РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. П., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20201230100812 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба /ИМ/ на „Т.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Я.” № 23Б, представлявано от АЛ. АЛ. – изпълнителен директор, чрез
процесуалния представител М. К., против „П.“ ЕООД, ЕИК: *** с адрес с.П., общ.П.,
представлявано от управителя В. АТ. Г..
Дружеството ищец посочва, че е инициирало заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника, като срещу последния е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение относно дължимост на сумата от 1521,70 лв., от която: 949,37 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.01.2017 г. - м.11.2017 г., и 278,53 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2017 г. до
26.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.10.2017
г. в размер на 293,80 лева, от които 226,80 лева – главница и 67 лева – лихва, ведно със
законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото разноски.
Твърди се още, че в срока по чл. 414 от ГПК от ответното дружество е депозирано
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК
е предявявен настоящия иск.
Ищецът сочи, че съгласно §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител на ТЕ
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Посочва се, че съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на
ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
1
писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, като се посочват действащите през
процесния период общи условия. Твърди се, че Общите условия се изготвят от "Т." АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е изпълнил регламентираните от закона
задължения, т.е. не е сключил договор при ОУ и по тази причина се е обогатил без
основание за сметка на дружеството, и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
"Т." АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като
същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са
начислявани от "Т." ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - „Т." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ
бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 0б.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04.2007г.). Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя
се добавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото. Посочено е, че в глава IV от ОУ
- „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок
до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно
до 20 число на следващия месец. Твърди се, че с изтичането на последния ден от този срок
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал. 1 от ЗЗД, като в
случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ
(сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона
възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ, но до датата на предявяване на
исковата молба в деловодството на ищцовото дружество не е постъпвало такова възражение,
2
за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. С оглед
изложеното се моли исковете да се уважат, като се претендират разноски в заповедното и
настоящото исково производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който е посочено, че
посочената главница е дължима от ответното дружество, но отговорността за неплащането й
не е тяхна, а на ищеца, тъй като фактурите за претендираните суми не са изпратени до
ответника. Посочва се, че ответното дружество никога не е пропускало плащане към ищеца,
освен в случаите, когато поради лоша организация на работата на самия ищец, не са
получавани фактури за дължимите плащания. Твърди се, че и към настоящия момент
ответникът не е получил фактури /нито на хартия, нито в електронен вид/, които са
основание за плащане. Излагат се твърдения, че забавянето за плащане, включително и след
поканата не е по вина на ответника, а по вина на ищеца, като иска за мораторни лихви
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Посочено е още, че непредставянето на
фактурите не е позволило последните да бъдат осчетоводени като разход и да бъде ползван
данъчен кредит, с което ищецът е причинил вреда на ответника, като размера на вредата се
явява размера на дължимото ДДС, което ще бъде заплатено на ищеца, но няма да бъде
ползвано като данъчен кредит, в която връзка се прави възражение за прихващане със
сумата от 235,23 лева представляваща причинена на ответното дружество вреда от
непредставяне на фактурите за плащане на топлинна енергия и за дялово разпределение,
като се иска от съда да бъде признато възражението за основателно и да бъде прихванато
същото от претенцията на ищеца.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника
ФДР-„Т.“ ЕООД, от който в определения срок не е постъпило становище.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 521/2020г. на РС-П., вземането по настоящото
производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението против
заповедта е подадено в законоустановените срокове и исковете, предмет на настоящото
производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На
основание изложеното следва, че исковете са допустими.
От приетия по делото, като доказателство нотариален акт за учредяване право на
строеж върху поземлен имот срещу задължение за построяване на сграда от 26.01.2007 г., се
установява, че в полза на ответното дружество е учредено право на строеж върху поземлен
имот за построяване на сграда, в която се намират процесните имоти, касаещи настоящото
производство/л.39-44/.
По делото е приет и представения от ищцовото дружество списък на собствениците
на имоти в сграда на адрес ж.к.“Д.“, ул.И., блок 199, вх.А и Б, видно от който ответното
3
дружество е собственик на офис 2, офис 3, офис 4, офис 5, офис 6, намиращи се на етаж 1,
апартамент 6 на етаж 2, апартамент 27 на етаж 5, апартамент 33 на етаж 6 и ателие 1 на етаж
6, всички посочени във вход А, както и офис 6, на етаж 1, ателие 12 на етаж 2, ателие 17 на
етаж 4, ателие 28 на етаж 6, ателие 32, ателие 33, ателие 37 и ателие 40 на етаж 7, и ателие
42 на етаж 8, разположение във вход Б /л.47-54/.
Приложен е и Договор № 94/01.11.2007 г., сключен между ищцовото дружество и
„Т.“ ЕООД, по силата на който изпълнителя приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в СЕС по описани адреси съгласно приложение/л.11-
13/.
Представени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т.“ АД на потребители в гр.С..
По делото е ангажирано и писмо рег.№ П-2862/19.904.2018 г. до ответното
дружество, в което е посочено, че бизнес клиентите на „Т.“ ЕАД, многократно са
информирани за преминаване към „е-фактура“ чрез съобщения на сайта на дружеството,
чрез медиите и чрез разяснителни кампании проведени в периода от 16.03.2015 г. до
20.01.2016 г.
Към писмото е приложена и справка за дължими суми от „П.“ ЕООД, като са
посочени абонатните номера и номерата на фактурите, но от същата не може да се установи
коя фактура за кой абонатен номер се отнася.
Приложено е и писмо рег.№ П-13121 от 01.11.2019 г. до ответното дружество за
дължими суми към ищеца.
В кориците на делото се съдържа и справка относно задълженията на ответника към
дата 26.02.2020 г. отразяваща размера на дължимите главници и лихви по издадени фактури.
Останалите представени по делото доказателства не са относими към спора, тъй като
не касаят процесния период, поради което съдът не следва да ги коментира.
В хода на процеса е прието заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза.
Експертът по същата отговоря на поставените въпроси, като посочва, че за процесния
период м.01.2017 г. – м.11.2017 г., дължима сума от абоната за шестнадесетте процесни
топлоснабдени имоти към „Т.“ ЕАД в размер на 1 521,70 лева, представляваща остатък по
издадените за периода данъчни фактури за начислената топлоенергия за отопление и БГВ –
1227,90 лева и вноските за дяловото разпределение за същия период – 293,80 лева. Дава
заключение, че тъй като СЕС с адрес гр.С., община И., ж.к.“Д.“, бл.199, вх.А и вх.Б, в която
са осемте топлоснабдени имота на ответника е оборудвана изцяло с апартаментни
топломери и водомери с радиодистанционен отчет, през процесния период от страна на ФДР
„Т.“ ЕООД е извършвано месечно дялово разпределение на потребената топлоенергия в
4
СЕС, поради което не са били изготвяни изравнителни сметки и не са начислявани
изравнителни суми. Вещото лице сочи, че при плащане на дължимите суми от страна на
абоната не е отразявано каква част от тях са отивали за погасяване на дължимите суми по
отделните пера – сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ отдадена от сградната инсталация,
сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, поради което не е дал отговор на поставения въпрос, а
дължимите суми са остатъци от издадени данъчни фактури за процесния период след
направени плащания. В заключение посочва, че начислената и неплатена законна лихва
върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 24.02.2020 г. е в
общ размер на 345,53 лева, включваща лихва върху главницата за предоставена топлинна
енергия 278,53 лева и 67 лева, лихва върху главницата от неплатени вноски за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителната претенция по реда на чл.422 ГПК се явява допустима, тъй като е
предявена в срок, след своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт се установява, че
ответното дружество е собственик на посочениет в ИМ топлоснабдени недвижими имоти.
Не се представят доказателства за продажба на имотите или част от тях през процесния
период, т.е. от м.01.2017 г. до м.11.2017 г.
В Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
ищцовото дружество, които са публично достъпни, приети с Решение по Протокол №
23/03.08.2007 год. на СД и одобрени с Решение № ОУ-33/08.10.2007 год. на ДКЕВР е
предвидено, че купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на
топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинна енергия за технологични нужди ,отопление и горещо водоснабдяване. Предвидено
е, че продажбата на топлинна енергия от "Т." АД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди в гр. С. се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при
прилагане на тези общи условия. В чл. 23 е предвидено, че купувачът ползващ топлинна
енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за продажба с
продавача при спазване изискванията за измерване, отчитане и разпределение на топлинната
енергия, предвидени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т." АД на потребители в град
С..
От представените писмени доказателства се установява, че процесните имоти са бил
топлофицирани и че сградата-етажна собственост /в която се намират имотите на ответника/
е била присъединена към топлопреносната мрежа.
5
Спорен е между страните въпросът за дължимост на претендираните суми.
Особено важно е в случая да се посочи обхвата, вида и характера на правната
обвързаност между страните.
В казуса, действието на сключения договор за търговска продажба на топлинна
енергия попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.1 ТЗ.
По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна
цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите,
предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
В настоящия случай, ищцовото дружество е ангажирало писмени доказателства,
които са издадени от същата страна и в които са обективирани претендираните вземания за
доставена топлоенергия за процесния период от време. Същите представляват частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за съответната
страна /техен издател/ факти.
В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
неин издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че са подписан от двете страни, тъй като именно така би била обективирано
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител
топлина енергия на стойност, посочена в справката.
В казуса обаче, съдът приема за установени претендираните вземания за доставена
топлоенергия за процесния период от време, с оглед признанието им от ответната страна,
сторено изрично, както в писмения отговор, така и в изявлението на процесуалния
представител на „П.“ ЕООД-с.П. непосредствено пред съда.
6
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл.153 от Закона за
енергетиката - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия,
а според чл.3,ал.1,т.1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или
юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва
стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди,отопление и
горещо водоснабдяване.
От своя страна в параграф 1, т.33а, в сила от 17.07.2012 год. небитов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя ,по аргумент от чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. По делото не се спори, че
такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на
основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване включва –
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание,
разместването на благата е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на
основание за получаване на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ / чл.139-148/ и в Наредба №16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/ . Според чл. 145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Изхождайки от всичко изложено до тук, първостепенната инстанция приема, че за
уважаване на исковите претенции в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава – отправяне на покана и получаването й от
длъжника. За заплащане на процесните суми липсва предвиден срок, поради което
длъжникът изпада в забава след покана -арг.чл.84,ал.2 от ЗЗД.
7
Относно поканата, съдът отново обръща внимание върху това, че са представени по
дулото - Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.“ АД на
потребители в гр.С., както и отделно и писмо рег.№ П-2862/19.904.2018 г. до ответното
дружество, в което е посочено, че бизнес клиентите на „Т.“ ЕАД, многократно са
информирани за преминаване към „е-фактура“ чрез съобщения на сайта на дружеството,
чрез медиите и чрез разяснителни кампании проведени в периода от 16.03.2015 г. до
20.01.2016 г. Ето защо направеното възражение от ответното дружество, че отговорността за
неплащането на претендираните суми не е на „П.“ ЕООД, а на ищеца, тъй като фактурите
обективиращи задълженията - не са изпратени до ответника, се явява неоснователно
/недоказано/.
С оглед изложеното, както и направеното изрично признание от пасивно
легитимираната страна за дължимост на главницата, искът по чл.422 ГПК следва да бъде
уважен изцяло, като основателен и доказан.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено
от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл.
40, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като
писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в
20-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
лихва без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл /въпреки, че
такова е сторено с изпратена покана до ответното дружество, приета като доказателство по
делото/.
С оглед изложеното и искът за признаване на установено на задължения за
обезщетение за забава следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
По направеното от ответната страна възражение за прихващане на сумата от 245,57
лева, представляваща причинена на дружеството вреда от непредставяне на фактурите за
плащане на топлинна енергия и за дялово разпределение, съдът намира същото за
неоснователно, поради неангажиране на каквито и да е доказателства в тази насока.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът следва да се произнесе и относно искането за
присъждане на разноски. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени
разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В заповедното производство са направени разноски в общ размер от 80,43 лв., от
8
които държавна такса в размер на 30,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.
В исковото производство са направени разноски в размер на 30,43 лева заплатена
държавна такса за образуване на делото. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за представителство по настоящето исково производство в размер от 100 лв.
Следва да се присъди и заплатеното от ищеца възнаграждение за вещо лице в размер от 180
/сто и осемдесет/ лева.
Предвид уважаването на предявените искове на ответната страна не следва да бъдат
присъждани разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува парично вземане и „П.“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с.П., общ.П. дължи на правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на ищцовото дружество „Т.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.”Я.” № 23Б, представлявано от АЛ. АЛ. – изпълнителен директор,
сумата от 1521,70 /хиляда петстотин двадесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева,
представляваща обща стойност на потребена топлинна енергия през съответен времеви
период, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, такса за
дялово разпределение, лихва за забава върху таксата за дялово разпределение, с които
ответното дружество неоснователно се е обогатило до размера на обедняването, конкретно
както следва: сумата от 949,37 /деветстотин четиридесет и девет лева и тридесет и седем
стотинки/ лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.01.2017 г. – м.11.2017 г., сумата от 278,53 /двеста седемдесет и осем лева и
петдесет и три стотинки/ лева – законна лихва за забава от 01.07.2017 г. до 03.01.2020 г.,
сума за дялово разпределение за периода м.01.2017 г. – м.10.2017 г. в размер на 293,80
/двеста деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева, от която: сумата от 226,80 /двеста
двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева – главница и 67 /шестдесет и седем/ лева –
лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда /02.03.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 521/2020 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с.П., общ.П.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Я. №
23Б сумата от 80,43 /осемдесет лева и четиридесет и три стотинки/ лева, сторени разноски
по ч.гр.д.№ 521/2020 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с.П., общ.П.,
9
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Я. №
23Б сумата от 310,43 /триста и десет лева и четиридесет и три стотинки/ лева, сторени
разноски в настоящето /исково/ производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ФДР „Т.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10