Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.09.2020.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 237 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 19-1204-004065/07.02.2020
г. на ОДМВР София на Л.И.Р. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
Л.Р. е обжалвал наказателното постановление
в срок, като твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, необосновано и е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, а наложеното наказание е несправедливо.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено следното:
Приложеният по преписката АУАН № 90691/21.12.2019
г. е съставен за това, че Л.Р. около 13,48 часа на 21.12.2019 г. е управлявал в
района на 44 км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. София специален автомобил
„ЛИБХЕР“ с рег. № СА 4513 НС, в лентата за принудително спиране, което
представлява нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. В АУАН е посочено, че водачът е
декларирал, че няма здравословни проблеми и автомобилът е технически изправен.
Констатациите на акта са потвърдени от
актосъставителя Б.Б. и свидетеля по акта Д.П., според които те лично възприели
как автомобилът, представляващ кран, се е движел в лентата за принудително
спиране, пътувайки от пътен възел „Мухово“ към Мотел Ихтиман. Полицейските
служители твърдят, че са се движили повече от километър в лентата за
принудително спиране след автомобила преди да го спрат, тъй като изкачването от
п.в. „Мухово“ е голямо. Заедно с крана е имало съпровождащ автомобил на фирмата
собственик. Според актосъставителя специалният автомобил се е движел сравнително
бавно, като е бил спрян на проверка в района на горния паркинг на Мотел
Ихтиман. Св. Б. не си спомня какви обяснения е дал водачът за движението в
лентата за принудително спиране. От своя
страна св. П. твърди, че водачът не е споделил за техническа неизправност на
автомобила, но за причина за движение в аварийната лента е посочил ниската си
скорост.
От показанията на св. Георги Будинов, който
е управлявал съпровождащия крана автомобил, се установява, че специалният
автомобил се прибирал от ремонт в гр. Пазарджик, като преди Ихтиман навлязъл в
аварийната лента, защото значително му е била паднала скоростта на движение.
Зад тях започнал да се движи патрулен автомобил. Кранът спрял на първата
отбивка – на паркинга на Мотел Ихтиман, където дошли и полицейските служители
съставили актове, както на водача на крана, така и на св. Будинов. Според
свидетеля на следващия ден се наложило кранът да бъде върнат в гр. Пазарджик,
тъй като е имало електрически проблем, който не бил отстранен.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Р. за нарушение на чл. 58, т.
3 ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
При така изясненото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
При съставяне на акта за констатиране
на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36 – 46
и чл. 52 – 58
ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено в съответствие с установената по делото
фактическа обстановка, съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа на акт
за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона
реквизити.
В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение.
Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това
не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че
движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено
във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или
пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.
В случая не се спори, че
жалбоподателят е управлявал специалния автомобил в лентата за принудително
спиране в района на 44 км на автомагистрала „Тракия“ след пътен възел „Мухово“.
По делото се установи, че автомобилът се е движел с ниска скорост, като според
св. Будинов кранът имал технически
проблем, който не му е позволявало да развие по-висока скорост.
Съдът приема, че нарушението не е
съставомерно от обективна страна. Това е така, защото съгласно чл. 22, ал. 1 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на
другите пътни превозни средства, което означава, че при намаляване значително на скоростта
за движение в активната лента на автомагистралата би пречило на движението на
другите пътни превозни средства и би създало реална опасност за движението,
която е предотвратена именно чрез движение в лентата за принудително спиране.
При тези факти, съдът намира, че деянието
е било осъществено при крайна необходимост – за предотвратяване опасността за
останалите участници в движението,
поради което и жалбоподателят неправилно е бил санкциониран за извършено
административно нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП.
По изложените съображения атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В полза на жалбоподателя в съответствие с чл. 63, ал. 3
ЗАНН следва да бъде
присъдени сторените разноски. От страна на наказващия орган е направено
възражение за прекомерност на разноските. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие жалбоподателят е защитаван от адв. Е.И., като е
уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 370 лева. В случая уговореното
възнаграждение е близко до минималния размер по
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по делото са се
провели две съдебни заседания, поради което и това възнаграждение не е
прекомерно.
Ето
защо и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1204-004065/07.02.2020 г. на ОДМВР София,
с което на Л.И.Р. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
ОСЪЖДА
ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Р. ЕГН ********** *** сумата от 370,00 лв.
/триста и седемдесет лева/ разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АдмС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)