Решение по дело №161/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 298
Дата: 9 август 2019 г.
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20191800500161
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № ……

 

гр. София, 09.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 29.05.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев

                                               ЧЛЕНОВЕ: Ваня И.

Димитър Цончев

           

при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 161 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба от Т.С. и Й.С. срещу решение № 268/26.11.2018г., постановено по гр.д. № 312/2018г. по описа на РС – гр. К., в частите му, с които е определено времето и мястото за осъществяване на лични отношения между тях и внучката им Н. С.. Считат, че определеното време от 16:00ч. до 19:00ч. е неподходящо, като претендират същото да бъде променено на 10:00ч. – 14:00ч. Също така намират за нецелесъобразно, срещите им да се осъществяват в дома на майката на детето Р.Г. и в нейно присъствие, като вместо това претендират, мястото на срещите да е в детския клуб в гр. К.. Сочат, че между родителите на детето е налице висящ бракоразводен процес. Намират, че съдът следва да определи различен режим на лични отношения до навършване на 3- годишна възраст на детето и след този момент. Сочат, е КРС не се е произнесъл по искането им за осъществяване на контакти с детето по време на Коледните и Новогодишните празници.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подадени писмени отговори от страна на въззиваемите С.С. и Р.Г..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите се явяват лично и с адв. И., която поддържа въззивната жалба и сочи, че след постановяване на първоинстанционното решение са настъпили съществени промени в обстоятелствата, а именно - бракът между ответниците по делото е прекратен и е определен режим на лични контакти на бащата с детето, който съвпада по дни с определения на жалбоподателите. Моли съда да уважи жалбата в частите, в които е обжалвано решението на районния съд, а именно - относно времето и мястото за осъществяване на лични контакти. Счита, че мястото за контакти на бабата и дядото в дома на майката е неудачно, и следва да се определи друго. Изразява становище, че определеният режим на лични контакти на бабата и дядото и този на бащата трябва да бъдат различни.

В допълнение към горното, жалбоподателката Й.С. изразява лично становище, че внучката им трябва да знае корените си. Счита, че когато едно дете расте в ограничена среда, то трудно се приспособява, затова в негов интерес е да има режим на лични отношения с баба си и дядо си. Убедена е, че може да даде принос за развитието му.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият С.С. се явява лично. Представя копие от невлязло в сила бракоразводно решение, с което са определени привременни мерки, касаещи режима му на лични отношения с детето. По съществото на спора счита, че трябва да се определи режим на лични отношения и той да бъде различен от определения на него режим.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата Р.Г. не се явява. Представлява се от адв. П.Н., който оспорва жалбата. Не оспорва наличието на бракоразводен процес между родителите на детето. Представям писмени доказателства в тази насока. Изтъква, че са определени привременни мерки, въз основа на който факт счита, че режимът на бабата и дядото следва да се съобрази с тези мерки. Според него, в интерес на детето е, двата режима да бъдат съчетани. Сочи, че във въззивната жалба не е искана промяна на дните за осъществяване на лични отношения. Поддържа, че бащата на детето, както и бабата и дядото, живеят съвместно.

Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изчерпателно описана в мотивната част на обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на производството пред въззивната инстанция са приети като доказателства заверени копия от решение от 16.01.2019 г. по гр.д. № 1907/2018г. на Дупнишкия районен съд, както и решение № 113/08.05.2019 г. по гр.д. № 171/2019г. на Кюстендилския окръжен съд.

От първото от тях се установява, че бракът между С.С. и Р.Г. е прекратен, като упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Н. е предоставено на майката, и е определено местожевеенето на детето на нейния адрес. Определен е и режим на лични контакти между детето и баща му, а именно – до навършване на четиригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:30 ч. до 18:00ч. без преспиване и без присъствието на майката, както и два дни през Коледно- новогодишните празници. За след навършване на четиригодишна възраст на детето режимът е допълнително разширен с преспиване на детето в дома на бащата, както и с осъществяване на лични контакти и през великденските празници и в 15-дневен период през лятото.

С второто от горните решения, първоинстанционното такова е потвърдено, като е допълнително уточнено, до навършване на четиригодишна възраст на детето личните контакти да се осъществяват в гр. К., а във всички случаи – баща му да го взема от дома на майката в гр. К. и да го връща там. Определени са и привременни мерки в същия смисъл. Няма данни за влизане на решението в сила, с изключение на частта му за привременните мерки, в която същото е окончателно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, както и правната теория (Ненова Л. Семейно право. Тълкувателен справочник“ изд. Д-р Петър Берон, 1990г., стр. 210 – 212), дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като това тяхно право е самостоятелно и независимо от правото на майката и бащата.

Следователно, за да бъде уважен иск по чл. 128, ал. 1 СК е необходимо ищците по делото да докажат качеството си на баба и дядо на детето, както и да докажат, че  определянето на режим на лични отношения е в интерес на детето.

Първото обстоятелство съдът намира за установено от представените на л. 6 и 7 от първоинстанционното дело удостоверения за раждане на Н. С. и С.С., във връзка с посочените в последното единни граждански номера на неговите родители.

За интереса на детето съдът е длъжен да следи служебно (арг. от Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК), като при това следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, касаещи мерките за упражняване на личните отношения. При съдебна администрация на такъв тип отношения, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и неговите дядо и баба, без желанията на последните относно време, място и начин на осъществяване на личните контакти да обвързват съда и да го задължават да се произнесе по тях.

По принцип, съдът намира, че в интерес на детето е да общува с възможно най-широк кръг роднини, тъй като това води до разширяване на неговата социалната и семейна среда, както и на неговия кръгозор. Изключение съставляват случаите, в които контактите с определени лица биха повлияли негативно на неговото развитие. В случая няма твърдения, нито доказателства, въз основа на които да се направи извод, че не е в интерес на детето Н. да контактува със своите баба и дядо по бащина линия. Поради това съдът намира, че режим на лични отношения между жалбоподателите С. и внучката им Н. би бил необходим и полезен за детето.

За да определи неговите конкретни параметри, съдът взе предвид както изложените в обжалваното решение мотиви, така и доказателствата за новонастъпили обстоятелства след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а именно – постановения развод между родителите на детето (Р.Г. и С.С.), в която част бракоразводното решение на Дупнишкия районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Също така следва да се има предвид, че срещу това решение е подадена въззивна жалба само в частта му за определения режим на лични отношения между детето и бащата (доколкото упражняването на родителските права е било предоставено на майката и в тази част решението също не е обжалвано). С постановеното по този въпрос въззивно решение е било потвърдено първоинстанционното такова, като освен това са определени привременни и защитни мерки по чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 127, ал. 3 от СК, изразяващи се в това, че, до навършване на четиригодишна възраст на детето, личните контакти между него и баща му следва да се осъществяват в гр. К., като за целта бащата го взема от дома на майката в гр. К. и го връща пак там. Не се доказва, въззивното решение да е влязло в сила, но в частта за привременните мерки същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

При тези данни, съдът намира, че определеният на бащата режим на лични отношения (макар понастоящем – само под формата на привременни мерки) е достатъчно разширен, както по време, така и по обем.

В такива случаи актуалната съдебната практика приема, че режимът на лични контакти между бабата и дядото от една страна и детето от друга страна може да се осъществява в дните, през които е определен режим на лични контакти между детето и родителя, неупражняващ родителските права, стига той да живее съвместно с бабата и дядото на детето (Решение № 275 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. ІV г. о. ВКС; решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г. ІV г. о. ВКС, Определение № 196 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 283/2019 г., IV г. о., ГК). Решаваща предпоставка за възприемане на такъв подход е, определеният на родителя режим на лични контакти да позволява достатъчно продължително пребиваване на детето и с неговите баба и дядо, както и този родител да живее на едно и също място с дядото и бабата, и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти. Нещо повече: в Решение № 139 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о., ГК е прието, че „въпросът за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед обстоятелствата, установени по конкретното дело, но ако те са налице, в интерес на детето е да има контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.

Съдът намира, че в конкретния случай всички релевантни предпоставки за определяне на такъв режим на лични отношения са налице. С оглед цитираната съдебна практика, както и неоспореното от страните обстоятелство, че бащата на детето понастоящем живее при жалбоподателите (видно и от адреса, на който е бил призоваван по делото), а също и въз основа на направения по- горе извод за достатъчно широк режим на лични отношения между него и детето, съдът намира, че режимът на лични отношения на Т.С. и Й.С. с внучката им Н. следва да се осъществява в рамките на определения чрез привременни мерки режим на лични контакти между Н. С. и баща й С.С., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00ч. до 14:00ч., като до навършване на четиригодишна възраст на детето, контактите следва да се осъществяват на територията на гр. К. извън дома на майка му и без нейно присъствие, като същото бъде вземано от този дом и връщано обратно в него.

По този начин се отговаря както и най- добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет и цитираната по- горе съдебна практика, така и на желанията на жалбоподателите за промяна на мястото и часа на осъществяване на личните контакти, като се държи сметка и за баланса между интересите на страните по делото.

Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в съответните му части, като вместо него се постанови друго, с което се определя режим в горния смисъл.

Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 268/26.11.2018г., постановено по гр.д. № 312/2018г. по описа на РС – гр. К., В ЧАСТИТЕ МУ, с които осъществяването на личните контакти между Т.С. и Й.С. от една страна, и внучката им Н. С. от друга страна, е фиксирано за времето от 16:00ч. до 19:00ч. в дома и в присъствието на майката Р.Г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Т.С.С. с ЕГН ********** и Й.Г.С. с ЕГН ********** и малолетната им внучка Н. С. С. с ЕГН **********: Т.С.С. и Й.Г.С., заедно или поотделно, съвместно със С.Т.С., съгласно определените му с Решение № 113 от 08.05.2019 г. по гр. д. № 171/2019 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд привременни мерки относно режима му на лични отношения с Н. С. С., имат право да вземат детето Н. С. С. всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа от дома на майката Р.Г. *** и го връщат обратно в него, като до навършване на четиригодишна възраст на детето личните контакти се осъществяват на територията на гр. К. без присъствие на майката.

В необжалваните части решението е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                                             2.