РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Кюстендил, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20231520102143 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. Б. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, ул. „****“ № *, ет.*, действащ чрез пълномощник
адв. А. С., АК – Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул.“****“ №*, етаж *, офис *,
имейл адрес: ************, подадена срещу Застрахователно дружество
„Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“
№ 68, представлявано от Ж. М. Д., Ю. К. К., Р. Ц. Д., Н. И. С., М. В. К., винаги
заедно по двама, с която се иска съдът да осъди ответното дружество
„Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на ищеца сумата от 9 600 лева,
представляваща неизплатен остатък от максималния размер на дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лева по заведена от ищеца
застрахователна претенция № *********, заведена по застрахователна полица
"******" № ************ за получени увреждания по автомобил
"**********", с ДКН **************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2022 г., страните, посредством
застрахователен брокер "Мусала Иншурънс Брокер" ООД сключили
застрахователна полица ***********№***************, валидна от 00:00 ч.
на ******** г. до 23:59 ч. на ******** г., за лек автомобил********* с ДКН
********, собственост на ищеца, като се посочва, че покритието по
застрахователния договор било по клауза „*******“, а определената
застрахователна сума била в размер на 26 000 лева и била определена съгласно
методика на застрахователя, а съгласно Общите условия по цитираната полица
1
"******", клаузата "*******" включвала определени застрахователни рискове.
При настъпване на застрахователно събитие, ищецът сочи, че имал право да
получи застрахователно обезщетение, а дължимата застрахователна премия по
полицата бил избрал да заплати на 4 равни вноски с падежи: 1-ва вноска в
деня на сключване на застрахователния договор, 2-ра вноска на 30.06.22 г., 3-
та вноска на 30.09.2022 г. и 4-та вноска на 31.12.22 г., като застрахователното
покритие се отнасяло както за случаи, в които самият ищец управлява лекия
автомобил, така и за случаи, когато същият се предоставял за управление на
друг правоспособен водач. В тази връзка, се изтъква, че на ********г. ищецът
предоставил автомобила си на сина си В. В. К., който около 19:30 ч. в района
на с. ******, общ. ********, управлявайки процесния автомобил, претърпял
подробно описаното в исковата молба ПТП, вследствие на което по лекия
автомобил били нанесени множество повреди - също посочени в молбата.
Ищецът сочи още, че веднага, след като реализирал ПТП-то, синът му подал
сигнал на телефон 112, с което уведомил компетентните органи, които
изпратили патрул на място, който описал процесното ПТП и издал протокол
за ПТП №******, а след това бил уведомен и самият ищец, който като
пристигнал на мястото на инцидента, уведомил дежурен представител на
застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, който
посъветвал ищеца да се свърже със застрахователния брокер, тъй като имал
проблем със сключената застрахователна полица "*****", която била
прекратена поради неплащане на дължимата 3-та вноска. В резултат на
проведения разговор, ищецът на 24.10.2022 г. посетил офис на
застрахователния брокер и обяснил за случилото се, а на 27.10.22 г., след като
представител на брокера се свързал с ищеца да го помоли да посети техен
офис в удобен за него час, ищецът посетил офис на брокера, където му били
обяснили, че било станало малко недоразумение, изразяващо се в това, че на
датата, уречена за плащане на 3-та вноска по застрахователната полица
/******* г./, ищецът бил уведомен и заплатил поредна вноска по застраховка
"*******", но за лек автомобил „******“, също негова собственост и
застрахован при ответното дружество, като служителят на застрахователния
посредник (брокер) уверил ищеца, че била проведена кореспонденция със
служител на застрахователното ответно дружество, в която било обяснено за
допуснатата грешка и след ангажирането на доказателства, че ищецът бил
лоялен и дългогодишен клиент както на брокера, така и на застрахователното
дружество, последното било направило изключение от общите си условия и
практика, като застрахователната полица на ищеца била активирана отново и
ищецът трябвало да заплати 3-тата и 4-та вноска в същия ден по
застрахователната полица, за да останела тя активна и за да можел да заведе
застрахователната си претенция. Твърди се, че на 31.10.22 г. ищецът отново
получил обаждане от служител на брокера, който го уведомил, че полицата му
активна и вече можел да подаде заявлението си за изплащане на
застрахователната претенция, като на същата дата, заедно със сина си, ищецът
посетил ликвидационен център на ответното дружество, предал необходимите
документи, застрахователната му претенция била регистрирана под №
*********, констатирани били множество увредени детайли по автомобила,
2
като 2 седмици след завеждане на претенцията, ищецът бил поканен от
застрахователя да посети ликвидационния му център в гр. *******, в който
служител му обяснил, че ремонтът на лекия автомобил възлизал на 22 708,58
лева, като тази сума надвишавала 70% от определената застрахователна сума
по полицата в размер на 26 000 лева, поради което автомобилът му следвало
да бъде изплатен като тотал щета, а останките от автомобила щели да бъдат
обявени за продажба и след като било получено изгодно предложение, на
30.11.22 г. била извършена продажбата на лекия автомобил за цена от 7300
лева, която била заплатена на ищеца в брой от купувача в същия ден, като по
думите на служител на ответното дружество, ищецът трябвало да получи
обезщетение по застрахователната претенция в размер на 18700 лева, но бил
уведомен от представител на застрахователя, че застрахователната му полица
била прекратена поради неплащане на 3-та поредна вноска в срок, поради
което му било отказано изплащане на застрахователното обезщетение.
Ищецът подробно описва в исковата си молба последващите действия, които
предприел във връзка с отказаното му изплащане на застрахователно
обезщетение, включващи посещения на брокера и на ликвидационния център
на застрахователя, както и упълномощаване на адвокат, който провел
разговори от негово име със застрахователя-ответник, като на 17.05.23 г.,
последният превел на ищеца по банков път сумата от 9100 лева, с основание
"Щета: *********/ рег.ув. МПС: **********", но впоследствие поискал
връщане на сумата, тъй като от дружеството твърдели, че същата била грешно
преведена. Въз основа на изложеното, се поддържа искане за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9
600 лева, представляваща неизплатен остатък от максималния размер на
дължимо застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лева по заведена от
ищеца застрахователна претенция № *********, заведена по застрахователна
полица "******" № *********** за получени увреждания по автомобил
"*******", с ДКН *********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените по делото разноски, включително заплатено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил отговор, в който
излага твърдения за допустимост, но неоснователност на предявените искови
претенции. Оспорва се наличието на валидна към деня на твърдяното в
исковата молба събитие полица за застраховка "********" на лек автомобил
„*********“, с ДКН ********, като се посочва, че действително с полица
№*********** от ********* г., ответното дружество било сключило договор
за имуществена застраховка "*******" на посочения автомобил, собственост
на ищеца, при уговорено покритие "*********" на рисковете, съгласно общите
условия на предлаганата застраховка, както и че цитираният застрахователен
договор бил сключен при условията на разсрочено плащане на
застрахователната премия по смисъла на чл.368 от Кодекса за застраховането и
т.37 от ОУ по застраховката и в застрахователната полица били уговорени
следните падежи и размери на разсрочените вноски от застрахователната
премия: 1 вноска: 31.03.2022 г. - 315,59 лв. 2-ра вноска: 30.06.2022 г. - 315,59
3
лв.; 3-та вноска: 30.09.2022 г. - 315,59 лв.; 4-та вноска: 31.12.2022 г. - 315,58
лв., като по реда на КЗ и на общите условия изрично било посочено, че при
неплащане на поредна разсрочена вноска от застрахователната премия,
застрахователят упражнявал правото си да прекрати договора в 00:00 ч. на 16-
тия ден от датата на падежа на неплатената вноска и в случая, ищецът бил
внесъл първата и втората вноска от застрахователната премия, а третата
разсрочена вноска по полицата, с падеж 30.09.22 г. не била внесена от ищеца
до 16.10.22 г., поради което застрахователният договор бил прекратен.
Ответникът посочва още, че действително, на 31.10.22 г. ищецът чрез брокера
си е внесъл по сметка на дружеството сумата от 631,17 лева/съответстваща на
целия остатък от премията по застрахователния договор/, като посочил
полицата за основание за плащане, но плащането по вече прекратения по
силата на закона застрахователен договор обаче не можел да породи никакви
правни последици и се явявало недължимо извършено, поради което на
15.02.2023 г. от ответното дружество били заявили категоричното си желание
да върнат недължимо платената сума от 631,17 лева и били отправили молба
до застрахователния брокер за предоставяне на банкова сметка на клиента. В
отговора се твърди и, че с писмо от 07.12.2022 г. застрахователното дружество
е уведомило ищеца за отказа си да изплати обезщетение поради липса на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП и впоследствие,
в последваща кореспонденция с ищеца, дружеството било потвърдило
постановения отказ. Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения
относно това, че на ******** г. поради "малко недоразумение" ищецът бил
заплатил в полза на ответното дружество поредна вноска по застраховка
******** за л.а. "*********", като дружеството не било сключвало такава
застраховка за такъв автомобил, собственост на ищеца, валидна към ********
г., като се счита за несъстоятелно и твърдението на ищеца, че застрахователят
го бил задължил да продаде запазените части на МПС на по-ниска от
действителната им стойност, цена като условие за произнасяне по заявената
претенция. По отношение на заплатената от ответното дружество сума на
17.05.2023 г. полза на В. К. в размер на 9100 лева, се излагат твърдения, че
плащането било направено поради допусната грешка и дружеството писмено
поканило ищеца доброволно да възстанови сумата, като отправената покана
била получена от ищеца на 14.06.2023 г. и заради липсата на съдействие от
негова страна, ответникът подал искова молба на 20.09.2023 г. пред СРС, с
правно основание по чл.55 от ЗЗД. Въз основа на изложеното, в отговора на
исковата молба се приема, че главният иск бил недоказан и неоснователен,
като при условията на евентуалност е оспорен размерът на претендираното от
ищеца обезщетение, като се счита, че същият бил завишен и не съответствал
на реално претърпените имуществени вреди, а неоснователността на главния
иск водела и до неоснователност на акцесорния такъв - този за законна лихва,
с оглед на което се иска отхвърляне на предявените искове и се претендират
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В проведените съдебни заседания ищецът, редовно призован, не се
явява, а се представлява от адв. С.. Поддържа исковата молба, отправя
4
доказателствени искания. Ответното дружество, чрез пълномощника си,
изразява становище за неоснователност на претенциите и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. В предоставения от съда срок
са представени изчерпателни писмени бележки от адв. С., в които се
акцентира върху въвеждането на ищеца в заблуждение, както и върху пороци
на решенията по воден между страните спор с правна квалификация чл.55,
ал.1 ЗЗД.
По делото са ангажирани писмени доказателства и са изслушани вещите
лица изготвили експертизи по делото, както и са разпитани допуснатите по
инициатива на ищцовата страна свидетели.
След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
В доклада по делото съдът посочи, че между страните не се спори, че
същите са били страни по облигационно правоотношение, възникнало по
силата на сключена на ******** г. застрахователна полица ****** №
******** за притежаван от ищеца лек автомобил "************", с ДКН
********, при покритие „******“ на рисковете до 00:00 ч. на ******** г.,
както и че договорът е сключен при условията на разсрочено плащане на
застрахователната премия, която ищецът следвало да заплаща на 4 вноски. Не
се спори и по отношение на заплатени от ищеца чрез застрахователен брокер
"Мусала Иншурънс Брокер" ООД по сметка на ответното дружество 3-та и 4-
та вноска по застрахователния договор. Признава се и наличието на
изплатената от „Дженерали Застраховане“ АД по сметката на В. К. сума в
размер на 9 100 лв., както и отправеното впоследствие искане от страна на
ответника към ищеца за връщане на тази сума като преведена поради
допусната грешка.
Като ненуждаещо се от доказване беше отделено обстоятелството за
наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
страните по силата на Застрахователна полица № ********* от ******** г.,
при уговорено покритие "*******" и при условията на разсрочено плащане на
застрахователната премия на 4 вноски, както и обстоятелствата, че лекият
автомобил "******", с ДКН ********* е собственост на ищеца, и че му е била
изплатена от ответника сума в размер на 9100 лева. Не се оспорва, че на
******** г. застраховащият В. Б. К. чрез своя представител застрахователен
брокер „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД е внесъл по сметка на дружеството
сума в размер на 631.17 лв., като е посочил основание на плащането - полица
№*********, а плащането било извършено вече по прекратения по силата на
закона застрахователен договор.
Установи се, че на ********г. ищецът предоставил автомобила си на
своя син, който около 19:30 ч. в района на с. *****, общ. ******, управлявайки
процесното МПС "*******", с ДКН ********, претърпял ПТП, за което бил
съставен Протокол № *******/********г. Вследствие на инцидента по лекия
автомобил били констатирани повреди – описани в експ. заключение вх.
№****/********г. За настъпилото застрахователно събитие бил уведомен
5
дежурен представител на застрахователното дружество, който посъветвал
ищеца да се свърже със застрахователния брокер, тъй като имало проблем със
сключената застрахователна полица "*******", която била прекратена поради
неплащане на дължимата 3-та вноска.
От показанията на свидетелката М. К. С. се установи, че ищецът й се
обадил след инцидента в качеството й на застрахователен посредник, с когото
е сключил договор за автомобилна застраховка, тъй като от „Пътна помощ“ му
заявили, че няма действаща полица „*****“. След проверка свидетелката
установила, че не е платена последната вноска и валидността на полицата е
прекратена – такъв бил и статусът й в електронната система. След това от
свидетелката и ръководството на брокера било направено „всичко възможно
полицата да бъде възстановена“. Били изпращани молби до застрахователя,
които не били удовлетворени. Била заведена щета при ответника като от
свидетелката били събрани всички дължими застрахователни премии и
преведени към застрахователната компания. Ищецът получил отказ на
молбите си за изплащане на застрахователно обезщетение.
От показанията на свидетеля В. В. Г. се установи, че е закупил
процесния автомобил марка „*****“ с ДК№ ******** след наддаване в
електронна платформа „******“, където застрахователи предлагали за продан
автомобили, оценени като тотал щета или силно увредени. Закупеният от
свидетеля бил повреден, но не представлявал тотал щета и бил ремонтиран от
същия. При продажбата свидетелят осъществил контакт с ищеца, а след това
продал автомобила на трето лице.
По делегация пред СРС е разпитана и свидетелката Д. С. Д., работила на
длъжност „счетоводител“ при „Дженерали Застраховане“ АД. Свидетелката
заявява, че застрахователно покритие може да бъде възстановено само по
прекратена застрахователна полица, а т.нар. „добавък“ се генерира
автоматично от информационната система с разрешение на изпълнителния
директор, когато се налагат промени по издадена застрахователна полица.
Свидетелката е категорична, че в системата не могат да се правят промени със
задна дата.
От съдебно-техническа експертиза с вх. №****/********г., изготвена от
вещото лице С. Т., която съдът цени изцяло като обективно изготвена,
поддържана от експерта в открито заседание и неоспорена от страните, се
установява следното:
Към ********г. застрахователна полица „******“ №*********** към
ответното дружество е със статус „действаща“ и не е архивирана като по нея
има регистрирано застрахователно събитие – щета номер ****** от ********г.
със статус „чакаща развитие“. По полицата е регистрирано изплащане на
обезщетение в размер на 9100 лева на 16.05.2023г. Визуализацията на данни
относно полицата в информационните масиви на ЗД „Дженерали
Застраховане“ АД сочи, че на 15.10.2022г. е отбелязано „прекратяване“ поради
„невнесена вноска“ като записът е създаден от „ЦУ служебен“. На
27.10.2022г., считано от същата дата, застраховката е продължена като записът
е създаден от Д. С. Д. – счетоводител при ответника. В заключението е
6
посочено, че не е възможно събирането на застрахователна премия по
анулирана или прекратена застрахователна полица, като е невъзможно и
завеждането на застрахователно събитие по анулирана полица, но може да
бъде заведено застрахователно събитие по прекратена такава.
От съдебно-счетоводна експертиза с вх. №****/********г., изготвена от
вещото лице Р. Х., която съдът цени изцяло като обективно изготвена,
поддържана от експерта в открито заседание и неоспорена от страните /с
изключение на констатацията по въпрос №8 относно процеса на одобрение на
преводите по застрахователни претенции, оспорена от ответника/, се
установява следното:
Първите две вноски от застрахователната премия са внесени на падежа
на плащането – респ. на 28.03.2022г. и 30.06.2022г., а третата вноска с падеж
на 30.09.2022г. е внесена на 27.10.2022г. Четвъртата вноска е внесена преди
падежа заедно с третата. „Дженерали Застраховане“ АД не е възстановявало
на ищеца или на застрахователен брокер „Мусала иншурънс брокер“ ООД
вноски по полица „*******“ №*************. С платежно нареждане за
кредитен превод в размер на 9100 лева от 17.05.2023г. в полза на ищеца е
изплатена посочената сума с основание за плащане „щета: ********/рег. ув.
МПС: *************/************“. Преводът е бил нареден чрез услугата
електронно банкиране „Булбанк онлайн“ и подписан от потребителите В. Т. Т.
и Ж. М. Д. със съвместни разпоредителни права по сметката на дружеството.
От съдебна автотехническа експертиза с вх. №****/********г.,
изготвена от вещото лице инж. Б. Г., която съдът цени изцяло като обективно
изготвена, поддържана от експерта в открито заседание и неоспорена от
страните /с изключение на втората част на задача №5 относно тълкуването на
чл.390 КЗ, оспорена от ответника/, се установява механизмът на процесното
ПТП от ********г., както и нанесените на л.а. „***********“ с ДКН ********
вреди. Според експерта общата стойност на ремонта възлиза на 23 952,10 лв.,
а запазените части от автомобила възлизат на 8100 лева. Посочва се, че няма
технически пречки автомобилът да бъде възстановен до степен да бъде годен
за движение като това може да бъде сторено и с алтернативни резервни части
и не в официалния сервиз на производителя.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не следва да се разглеждат подробно.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл.405, ал.1 във вр. с чл.386 и чл.409 от КЗ във вр.чл.86 от ЗЗД.
С Определение № 54/12.01.2024 г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че следва да
докаже при условията на главно и пълно доказване фактите и обстоятелствата,
от които претендира правата си, като следва да установи кумулативното
7
наличие валидно възникнало застрахователно правоотношение между
страните, произтичащо от сключен между тях договор за застраховка,
настъпване в срока на застрахователното покритие по договора за застраховка,
на застрахователното събитие, описано в исковата молба (ПТП), за което
застрахователят носи риска, т.е наличие на покрит застрахователен риск,
неговият вид, също така причинените вреди - техният размер и вид, както и
наличие на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
претърпените вреди изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован по договора за застраховка, като заплащане на
дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване. По отношение на иска с правно
основание чл.409 КЗ във вр.с чл.86 от ЗЗД , в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за процесния
период. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да установи всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи и правопрекратяващи възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от Кодекс за застраховането КЗ)
/предишна чл. 208, ал. 1 от КЗ отм./ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в
уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля
застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с
оглед на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. За да е основателен искът за
присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да
докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение
на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е
действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на
нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се
купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно
приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части,
но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество.
За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
8
същото качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.
2 от КЗ. Така и в Решение № 4734 от 17.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
4504/2024 г.
На първо място, преди да бъдат разгледани всички останали
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и да бъде
изследван размерът на подлежащите на обезщетение вреди, следва да се
установи дали към момента на реализиране на застрахователния риск –
настъпването на застрахователното събитие на ********г., между страните е
действал валиден договор за застраховка.
Както беше посочено по-горе, между ищеца и ответника не се спори, че
първият е бил застраховащ по застрахователна полица „*****“ № **********
от ********* г. за притежаван от същия лек автомобил "************", с
ДКН ********, при покритие „********“ на рисковете до 00:00 ч. на ********
г. Ищецът е заплатил първа и втора вноска на съответните им падежи, а трета
вноска – на 31.10.2022 г. след уговорения на 01.10.2022г. падеж. Спорно е
между страните дали договорът е действал към ********г.
По този тип договори застрахователят по дефиниция се задължава срещу
плащането на уговорената премия да поеме определен риск и при настъпване
на застрахователно събитие да заплати на застрахования (или на трето
ползващо се лице) застрахователно обезщетение. Следователно, смисълът на
застрахователния договор се свежда до осигуряване на застрахователно
покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на
договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква
задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни
събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования
обезщетение за претърпените вреди. Осигуряването на застрахователно
покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация,
което означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с
момента на влизане на застрахователния договор в сила. Щом като е влязъл в
сила, застрахователният договор осигурява застрахователно покритие и
обратната хипотеза не е възможна, като това е прието в Решение № 173 от
22.11.2013 г. по т.д. № 727/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
В конкретния случай, в т.56.2 от Общите условия на застрахователя е
предвидено, че периодът на застрахователното покритие и застрахователния
период съвпадат и изтичат в датата и часа, посочени в полицата за техен край
или в момента на предсрочното прекратяване на застраховката. Съгласно
т.59.2 от ОУ при неплащане на дължима поредна премийна вноска полицата се
прекратява от застрахователя на 16-ия ден, следващ посочената в полицата
дата, до която е трябвало да се плати вноската, а това не е направено. Правото
на застрахователя едностранно да прекрати застраховката в горната хипотеза
изрично е вписано и в застрахователната полица, подписана от клиента. В
същата е предвидено разсрочено плащане на застрахователната премия като
третата дължима вноска е с падеж 30.09.2022г.
9
Горното е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.368, ал.1 от КЗ,
според която в случаите на разсрочено плащане, вноските от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор, а ал.2 от същия член предвижда, че при неплащането на разсрочена
вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от
следните действия: 1. да намали застрахователната сума по договора,
съответно на частта от неплатената премия; 2. да измени условията по
договора или 3. да прекрати договора.
В чл.368, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят може да упражни
едно от тези свои права по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е
получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото
уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично,
когато застрахователят е избрал правото по чл.368, ал.2, т.3 от КЗ – както е в
настоящия случай - и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се
смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В последния
случай, законодателят изрично е предвидил, че допълнително изрично
писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е
необходимо. Горната уредба касае особена хипотеза на разваляне на
застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното
задължение на застрахования, при която без нарочно волеизявление от
изправната страна двустранният договор се счита за развален при настъпване
на съответния правопрекратяващ юридически факт – неизпълнение на поето
договорно задължение за заплащане на разсрочена вноска от уговорената
застрахователна премия в 15-дневен срок от настъпване на съответния падеж.
Тези изводи се подкрепят и от цитираната от ответника съдебна практика –
Решение №163/11.11.2016г. по т.д. № 2821/2014г., II т.о. на ВКС, постановено
при приложение на КЗ(отм.), но относимо и към настоящата хипотеза.
В разглеждания случай се установи, че предпоставките за едностранно
разваляне на договора са се осъществили и правната връзка е прекратена,
считано от ********г. Тоест, към датата на настъпване на произшествието,
довело до имуществени вреди на лекия автомобил на ищеца /********г./ за
превозното средство не е имало действаща и валидно сключена имуществена
застраховка „********“.
Горното е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.405, ал.1 във
вр. с чл.386 от КЗ, тъй като застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение при липса на валидно застрахователно правоотношение. Не
следва да се разглеждат и доводите на ищеца, че е бил въведен в заблуждение
от служител на застрахователния брокер, доколкото това не е предмет на
настоящото дело.
Не могат да бъдат споделени изводите на ищеца, че след плащането на
трета и четвърта премийна вноска действието на застраховката е ретроактивно
възстановено. С коментирания по-горе /по съдебно-техническата експертиза/
Добавък №1/27.10.2022 г. не е възстановено с обратна сила действието на
застрахователния договор. Такава не му е вменена по закон или по волята на
страните. Следва да се отбележи, че същият представлява неподписан
10
документ и не е годен сам по себе си да доведе до възникване на ново
застрахователно правоотношение. От съдебно-техническата експертиза се
установи, че при отразяване на полицата в информационната система на
дружеството, за периода от 15.10.2022г., когато е отразено „прекратяване“ на
застраховката, до 27.10.2022г., когато е отразено „продължаване“ на
застраховката, действащ договор с покритие „******“ за увредения автомобил
не е отразено да е имало. Независимо от това, дори в информационната
система да фигурираше отбелязване в обратния смисъл, това не представлява
част от пораждащия застрахователното правоотношение фактически състав.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния такъв с правна квалификация чл.409 от КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва за забава от датата на увреждането.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК разноски се
дължат на ответната страна. Ответникът е представляван от редовно
упълномощен юрисконсулт, явил се в две от проведените открити заседания,
на когото съдът определя възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно
действащата редакция на чл.25, ал.1 НЗПП и съобразно фактическата и
правна сложност на делото, както и обема на събрания по делото
доказателствен материал.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. Б. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „****“ № *, ет.*, действащ чрез
пълномощник адв. А. С., АК – Б., със съдебен адрес: гр. ****, ул.“*****“ №*,
етаж *, офис *, срещу Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Ж. М.
Д., Ю. К. К., Р. Ц. Д., Н. И. С., М. В. К., винаги заедно по двама, искове с
правна квалификация по чл.405, ал.1 във вр. с чл.386 и чл.409 от КЗ във
вр.чл.86 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество „Дженерали
Застраховане“ АД, да заплати на ищеца сумата от 9 600 лева, представляваща
неизплатен остатък от максималния размер на дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 26 000 лева по заведена от ищеца застрахователна
претенция № *********, заведена по застрахователна полица "*****" №
********** за получени увреждания по автомобил "*********", с ДКН
*************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта – ********г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, В. Б. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *********, ул. „******“ № *, ет.*, ДА
ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 200 лева,
11
представляваща направени разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12