Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № ...г., постановено по гр.д. № ...г. Районен съд С. е признал за установено по отношение на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. и ”Г. .Г. Н.”гр. Г., че нямат право да ползват / осъществяват фактическата власт/ върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.181.1.1.по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № ..г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор 14218.510.181 с предназначение на обекта търговска дейност, площ 79 кв.м. при граници на самостоятелния обект : на същия етаж – няма, над обекта самостоятелен обект в сграда с кад. № ...заедно с прилежащите 75% идеални части от тавана и източната маза и съответните идеални части от общите части на сградата съгласно схема №....г.на Служба по геодезия, картография и кадастър Г., тъй като правото на ползване върху този имот принадлежи на Ц. С. Х. . Присъдени са разноски по делото . Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че съдът не обърнал никакво внимание на възраженията за недопустимост и неоснователност на иска, наведени от страна на жалбоподателя. Съдът приемал, че понеже спорният имот не бил във фактическата власт на ищеца, той не можел да защити правата си по пъ‗я на обжалване действията на съдебния изпълнител и оттам произтичал правният му интерес да предяви иска си. По същество съдът въобще не изследвал въпроса в какъв обем е правото на ползване на ищеца. Не било изяснено дори дали се касае за претенция на ползвател или за такава на собственик. От доказателствата по делото се установявало, че Х. се легитимира като ползвател на 1/2 идеална част от 75% идеални части от процесния имот съгласно нотариалният акт,удостоверяващ това. Понеже по време на делото другият ползвател починал, правата му на ползване върху имота били погасени. От друга страна наемодателят на ответника „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. бил собственик на 16.20% идеални части от имота и договорът за наем на този имот бил сключен от собственик. Като собственик наемодателят на ответника имал правото да ползва целия имот, независимо от притежаваната от него идеална част от същия. Ако ползвателят считал, че е ощетен, следвало да потърси обезщетение по реда на чл.31 от ЗС. Валидността на облигационната връзка между наемателя и наемодателя не се влияела от качеството на наемодателя- дали е собственик или ползвател на имота. Правата на ищеца в случая според жалбоподателя не били в колизия с правата на наемателя на цялата вещ. Искът бил недопустим, понеже ищецът нямал правен интерес от завеждането му. Налице бил опит за злоупотреба с права, защото ищецът бил установил владението си над имота от другия ответник по делото - ”Г. Г.Н.”гр. Г., което било осъдено да предаде държането върху имота на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание се навежда довод за произнасяне на съда извън петитума на исковата молба. Ответникът по жалбата ”Г.- Г. Н.”гр. Г. не е подал отговор на въззивната жалба. Ответникът по жалбата - „Ц. С. Х. не е депозирал отговор. В съдебно заседание процесуалният му представител- адв. Б. ГАК заема становище за неоснователност на същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. ”Г. .Г. Н.”гр. Г. не заема становище по подадената въззивна жалба. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните, както и като прецени събраните поделото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е валидно изцяло и е допустимо в обжалваната му част. По същество решението в обжалваната му част е правилно, но не изцяло. С исковата си молба ищецът Ц. С. Х. твърди, че ДСИ при РС Г. е образувал изпълнително дело № 125/2008г, въз основа на изпълнителен лист на ВТОС, с поред който ”Г. Г. Н.”гр. Г. е следвало да предаде на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. фактическата власт върху недвижим имот, магазин за промишлени стоки с площ от 79 кв.м., находящ се в гр. Г., ул.”Р.У.” ... На 26.11.2008г. съдебният изпълнител предприел принудително изпълнение по делото – въвод в недвижим имот. Във връзка с това Ц. С. Х. и СТЕФАН С. СТОЙЧЕВ /починал към момента на подаване на исковата молба в съда/ депозирали пред ДСИ молба с искане за отлагане на изпълнението . същото било и отложено и в тридневния срок, определен от ДСИ ищецът и Стефан Стойчев поискали от съда спиране на изпълнението. Въз основа на подадената молба и представените към нея доказателства съдът постановил спиране на изпълнението и дал срок за предявяване на иск пред надлежния съд. Във връзка с това ищецът твърди, че съгласно нотариален акт за дарение № 146/1996г. на Нотариуса при РС Г. той и С. С. С. са прехвърлили правото на собственост върху спорния имот на С. Ц. Х. и са си запазили правото на ползване върху него до своята смърт. При това положение правата на взискателя по посоченото изпълнително дело следвало да бъдат изключени, а въвеждането на последния във владение на имота би засегнало правата на ищеца. В тази връзка се сочи, че ответникът „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. няма права да получи владението на имота, тъй като твърдяното от него притезание не съществува и не е съвместимо с правата на ищеца. Претендира се да бъде прието за установено по отношение на ответника, че той няма право да ползва /да осъществява фактическата власт /върху процесния магазин. С определение на районния съд от ...г. като ответник по делото е конституиран и длъжникът по цитираното изпълнително дело ”Г.- Г.Н.”гр. Г., като на този ответник е връчена първоначалната искова молба. Ответникът „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. в отговор на исковата молба сочи, че правата на този ответник произтичат от договор за наем с достоверна дата, вписан по надлежния ред. Този договор бил сключен със собственик на имота- А.Л., която притежавала само част от него-16,20% идеални части от целия имот. Като собственик на имота тя имала правото да го ползва, а ако не го ползвала според правата си, дължала обезщетение на другия съсобственик. Ответникът имал правото да ползва имота въз основа на договор за наем, като правата на ищеца върху имота му били непротивопоставими. Тъй като ищецът не е имал правото на собственост върху целия имот, той не е могъл да си запази и правото на ползване върху целия имот. Налице бил опит за злоупотреба с право, ищецът установил владението си от трето лице, което било осъдено да предаде държането върху имота на ответника „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г.. Ответникът ”Г.- Г. Н.” гр. Г. не заема становище по делото. Този ответник не е обжалвал решението по делото, постановено против самия него и, правилно или не, то е влязло в законна сила в тази си част. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Не се спори между страните обстоятелството, че към момента на предявяване на иска имотът, посочен в исковата молба представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД ......г. на изпълнителния директор на АГКК ,като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор ... с предназначение на обекта търговска дейност, площ 79 кв.м. при граници на самостоятелния обект : на същия етаж – няма, над обекта самостоятелен обект в сграда с кад. № ... заедно с прилежащите 75% идеални части от тавана и източната маза и съответните идеални части от общите части на сградата съгласно схема № 4899/17.08.2009г.на Служба по геодезия, картография и кадастър Г.. С нотариален акт № 146/1996г. на Нотариуса при РС Г. ищецът Ц. С. Х. и С. С. Х. чрез пълномощника му са прехвърлили правото на собственост върху 75% идеални части от посочения магазин на С. Ц. Х., като са запазили за себе си правото на ползване върху прехвърления имот. С Решение по гр.д. № ...г. на ВТОС ”Г.- Г. Н.”гр. Г. е осъден да предаде на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. фактическата власт върху целия посочен по-горе имот. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по посоченото решение е образувано изпълнително дело № ...г. на ДСИ При ГРС за предаване фактическата власт върху имота. На 26.11.2008г. съдебният изпълнител, при предприемане на действия по предаване на имота на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. намира в същия Ц. С. Х. и С. Х., които заявяват, че са съответно ползвател и собственик на 75% идеални части от имота. С оглед това изпълнението е отложено, а в последствие спряно с определение на районния съд. Не се спори между страните и фактът, че „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. е наемател на спорния имот, който му е отдаден под наем в цялост от А. Л.- собственик на 16,20% идеални части от имота. Длъжникът по изпълнението ”Г.- Г. Н.”гр. Г. е имала сключен договор за наем за целия имот с двамата ползватели. Ищецът твърди този договор да е прекратен. При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 524 от ГПК . Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като такава по чл. 440 от ГПК, но доколкото са обсъждани фактите, релевантни за уважаването на претенцията по чл. 524 от ГПК и с оглед доклада по делото, който също навежда тези факти за релевантни по спора, съдът намира, че решението в обжалваната му част е произнесено по предявен иск. По допустимостта на иска. Исковата претенция по отношение на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. е допустима по следните съображения: В случая основна предпоставка за допустимост на иска е имотът да е бил във фактическата власт на трето за изпълнението лице, което заявява върху имота самостоятелни права, изключващи правата на взискателя върху него,/чл. 523, ал. 2 от ГПК /. С оглед факта, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота към момента на изпълнението/установен безспорно от протокола за въвод/, както и предвид категоричното заявяване от негова страна на факта, че правото му на ползване е противопоставимо и изключва правата на взискателя по изпълнението, искът за установяване на това обстоятелство е изцяло допустим. По основателността на иска: Исковата претенция е основателна. Ищецът черпи правата си от цитирания по-горе нотариален акт, с който той е запазил за себе си правото да ползва 75% идеални части от спорния имот. Този извод следва от факта, че с нотариалния акт е прехвърлена точно такава идеална част от търговския обект , както и от обстоятелството, че изявлението за запазване на право на ползване категорично касае дарения имот така, както е описан в самия нотариален акт. Предвид това възражението на жалбоподателя, че ищецът бил си учредил право на ползване върху целияимот е неоснователно. На следващо място, възражението, че ищецът притежавал правото да ползва само 1/2 от 75% процента идеални части от спорния имот, е също неоснователно. Всеки от двамата дарители по нотариалния акт е запазил за себе си правото на ползване върху цялата дарена част от имота и може да ползва тази част независимо от другия. След смъртта на другия ползвател, ищецът е останал единствен такъв на 75% идеални части от имота. В този смисъл правото му на ползване се разпростира върху такава част от имота. От своя страна собственикът на 16,20% идеални части от имота е отдал под наем на ответника „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. – жалбоподател във въззивното производство целия недвижим имот. Подобна сделка е напълно валидна между страните, които са я сключили и по нея за тях възникват права и задължения. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд, че само ползвателят може да отдава под наем спорния имот са неправилни-един имот може валидно да бъде отдаден под наем и от несобственик. Друг е въпросът обаче доколко правата на наемателя да държи имота са противопоставими на правата на ползвателя да го ползва и обитава. Правото на ползване е най- широкото вещно право върху чужда вещ, като при него дори собственикът е лишен от всякаква възможност да ползва вещта. Още по –малко може да стори това наемателят, който е сключил договор за наем върху вещта с несобственик. Наемодателят на жалбоподателя очевидно не е собственик на частта от имота, върху която ищецът има запазено право на ползване. По делото безспорно се установява, че ищецът е упражнявал правото си на ползване върху имота. Дали това е правил сам за себе си или чрез трето лице, е без значение- за него е налице правната възможност да отстъпи правото си на ползване на трето лице/ вж. П.В.”Ново вещно право , изд. СИЧИ 1995г стр. 131-142/. Възражението на жалбоподателя, че ищецът бил придобил фактическата власт върху имота от длъжника по изпълнението по никакъв начин не може да повлияе на изхода на спора. Това е така, понеже ползвателят, освен да преотстъпва правото си другимо, е свободен да събира гражданските плодове от вещта, което значи, че има правото да я отдава и под наем, както е сторил , сключвайки договор с ”Г. Г. Н.”гр. Г.. Възвръщайки си фактическата власт върху имота, той е упражнил свое право и в никакъв случай не може да се счете, че е злоупотребил с него. В обобщение следва да се каже само, че правото на ищеца да ползва частта от спорния имот, върху която то съществува за него, е противопоставимо както на собственика, така и на наемателя на този имот. Ето защо за ответника „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. не е налице възможност за упражняване на фактическата власт върху частта от спорния имот, върху която има запазено право на ползване, понеже е изразено категорично противопоставяне от страна на ищеца- ползвател за това. Правото на ползвателя да ползва имота в случая има приоритет пред правата на всички други лица, дори и пред тези на собственика. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода, че решението на първата инстанция е правилно само в частта, касаеща правото на ответника да ползва 75% идеални части от спорния имот. Това е така, понеже самият ищец има запазено право на ползване само върху тази част от имота. По отношение на останалите 25% идеални части от имота исковата претенция не е основателна. Както вече се посочи, правата на ищеца се разпростират само върху 75% идеални части от него. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да се потвърди досежно 75% идеални части от спорния имот и да се отмени в останалата му обжалвана част, като неправилно и незаконосъобразно. Следва при този изход на делото първоинстанционното решение да се отмени и в частта му за разноските, като на ищеца се присъдят разноски за двете инстанции съразмерно уважената част от иска , а именно 372лв. От своя страна ищецът следва да заплати на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. сумата от 178 лв. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № ...г., постановено по гр.д. № ...г. на Районен съд Севлиево, с което е признато за установено по отношение на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г., че „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. няма право да ползва / осъществява фактическата власт/ върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-94от 26.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ... с предназначение на обекта търговска дейност, площ 79 кв.м. при граници на самостоятелния обект : на същия етаж – няма, над обекта самостоятелен обект в сграда с кад. № ..., заедно с прилежащите 75% идеални части от тавана и източната маза и съответните идеални части от общите части на сградата съгласно схема № 4899/17.08.2009г.на Служба по геодезия, картография и кадастър Г., тъй като правото на ползване върху този имот принадлежи на Ц. С. Х. САМО В ЧАСТТА, КАСАЕЩА 25%/ двадесет и пет процента /идеални части от посочения по- горе имот., вместо което, ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 524 от ГПК, предявен от Ц. С. Х. ЕГН * против „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г.,ЕИК ..., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г., че „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. няма право да ползва / осъществява фактическата власт/ върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД ...г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ... с предназначение на обекта търговска дейност, площ 79 кв.м. при граници на самостоятелния обект : на същия етаж – няма, над обекта самостоятелен обект в сграда с кад. № ..., заедно с прилежащите 75% идеални части от тавана и източната маза и съответните идеални части от общите части на сградата съгласно схема № ....г.на Служба по геодезия, картография и кадастър Г., тъй като правото на ползване върху този имот принадлежи на Ц. С. Х., САМОпо отношение на 25%/двадесет и пет процента/ идеални части от посочения по-горе имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ПОТВЪРЖДАВА Решение № ....г., постановено по гр.д. № ...г. на Районен съд Севлиево , с което е признато по отношение на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. и ”Г.- Г. Н.”гр. Г., че нямат право да ползват / осъществяват фактическата власт/ върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД ...от ...г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ... с предназначение на обекта търговска дейност, площ 79 кв.м. при граници на самостоятелния обект : на същия етаж – няма, над обекта самостоятелен обект в сграда с кад. № .... заедно с прилежащите 75% идеални части от тавана и източната маза и съответните идеални части от общите части на сградата съгласно схема № ...г.на Служба по геодезия, картография и кадастър Г., тъй кат¯ правото на ползване върху този имот принадлежи на Ц. С. Х. в частта, касаеща 75%/ седемдесет и пет процента / идеални части от посочения по-горе имот. ОТМЕНЯ Решение № ...г., постановено по гр.д. № ...г. на Районен съд Севлиево в частта му относно разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. да заплати на Ц. С. Х. сумата от 372лв./ триста седемдесет и два лева/ разноски по делото съразмерно уважената част от иска пред двете инстанции. ОСЪЖДА Ц. С. Х. да заплати на „Б. Ц. Г.”Е. гр. Г. сумата от 178 лв./ сто седемдесет и осем лева/ разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска пред двете инстанции: Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |