Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп,
13.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
януари
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 501 по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от „Т... С...“ ЕАД, ЕИК: ... чрез пълномощника И.Д. срещу Т.С.С.,
ЕГН: ********** за признаване за установено по отношение на ответнцата, че
същата дължи на „Т... С...“ ЕАД сума, равняваща се на 3/180 от 3251,99 лв., а
именно: 54,21 лв., от които главница в размер на 47,31 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2013 г.- 30.04.2015
г. и 5,61- законна лихва за забава от 30.04.2013 г. до 01.04.2016 г.; 1,08 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2013
г.- 30.04.2015 г. и 0,21 лв.- законна лихва за забава за периода от 30.04.2013
г. до 01.04.2016 г., ведно със законната лихва от 26.04.2016 г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се
и разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че
на 26.04.2016 г. е депозирано в СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу 17 длъжници, сред които и Т.С.С. за заплащане на дължима сума
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент 43, находящ се в
гр. С..., общ. Триадица, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.40, вх.В, ет.2, с абон. №
06710, за периода 01.03.2013 г.-30.04.2015 г., като делото е прекратено от СРС
по отношение на ответницата и препратено по компетентност на РС-Пирдоп, който е
уважил искането за издаване заповед за изпълнение, а ответницата е възразила по
реда на чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищецът се е
породил правният интерес от завеждане на нстоящия иск. Сочи се, че Т.С.С. е
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и за нея са били
приложими общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т... С...“ ЕАД на
клиенти за битови нужди, като тя е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през периода 01.03.2013 г.- 30.04.2015 г. и към момента за
завеждане на иска не е погасила задължението си.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, която признава, че дължи претендираната сума, като
искът е допустим, но неоснователен, тъй като в хода на делото е заплатила
изцяло претендираното вземане- главница, лихва и разноски. С оглед на заявеното
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява, като от последния е депозирана
молба, с която се признава, че ответницата е заплатила претендираните главница
и мораторна лихва, както и разноските в заповедното производство, с оглед на
което се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни поради
плащане и на ищеца да бъдат присъдени сторените в исковото производство
разноски, съобразно дела на ответницата като клиент на топлинна енергия, за
което е представен списък на разноските.
В
съдебно заседание ответницата се явява лично, поддържа твърдението си, че
представените от нея документи доказват плащането на дълга и моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 26.04.2016 г.
е образувано ч.гр.д. № 23073/2016
г. на Софийски
районен съд, което е било частично прекратено по отношение на длъжника Т.С.С.,
а делото е изпратено на РС-Пирдоп по компетентност. По образуваното в РС-Пирдоп
ч.гр.д. № 375/2016 г. „Т...
С...” ЕАД се е снабдила със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т.С.С. за сумата от 48,37 лв., с лихва от 5,83 лв. от
30.04.2013 г. до 26.04.2016 г. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от
26.04.2016 г. до изплащане на вземането и 6,82 лв. разноски по делото. В двуседмичен срок от връчване на
заповедта длъжникът е подал писмено възражение срещу вземането. Предвид
подаденото от ответната
страна възражение е
предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК за признаване за установено спрямо
ответницата, че същата дължи посочените суми.
С вносна бележка от 02.12.2016г., по банков път
ответницата е превела в полза на ищцовото дружество сумата от 54,21 лв., а с
вносна бележка от 08.12.2016 г.- още 10,00 лв. и като основание за плащането в
документите е посочено „чл.415 ГПК- ч.гр.д. № 375/2016 г. РС-Пирдоп”.
Поради липсата на спор между страните относно
договорните им отношения и дължимата по тях от ответницата цена за доставена от
ищцовото дружество за процесния имот и период топлинна енергия, съдът счита, че
не следва да обсъжда останалите приложени по делото писмени доказателства,
удостоверяващи именно тези безспорни обстоятелства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса
за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Чл. 422 ГПК регламентира специфичен исков ред за установяване на
вземания, предявени първоначално по реда на заповедното производство. Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК има
за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За успешното провеждане
на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
Не се спори между страните по делото за това, че ответницата има дълг към ищеца и че дължи именно
претендираната сума, като в този смисъл не се спори, че между тях е налице валидно правоотношение по договор
при общи условия за снабдяване с топлинна енергия за обект с абонатен № 065710 с административен адрес гр.С..., община Триадица, ж.к. ”Гоце
Делчев” бл. 40, вх.В, ет.2, ап.43. С извършеното от ответницата плащане, тя признава
исковата претенция по основание и размер, тъй като плащането е извършено
доброволно, а като основание е посочено именно задължението по издадената
заповед за изпълнение.
Направеното от
ищеца в писмената молба, докладвана в съдебното
заседание, признание на неизгоден факт, а именно- че е извършено плащане от страна на ответницата, с което са погасени задълженията за главница и
обезщетение за забава изцяло,
както и за разноските в заповедното производство (потвърдено в съдебно заседание и от ответникцата), потвърждава факта на извършеното плащане,
установим и от представените писмени доказателства, а именно вносни бележки.
Извършеното плащане като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази
от съда по реда на чл.235,ал.3 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че
след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ответницата е погасила задълженията
си за главница и обезщетение за забава към ищеца, предмет на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, както и разноските в заповедното производство, което обстоятелство обуславя отхвърляне на предявените установителни
искове като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Ищецът,
видно от депозираната преди откритото съдебно заседание молба, поддържа искането си за присъждане на разноски в исковото производство, доколкото тези в
заповедното са били заплатени. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.3 ГПК ответникът, а не ищецът, има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се
отхвърля иск като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като погасени
чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК),
поради което следва да се приеме, че с поведението си ответницата е станала причина за
завеждане на делото- арг. от противното на чл. 78,ал.2 ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Ищецът е представил списък на разноските и в него
претендира по 3/180 част от извършените разноски, като в тях обаче са включени
разноски за съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, каквито в
настоящото производство не са назначавани. Евентуалното назначаване на тези
експертизи по заведено в СРС дело срещу останалите длъжници по същото вземане
до пълния му размер, не може да обвърже ответницата С. със задължение за
заплащане на разноски по производство, по което не е участвала. Настоящото
производство е самостоятелно такова, независимо от взаимовръзката на търсеното
вземане с вземането спрямо останалите длъжници. В този смисъл, на ищеца следва
да бъде присъдена заплатената по настоящото дело сума за държавна такса в
размер на 25.00 лв. и 3/180 от 300 лв., т.е. 5 лв., както е поискано в списъка
на разноските с оглед на диспозитивното начало, но не и суми по експертизи,
които не са допускани и изслушвани. Поради
изложеното, ответницата следва да заплати на ищеца разноските, направени в настоящото производство в размер на 30 лв. (от които 25 лв. внесена държавна такса и 5 лв. юрисконсултско възнаграждениене). Недопустимо е отправеното искане за присъждане на
законна лихва върху разноски, тъй като присъждането на разноски е само
последица от постановеното решение, а законна лихва се присъжда единствено
върху главница, която в настоящия случай е заплатена.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Т...
С...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., ул.”Ястребец”, № 23Б,
представлявано от Г………..Х……. Б………..- изпълнителен
директор против Т.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, установителни искове за съществуване на вземане в
размер на 47,31 лв., представляващо главница за стойността на консумирана топлинна
енергия и 1,08 лв., представляваща сума
за разпределение на топлинна енергия в
периода 01.03.2013г.-30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С..., община Триадица, ж.к. ”Гоце Делчев”, бл. 40, вх.В, ет.2, ап.43, обект с аб.№ 065710, както
и за обезщетение за забава в размер на 5.83 лв. за периода от 30.04.2013г. до 01.04.2016г., КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, за
които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 394/28.07.2016г.,
постановена по ч.г.д.№ 375/2016г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Т.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на„ Т... С...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., ул.”Ястребец”, № 23Б,
представлявано от Георги Христов Беловски-
изпълнителен директор разноските, направени в
настоящото производство в размер на 30,00 лв., от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 5,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от
връчването му
пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: