да са водили разговор в двора на РУП, с такава
тематика и детайли.
Свидетелят М. си противоречи и
относно обстоятелството от кого е разбрал за „чорапите” на свидетеля В. – „Това,
което В. е казал на мен за пуловера и чорапите го обсъждах … В. не е споделял
на С. П. и И.М. за пуловера, не знам такова нещо. В. не ми е споделял за
чорапите. За чорапите разбрах от А.П. и И.М., малко преди една мярка на
Апелативния съд, не мога да преценя.”.
Свидетелят М. не отрича, че е
обсъждал случилото се с Б. В. и възможните вероятности със свидетелите П., И.М.,
сестра си Р. М., майка си, със защитниците на подсъдимия М.. Същите са роднини,
близки и познати на последния и не се безучастни към съдбата му. Някои от тях
са му ходили на свиждане.
С оглед на изложеното съдът
намира, че показанията на свидетеля М. за определени обстоятелства до известна
степен са повлияни от водените разговори и обсъжданите варианти за станалото. Поради
което следва да се даде вяра на тази част от тях, която не е в противоречие с
другите доказателства по делото.
Явно коментарите са продължили,
тъй като свидетелката П. посочи в показанията си, че знае, че свидетелят М. е
говорил за „чорапите” пред съда. Интересен щрих в тази насока са показанията на
свидетелите М. и И.М. относно обувките на свидетеля В.. И двамата описват черни
мъжки обувки с мъжки ток, леко заострени отпред. Възприятията на свидетеля М.
обаче се отнасят за тези, с които свидетелят В. ***, в противоречие с приложените
по делото веществени доказателства, а тези на свидетеля И.М. касаят тези, с
които се е върнал.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката А.П., че на 15.03.2012г., отивайки в жилището на свидетеля В., е
видяла, че по чорапите му има „капки кръв”, както и че той е казал, че не е
сигурен от кого е тази кръв, дали от него или от пострадалия. Не следва да се
даде вяра на твърдения, които почиват на съждения. От външния вид, форма и цвят
на евентуални „мънички петънца”, „тъмни петна” не могат да се правят изводи за естеството
и произхода им.
Свидетелката П. не е
последователна във възприятията си от въпросната среща. Заявява, че поради
притеснението, не са й направили впечатление „кървавите петна” по чорапите на
свидетеля В.. Дава им обаче подробно описание като цвят и форма, като използва противоположни
определения за големина - „капки кръв”, „мънички петънца”, „тъмни петна”,
„кървавите петна”. Не може да посочи със сигурност как е бил облечен свидетелят
В., но индивидуализира чорапите му.
Първоначално твърди: „В. си свали
обувките и И. забеляза, че има кървави капки по чорапите на В. и го попита защо
не са му ги взели чорапите, че има капки кръв, В. каза, че не са ги видели от
полицията, че имат капки кръв и затова не са ги взели. За секунда погледнах
чорапите на В..”. В проведената очна ставка със свидетеля В. пресъздава друга
ситуация - „На същата дата В. си събу обувките и ни показа чорапите, ние ги
видяхме с И., и после изкоментира за чорапите.”.
Показанията на свидетелката П. за
горните обстоятелства не намират опора в тези на свидетеля И.М., тъй като се
разминават. Според последния, след като свидетелят В. му е отговорил, че не
знае откъде е кръвта по чорапите му, не са коментирали повече. За свидетеля И.М.
кръвта е била „едри капки”. Свидетелят В. отрича да се е събувал, както и да е
коментирал чорапите си.
Свидетелката П. не е
последователна в показанията си и за
какво е следвало да се срещне с органа на разследване – сочи ту за чорапите, ту
за блузата на свидетеля В..
При преценка обективността на
свидетелката П. не следва да се игнорира обстоятелството, че покрай връзката си
със свидетеля И.М., тя е близка и с подсъдимия М.. Ходи му на свиждания. Коментира
случилото се и последващите събития със
свидетеля М. и сестра му Р.М., нейна приятелка, със свидетеля И.М.. Била е
притеснявана от последния, поради което се е наложило да подаде жалба в
полицията.
Горните изводи се отнасят и за
свидетеля И.М., който като брат-близнак на подсъдимия М., се явява
заинтересован от изхода на делото.
Съдът не дава вяра на твърденията
на свидетеля И.М., че със свидетеля В.
са само познати. Те се опровергават не само от показанията на последния, от
тези на свидетелите М. и П. за контактите им, но и от самото поведение на
свидетеля И.М. - общували са, укорявал го е за опита за самоубийство, ходил му
е на свиждане в ЦПЗ, приел го е да живее при него след това, интересувал се е
как е починал.
Показанията на свидетеля И.М. за
инцидент в апартамента на свидетеля В. с лице на име Р., взимане на парите на
последния от свидетеля В. и пътуване с тези пари до с.С. са
несъотносими към предмета на делото. Ако следва да се анализират с оглед
личностовия профил на свидетеля В., те влизат в противоречие с други гласни
доказателства. С показанията на свидетеля М., според който „Имало е и други
случаи, в които с В. сме влизали в конфликт, но само словесно, не и физически.
Чести бяха вечерните събирания. Често се употребява алкохол. Други побоища не е
имало преди този случай.”. С тези на свидетеля Х. - „Не е лошо пиянството на В.,
кротък е, не се заяжда.”. Оборват се и от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която не потвърждава посоченото
от свидетеля И.М. и за пиянството на освидетелствания В..
Гласните доказателства за евентуални
отношения между последния и лице на име Р. са непоследователни, нелогични и противоречиви.
Те произлизат от подсъдимите и брата на единия от тях, които се явяват
заинтересовани. Поради смъртта на свидетеля В. не могат да се съберат
доказателства от първоизточник.
Според свидетеля И.М. въпросният
инцидент с Р. е бил „приблизително две години преди инцидента по този случай” и
на него са присъствали четирима – той, подсъдимият Д., свидетелят В. и Р.. В обясненията
си подсъдимият М. сочи като време преди „три месеца” и датата 22.12.2011г., а
за присъствали само свидетелят В. и Р..
Твърденията на братята Митеви се
разминават и относно посегателството над Р.. Подсъдимият М. е много по-обстоятелствен,
макар че не е присъствал. Въпреки че свидетелят И.М. е очевидец, не е видял свидетелят
В. да е взимал пари, а знае за това от разказа на последния. Подобни твърдения
звучат нелогично, като се има предвид от колко помещения се състои жилището на
свидетеля В.. В същото време свидетелят И.М. възпроизвежда боя и детайли, като реакция
на съседи и идване на полиция.
Подсъдимият Д. също не е последователен
в обясненията си за Р.. Дава подробни такива как свидетелят В. го е биел и му е
взимал парите, че е живял при него около 2 години и 3 месеца. Сочи няколко
случаи, на които е бил очевидец. В същото време е доста пестелив относно кога
във времето е бил този период, освен годината, 2011г., с аргумента, че не е „чак
толкова близък с тях”. Липсва синхрон между обясненията му и показанията на
свидетеля И.М., въпреки че са очевидци на един и същи инцидент.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
В., тъй като са обективни и логични. Той е последователен при възпроизвеждане
на случилото се, както в разказа си пред свидетелите М. и Л., така и при
разпитите. Твърденията му се подкрепят от заключенията на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните
и психологични експертизи, от другите възприети доказателства.
По реда
на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК са приобщени към доказателствената
съвкупност по делото и показанията на свидетеля В., дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия. Съдът дава вяра на тези от тях, които той потвърди с
категоричност. Налице са известни противоречия, които обаче се отнасят до
обстоятелства, свързани с отделни детайли и не се отразяват на цялостната
картина на случилото се. Житейски оправдано е да се обяснят с изтеклия период
от време.
Съдът
намира, че следва да обсъди свидетелят В. имал ли е мобилен телефон към инкриминираната дата. Последният
потвърди, че с Б. В. са купили два броя ваучери и единият е бил за него, но не
е могъл да го зареди. В същото време сочи, че не е имал телефон, тъй като го
бил продал. Налице е противоречие, от което обаче не могат да се правят изводи
за необективност и заинтересованост на свидетеля В.. Същият не скрива факта, че
пострадалият е имал телефон, който не е могъл да намери. При огледа на
местопроизшествието не се открити и иззети мобилни телефони. По делото липсват
обективни находки, въз основа на които да се даде категоричен отговор какво е
станало с тези вещи. Защитата борави с предположения, които освен, че не са
изчерпателни, не са обективно обосновани. Според вещите лица водеща при свидетеля
В. е емоционалната хуманна нагласа, а не материалната страна. В този смисъл са
и обясненията на подсъдимия М., според които свидетелят В. не се е интересувал
от обстоятелството губят ли се пари. Подсъдимият М. изтъква и друг факт - „Спомням
си, че В. ми беше казал, че ще разделяме част от парите, пък такава дялба
нямаше.”.
Поведението
на свидетеля В. не обективира съпричастност към причиняване смъртта на Б. В.. След
тръгването на подсъдимите, е отишъл да търси помощ от съседи, обгрижил е
пострадалия, на сутринта е сезирал полицията. Цялостното му поведение е в унисон с приетото за личността
му от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Вещите
лица са категорични, че случилото се е въздействало негативно върху свидетеля В..
То е довело до емоционален
спад, който наред с другата симптоматика, се е проявил с намерение за
самоубийство и неуспешен опит за изпълнение на това намерение. Според
експертите психотичните изследвания сочат за достоверност на заявеното от
свидетеля В.. От твърденията му е видно, че е изцяло искрен. Тезата на защитата
за негова заинтересованост и отношение към смъртта на пострадалия е необоснована,
като се има предвид, че той не възпроизвежда в показанията си обстоятелството,
че Б. В. е бил ударен по главата с дървения стол, макар че го е споделил
сутринта на свидетеля М..
Посоченото от свидетеля В., че не
са имали проблеми с Б. В., се потвърждава от показанията на свидетелите Х., З.В. и Р.В.. Свидетелят
М., живял с тях, не твърди противното.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза, която е
освидетелствала свидетеля В., констатираните му травматични увреждания са с давност
от второ денонощие, т.е. от преди инцидента с пострадалия. В този смисъл са и
показанията на свидетеля М.. От последните и от обясненията на подсъдимия М. безспорно
се установява, че увреждането по главата на свидетеля В. е причинено предната
вечер от свидетеля М.. Подсъдимият Д. също е възприел това нараняване. Докато установените
увреждания на подсъдимите са с давност
от инцидента видно от съдебномедицинските експертизи, освидетелствали ги. Подсъдимият
М. признава, че не е имал такива преди това.
Необосновани са доводите на
защитата, че свидетелят В. е укрил дрехи, с които е бил облечен. Обстоятелството,
че не са приобщени към доказателствата по делото чорапите му, не трябва да му
се вменява и от това да се правят
изводи.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза на
веществени доказателства по предадената от него блуза има човешка кръв, която
може да произхожда от него, от пострадалия и от подсъдимия М., които са от една
кръвна група. Тезата за укриване на дрехи не звучи логично - едната да е заменена
с друга, по която също има кръв /блузата/ или да е укрита само едната с кръв /чорапите/,
а другата /блузата/ не.
Показанията на свидетеля В. не са
в противоречие със заключенията на съдебномедицинските експертизи, изследвали
причината за смъртта на Б. В., за разлика от обясненията на подсъдимите. Въпреки, че пострадалият е бил в
безсъзнателно състояние е могъл да издава звуци. Подсъдимият Д. не отрича, че
същият е стенел.
По изложени вече съображения не
може да се приеме, че твърденията на
свидетеля В. се опровергават от други свидетелски показания. Не се оборват и от
обясненията на подсъдимите.
Съгласно правната доктрина и
съдебна практика обясненията на
подсъдимите са не само доказателствено средство, но и средство за
защита. Ето защо преценейки ги, отделно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото, съдът
кредитира само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В
останалата им част, която е в противоречие с доказателствената съвкупност, разглежда
като израз на правото на защита на подсъдимите.
Съдът намира, че относно обясненията на подсъдимите,
с оглед констатираните противоречия между тези, дадени в хода на досъдебното
производство в присъствието на защитник, и тези от съдебното следствие, следва да се даде вяра на тези от досъдебното
производство, с някои уточнения, тъй като са по-близки във времето на
възпроизведените събития и са в унисон с показанията на свидетеля В. и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът не възприема обясненията на подсъдимия М., че
на 12/13.03.2012г. в
жилището на свидетеля В. е било и лице
на име Е., тъй като при последващо визиране на присъствалите, не го споменава. Не намират опора и в показанията на
свидетелите В., Х. и М..
Твърденията на подсъдимия М., че
е затварял вратата на апартамента на свидетеля В., тъй като е било студено, се
опровергават от показанията на последния.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия М., че Б. В.,
след първия удар, се е ядосал и е започнал да го обижда. Те не само, че се оборват от
показанията на свидетеля В., но и са нелогични и съдържат вътрешни противоречия.
Подсъдимият
М. сочи, че е обиждан, но не и в какво точно са се изразили тези обиди. Споменава
за псувни, но и следното: „Говореше ми псувни на турски език, които не можех да разбера, но знаех, че
са псувни.”, „Първия път, като станах да го ударя беше за това, че
отрича да е имал нещо общо с тази изчезнала сума пари, а втория път, когато
почна да ме обижда мен и детето ми. Б. говореше на български език. Говореше и
на турски, и на български език. Втория път, когато станах да го удрям, говореше
на български език, а след това говореше на турски език.”, „На турски изказваше, много
смътно си спомням, че нещо казваше, но не можах да разбера какво, не беше на
български език. Някакви обиди сигурно са били.”.
Подробностите, които дава около
споменаването на дъщеря му, не звучат убедително, като се имат предвид обясненията
му, че до предната вечер не е познавал пострадалия, че тогава е говорил само
със свидетелите В. и М., че не знае нищо за семейството на Б. В..
Твърденията
на подсъдимия М. не намират опора и в тези на подсъдимия Д.. Последният не
посочва кога е станало дума за детето, за какво точно е било споменато, а само че са се обиждали и
псували. След
констатиране на противоречия подсъдимият Д. уточнява, че е чул името на А. и от
подсъдимия М., и от пострадалия. Не може със сигурност да посочи кой го е
споменал. Борави с вероятности – „Относно кой е споменал името на А.и двамата
споменаха, по-вероятно е Б. първи. Това трябва да е истината, че Б. спомена А.
и след това, може би след това М. му е казал „недей намесвай А.”. Аз чух, че Б.
и М. споменаха А..”. Поради използваните общи формулировки, липсата на
категоричност, не следва да се дава вяра
на обясненията на подсъдимия Д. в тази им част.
Обясненията на подсъдимия М., в
хода на съдебното следствие, че първоначално е ударил с един юмрук в гърдите Б. В.,
след което е седнал, че пострадалият не е променил положението, но след това се
е изправил, че не го е удрял с колана си, с дървения стол, че не е скачал върху
него, че не го е удрял по главата, че подсъдимият Д. не му е нанасял удари, че Б.
В. е крещял, че когато са си тръгнали с подсъдимия Д. пострадалият е бил
адекватен, в „нормално състояние” и му е нямало „абсолютно нищо”, само е бил
пиян, разговарял, трябва да се разглеждат като защитна позиция, тъй като се опровергават
от възприетите доказателства.
Подсъдимият
М. сам си противоречи - „Първият път, когато станах и тръгнах към него, беше седнал В. на дюшека и
се беше облегнал на стената. Нанесох му първият път един или два удара някъде в
областта на гърдите, високо. Той остана в седнала позиция. Не беше облегнат на
стената. След тези два удара той стои седнал, аз го удрям и той продължава да
стои в същата поза. Втория път аз като станах и отидох при него, той вече се
беше изправил и стоеше прав.”.
Не е последователен в твърденията
си. Първоначално отрича, а след това признава някои обстоятелства - „С крак
мисля, че не съм го удрял Б.. … Ударите по гърдите бяха само отпред, по гърба
не е имало. Не е удрян от мен нито по главата, нито в лицето не е удрян, аз не
съм го удрял там.”, „Това, което съм казал в обясненията си в протокола за очна
ставка от 02.10.2012г., че освен с юмруци съм ударил пострадалия В. и с крак с
един – два удара в раменната област, между плешката и рамото, е вярно. При тези
удари пострадалият беше седнал, а аз бях прав. Удрях го откъм лицето.”.
Търпи развитие и позицията му
относно броя на ударите - първоначално ту един, ту повече, след това - ту 7-8,
ту 9.
При констатиране на противоречия
с обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство, тезата на
подсъдимия М., че е посочил, че подсъдимият Д. е ритал пострадалия по
тялото, че на опита на свидетеля В. да
спре побоя, го е заплашил с бой, тъй като си
е „измислял” и „украсявал”, е житейски неиздържана.
Не следва да се приеме заявеното
от подсъдимия М. относно блузата на свидетеля В., че не е дал кафявата, с която
е бил, а друга /бяла със зелено и бяло/, поради изложени по-горе доводи.
Обясненията на подсъдимия М., че Р.М.,
майката на детето му, не е била жертва на домашно насилие и по повод на
отношенията им не е имало намеса на полицията, категорично се оборват от
показанията на свидетеля М. и от приложената преписка от І РУП гр.П..
Посоченото от подсъдимия М., че
поведението му след употреба на алкохол е нормално, е в колизия със заключението на съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза, която го е освидетелствала, с показанията на свидетеля
В.. Подсъдимият Д., в хода на досъдебното производство, е заявил, че
подсъдимият М., след като се напие, е избухлив и агресивен.
Съдът счита, че не трябва да се
кредитират твърденията на подсъдимите относно възникнал ли е конфликт в дома на
подсъдимия Д.. Обясненията им са вътрешно и взаимно противоречиви. Не
намират опора в показанията на свидетелите В. и Х.. Видно от същите и тези на свидетелите М., В.и,
пострадалият е бил кротък, неконфликтен човек, дори когато е бил повлиян от алкохол.
В хода на досъдебното
производство /приобщени по реда на чл.279 от НПК/ подсъдимите са посочили, че
конфликтът е бил между Б. В. и свидетеля Х.. Според подсъдимия М. са се скарали, не
разбрал защо, и са си нанасяли взаимно удари с юмруци по лицето. За удари с
юмруци обяснява и подсъдимият Д.. Според него на пострадалия му е нямало нищо, „Не
му е текла кръв.”.
В хода на съдебното следствие
обясненията на подсъдимите се променят. Според подсъдимия М. участници в конфликта
са Б. В. и
свидетелят В., като последният ударил с юмрук по главата пострадалия по повод
на ваучерите. Също сочи за разлята чаша ракия от двамата, без да конкретизира
от кого точно.
Според подсъдимия Д., първо е
имало скандал между Б. В. и свидетеля Х. за
„някакви цигари”, а след това за „някакви ваучери.”, псували са се. Сочи
следното: „Мисля, че В. удари Б. един път, след което Б. го бутна, В. разля
една чаша с алкохол върху масата, от което ми се намокри лаптопа …”. След
констатиране на противоречия уточнява, че и двамата свидетели Х. и В. са удряли
пострадалия. По-нататък в обясненията си отново посочва, че не е сигурен дали свидетелят В. е ударил Б. В.
и как точно го е ударил, но пък детайлизира, че последният е имал
зачервяване от удара, който е бил по лицето, като сочи бузата, но не може да
каже от кой край.
Характеристиката, която
подсъдимите М. и Д. дават на личността на свидетеля В., че е склонен към агресия
и проявява такава, за поведението му след употреба на алкохол, е в противоречие
с цитираните показания на свидетелите М. и Х., със заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Тя не е в синхрон с поведението
на свидетеля В. при конфликта му със свидетеля М., описано от самия подсъдим М.. Според подсъдимия Д. „Вечерта не знам дали Вальо е проявил
агресия, но на М. се е наложило да спасява В..”.
Приетото по-горе за инцидент с
лице на име Р. се отнася и за обясненията на подсъдимите.
Обясненията на подсъдимия Д., в
хода на съдебното следствие, че първият път подсъдимият М. не е ударил по
главата Б. В., че го е удрял само с юмруци и
ритници, но не и с лакти или с „някакъв предмет”, че е възникнал спор между
тях, че пострадалият е псувал, че при тръгването им не е имал видими
наранявания, че не е имал съприкосновение с него „нито с ръце, нито с крака”, следва
да се разглеждат като защитна позиция, тъй като се опровергават от
кредитираните доказателства.
След констатиране на противоречия
с обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство, че подсъдимият М.
е удрял Б. В. с юмруци, със сгънати лакти, че го е тъпчел с крака, че го е удрял по
тялото и главата, с колана на панталона си, за опита на свидетеля В. да се
намеси и неговата реакция към това, подсъдимият Д. посочи, че горното не е
вярно, а го е заявил, за да го освободят и да не го бият. Подобна теза също е
израз на правото му на защита. Пред съда подсъдимият Д. не е последователен дали
подсъдимият М. е ударил пострадалия с дървения стол. Едновременно заявява, че е
имало такъв удар и твърди, че не е имало. В хода на досъдебното производство е категоричен, че подсъдимият М.
е ударил с дървения стол Б. В.. Подсъдимият Д., пред съда, си противоречи и относно дали е
имало удари по гърба на последния - потвърждава и отрича.
Съдът е изложил аргументи защо не
трябва да се даде вяра на обясненията му за паричен спор със свидетеля В..
Подсъдимият М. и неговият
защитник, защитниците на подсъдимия Д. поддържат тезата, че след тръгването на
двамата подсъдими, между Б. В. и свидетелят В. е възникнал конфликт, при
който последният е нанесъл побой на пострадалия. Не излагат аргументи, а
изказват техни съмнения. Тъй като по делото не са събрани никакви доказателства
в тази насока, съдът разглежда подобна позиция като израз на правото на защита
на подсъдимите.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимите
М. и Д. /приобщени и по реда на чл.279
от НПК/, от показанията на свидетелите М.А., М.К., В.Л., Л.Х., Ф. В., Р.В.,
З.В. и Р.В., от тези на свидетелите В.В. и Я.Й. /приобщени и по реда на
чл.281 от НПК/, частично от тези на
свидетелите С.М., Е.Р., Д.Ц., М.А., Д.Б., В.Н., А.П., И.М., от заключенията
на съдебномедицинските експертизи на труп, на живи лица, на веществени
доказателства, съдебнохимическите, съдбенотрасологическата, съдебнопсихиатричните
и психологични експертизи, от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - в том 1 - протоколи за доброволно предаване /л.22,24-27 от дп/, за оглед на
местопроизшествие /л.47-51,68-70 от дп/, фотоалбуми /л.52-65,71-75 от дп/; в
том 2 - удостоверение за наследници /л.25 от дп/, фотоалбуми /л.36-43 от дп/, протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване /л.128-129 от дп/; в том 3 - справки
от „Космо България Мобайл” ЕАД /л.7-11 от дп/, удостоверение за наследници
/л.17 от дп/, справки от РУП гр.Раковски /л.19 от дп/, от сектор „ПП” /л.21 от
дп/, от АВ /л.23 от дп/, разписки /л.50,70-75 от дп/, характеристични справки
/л.76,77 от дп/, справки за съдимост /л. 81-103 от дп, л.25-40 от съд.дело/, справки
от Затвора гр.П. /л.145-155 от съд.дело/, справки от сектор „Арести” при
ОСИН гр.П. /л.162-163 от съд.дело/, справки
от ФК „Кеш Експрес Сървис” ЕООД гр.София и други агенти /л.224-225,237,239,245,247,256,301,303,305,307-308,315-316,319,325-329,332-333
от съд.дело/, преписка №
11598/2011г. по описа на І РУП гр.П.
/л.260-276 от съд.дело/, препис-извлечение от акт за смърт /л.346 от съд.дело/,
от приложените по делото веществени доказателства - 1 бр. телевизор, малък,
марка „Беко”, 1 бр. дистанционно за телевизор, сиво на цвят, 1 бр. шмиргел
настолен, син на цвят, 1 бр. бормашина със син корпус, 2 бр. пили за дърво, 1
бр. калъф за лични документи, съдържащ седемнадесет броя хартиени листчета с
ръкописен текст, 1 бр. СИМ карта с надпис на нея „METEOR” и с № на нея: 05225636938, 1
бр. дървена седалка на стол облегалка без крака, 1 бр. дървен крак на стол с
дължина 16 см и ширина в най-широката част 4 см, 2 бр. клещи за арматура, 1 бр.
клещи тип „секачки” с оранжеви дръжки, 1 бр. универсални клещи с надпис „Rico”, 1 бр. цилиндрична дървена
пръчка с диаметър 3,5 см и дължина 50 см, 1 бр. дървен крак от мебел с диаметър
в най-широката си част от 35 мм и дължина 43 см, 4 бр. фасове от цигари, иззети
от капачка от буркан, 1 бр. фас от цигара, обгорял със следи от засъхнала
кафеникавочервеникава течност, 13 бр. изгорели фасове от цигари иззети от
порцеланова чинийка, 1 бр. обгорял фас от цигара с кафяв филтър, 1 бр. петно с
кафеникавочервеникав цвят, изтъргано от южната стена на помещението на височина
от около един метър, петно с кафеникавочервеникав цвят, иззето от източната
стена на помещението, петно с червеникавокафеникав цвят, иззето от вестник с
надпис „Бригада 20.02.2012 г.”, 1 бр. петно с червеникавокафеникав цвят, иззето
от западната стена на помещението, 1 бр. бяла хартиена салфетка, намачкана със
следи от червеникавокафеникава течност, 1 бр. петно от червеникавокафеникава
течност, намерено до дюшек на северната стена, 1 бр. черно яке от черна
промазка марка „HTE” размер
ХХХL, 1 бр. черен кожен колан с
никелирана тока, 1 бр. сини дънки „Рengcheng” размер 32, 1 чифт черни маратонки „Найк” № 45, 1 бр.
долнище от анцуг „Адидас” № М, черен на цвят с бели кантове и червена напречна
лента, 1 бр. синя трикотажна блуза „WEST EXPERT”, 1 чифт черни чорапи, 1 бр. горнище на анцуг „Адидас” номер М, 1 бр. син
дънков панталон с надпис „DIQISI”, 1 бр. черна блуза „TOXJS COPPERS”, 1 чифт бели маратонки с надпис „FILA”, 1 бр. черно шушляково яке с
надпис „KEKEDOU”, 1 бр. кожена шуба от велурен
плат на цвят керемиденочервен с черен
хастар и четири външни джоба, силно похабена, 1 бр. мъжки боти от изкуствена
черна кожа, 1 бр. мъжко вълнено поло, бяло на цвят със светлобежови ръкави, 1
бр. мъжки кадифени джинси, черни на цвят, 1 бр. черно долнище на анцуг с
бялозелени кантове и надпис на етикета „REBEL”, сив и черен къси чорапи с
червени цветчета, синьо долнище на анцуг
с бялосини кантове с надпис на етикета „REBEL”, 1 бр. сива спортна блуза с
надпис „DIAMOND”, 1 бр. платнено синьочервено
яке с етикет и надпис „SPARKO”, трикотажна блуза с къс ръкав на бели и зелени ивици марка „NIKE” и надпис върху емблемата отпред
в дясно „THE CELTIC FOOTBAL CLUB”, силно замърсен сив потник,
боксери на ивици с различни цветове и надпис на ластика „FUSHIHAO”, тъмносив къс чорап с две черни
ивици в областта на ластика, светлосив къс чорап, нокти и поднокътно съдържимо,
иззето с дунапренен тампон от лява ръка на Б.Р. В., нокти и поднокътно
съдържимо, иззето с дунапренен тампон от дясна ръка на Б.Р. В., косми от челна
и слепоочна области от Б. Рамаданов В., 1 бр. мобилен апарат марка „Нокия”
С-2-01 с ИМЕЙ 359 350/04298596/6 и 1 бр. СИМ карта с номер
89359050000415918658.
При така установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимите са осъществили от
обективна страна съставите на следните престъпления:
подсъдимият М. - по чл. 116, ал.
1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на
13.03.2012г. в гр. П., в съучастие като съизвършител с Г.Д.Д., умишлено е
умъртвил Б.Р. В., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена
жестокост;
подсъдимият Д. - по чл. 115 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 13.03.2012г. в гр. П., в съучастие
като съизвършител с М.Г.М., умишлено е умъртвил Б.Р. В., ЕГН **********.
Подсъдимите са лишили от живот
пострадалия. Нанасяйки му множество удари със значителна сила в жизненоважни области
- главата и гръдния кош, те са въздействали върху организма му по начин да
предизвикат биологичната му смърт, която е настъпила.
Деянието е осъществено в съучастие.
То е под формата на съизвършителство независимо, че подсъдимите са нанесли различен брой удари, с различна сила, с
различни средства. В обективно отношение всеки от тях е участвал в самото
изпълнение на престъплението. От съчетаните им действия, от нанесения побой е
настъпила смъртта на Б. В.. Без значение е, че подсъдимият М. е бил по-активен
в упражненото насилие над пострадалия в сравнение с подсъдимия Д.. Смъртта на Б.
В. се явява съвкупен резултат именно от това насилие.
В този смисъл е и практиката на
ВКС /Решение № 198/25.04.1978г. по н.
д. № 168/1978г., II н. о., Решение № 586/02.12.1983г. по н. д. № 527/1983г., II
н. о./, според която, за да е
налице съизвършителство между две лица в извършване на умишлено убийство, е необходимо
да съществува връзка между деянията на двамата съучастници, както в обективно,
така и в субективно отношение. Дали деятелността е съизвършителска е без
значение кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл. Важното е дали дейността
на всеки един от тях е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия
престъпен резултат – смъртта на
пострадалия.
Подсъдимият М. е извършил деянието
при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед начина на осъществяване - с особена
жестокост. Този признак от обективна
страна се проявява обективно чрез избрания способ за умъртвяване. Според
постоянната практика на ВКС при преценката дали деецът е проявил особена
жестокост се вземат предвид такива обстоятелства като предхождащото и последващото му поведение, броя
на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на
пострадалия, отношението на извършителя към него по време извършване на
изпълнителното деяние, характеристичните данни за личността на дееца /виж Решение № 7/17.02.1982г. по н. д. № 62/1981г.,
ОСНК, Решение № 12/05.06.1996г. по н. д. № 57/1996г., Решение № 50/28.01.1974г.
по н. д. № 879/1973г., I н. о., Решение № 86/11.02.1970г. по н. д. № 1/1970г.,
II н. о., Решение № 107/13.08.1996г. по н. д. № 680/1996г., II н. о., Решение №
151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г., I н. о., Решение № 159/13.03.1995г. по
н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение № 211/28.05.1985г. по н. д. № 212/1985г.,
II н. о., Решение № 306/18.05.1971г. по н. д. № 212/1971г., I н. о., Решение № 346/29.06.1977г. по н. д. № 325/1977г.,
II н. о., Решение № 368/23.07.1979г. по н. д. № 211/1979г., II н. о., Решение № 403/18.02.1994г. по н. д. № 271/1993г.,
I н. о., Решение № 431/15.08.1970г. по н. д. № 373/1970г., II н. о., Решение №
509/16.11.1981г. по н. д. № 516/1981г., II н. о., Решение № 532/27.12.1976г. по
н. д. № 527/1976г., II н. о., Решение № 568/13.08.1973г. по н. д. № 470/1973г.,
II н. о., Решение № 598/24.09.1973г. по
н. д. № 416/1973г., II н. о./.
Подсъдимият М. е нанесъл
множество удари със значителна сила на Б. В., в главата и тялото, с юмруци, лакти,
ритници. Тъпчел го с крака в областта на гърдите, скочил върху него с цялата си тежест. Ударил го с
колана си. Нанесъл му силен удар в лявата теменна област на главата с дървения
стол с облегалка и седалка, без крака. В резултат на побоя, продължил близо два
часа, на пострадалия са били причинени тежка черепно-мозъчна и гръдна травми,
довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена
причина за смъртта.
Б. В. с поведението си не е
предизвикал подсъдимите. През цялото време бил долу на земята. Не оказвал
съпротива. Не се отбранявал. Молел да не
го бият. Стенел от болка.
Квалифициращият признак особена
жестокост за подсъдимия М. е налице, тъй като по интензитет изпълнителната му дейност
надхвърля необходимото за причиняване на смъртта на пострадалия и сочи на
допълнително субективно отношение към последния, отличаващо се с неоправдана злоба, ярост,
ожесточеност, свирепост. С безразличието си към молбите му да не го бият и
стенанията му, с поведението си към усилията на свидетеля В. да ги спре, подсъдимият
М. е проявил коравосърдечие и безчовечност, демонстрирал е отсъствие на състрадание.
Тези негови субективни качества са проявени при осъществяване на деянието и го
характеризират като жесток човек.
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза извършеното от подсъдимия М. може да се свърже с личностовите му
характеристики. Според вещите лица при него се установява акцентуация на
личността от неуправляем неуравновесен тип. Характеризира го с повишена
импулсивност, грубост, гневливост, склонност към конфликти, в които се явява
активната и провокираща страна, раздразнителен. Повишената импулсивност и
възникващата реакция на възбуда се гасят трудно и могат да са опасни за
околните. Той може да бъда властен,
избирайки за общуване с най-слабите. Ригиден тип е. Често страда от
мисли за мнима несправедливост към него. Във връзка с това проявява
недоверчивост към хората, подозрителност. Често е инициатор на конфликти. Подсъдимият
М. е самонадеян, със жестокост във възгледите, с упоритост в постигане на
своите цели, със склонност към афекти. Други данни за личностовия профил са силна
степен на изразеност на спонтанна и реактивна агресивност, раздразнителност и
емоционална лабилност.
Доказателства за субективните
качества на подсъдимия М. се съдържат и в гласните доказателства. Свидетелят М.
го характеризира като избухлив. Сочи, че са имали инциденти с него, той и
сестра му, Ралица Мутовска. Последната е била подложена на домашно насилие от
него. Това обстоятелство се установява и от преписка № 11598/2011г. по описа на
І РУП гр.П. /л.260-276 от съд.дело/. Съгласно
показанията на свидетеля В., подсъдимият М., след употреба на алкохол, ставал
агресивен и биел. Заявява, че свидетелят М. „няколко пъти е ял
страшен бой от М.”. Подсъдимият Д. също го характеризира като избухлив и агресивен.
Жестокостта на подсъдимия М. не
може да обоснове по-тежката отговорност на подсъдимия Д., като съизвършител. Въпреки
че и последният е нанасял удари на Б. В. и е допринесъл за настъпване на смъртта
му, поведението му не носи горните белези, задължителни за наличието на квалифициращия
признак. Доказателствата по делото разкриват значително по-малко участие на
подсъдимия Д. в побоя. Броят на ударите и начинът на нанасяне от последния не разкриват
да е проявил особена жестокост. Поради това съдът счита, че деянието на подсъдимия Д. следва да се квалифицира по
чл.115 от НК и да се признае за невиновен и оправдае по възведеното
обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК, т.е убийството да е извършено с особена
жестокост.
Съдебната практика приема в тези
случаи деянието на един от съучастниците да се подведе по основния състав, а на
друг от извършителите по квалифицирания или привилегирования състав, ако са
налице условията за това /Решение № 103/08.03.1977г.
по н. д. № 66/1977г., I н. о., Решение № 586/02.12.1983г. по н. д. № 527/1983г.,
IІ н. о./.
От субективна страна престъпленията са извършени
при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на извършеното /знаейки, че е от
естество да увреди човешкия живот/, предвиждали са неговите общественоопасни
последици /настъпването на смъртта/ и са искали този резултат. Съдържанието на прекия
им умисъл се извлича от локализиране на уврежданията на Б. В. в областта на главата и гръдния кош, техния брой, вид, механизъм
на причиняване - брой, насока и сила на
ударите, продължителността и начина на нанасянето им - с юмруци, лакти, ритници, тъпчене,
скачане, с колан, дървена седалка от стол, уязвимостта на тези части от
човешкото тяло.
Като с
има предвид интензивността на посегателство не може да се приеме, че
подсъдимите са действали при евентуален умисъл, т.е. наред с целения резултат те да са допускали, че може да
настъпи и смъртта на пострадалия, но да са се отнесли безразлично към нея. Допускането
съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпване
на последиците. То означава още, че макар и възможен, допълнителният резултат
не е непременно неизбежен. В случая ритайки, тъпчейки и скачайки върху Б. В.,
подсъдимите са съзнавали, че неизбежно и закономерно, с положителност ще
настъпи смъртта на същия, т.е налице е пряк, а не евентуален умисъл за
убийство. В горния смисъл е и практиката на ВКС /Постановление № 2/16.12.1957г., ПВС, изм. и доп. с ТП № 7/06.07.1987г., Решение
№ 18/10.05.1971г. по н. д. № 15/1971г., ОСНК, Решение № 63/28.10.1988г. по н.
д. № 61/1988г., ОСНК, Решение № 118/22.07.1996г. по н. д. № 125/1996г., ВК, Решение № 151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г.,
I н. о., Решение № 159/13.03.1995г.
по н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение № 406/16.08.1979г. по н. д. № 395/1979г.,
I н. о./.
От субективна страна обединяващ
момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на подсъдимите – всеки
при осъществяване на действията си е съзнавал, че участва в изпълнение на
престъплението заедно с другия извършител и е искал от тази обща дейност да
настъпи смъртта на пострадалия.
Подсъдимият
М. е съзнавал, че умъртвява последния с особена жестокост.
Неоснователно е възражението на
защитата, че деянието на подсъдимия М. следва
да се квалифицира по чл.124 от НК. Според становището, изразено в практиката, умишленото
убийство се различава от умишлената телесна повреда, от която е последвала смъртта
на пострадалия, по умисъла на дееца. В първия случай субектът иска или допуска
настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория - иска или допуска причиняване
повреда на здравето му, като се отнася непредпазливо към възможността да
настъпи смъртния резултат. Умисълът на дееца се проявява, извлича от поведението,
в което се е обективирал, а не от твърденията му след извършване на
престъплението. За намеренията му се съди по обективните действия, чрез които
се причинява смъртния резултат.
Като се има предвид обективната
страна на поведението на подсъдимите - уврежданията
на Б. В. в областта на главата и
гръдния кош, техния брой, вид, механизъм на причиняване - брой, насока и сила на ударите, продължителността
и начина на нанасянето им - с юмруци,
лакти, ритници, тъпчене, скачане, с колан, дървена седалка от стол, уязвимостта
на тези части от човешкото тяло, следва извода, че те са съзнавали неизбежното
настъпване на смъртта му и са желаели този резултат. Поради това извършеното от
тях съставлява умишлено убийство, а не умишлена телесна повреда, вследствие на
която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия.
В горния смисъл е и практиката на
ВКС /Постановление № 2/ 16.12.1957г.,
ПВС, изм. и доп. с ТП № 7/06.07.1987г., Решение № 31/29.01.1969г. по н. д. №
807/1969г., II н. о., Решение № 163/26.04.1988г.
по н. д. № 134/1988г., I н. о., Решение № 380/11.08.1981г. по н. д. № 379/1981г.,
ВК, Решение
№ 558/31.12.1982г. по н. д. № 566/1982г., I н. о., Решение № 621/23.08.1991г. по н. д. № 456/1991г.,
I н. о., Решение № 687/27.11.1992г. по н.
д. № 702/1992г., II н. о./.
По делото не са събрани доказателства подсъдимият М. да е
бил в състояние на афект,
с характерното за него стеснено съзнание под влияние на силни емоции, поради което
не трябва да се обсъжда състава на чл.118 от НК. Не са налице и другите
задължителни признаци от обективна страна.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дейците, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимите
следва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при условията на
чл.54 от НК. При неговата индивидуализация съдът взема предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства младата възраст, за подсъдимия М. и семейното
положение, трудовата заетост. Отегчаващи отговорността обстоятелства са
предишните им осъждания, употребата на алкохол.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия М.
за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 от НК да се наложи наказание СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС то
следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при
изпълнението му се приспада времето, през което подсъдимият М. е бил задържан,
считано от 14.03.2012г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
При горните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия Д. за
престъплението по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК да се наложи
наказание ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС то трябва
да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при
изпълнението му се приспада времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан,
считано от 14.03.2012г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определени по вид и размер,
наказанията на подсъдимите съответстват на степента на обществена опасност на деянията и дейците.
Според практиката на ВКС /Решение № 528/1993г. по н. д. № 377/1993г., I
н.о./ справедливо е това наказание, което съответства на тежестта /обществената
опасност и моралната укоримост/ на престъплението. Със справедливостта се
осигурява общопревантивното въздействие на санкцията.
Като се имат предвид правилата на
чл.54, 56, 57 от НК и чл.36 от НК за определяне на наказанието съдът намира, че
по отношение на подсъдимия М. най-подходящо по вид от алтернативно предвидените
санкции е лишаването от свобода. С оглед на всички обстоятелства по делото следва
да се избере най-леката алтернатива. Тя съответства на престъплението и се
явява справедлива. С нея ще се постигне съотношението между генералната и
индивидуалната превенция като цели на наказанието.
Гражданските искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалият
Б. В. има наследници
- децата му Р.Б.В., З.Б.В. и Р.Б.В.. Те
са конституирани като граждански ищци по делото.
Гражданските искове са доказани по основание. От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под
формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимите и
причинените на гражданските ищци вреди.
Налице е противоправно действие от страна на подсъдимите,
изразило се в нанасяне на побой над пострадалия и причиняването му на множество травматични
увреждания. Тези действия те са извършили
виновно под формата на умисъл. В резултат на тяхното виновно деяние е настъпил
вредоносен резултат, изразил се в смъртта на Б. В.. Установена
е причинна връзка между деянието на подсъдимите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът счита, че определяйки размера на обезщетенията
по справедливост, най-справедливо е подсъдимите М.М. и Г.Д. да се осъдят да заплатят
солидарно на гражданските ищци Р.Б.В., З.Б.В., Р.Б.В. сумата от по 100 000
/сто хиляди/ лева, на всеки един от тях, представляващи обезщетение за
причинените им от горните деяния неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2012г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляващи направените по делото разноски от тях,
като предявените граждански искове за неимуществени вреди за разликата до
150 000 лева, за всеки един от тях,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът намира, че присъдените суми, като обезщетение
за неимуществени вреди, справедливо ще репарират претърпените болки и
страдания от децата на пострадалия Б. В.. Те са загубили родител. Баща им е бил здрав, в
разцвета на силите си. Видно от показанията на гражданските ищци неговата нелепа
и неочаквана смърт е тежка загуба за тях, покрусила ги е за цял живот. Той е
бил добър баща. Грижел се е за тях. Въпреки че са живеели отделно, са си помагали
взаимно. С неговата смърт са загубили моралната
опора в живота на единия от родителите си. Обстоятелствата за добрите им
отношения и взаимопомощ се установяват и от показанията на свидетелите В. и Х..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. телевизор,
малък, марка „Беко”, 1 бр. дистанционно за телевизор, сиво на цвят, - да се
върнат на М.В.К. след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. шмиргел
настолен, син на цвят, 1 бр. бормашина със син корпус и 2 бр. пили за дърво -
да се върнат на Виктория Викторова Запрянова след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. калъф за
лични документи, съдържащ седемнадесет броя хартиени листчета с ръкописен
текст, 1 бр. СИМ карта с надпис на нея „METEOR” и с
№ на нея: 05225636938, 1 бр. дървена седалка на стол облегалка без крака, 1 бр.
дървен крак на стол с дължина 16 см и ширина в най-широката част 4 см, 2 бр.
клещи за арматура, 1 бр. клещи тип „секачки” с оранжеви дръжки, 1 бр.
универсални клещи с надпис „Rico”, 1 бр. цилиндрична дървена пръчка с диаметър 3,5
см и дължина 50 см, 1 бр. дървен крак от мебел с диаметър в най-широката си
част от 35 мм и дължина 43 см, 4 бр. фасове от цигари, иззети от капачка от
буркан, 1 бр. фас от цигара, обгорял със следи от засъхнала
кафеникавочервеникава течност, 13 бр. изгорели фасове от цигари иззети от
порцеланова чинийка, 1 бр. обгорял фас от цигара с кафяв филтър, 1 бр. петно с
кафеникавочервеникав цвят, изтъргано от южната стена на помещението на височина
от около един метър, петно с кафеникавочервеникав цвят, иззето от източната
стена на помещението, петно с червеникавокафеникав цвят, иззето от вестник с
надпис „Бригада 20.02.2012 г.”, 1 бр. петно с червеникавокафеникав цвят, иззето
от западната стена на помещението, 1 бр. бяла хартиена салфетка, намачкана със
следи от червеникавокафеникава течност, 1 бр. петно от червеникавокафеникава
течност, намерено до дюшек на северната стена, 1 бр. черно яке от черна
промазка марка „HTE” размер ХХХL, 1 бр. черен кожен
колан с никелирана тока, 1 бр. сини дънки „Рengcheng”
размер 32, 1 чифт черни маратонки „Найк” № 45, 1 бр. долнище от анцуг „Адидас”
№ М, черен на цвят с бели кантове и червена напречна лента, 1 бр. синя
трикотажна блуза „WEST EXPERT”, 1 чифт черни чорапи, 1 бр. горнище на анцуг
„Адидас” номер М, 1 бр. син дънков панталон с надпис „DIQISI”, 1
бр. черна блуза „TOXJS COPPERS”, 1 чифт бели маратонки с надпис „FILA”, 1
бр. черно шушляково яке с надпис „KEKEDOU”, 1 бр. кожена шуба от велурен
плат на цвят керемиденочервен с черен
хастар и четири външни джоба, силно похабена, 1 бр. мъжки боти от изкуствена
черна кожа, 1 бр. мъжко вълнено поло, бяло на цвят със светлобежови ръкави, 1
бр. мъжки кадифени джинси, черни на цвят, 1 бр. черно долнище на анцуг с бялозелени
кантове и надпис на етикета „REBEL”, сив и черен къси чорапи с червени цветчета, синьо долнище на анцуг с бялосини кантове с
надпис на етикета „REBEL”, 1 бр. сива спортна блуза с надпис „DIAMOND”, 1
бр. платнено синьочервено яке с етикет и надпис „SPARKO”,
трикотажна блуза с къс ръкав на бели и зелени ивици марка „NIKE” и
надпис върху емблемата отпред в дясно „THE CELTIC FOOTBAL CLUB”, силно замърсен сив потник, боксери на ивици с
различни цветове и надпис на ластика „FUSHIHAO”, тъмносив къс чорап с две
черни ивици в областта на ластика, светлосив къс чорап, нокти и поднокътно
съдържимо, иззето с дунапренен тампон от лява ръка на Б.Р. В., нокти и
поднокътно съдържимо, иззето с дунапренен тампон от дясна ръка на Б.Р. В., косми
от челна и слепоочна области от Б. Рамаданов В., 1 брой СД-диск с надпис „Maxell”, „CD-R” 700 mb - да се унищожат като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. мобилен
апарат марка „Нокия” С-2-01 с ИМЕЙ **и 1 бр. СИМ карта с номер *** - да се
върнат на подсъдимия Г.Д.Д. след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите М. и Д. следва да заплатят солидарно направените
по делото разноски в размер на 2 475 /две хиляди четиристотин седемдесет и
пет/ лева, в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, както и 12 000
/дванадесет хиляди/ лева, държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове.
Причини за
извършване на престъплението от подсъдимите са ниската им правна култура, незачитането на неприкосновеността
на човешкия живот.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: