О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Милена Радева и
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова ЧКАНД №
118/2020 г. година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Определение
№ 151/25.06.2020 г., постановено от Районен съд Нова Загора по АНД № 515/2019
г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е отхвърлена молба на
АПИ за допълване на Решение № 37/13.04.2020 г.,
постановено по АНД № 515/2019 г. по описа на РС – Нова Загора в частта за
разноските.
В частната жалба се
твърди, че с Решение № 37/13.04.2020 г., постановено по АНД № 515/2019 г. по
описа на РС – Нова Загора е потвърдено наказателно постановление, издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление при АПИ, с който съдебен акт съдът не се произнесъл по искането на
наказващия орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Счита за неправилен извода на решаващия съд за неприложимост на
чл. 176 ал. 1 от АПК, а съдът следвало да постанови допълнително решение с
произнасяне по претенцията за разноски.
При преценка на
събраните по делото писмени доказателства настоящата касационна съдебна
инстанция намира частната жалба за неоснователна, при следните съображения от
фактическо и правно естество:
По жалба срещу
наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г. на АПИ сезираният съдебен
състав при Районен съд Нова Загора се произнесъл с Решение № 37/13.04.2020 г.,
постановено по АНД № 515/2019 г. по описа на същия съд. С този съдебен акт било
потвърдено наказателното постановление
На 29.05.2020 г.
пред съда постъпила молба от упълномощен процесуален представител на наказващия
орган, с формулирано в същата изявление за произнасяне по претенцията за
сторените разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от протокол
от проведено на 04.03.2020 г. съдебно заседание по АНД № 515/2019 г., участвалият
в заседанието юрисконсулт на АПИ е заявил претенция за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение.
По постъпилата
молба Районен съд Нова Загора се произнесъл с Определение от 25.06.2020 г., с
което отхвърлил молбата на АПИ за допълване на Решение № 37/13.04.2020 г. по
АНД № 515/2019 г. В мотивите си първоинстанционният съд приел, че безспорно в
хода на съдебното производство АПИ е била защитавана от юрисконсулт, който
надлежно е поискал присъждане на разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе
по това искане. Решаващият съдебен състав е приел, че е налице друг ред
(различен от претендирания от агенцията по чл. 176 ал. 1 от АПК), а именно – в
разпоредбата на чл. 248 от ГПК, приложим субсидиарно с оглед препращащата норма
на чл. 144 от АПК. С оглед цитирания чл. 248 от ГПК страната е следва да
формулира това си искане в 14 – дневен срок, който в случая е изтекъл на
26.05.2020 г., а процесната молба е постъпила в съда на 29.05.2020 г. Съдът
обоснова е приел още, че за да е непълно решението по смисъла на чл. 176 ал. 1
от АПК, следва съдът да не е изчерпал спорния предмет, т.е. да липсва
произнасяне по цялото оспорване. При такива мотиви Районен съд Нова Загора е
отхвърлил молбата на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Изложените от
първоинстанционния съд правни съображения напълно се споделят от настоящия
касационен състав, като съответни на всички приложими процесуални норми.
Съгласно разпоредбата, на която се позовава органът – чл. 176 ал. 1 от АПК,
когато не се
е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна
по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В
процесния случай предмет на оспорване е законосъобразността на постановен от
АПИ санкционен акт – наказателно постановление и по този предмет Районният съд
се е произнесъл изцяло, видно като от мотивите, така и от диспозитива на
съдебния акт (Решение № 37/13.04.2020 г.). Претенцията за разноски не е част от
предмета на съдебното производство, а има акцесорен характер и като такава се
разглежда именно по реда и при условията на посочената от първоинстанционния
съд процесуална разпоредба на чл. 248 от ГПК. Съгласно чл. 248 ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно с оглед нормата на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. В разглеждания случай страната е пропуснала този 14 –
срок, който е преклузивен по своя характер и пропускането
му погасява правото на страната да иска допълнение или изменение на съдебния
акт в посочената му част – за разноските. Видно от доказателствата, за органа
срокът за обжалване е изтекъл на 26.05.2020 г., а молбата за допълване, чието
разглеждане е допустимо, е депозирана пред съда на 29.05.2020 г.
При горните
съображения настоящата касационна инстанция намира, частната жалба е
неоснователна, а обжалваното определение на Районен съд Нова Загора надлежно
мотивирано и законосъобразно, като постановено в съответствие с приложимите
процесуални норми, същото е мотивирано и следва да бъде оставено в сила. Като
такова, Определение от 25.06.2020 г., постановено по АНД № 515/2019 г. по описа
на РС – Нова Загора следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
от 25.06.2020 г., постановено от Районен съд Нова Загора по АНД № 515/2019 г.
по описа на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: