О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54
гр.Силистра, 06.02.2023 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година,в състав: съдия Маргарита Славова,
при секретаря Виолина Рамова,разгледа докладваното от съдията адм.дело №7 по описа на съда за 2023 година и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
М.П.Д., с ЕГН: ********** ***,срещу Акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 ДОПК №3279-1/06.12.2022г.,издаден от младши експерт в Дирекция „Местни
данъци и такси“ при община гр.Тутракан, с който по персоналната партида на
оспорващата, относно наследствената ѝ 1/3 идеална част от недвижим имот,
намиращ се в с.Белица, представляващ дворно място (земя) с площ от 800 кв.м. и полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 100
кв.м., са установени процесните публични задължения.
Жалбата е подадена съгласно правилото от чл.152
ал.1 АПК,респ. чл.156 ал.1 ДОПК, като ответният орган е изпратил
административната преписка със съпроводително писмо (л.1), подписано от кмета
на община Тутракан, в условията на заместване съгласно Заповед
№РД-04-45/10.01.2023г., видно от която е, че не е изпълнена процедурата по
чл.152 и сл. ДОПК, към който ред изрично препраща чл.4 ал.1 от приложимия Закон
за местните данъци и такси (ЗМДТ).Съгласно чл.144 ДОПК по реда за обжалване на
ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите,
на какъвто е приравнен определеният със Заповед №РД-04-649/20.07.2021г. на
кмета на общината (л.28) младши експерт „Местни приходи“- О.М.С., доколкото в
този кодекс не е предвидено друго.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на АС Силистра намира,че жалбата е
недопустима за разглеждане по съдебен ред, поради следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и
без да е изчерпена възможността за оспорването му по административен ред, освен
ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В случая, по
отношение на реда за обжалване на Акт за установяване на задължения по чл.107
ал. 3 ДОПК, са приложими правилата от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
чиято разпоредба на чл.156 ал.1 императивно изисква актът да е бил оспорен пред
органа по чл.152 ал.2 ДОПК,като на съдебен контрол подлежи само оная част от
него,която не е била отменена с решението по чл.155 ДОПК.Според чл.156 ал.2 ДОПК релевираният акт не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, т.е.
абсолютна положителна процесуална предпоставка за настоящото съдебно оспорване
е обжалването на процесния АУЗ пред органа по чл.4 ал.5 ЗМДТ и произнасянето на
същия с решение по чл.155 ДОПК, каквото в случая липсва.
Съгласно чл.107 ал.4 ДОПК акт от процесния вид се обжалва
пред директора на териториалната дирекция, на какъвто е приравнен ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община. От приложената преписка се
установява, че той именно (директор „МДТ“) е заверил документите от нея, но
макар и административната жалба на оспорващата да е била подадена чрез него
(въпреки неправилното ѝ адресиране до кмета на община Тутракан),същият не
се е произнесъл с решението по чл.155 ДОПК и независимо, че му е известно
съставянето на нерегламентирания Протокол изх.№5/23.12.22г. (л.8) и
уведомителното писмо, подписано от кмета на община Тутракан (л.7), но изготвено
от директора на дирекция „МДТ“-Д.И.- Б..Последното (писмото) не може да бъде
обсъждано като решение по чл. 155 ДОПК, тъй като не обективира
нормативните изисквания за същото, а е и издадено от орган, в чиито правомощия
не е поставено процесното по делото, съгласно чл.107 ал.4 ДОПК, във връзка с
чл.144 ал.1 и с чл.156 ал.2 ДОПК.
Независимо, че съгласно чл.4 ал.5 ДОПК кметът на общината
упражнява компетентност на решаващ орган в контекста на чл.152 ал.2 и чл.156 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община - на
териториален директор на НАП, производството по издаване и обжалване на
актовете за установяване на местните данъци е по реда на ДОПК, чиито специален
относно релевираните правоотношения, чл.107 ал.4 ДОПК изрично посочва, че
обжалването на актовете по чл.107 ал.3 ДОПК, е пред директора на териториалната
дирекция. (Вж.Определение №79/05.01.2023г.,адм.д.№9965/22г., VIIIО; Решение №10214/14.11.22г.,адм.д.№1251 /22г.,IО;
Определение №8103/ 05.07.21г., адм.д.№6226/21г.,VIIIО и мн.други на ВАС)
Следователно, като не се е произнесъл по Жалба на
оспорващата с вх.№ПО-10 -52/20.12.2022г. (л.9-л.10), директорът на дирекция
„МДТ“ при община Тутракан, с нормирания акт по чл.155 ДОПК,вкл. по ал.2 на
същия член, е нарушил закона, кое-то налага връщане на преписката за
произнасянето му по законоустановения ред и форма,
след което ще е допустим съдебният контрол съгласно регламентацията от чл.156
ал.1 ДОПК.
Евентуалното
възражение,че административната жалба е била адресирана не-правилно, до
некомпетентен орган да се произнесе по нея (арг.чл.107
ал.4 ДОПК), не променя горния извод, тъй като ненадлежно сезираният
административен орган носи нормативното задължение да изпрати оспорването на
съответния компетентен такъв, като уведоми за това заинтересованите лица,
съгласно регулацията от чл.7 ал. 2 ДОПК,във връзка с чл.88 ал.2 АПК и §2 ДР ДОПК.
От посочената нормативна
регламентация следва извод, че законът е въвел задължително административно
обжалване на АУЗ от процесната категория (чл.107 ал.3 ДОПК) пред директора на териториалната дирекция на
НАП, на какъвто, с чл.4 ал.5 ЗМДТ, е приравнен ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община. Следователно, оспореният акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК не подлежи на пряко обжалване по
съдебен ред, извън хипотезата на непроизнасяне на директора на дирекция „МДТ“
при община Тутракан по жалба срещу същия, в законово регламентирания срок,която
хипотеза в случая не е налице.Обжалването по административен ред на издадения
от служител на общинската администрация, с правата от чл.4 ал.3 ЗМДТ, акт за
установяване на задължения по декларация и произнасянето по него от органа по
чл.4 ал.5 ЗМДТ, е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на
правото на съдебно оспорване.
С оглед на гореизложеното, жалбата
следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея дело да се прекрати,
поради липса на годен за оспорване по съдебен ред акт, а преписката - да се
изпрати на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община гр.Тутракан,
за произнасяне по компетентност, воден от което и на основание чл.159 т.1 АПК,вр. с §2 от ДР ДОПК и
вр.с чл.130
ал.4 АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбата на М.П.Д., с ЕГН: **********,***, срещу Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК №3279-1/06.12. 2022г., издаден
от младши експерт в дирекция „МДТ“ при община гр.Тутракан.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №7/2023г. по описа на
Административен съд гр. Силистра.
ИЗПРАЩА делото като преписка за произнасяне по жалбата по реда
на чл.107 ал.4, във връзка с чл.144 и чл.155 ДОПК, на компетентния
административен орган - директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при
община гр.Тутракан.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: