Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001
гр. Севлиево, 04.01.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.
при секретаря Ивелина
Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х.
гражданско дело № 1350/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяна трудова злополука, като се претендира и
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от
датата на злополуката до окончателното изплащане на обезщетението.
Делото е образувано по искова молба от М.Ю.Х., с
ЕГН **********, с адрес *** срещу „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н.Т. П..
Ищеца твърди, че на ***ч. в ***, намиращ се в гр.
Севлиево, ул "Магистрална" № 1, при извършване на служебните си задължения
по проверка състоянието на режещите инструменти – фрези на работното оборудване
***, претърпял трудова злополука. В пряка причинно-следствена връзка с
гореизложеното му били ампутирани 2-ри и 3-ти пръст до проксималната
интерфалангиална става, като по-конкретно липсвали дистална и средна фаланги.
На същата ръка му бил счупен с разместване 4-ти пръст (фрактура луксация), като
понастоящем била налична контрактура на ставата, изразяваща се в нейната
неподвижност. Пострадалият към момента на настъпване на процесната злополука
бил в трудово правоотношение с ответната страна. Вредите, които М.Ю.Х. търпял в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и последиците
от нея, били както неимуществени, така и имуществени, като чрез заявената
искова претенция, претендирал обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ищецът търпял болки и страдания от настъпилата трудова злополука, както и
дискомфорт в своето ежедневие. Пострадалият изживявал изключително тежко
периода след настъпване на трудовата злополука, тъй като преди процесното
събитие той активно работил и поддържал един завиден за годините си социален и
материално независим начин на живот. Той бил заменен от едно изцяло обвързващо
„подобие на живот", включващо проблеми при осъществяване на първичните му
нужди и други, оставящи болезнени спомени, неприятни изживявания. Всичко това
променило пострадалия, тъй като до момента на процесната трудова злополука той
бил един борбен, работещ и силен мъж, а след него станал уязвим, неуверен и
несигурен в своите възможности, което автоматично пораждало комплекс, каращ го
да се чувства един непълноценен член на семейството си, а също така и на
обществото. Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, и принципа на пълно и универсално
обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една
страна, и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението при всеки спор, както и че преценката за размера на
обезщетението, макар и да е такава по справедливост не може да бъде безгранична
и безконтролна, от друга страна, ищеца намира,че обезщетението което се дължи
от "ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за компенсиране на неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищецът е претърпял, търпи и ще
продължава да търпи, е в размер на 120 000,00 лева. Счита, че този размер би
бил справедливо обезщетение за търпените от него болки, страдания и изживян
стрес. Ищеца иска осъждане ответника "ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, да му
заплати сумата от 120 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната трудова
злополука и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни
увреждания, ведно със законна лихва от датата на злополуката - 20.02.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който
оспорва иска. Излага, че не оспорва факта, че ищеца е служител на ответника,
както и че на 20.02.2018 г. е претърпял трудова злополука при проверка на
състоянието на режещите инструменти - фрези на работното оборудване *** преди
окончателното спиране на машината, при което ищецът е претърпял увреждане,
изразяващо се в размачкване на тъкани на пръстите на дясната си ръка, довело до
ампутация на втори и трети пръст до проксималната иитерфалангиална става, както
и разместване на четвърти пръст. Оспорва всички останали твърдения на ищеца,
включително, но не само: начина и обстоятелствата, при които се е случила
злополуката и твърдения интензитет на болките и страданията му. Работодателят
носел отговорност по чл. 200 от КТ, но спорните въпросите били какъв е
справедливият размер на обезщетението и дали отговорността на работодателя
следва да се намали поради допусната груба небрежност от ищеца, довела до
злополуката. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То било свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябвало да се съобразят от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания можели да бъдат: характерът на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното
влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания;
загрозявания; възрастта на пострадалия и др.. Съгласно цитираното ППВС от
значение за определяне на обезщетението бил и начинът на извършването му, а
също и обстоятелствата, при които е извършено, поради което следвало да се
вземе предвид релевантната съдебна практика по отношение на трудови злополуки,
а не практиката по други случаи при които причинителят на вредата е действал
виновно (при умисъл или небрежност). Отговорността на работодателя била
обективна и безвиновна, поради което и нейният обем следвало да е по -
ограничен в сравнение с отговорността, която се носи при виновно причиняване на
увреждането (като например при ПТП). Съдът следвало да вземе предвид и
практиката на съдилищата при сходни случаи, т.к. тя отразявала каква е
обществената мяра за „справедливо" на определен етап от развитието на
обществото. Цитира съдебни решения, които касаят присъдени обезщетения за
неимуществени вреди при засягане на пръсти на ръката. Счита, че при най-близкия като травма и най-скорошен
случай е определено като справедливо обезщетение 20 000 лв., която сума
отразява какво се счита за „справедливо обезщетение" при такива травми.
Предвид факта, че по цитираното дело било налице последващо влошаване на
здравословното състояние на служителя, както и че работникът е бил на 39
години, което обстоятелство било съобразено от решаващия съд, счита, че
справедливото обезщетение в настоящия случай е 15 000 лв.. Твърди съпричиняване
на процесната злополука при груба небрежност от ищецът. Оспорва твърденето, че М.Х.
претърпял процесното увреждане при „извършване на служебните си задължения по
проверка състоянието на режещите инструменти - фрези на работното оборудване ***". Посоченото описание създавало представата, че
контролът върху изправността на машината и по - конкретно на нейните режещи
елементи е бил част от трудовите задължения на служителя. Това становище не
отговаряло на действителната правна и фактическа ситуация, като според
длъжностната характеристика на ищеца, същия заемал към момента на трудовата
злополука длъжността „***", и не отговарял за правилното функциониране на
машините. Било видно от обясненията на ищеца в производство пред НОИ, и от
поясненията на очевидците на трудовата злополука Х. и П., че ищецът е проверявал
посоката на движение на фрезата, както и състоянието на зъбите на същата. Ищеца
извършвал работа без нареждане на прекия си ръководител, в нарушение на т. 3 и
т. 9 (забрана да се обслужва машина, която е в движение) от Основните правила
за безопасност и хигиена на труда (Доказателство № 3), с които видно от
положения подпис се бил запознал при постъпването на работа. Фрезата била
изключително трудно достъпна, като същата се намирала зад метална преграда,
изградена в съответствие с Правилата за безопасна работа с машини и съоръжения
и чл. 186 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. В същите правила фигурирало изричното правило на т. 32,
че е „забранено почистване, ръчно смазване и регулиране на машините, когато са
в движение". Нещо повече, редът за пробно пускане на празен ход на
машините, каквото именно извършил ищеца бил уреден в т. 45, съгласно която тези
действия били допустими единствено в присъствието на компетентни и
квалифицирани лица и отговорника по монтажа или ремонта. Тези правила били
допълнително конкретизирани и разяснени на работниците в рамките на инструктажа
по безопасност на работното място. Ищеца преминал обучение за боравене с
машината в Хамбергер Флоринг ГМБХ, Рордорф, Германия при постъпването си на
работа, както се предвиждало в т. 3 от Трудовия му договор. Съгласно заповедта
за командироване и приложения към нея доклад за извършена работа Х. изрично потвърдил,
че се е обучавал за работа с ***. Следователно Х. бил наясно с безопасния начин
за използване с машината, както в резултат от проведеното му обучение, така и
благодарение на инструктажа на работното място. Нещо повече, при извършване
проверка на посоката на движение на
фрезата и състоянието на зъбите й, предприетите от служителя действия били в
разрез с Правилата за ЗБУТ и при пренебрегване на технологичните и логически
способи за установяване на тези обстоятелства. Така например, за да се
констатира дали фрезата е захабена, било необходимо тя да бъде демонтирана или
алтернативно да се прецени дали направеният от нея разрез е чист или не, а за
да разбере служителят в коя посока се движи същата било достатъчно да разреже
елемент или да наблюдава в коя посока се движи перката на мотора й. Х. действал
самонадеяно, като превключил машината на ръчен режим, при който тя може да бъде
спирана и пускана при отворен капак. Нещо повече, въпреки поставена метална
преграда, видима на представени снимки, той пъхнал ръката си през тесния
процеп, за да установи цитираните по-горе факти по небезопасен и неправилен
начин. Ищецът не положил елементарна грижа за безопасността си, като нарушил
технологичните правила и т. 19 от Правилата за ЗБУТ - „Правилно и само по
предназначението си и при спазване на всички изисквания за безопасна работа да
се ползват машините."'. Излага,че проявената от работника груба небрежност
като основание за намаляване на отговорността на работодателя, се изразявала в
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Съотношението на приноса за
настъпване на вредите от страна на пострадалия се определяло от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички
конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване
на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия била предпоставка за
компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване
бил конкретният принос на увредения. Колкото повече едно лице допринесло за
настъпването на вредата, толкова по-голямо трябвало да е неговото участие в
обезщетяването й. Предвид че на ищеца не е било наредено да извърши проверка на
режещия механизъм на машината, това действие не било част от служебните му
задължения и същият нарушил известните му технически, логически и превантивни
правила за безопасност за извършването на това действие (макар че е бил обучен
специално за работа с тази машина), същият умишлено отворил капака на машината
и бръкнал в труднодостъпно място, в което знаел, че има режещи елементи,
трудовата злополука се явявала закономерно следствие единствено на
противоправното поведение на Х.. На Х. било изплатено обезщетение в размер на
32 901,12 лв. по договор за задължителна застраховка на работниците и
служителите „Трудова злополука", сключен от работодателя със ЗАД Алианц
България АД, с ЕИК *********. С тази сума следвало да бъде намалено дължимото
на ищеца обезщетение съгласно чл. 200, ал. 4 КТ. (Доказателство № 7 и № 8).
Счита, че след като справедливото обезщетение от 15 000 лв. се намали с 95%
(съпричиняване на увреждането от ищеца), дължимото обезщетение би възлизало на
750 лв., до който размер ищецът е бил обезщетен с изплатеното му
застрахователно обезщетение. Поради това искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от трудова злополука следвало да бъде отхвърлен
в цялост като неоснователен. Претендира разноски.
Ответника е поискал привличане на "ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ""
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София район
Оборище ЦЕНТЪР, бул. "КНЯЗ АЛ. ДОНДУКОВ" № 59, като трето лице
помагач на страната на ответника „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********,
като привличането е допуснато с определение на съда.
Третото лице помагач на страната на ответника, в
законния срок е подало отговор на исковата молба, в който поддържа доводите
изложени в отговора на ответника.
В съдебното заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, в докладвани писмени молби от същия, поддържа
предявения иск по доводите изложени в
исковата молба. Признава, че е получил от
"ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД като обезщетение по застраховка
„Трудова злополука" сумата от 32 901,12 лв. за процесната трудовата злополука. Оттегля иска в частта за сума в размер на 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които ищецът е претърпял, търпи и ще продължи да търпи от трудова
злополука, настъпила на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука до датата на окончателното заплащане на сумата от ищеца,
като с определение производството е прекратено в посочената част.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния
си представител поддържа доводите изложени в отговора.
В съдебно заседание третото лице – помагач на
страната на ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от разпореждане № 15/08.03.2018 г.
на длъжностно лице от НОИ – ТП - Габрово, че злополуката, декларирана от
ответника с вх. № 15/22.02.2018 г. и станала с М.Ю.Х. на 20.02.2018 г, е приета
за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се спори между страните по
делото, че разпореждането не е обжалвано в срока за обжалване.
Установява се от декларация за трудова злополука,
с вх. № 5101-07-15/22.02.2018 г. на НОИ, от трудов договор от 31.05.2016 г.,
както и от протокол за трудова злополука № 2/08.03.2018 г., че ищеца М.Ю.Х. е в трудово
правоотношение с ответника със срок за неопределено време, при пълно работно
време, като изпълнява длъжност ***. На ***, в ***, в гр. Севлиево, ул.
Магистрална № 1, М.Ю.Х. проверявал състоянието на режещите инструменти – фрези на
работното оборудване на *** преди окончателното спиране на машината. На ищеца
било причинено размачкване на тъкани на пръсти на дясна ръка.
Установява се от Основните правила за безопасност
и хигиена на труда от Правилата за
безопасна работа с машини и съоръжения, утвърдени в ответното дружество и
подписани от ищеца, че съгласно т. 3 от първите правила не следва да се започва
определена работа без нареждане или разрешение от прекия ръководител; съгласно
т. 9 от същите правила не следва да се отстранява повреда или обслужва
технически машина или съоръжение, когато е в движение; съгласно т. 32 от вторите
правила е забранено почистване, ръчно смазване и регулиране на машините, когато
са в движение; съгласно т. 45 от същите правила пробно пускане на празен ход на
машините, е допустимо единствено в присъствието на компетентни и квалифицирани лица
и отговорника по монтажа или ремонта.
Видно от доклада за извършена работа от М.Ю.Х., че
ищеца за периода от 13.06.2016 г. до 27.07.2016 г. е посетил Хамбергер –
Розенхайм и е обучен за работа с машина ***.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: психологическото състояние на пострадалия преди процесната
трудова злополука е било добро, с устойчиви личностни характеристики,
отличаващо се с нормално функциониращи и адекватни модели на поведение и
общуване; психологическото състояние на ищеца след трудовата злополука е
променено в негативна насока изразяваща се в когнитивни нарушения и
психосоматични прояви, изразяващи се във висока тревожност, проблеми със съня,
липса на желание за общуване, апатия и депресивна симптоматика; моментното
психологическо състояние на пострадалия е подтиснато с ярко изразени негативни
емоции и преживявания, затруднено нормално функциониране; прогнозата за бъдещето
е силно зависеща от действията, които ще предприеме ищеца в областта на
психичното си здраве.
Установяват се от приложените по делото медицински
документи, както и от заключението на вещото лице по събраната съдебно –
медицинска експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание следните обстоятелства: уврежданията
на М.Ю.Х., съответстват да са причинени при процесния инцидент, при
попадане на дясната му ръка в зоната на подвижен елемент/елементи от машината; Х.
е получил следните увреждания - размачкване на меките тъкани и костите на 2-ри,
3-ти и 4-ти пръсти на дясна ръка; травмите са били съчетани с много интензивна
болка в увредения крайник, тъй като тези части от ръката са богато инервирани и
чувствителни; уврежданията са наложили пълна ампутация на 2-ри и 3-ти пръсти
(показалец и среден) и обездвижване с метална игла на 4-ти пръст - операция по
спешност в деня на инцидента 20.02.2018 г., в болнично лечебно заведение
(МБАЛ"Д-р С. Х." ЕООД - гр. Севлиево); след проведената операция и
обездвижване на пръста за около 1 месец (след което е премахната металната игла
от 4-ти пръст), е било необходимо време от около 3 месеца за зарастване и
възстановяване на тъканите; 4-ти пръст (безименен) е с деформации, остава в
изправено положение с неподвижност в крайната и средната интерфалангеална става;
вследствие на травмата липсват показалецът
(2-ри пръст) и средният пръст (3-ти пръст) на дясната ръка, а безименният пръст
(4-ти пръст) е с увреждане (неподвижност в крайната и средната интерфалангеални
стави), което намалява значително функционалността му; хватателната способност
на дясната ръка и нейната основна функция е загубена завинаги (хващането по
принцип се осъществява основно от палеца и срещустоящите му втори и трети
пръст); с останалите пръсти захващането е неефективно; това предопределя заключението, че
уврежданията са довели до осакатяване на дясната ръка; получените увреждания са
довели до трайна нетрудоспособност, свързана с невъзможност за използване на
дясната ръка за ежедневни дейности, свързани с хващане и носене, фини
манипулации и др.; настъпилите увреждания са необратими; настъпили са необратими
последствия - липса на 2-ри и 3-ти пръст и обездвижване в изправена позиция на
4-ти пръст (неподвижни крайна и средна интерфалангеална става); проведеното на М.Х.
лечение е било правилно и взетите медицински решения са били в условия на спешност,
с цел максимално съхраняване на
ръката; при липса на запазено кръвоснабдяване и
тежко увреждане на меките тъкани и кости се налага ампутация; по - запазеният
като тъкани 4-ти пръст е съхранен,
но размачканите тъкани
са предопределили сегашното му състояние; при тези
условия няма възможност
за алтернативно лечение; проведеното лечение (вкл. диагностика и
консултации) е било в съответствие
с медицинските стандарти (Медицински стандарт
по ортопедия и травматология, Министерство на здравеопазването, обн.,
ДВ, бр. 84
от 20.10.2017 г.); налице е подобрение в локалното здравословно
състояние на М. Х. спрямо момента на злополуката - увреждането на тъканите е
зараснало (като се изключат гореописаните дефекти); хватателните способности
на М.Х. са в по-голямата си степен
нарушени, пострадалият може да захваща (по - скоро леко да притиска) и слабо да
задържа леки предмети между палеца и 5-ти пръст (кутре), както и със значителни
ограничения да премести така захванатия лек предмет; 4-ти пръст е фиксиран
изправен и почти не участва в този процес; ищецът страда и от артериална
хипертония и исхемична болест на сърцето, които лекува медикаментозно, като тези
заболявания не влияят върху възстановителния процес на ръката.
Установяват се от
показанията на свидетеля Х.Х., следните факти: свидетеля бил колега на М.,
когато настъпила злополуката; стоял отдясно на М., в пряка близост до него, били
отворили капака на машината, след като той искал да види, да отстрани някакъв
проблем; Д. стоял на командния пулт на машината, да пуска и спира мотора на
фрезата, за да може ищеца да погледне движението на фрезата, накъде се върти;
свидетеля погледнал към пулта, било всичко спряно и М. се навел към капаците, закриващи
фрезите и си пъхнал ръката в процеп между предпазен капак и мотор, чуло се изпращяване;
ищеца се хванал за ръцете; металната преграда била, за да предпази от хвърляне
на отпадъчен материал и също така да предпазва най-вероятно и оператора;
свидетеля бил на същата длъжност като М., от тях се очаквало да правят
настройки – примерно, ако нещо не е наред с дадения детайл, трябвало да го
отстранят; по принцип фрезата въртяла на една и съща посока, но когато се обирало
от детайла, едната въртяла наляво, а другата надясно и ако бил сгрешен номера на
фрезата, при слагането, можело да се завърти и посоката на мотора; не били
свалили капака, защото в противен случай можело да видят накъде върти цялата
фреза, без да трябва да си пъхат ръката; да се разбере в каква посока се върти
фрезата или дали е захабена можело да се разбере по принцип по разреза, но било
по-трудно, отколкото като го видиш.
Установяват се от
показанията на свидетеля Х. Г., следните факти: свидетеля заявява, че инструктажите,
които се провеждат в „Хамбергер“ са на база Наредба № РД-07-2 за инструктажи и
обучения; при постъпване, се провежда първоначален инструктаж, след това при
постъпване на работното място се провежда инструктаж на работното място и със
заповед е определена периодика за извършване на периодичните инструктажи;
свидетеля работи в „Хамбергер“ на длъжност „***“ и провежда първоначален
инструктаж на всички новопостъпили работници; всяка машина имала инструкция за безопасна
работа, а машина „***“ си имала предвидени защити от производителя; налице са капаци
на фрезите, които не позволяват бъркането към работния инструмент; ако
основният капак е затворен, има процеп, от който може да се извършва визуален
контрол, предпазителят не позволява частици при обработката, при отчупване от
детайла да наранят оператора; ако през процепа човек си пъхне ръката ще
пострада, възможно е ръката да стигне до най-близката фреза, но трябва с умисъл
да се бръкне вътре; за да се достигне до злополуката, М. не е действал
съобразно инструкцията.
Установяват се от
показанията на свидетеля Г. Г., следните факти: свидетеля заявява, че работи в
„Хамбергер“ на длъжност „***“, при настъпване на злополуката били двама
началник смени и в деня на инцидента е бил другия, но по принцип се сменяли; като
*** свидетеля извършва инструктаж на работниците – периодичен на работното
място и извънреден, като периодичния го правят два пъти в годината и състои се
в това че обясняват какво трябва и какво не трябва да се прави на работното
място; свидетеля извършвал инструктажи на М., казвал най-важното, като например
- ако има проблем с машината, първо да се повика поддръжката, за да се установи
какъв е проблема, ако вече е въпрос на настройка от самия оператор, да се
вземат предвид когато се отваря машината да се стои настрана, за да не се удари,
винаги на изключена машина, ако са двама оператори единият да стои на пулта, за
да е сигурен, че няма никой да пусне машината, докато другия прави настройки; ако
настройките се правят от оператор, да е само в ръчен режим, за да може да
управлява машината, без никой друг да може да я пусне случайно; режещите части,
имали капаци, които също не трябва да се отварят докато машината работи, имало
сигнални лампи, които когато включиш машината светват, а когато моторът е спрял
лампата изгасва и може да се отвори капака; безопасно може да се провери дали
фрезата е затъпена и на коя страна върти след като е спряна машината, фрезата
не се върти, и се демонтира.
Установяват се от
показанията на свидетеля Д.П., следните факти: свидетеля заявява, че работил
пряко с М. като оператор подови настилки;
еднакви дейности изпълнявали и ищеца го обучавал когато отишъл във
фирмата; бил свидетел на злополуката, М. си пъхнал ръката там където се въртят
резците; ищеца искал да види в коя посока се движи фрезата и за това си пъхнал
ръката в процепа; не е стандартен начин
за проверка на фрезата, бъркането в процепа и нормален човек не би бръкнал; в
момента, в който ищеца бръкнал в процепа, фрезата би трябвало да се е движела,
щом си е срязал ръката.
Установяват се от
показанията на свидетелката В.Х. - Т., дъщеря на ищеца, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, следните факти: свидетелката заявява, че след
трудовата злополука настъпила на 20.02.2018 г. с ищеца, го видяла в болницата,
обадили ѝ се след операцията, бил меко казано неадекватен, тъй като не е
лесно да загубиш пръсти; ищецът в първия момент когато го видяла стоял в стаята
отчаян, боляло го, не можел да говори, не изглеждал никак добре; в резултат на
трудовата злополука втори и трети пръст му били ампутирани, четвърти пръст
почти бил загубен, но някак си го спасили; две операции претърпял и го имал
пръста; като цяло била наранена само ръката, нямало счупвания, охлузвания и
натъртвания; лечението било проведено в Севлиевската болница, били му
ампутирани и двата пръста, две операции имал на третия пръст, пет дни лежал в
болницата, след което го изписали и всяка седмица два пъти идвал на превръзки;
през време на лечението ищецът бил като убит, изключително зле, психически,
много тежко емоционално и физически, той не успявал да се грижи за себе си; изписали
го на 24.02.2018 г., след което го прибрали вкъщи; не можел да се грижи сам за
себе си, свидетелката се грижела за ищеца, който не можел да върши нищо сам;
ищеца имал нужда от чужда помощ за всичко, защото не можел да се движи, защото пострадала
дясната му ръка, водещата ръка, изпитвал болка, претърпял психическа травма; в това
състояние бил около 3-4 месеца и свидетелката се грижела за него през цялото
време; помагала му от храненето до банята, за рязане на нокти, обличане и
всичко; затрудненията, които ищеца изпитвал след злополуката, били, че той не
излизал от вкъщи; било зимата и раните тогава още повече боляли; не искал да
общува с хора заради разстройство, тотално му се променил живота; ищеца в
общуването изпитвал емоционални затруднения след злополуката, постоянно и
непрекъснато някой приятел го викал, но той не искал да излиза, не му било
достатъчно добре за да започне живота си наново; дори ръкостискането, самия
поглед на хората когато видели, че няма пръсти на ръката и се дърпали все едно
е прокажен; след злополуката ищеца емоционално се променил, станал нестабилен, друг
човек, изнервен, напълно съсипан; понастоящем
се оплаквал от болки, имал подувания и белези; ръката му почти не работела,
белезите били видими; ищеца бил безработен, притеснявал се, като всички хора
имал сметки, които трябва да плаща, никъде не го искали на работа; чувствал се,
като безполезен, което влияело и на психическото му здраве.
Установяват се от
показанията на свидетеля К.Т., следните факти: свидетеля заявява, че е в
приятелски отношения с М.Х., като е работил в „Хамбергер България“, но в момента
не работи там; относно трудовата злополука с ищеца на 20.02.2018 г., свидетеля не
бил в неговата смяна и научил като отишъл на работа какво е станало с М.; не
бил очевидец, от колеги го научил; като отишъл и още от входа на цеха, на
завода му казали, че ищеца е пострадал и му показали колеги как е станало, като
за свидетеля е необяснимо как може така да стане; показали му фрезата, където е
бръкнал и според свидетеля, няма шанс да
се бръкне там; свидетеля счита, че за да се бръкне там трябва да се свалят
капаци и пак, не може нормален човек да го направи; при настъпили проблеми при
употребата на фрезата „***", свидетеля винаги, спирал машината, ако има
някакви големи проблеми викал колегата, но винаги натискал стоп бутона; никой
не е принуждавал свидетеля да работи с машината „***", ако същата е
повредена; за да се провери състоянието на режещите елементи на машината се пускали
няколко детайла, правела се сглобка, да се установи дали е добре, ако имало
някакъв проблем, се спирала машината и се настройвала; имало процеп, през който
се стига до фрезата, но не било стандартна практика през него да се прави
проверка на фрезата.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, е необходимо установяване
наличието на следните предпоставки: наличието на злополука и характера й на
трудова такава, включително съществуването на трудово правоотношение между ищеца и ответника към
момента на злополуката; вида и размера на твърдените да са претърпени
неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и злополуката.
От възприетото от фактическа страна е видно, че е
налице трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на процесната
злополука - 20.02.2018 г., установи
се и настъпването на злополуката, а също и
характера й на трудова такава. Тези изводи следват от разпореждането № 15/08.03.2018
г. на длъжностно лице от НОИ – ТП - Габрово, декларацията за трудова злополука,
с вх. № 5101-07-15/22.02.2018 г. на НОИ, от протокола за трудова злополука № 2/08.03.2018 г., като по отношение на тези
елементи от фактическия състав по чл. 200, ал. 1 КТ, липсва и спор между
страните по делото.
Установи се от показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени съвкупно с писмените доказателства и заключенията
на вещите лица по събраните експертизи, че на ***, в ***, в гр. Севлиево, ул.
Магистрална № 1, М.Ю.Х. проверявал състоянието на режещите инструменти – фрези
на работното оборудване на *** преди окончателното спиране на машината, като на
ищеца било причинено размачкване на тъкани на пръсти на дясна ръка. Установи се
от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, кореспондиращо
напълно с гласните и писмените доказателства и механизма на настъпилото
произшествие на 20.02.2018 г.. Установи се, че при описаната злополука от 20.02.2018 г. са причинени увреждания на ищеца М.Ю.Х., които
съответстват да са причинени при процесния инцидент, при попадане на дясната му
ръка в зоната на подвижен елемент/елементи от машината. Х. получил следните
увреждания - размачкване на меките тъкани и костите на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти
на дясна ръка. Травмите били съчетани с много интензивна болка в увредения
крайник, тъй като тези части от ръката са богато инервирани и чувствителни.
Уврежданията наложили пълна ампутация на 2-ри и 3-ти пръсти (показалец и
среден) и обездвижване с метална игла на 4-ти пръст - операция по спешност в
деня на инцидента 20.02.2018 г., в болнично лечебно заведение (МБАЛ"Д-р С.
Х." ЕООД - гр. Севлиево). След проведената операция и обездвижване на
пръста за около 1 месец (след което е премахната металната игла от 4-ти пръст),
е било необходимо време от около 3 месеца за зарастване и възстановяване на
тъканите. Четвърти пръст (безименен) е с деформации, остава в изправено
положение с неподвижност в крайната и средната интерфалангеална става.
Вследствие на травмата липсват показалецът (2-ри пръст) и средният пръст (3-ти
пръст) на дясната ръка, а безименният пръст (4-ти пръст) е с увреждане
(неподвижност в крайната и средната интерфалангеални стави), което намалява
значително функционалността му. Хватателната способност на дясната ръка и
нейната основна функция е загубена завинаги (хващането по принцип се
осъществява основно от палеца и срещустоящите му втори и трети пръст), като с
останалите пръсти захващането е неефективно. Уврежданията са довели до
осакатяване на дясната ръка, получените увреждания са довели до трайна
нетрудоспособност, свързана с невъзможност за използване на дясната ръка за
ежедневни дейности, свързани с хващане и носене, фини манипулации и др..
Настъпилите увреждания са необратими - липса на 2-ри и 3-ти пръст и
обездвижване в изправена позиция на 4-ти пръст (неподвижни крайна и средна
интерфалангеална става). При изследване от вещото лице по съдебно –
психологическата експертиза, се установи, че психологическото състояние на пострадалия преди процесната трудова
злополука е било добро, с устойчиви личностни характеристики, отличаващо се с
нормално функциониращи и адекватни модели на поведение и общуване.
Психологическото състояние на ищеца след трудовата злополука е променено в
негативна насока изразяваща се в когнитивни нарушения и психосоматични прояви,
изразяващи се във висока тревожност, проблеми със съня, липса на желание за
общуване, апатия и депресивна симптоматика. Моментното психологическо състояние
на пострадалия е подтиснато с ярко изразени негативни емоции и преживявания,
затруднено нормално функциониране. Прогнозата за бъдещето е силно зависеща от
действията, които ще предприеме ищеца в областта на психичното си здраве. От
заключенията на вещите лица по събраните съдебно – медицински и съдебно – психологическата
експертизи, е видно че описаните по – горе и приети за причинени увреждания на
ищеца са резултат от настъпилото произшествие
от 20.02.2018 г., поради което съдът приема наличие и на причинна връзка между
уврежданията на ищеца и злополуката. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие, в конкретният случай злополуката при ответника. Възможно
е деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието е необходимо
условие за настъпване на вредата тогава, когато ако при мисловното му изключване, вреда не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният
резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между
поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Конкретно по
делото, ако злополуката при ответника не бе причинила, описаните в медицинската
документация и в заключенията на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза травми на ищеца, не би се наложило на последния да търпи всички
физически и психически увреждания, описани по – горе при посочване на вредите,
които съдът приема за причинени на ищеца. Не се установиха по делото други
възможни причинители, на процесните вреди у ищеца, поради което е налице
причинна връзка.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се
установиха предпоставките за частично уважаване на предявеният иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Установи се наличие на съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца. Грубата небрежност, като предпоставка за наличие на съпричиняване от ищеца по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е дефинирана в практиката на ВКС - решение № 54 от 24.03.2016 г. по гр. д. №
3804/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение и решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о.. Съгласно цитираната
практика небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението.
По делото след преценка на заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите Х.Х., Д.П. и К.Т. се налага извод, че ищеца
без да изчака спиране работата на процесната фреза, пъхнал ръката си в тесен
процеп, като по този начин достигнал до режещите елементи на фрезата, целейки
да провери в каква посока се въртят. Това действие на ищеца следва да се
приеме, че представлява грубо нарушаване на цитираните в отговора на ответника
разпоредби от утвърдените в ответното дружество и подписани от ищеца Основни
правила за безопасност и хигиена на труда, забраняващи отстраняване на повреда
или обслужване технически машина или съоръжение, когато същите са в движение и
при липса на нареждане или разрешение от прекия ръководител, а също и от Правилата
за безопасна работа с машини и съоръжения, забраняващи регулиране на машините, когато са в движение, и при
неприсъствие на отговорника по
монтажа или ремонта; като освен това от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че това може да доведе до злополука, увреждаща здравето на ищеца, поради което следва да се приеме, че е извършено при
допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Предвид изложеното
следва да се приеме, че с поведението си ищеца е допринесъл за настъпването и
тежестта на телесните му увреждания, което следва да бъде взето предвид при
определяне размера на дължимото обезщетение. В конкретния случай следва да се
приеме 25 % съпричиняване на вредоносния резултат.
Въз основа на ангажираните в производството
доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдените от ищеца
неимуществени вреди, подробно описани по - горе. По отношение на размера на
дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД вр. чл. 212 КТ, настоящият състав съобразява следното: характера, вида и
броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите, които
съдът приема за причинени на ищеца; продължителността и интензивността на
свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелката В.Х.
- Т., дъщеря на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички
други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, и
от заключенията на вещите лица по съдебно – медицинската експертиза, и по
съдебно – психологическата експертиза; вида и продължителността на проведеното
лечение; заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, в частите сочещи, че настъпилите
увреждания са необратими; възрастта на ищеца; установените преживявания на ищеца
в резултат на получените увреждания и последвалото лечение и обществено -
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Предвид
изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на
процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 50 000,00 лева. Така
определеното обезщетение следва да бъде намалено с възприетия процент
съпричиняване, поради което дължимото обезщетение на ищеца е в размер на 37
500,00 лева. От посочената сума - 37 500,00 лева, на основание чл. 200, ал. 4 КТ, следва да се приспадне платената преди
завеждане на делото от "ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, като
обезщетение по застраховка „Трудова злополука" сума от 32 901,12 лв., за
процесната трудовата злополука, за която ответника, чрез процесуалния си
представител призна получаването ѝ, като също така не се яви лично да
отговори на поставен въпрос по реда на чл. 176 ГПК, относно сумата, поради
което съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на сумата 4 598,88
лева.
По всички изложени съображения съдът приема, че
предявеният от ищеца иск за сумата 90 000,00 лева (представляваща
разликата между сумата 30 000 лв., за която поради оттегляне на предявения иск,
производството по
делото бе прекратено и първоначално предявения размер на иска от 120 000 лв.), е доказан и поради това основателен, в частта
за обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата 4 598,88 лева, като
до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния
предявен размер от 90 000,00 лева, искът е недоказан и поради това неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане на
законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва да се присъди
законна лихва върху главницата, в уважената част, от деня на увреждането – 20.02.2018
г., съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното изплащане на сумата, а
искането за присъждане на лихва върху отхвърлената част от главницата, за
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване критериите в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
процесуалният представител на ищеца - адвокат Н.Н.Д. сумата - 150,61 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определена
съразмерно с уважената част от иска. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ищеца за неприсъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на
ответника защото същият има юрисконсулти, тъй като дори да има такива право на
ответника е да избере дали те или адвокат да го представляват, а отделно по
делото не е доказано ответника да е в трудови правоотношения с юрисконсулти. Ищеца
е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страна
на ответника по делото, като с оглед предмета на делото, което съдът приема, че
е със средно висока фактическа и правна сложност, заплатеното от ответника
възнаграждение следва да се определи като прекомерно и да се намали до размер
надхвърлящ с 1/2 минималното предвидено в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника, по съразмерност направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 6802,90 лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 125,02 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 183,96 лева, от заплащането на която ищеца е
освободен, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на
вещи лица в размер на 440,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н.Т. П., да заплати на М.Ю.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от
4 598,88 лева, представляваща обезщетение за причинените
на М.Ю.Х. неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 4 598,88 лева до предявения размер от 90
000,00 лева, ведно със законна лихва от 20.02.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Магистрална"
№ 1, представлявано от управителя Н.Т. П., да заплати на адвокат Н.Н.Д.
сумата 150,61 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА М.Ю.Х., с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „ХАМБЕРГЕР
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Магистрална" № 1, представлявано от управителя Н.Т. П., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 6802,90 лева и за възнаграждение
на вещи лица в размер на сумата 125,02 лева.
ОСЪЖДА
„ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Магистрална" № 1, представлявано от
управителя Н.Т. П., да заплати на РС – Севлиево държавната такса в размер на
сумата 183,96 лева, както и платени от
бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на сумата 440,00 лева.
Решението е постановено при участието на "ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. София район Оборище ЦЕНТЪР, бул. "КНЯЗ АЛ. ДОНДУКОВ"
№ 59, като трето лице помагач на страната на ответника „ХАМБЕРГЕР
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: