№ 7714
гр. С, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Т.Й.Ц.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110168891
по описа за 2023 година
намери следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба от Е АД срещу ИН.Т. ООД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 821,92 лева,
частичен иск от сумата от общо 13598,88 лева – заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за погинали стоки – седемнадесет броя таблети,
собственост на трето по делото лице, а именно МТХ Т ООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че третото лице сключило с него договор за
застраховка на товари по време на превоз, а с ответника – договор за превоз
на товари – седемнадесет броя таблети Samsung ***** Galaxy Tab S7 FE 12,4”,
5G 4/64 GB Mystic Black от България до Италия. Пратката била изпратена на
17.05.2023 г. и обявена за изгубена от куриерската фирма. Третото лице
предявило застрахователна претенция в размер на 13598,88 лева, заплатена
изцяло от ищеца на 07.08.2023 г. Ищецът счита, че ответникът е отговорен за
загубата на пратката, поради което отправя регресната си претенция спрямо
него. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 821,92 лева,
частичен иск от сумата от общо 13598,88 лева. Претендира разноски. В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима
становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за
превоз, сключен между него и третото лице, стойността на стоките,
изгубването им, изплащането на застрахователното обезщетение. Счита, че
между него и ищеца не е имало облигационно отношение, твърди, че третото
лице не било декларирало пред него стойността на стоките. Излага подробни
юридически съображения за недължимост на процесното вземане. Моли съда
да отхвърли иска, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, подава писмена
1
молба, в която поддържа исканията си. Ответникът не се явява, изпраща
представител, чрез когото поддържа исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: безспорни между страните са фактите, че между ищеца и третото лице
е сключен договор за застраховка, между ответника и третото лице е сключен
договор за превоз, стойността на стоките е 13598,88 лева, стоките са изгубени
и ищецът е заплатил тази сума като застрахователно обезщетение. Съгласно
чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение. В случая доказани се явяват
всички релевантни за предмета на делото факти. Между ищеца и трето по
делото лице – МТХ Т ООД – е възникнало валидно сключено договорно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да обезщети
евентуалните вреди, причинени на третото лице, вследствие на изгубване или
повреда на предоставените за превоз стоки. Валидно сключен е и договор за
превоз между ответника и същото трето лице, по силата на който ответникът
се е задължил да транспортира стоките от България до Италия. Предметът на
застраховката – седемнадесет броя таблети – се установява от самия
застрахователен договор (л. 7 от делото), където като предмет на
застраховката са посочени „мобилни телефони и аксесоари“ и не се оспорва
между страните. Стойността на същите за сумата от 13598,88 лева също не се
спори между страните, а изплащането на обезщетението се установява от
приложеното по делото платежно нареждане – л. 25 от делото. Не беше
оспорено и обстоятелството, че стоките са предадени на ответника и са
изгубени по време на превоза, от който факт се извежда и виновното
неизпълнение от страна на ответника на договора за превоз. Като не е
положил дължимата грижа и е допуснал изгубването на поверените му стоки,
ответникът е нарушил задължението си съгласно чл. 368, ал. 1 ТЗ и носи
отговорността, предвидена в чл. 373, ал. 1 ТЗ, от който факт се установява
противоправността на неговото поведение. Вината на ответника се
предполага, според чл. 45, ал. 2 ЗЗД и доколкото липсата ѝ не беше доказана в
процеса, се счита за възникнала от настоящия състав. Възражението на
ответника, че процесния случай попада в изключенията, предвидени в
застрахователния договор, не се споделя от съда. Съгласно общите условия
по застрахователния договор на ищеца, извън предмета му са товари,
превозвани при условията на международни пощенски конвенции. Настоящия
случай не е такъв, тъй като по делото нито са налице твърдения, нито са
налице доказателства, че превозът е бил осъществен при условията на
международна пощенска конвенция. Релевираната в исковата молба и
отговора Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз не е приложима в случая, доколкото по делото не се доказа
превозът да е бил извършен по въздух. Второто наведено от ответника
възражение, че МТХ Т ООД не било декларирало вида и стойността на
превозваните стоки, не изключва нито намалява неговата отговорност. Такова
освобождаване от отговорност не е предвидено в договора за превоз, нито в
общите условия на ответника, а най-вече се изключва от разпоредбата на чл.
410, ал. 1 КЗ, която разширява отговорността на причинителя на вредата до
размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Всички относими
2
факти са доказани, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
50 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИН.Т. ООД, ЕИК: ******, с адрес на управление гр. С, ул. Ц.А.
№ 5, етаж 2, кантора 9 да заплати на „Е“ АД, ЕИК ****** с адрес гр. С, бул.
ХР.К., № 43, на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сума в размер на
821,92 лева – частичен от сумата от общо 13598,88 лева – заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за погинали стоки – седемнадесет броя таблети,
собственост на трето по делото лице, а именно МТХ Т ООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ИН.Т. ООД, ЕИК: ******, да заплати на „Е“ АД, ЕИК ******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса и 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3