Решение по дело №654/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 543
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20194400500654
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№………..

 

                            град П. , 26.11.2019 година

 

          П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І  граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ НОЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                                       К.  ПЕТРАКИЕВ

 

и с участие на секретаря……………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА…..В.гр.д. № 654 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

                       

                      Производство по чл.247 ГПК.

                      С решение № 459 от 31.10.2019г. П. ския окръжен съд е отменил Решение № 1420/23.07.2019 г., постановено по гр. дело № 2129/2019 г. по описа на  Районен съд-П. , в частта му, в която ОД на МВР – П.     е осъдена да заплати на Т.Ц.Н. сумата над 650,87лева  до пълния предявен размер от 1108,07 лева, представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; в частта му, в която ОД на МВР – П.  е осъдена да заплати на ищеца лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г. за сумата над 25,95 лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 лв., както и в частта му относно присъдените разноски, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, е постановил друго решение по същество, с което е отхвърлил  предявеният от Т.Ц.Н. против ОД на МВР – гр. П.  иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 вр. чл. 187 от ЗМВР за заплащане на сумата от 457,20лева, представляваща разликата над сумата  650,87 лева до пълния предявен размер от 1108,07лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

                   Със същото решение е отхвърлил обективно съединения с главния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 57,21лева – мораторна лихва, представляваща разликата над 25,95лева до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16лева върху неизплатена главница за периода от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г. Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР – гр. П. ,  да заплати направените деловодни разноски на Т.Ц.Н. по компенсация за първата инстанция в размер на 278,40 лева. и за въззивната инстанция в размер на 162,49лева. Решението е потвърдено в останалата му част.   

                       С молба от 05.11.2019г. Т.Н., чрез пълномощникът си адв. В.П. е поискал да бъде поправена допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, дължаща се на погрешно математическо изчисляване на присъдените суми за главница и лихва, което е довело и до погрешно определяне на разноските на страните.В молбата се твърди, че при определяне на дължимата сума за двете тримесечия на 2018г./01.01.2018г. -31.03.2018г. и от 01.04.2018г. до 30.06.2018г. Н., съгласно приетата ССЕ е положил 400 часа нощен труд.Те, преобразувани с коефициент 1.143 се получава 457.20часа, т.е. извънредния труд се явява разликата 457.20ч.-400ч. = 57.20ч. Тези 57.20ч. се умножават по средната часова ставка от 7.07лв. и се получава сумата 404.40лв.Именно тя следва да се извади от уважения размер на главницата 1108.07лв.-404.40лв., при което се получава размера на главния иск, при приложението на чл.9 г от НРВПО в размер на 703.67лв.Поради това е следвало иска да се отхвърли за сумата 404.40лв., представляваща разликата над 703.67лв., а не за 457.20лв., представляваща разликата над 650.87лв. до пълния размер 1108.07лв.

                      По отношение на мораторната лихва се моли за поправка в смисъл, че се отхвърля за сумата от 35.82лв., представляваща разликата над сумата 47.34лв., а не за 57.21лв., представляваща разликата над 25.95лв. до пълния размер 83.16лв.Т.Н. моли на базата на тези изчисления относно частта, в която исковете са уважени, да бъдат правилно изчислени и сумите, които страните си дължат за разноски, по компенсация.

                     Ответникът по молбата ОД на МВР – П. , не е взел становище по основателността ѝ.

 Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение.Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е стигнал до извода, че за периода на действие на правилото на чл.9г от НРВПО извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Приел е, че в случая се касае за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., за който следва да намери приложение цитираната норма и за който период не се дължи заплащане, т.е за него искът следва да бъде отхвърлен, като бъде частично отменено решението на РС, с което е уважен иска за посочения период и постановено изрично отхвъряне за сума над определената като дължима. При тези ясно формулирани изводи на съда относно размера на исковете, са допуснато погрешни аритметични действия, довели до неправилното отразяване на формираната воля на съдебния състав относно  посочените в молбата числа. Допусната техническа грешка следва да бъде счетена за очевидна фактическа такава и поправена по реда на чл. 247 от ГПК.Сумата на извънредния труд, изчислена за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно заключението на ВЛ Т.И.  е 404.41лв., а лихвата върху нея е 35.82лв. Тези суми следва да бъдат изключени от общия размер на присъденита от РС главница, съответно – лихва, като за тях искът бъде отхвърлен.

Поради изложеното следва да бъде допусната поправка на ОФГ в посочения смисъл, в постановеното на 31.10.2019г. решение по делото, като бъде прието, че искът за заплащане на извънреден труд се отхвърля за сумата 404.41лв., представляваща разликата над 703.66лв. до пълния размер 1108.07лв, а не за 457.20лв., представляваща разликата над 650.87лв. до пълния размер 1108.07лв., а искът за заплащане на мораторна лихва се отхвърля за сумата от 35.82лв., представляваща разликата над сумата 47.34лв. до пълния размер 83.16лв., а не за 57.21лв., представляваща разликата над 25.95лв. до пълния размер 83.16лв.

Дължимите от въззивника разноски следва да се преизчислят вместо на 278.40лв. на 271.96лв. за първата и вместо 162.49лв. на 166.74лв. за въззивната инстанции. Като се съобразят направените от ищеца деловодни разноски пред първата инстанция, които са общо в размер на 490лв., същият има право на 308,91лв. за деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска. Ответникът, съразмерно с отхвърлената част на иска, за разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100лв., определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 23,т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, има право на разноски за първата инстанция в размер на 36.95лв. или по компенсация ответникът остава да дължи на ищеца 271.96лв. деловодни разноски за първата инстанция. В настоящата инстанция  въззивникът е направил разноски за държавна такса 50лв. плюс 100лв. юрисконсултско възнаграждение, от които има право на 55.43лв., а разноските на въззиваемата страна са 400лв., от които има право на 252.17лв. или по компенсация – на 166.74лв.

                   Воден от горното, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                  ДОПУСКА, на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна  фактическа грешка в решение № 1420/23.07.2019г. по гр.д. № 2129/2019г. по описа на П. ски ОС, като вместо:

                  - искът за заплащане на извънреден труд се отхвърля за сумата от 457.20лв., представляваща разликата над 650.87лв. до пълния размер 1108.07лв., се чете, че искът за заплащане на извънреден труд се отхвърля за сумата от 404.41лв., представляваща разликата над 703.66лв. до пълния размер 1108.07лв.;

                 - искът за заплащане на мораторна лихва се отхвърля за сумата 57.21лв., представляваща разликата над 25.95лв. до пълния размер 83.16лв., се чете, че искът за заплащане на мораторна лихва се отхвърля за сумата от 35.82лв., представляваща разликата над сумата 47.34лв. до пълния размер 83.16лв.;

                 - ОД на ОД на МВР – гр. П. , да заплати направените деловодни разноски на Т.Ц.Н. по компенсация за първата инстанция вместо „в размер на 278,40лв.“ да се чете в „размер на 271.96лв.“ и да заплати направените деловодни разноски на Т.Ц.Н. по компенсация за въззивната инстанция вместо „в размер на 162,49лв.“ да се чете в „размер на 166.74лв.“, а

                -    диспозитива на решението да се чете :

                „ОТМЕНЯ Решение № 1420/23.07.2019 г., постановено по гр. дело № 2129/2019 г. по описа на  Районен съд-П. в частта му, в която ОД на МВР – П. , гр.П. , ул. „С.С. “ ** е осъдена да заплати на Т.Ц.Н. ЕГН ********** сумата над 703.66лева  до пълния предявен размер от 1108,07 лева, представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, в частта му, в която ОД на МВР – П.  е осъдена да заплати на ищеца лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г. за сумата над 25,95 лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 лв., както и в частта му относно присъдените разноски, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:

                 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Ц.Н. ЕГН ********** против ОД на МВР – гр. П.  , гр.П. , ул. „С.С. “ **   иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 вр. чл. 187 от ЗМВР за заплащане на сумата от 404,41лв.(четиристотин и четири лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разликата над сумата от 703,66лв.(седемстотин и три лева и шестдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 1108,07 (хиляда сто и осем лева и седем стотинки) лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                    ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Ц.Н. ЕГН ********** против ОД на МВР  – гр. П. , гр.П. , ул. „С.С. “ **   иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 35,82лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) – мораторна лихва, представляваща разликата над 47,34лв.(четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 (осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки)лева върху неизплатена главница за периода от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                  ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР – гр. П. , гр.П. , ул. „С.С. “ **  да заплати направените деловодни разноски на Т.Ц.Н. ЕГН ********** по компенсация за първата инстанция в размер на 271,96лв.(двеста седемдесет и един и деветдесет и шест стотинки).

                 ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР – гр. П. , гр.П. , ул. „С.С. “ **  да заплати направените деловодни разноски на Т.Ц.Н. ЕГН ********** по компенсация за въззивната инстанция в размер на 166,74лв.(сто шестдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки).

                ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на П. ски районен съд в останалата му обжалвана част.        

                РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване  на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.“                                           

                Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: