№ 153
гр. Шумен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630101517 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Ю. С. Р., против О. Р.
О., с която са предявени в условията на първоначално, обективно,
кумулативно съединение искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане ответникът да плати на ищеца 610 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди и 700 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие извършено престъпление от общ характер от ответника,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху двете искови
претенции, считано от деликта – 24.07.2019 г. до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с влязла в
сила присъда № 48/18.12.2019 г., постановена по НОХД № 2392/2019 г., по
описа на ШРС, XIV, ответникът бил осъден на лишаване от свобода, за
извършена измама от която сред пострадалите лица бил и ищецът. Твърди се,
че на 24.07.2019 г. в сградата, където се помещавала ОДБХ – Шумен и където
ищецът работел, ответникът го заговорил, като се представил за „К. К.“
работещ в „Гама 2008“ ООД и успял да го въведе в заблуждението, че ще му
осигури финансиране като студент - стипендия от името на това дружество /в
този времеви период бил студент в РУ „Ангел Кънчев“/, при условието
ищецът да плати първоначално определена сума пари, която щяла да му бъде
върната след началото на финансирането. Ищецът разполагал със 610 лева,
която предал на ответника пред дома му в гр. Шумен. Същият ден ищецът
1
предал на ответника и мобилен телефон „Самсунг Галакси J4“ с работеща в
него СИМ-карта. По-късно осъзнал, че е измамен и сигнализирал органите на
полицията. Ответникът бил осъден за извършено престъпление от общ
характер по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 58а НК, на лишаване от свобода. Намира, че с посочените действия
ответникът Осман Р. О. му нанесъл, както имуществени така и
неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което
ответникът: 1/да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 610 лева,
представляваща понесени от него имуществени вреди, като последица от
измамата, която сума е разликата между сумата от 910 лв. - посочена в
присъдата и 300 лв. - стойността на мобилния телефон, който която вещ била
върната на ищеца от полицията в хода на образуваното досъдебно
производство, ведно със законна лихва върху сумата от 610 лв., считано от
деня на деликта /24.07.2019 г./до окончателното й плащане; 2/да бъде осъден
да плати на ищеца сумата от 700 лева, представляваща претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се дълбоко неудобство, отрицателни
душевни преживявания, притеснение, уплаха, унижение, както и огромен
емоционален дискомфорт и срам, пред близки и полицейските власти, поради
това, че отнемайки на 24.07.2019 г. телефона и най-вече СИМ-картата
поставена в него ответникът го лишил от комуникация с близки и познати и
от лична информация /записи с телефонни номера, снимки, документи и
други/, съдържащи се в същата СИМ-карта, които вреди са последица от
измамата, ведно със законна лихва върху същата сума от 700 лв., считано от
деня на деликта /24.07.2019 г./ до окончателно плащане. Не претендира
разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез
назначения особен представител, подава писмен отговор на исковата молба,
като признава, че се е представял за длъжностно лице, каквото не бил и; че е
осъден с присъда № 48/18.12.2019 г., с която е признато, че е причинил
имотна вреда на ищеца в размер на 910 лв.. Намира, че за претендираната
сума от 610 лв., не е посочено по какъв начин е определена - в присъдата била
определена имуществена вреда от 910 лв., а в мотивите било прието, че от
заключението на назначена съдебно - икономическа експертиза стойността на
мобилния телефон на ищеца била 300 лв. и същият бил върнат, в протокол от
съдебното заседание обаче било отразено, че подсъдимият получил сума от
2
510 лв., а в мотивите - че пострадалият е предал на подсъдимия 610 лв.. В
този смисъл намира претенцията за недоказана по размер и неоснователна.
В съдебно заседание страните поддържат изразените становища.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от Присъда № 48/18.12.2019 г. постановено по
приобщеното НОХД № 2392/2019 г., по описа на ШРС, се установява, че
ответникът е признат за виновен в това, че в периода от 27.06.2019 г. до
24.07.2019 г., включително, в гр. Шумен, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у няколко лица, сред които и Ю. С. Р., от когото на
24.07.2019 г., след като го е уверил, че е управител на „Гама 2008“ ООД гр.
Шумен /макар, че нямал такова качество/ и управляваното от него дружество
ще съдейства на Р. да получи финансиране по студентска програма, получил
сумата 610 лева, а освен това убедил Р. да му предостави за временно
ползване мобилен телефон „Самсунг Галакси J4+ Dual Black“ със Сим карта,
силиконов гръб и стъклен протектор, на стойност 300 лв., като с това му
причинил имотна вреда в размер на 910 лв., поради което, на основание чл.
210, ал. 1, т. 1, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а НК, е
осъден на 2 години “лишаване от свобода“.
В хода на наказателното производство е установено, че имотната вреда
причинена на Ю. С. Р. в размер на 910 лв. включва 610 лв. -предадени на
ответника в присъствието на бабата на ищеца на 24.07.2019 г. в дома му и 300
лв. - стойност на мобилен телефон „Самсунг“, модел Галакси J4“, черен на
цвят, с прозрачен силиконов гръб, съгласно Заключение на допусната в хода
на наказателното производството съдебно - икономическа експертиза /л. 115
от ДП № 838/2019 г./.
С Постановление от 19.09.2019 г. /л. 33 от ДП № 838/2019 г./, утвърдено
от Зам. Районен прокурор при РП – Шумен, от ст. Разследващ полицай при
РУ – Шумен, на ищеца е върнат мобилен телефон „Самсунг“, модел Галакси
J4“, черен на цвят, с прозрачен силиконов гръб.
От показанията на свидетелката В. К. Б., чиито показания съдът
кредитира доколкото отразяват непосредствени впечатления и кореспондират
3
с доказателствения материал събран по делото, се установява, че ищецът е
контактен и общителен човек - имал профил в социалните мрежи със същия
номер телефонен номер, какъвто имал и сега. През 2019 г., когато му бил
откраднат телефона работела в онкологичен диспансер, а ищецът - като
хигиенист там. В деня на случката видяла ищецът да разговаря за събитието с
охраната на диспансера Р., който го посъветвал да се обади в полиция. От Ю.
научила, че в телефона имало СИМ карта. Липсата на телефона и СИМ
картата Ю. преживял много тежко - 10 дни докато бил без телефон не бил на
себе си; било му неприятно. Твърдял, че загубил контакти - загубил много
връзки, с хора с които учел. Последиците от случката останали в него до ден
днешен.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателсва.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, който виновно е причинил другиму. Основателността на предявените
искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за вреди, респективно
правото на пострадалото лице да търси обезвреда от деликт, е предпоставено
от установяване елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, които са: наличие на деяние, което да е противоправно, да е
извършено виновно, както и да са причинени вреди в причинно – следствена
връзка с извършеното.
В настоящия случай, при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с
който ответникът е признат за виновен в извършено престъпление и му
наложено наказание, фактът на деянието и неговото авторство,
противоправността му и виновността, са установени по силата на чл. 300
ГПК. Съгласно тази разпоредба влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на тези от
елементите на деликтната отговорност.
Предвид изложеното съдът намира, че тези елементи на фактическия
4
състав за търсене на деликтна отговорност са налице, поради което предмет
на изследване в настоящия процес са размера на вредите, претърпени от
ищеца, вследствие противоправното деяние на ответника и причинната връзка
между деянието и претендираните вреди. При произнасяне по тези въпроси
съдът взе предвид, че доколкото се претендират различни по вид вреди, то
всяка от отделните претенции, представлява самостоятелен иск, като
неустановяването на съответната твърдяна вреда или липсата на причинна
връзка на същата с деянието са основание за отхвърляне на съответният иск.
Вредата от деликт представлява промяна на имуществото, правата,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на
пострадалия, която промяна може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. В този смисъл
вредите от деликт могат да бъдат, както имуществени, така и неимуществени,
стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния
случай ищецът предявява, както иск за имуществени вреди в размер на 610
лева, представляваща разликата между сумата от 910 лв. – стойността на
имотна вреда причинена на ищеца и посочена в присъдата и 300 лв. -
стойността на мобилния телефон, която вещ била върната на ищеца от
полицията в хода на образуваното досъдебно производство, така и иск за
неимуществени вреди в размер на 700 лева, изразяващи се дълбоко
неудобство, отрицателни душевни преживявания, притеснение, уплаха,
унижение, както и огромен емоционален дискомфорт и срам, пред близки и
полицейските власти, поради това, че отнемайки на 24.07.2019 г. телефона и
най-вече СИМ-картата поставена в него ответникът го лишил от комуникация
с близки и познати и от лична информация /записи с телефонни номера,
снимки, документи и други/, съдържащи се в същата СИМ-карта.
Относно искът за имуществени вреди:
По делото са приети доказателства, от които еднозначно се установява,
че сума в размер на 610 лева е била предадена от ищеца и получена от
ответника. Доказателства за нейното връщане от ответника не са представени.
В отговора на исковата молба, относно размера на имуществените вреди от
престъплението, особения представител на ответника прави възражение, че
дължимата сума не е 610 лева, обосновано с твърдението, че в Протокол от
открито съдебно заседание проведено на 18.12.2019 г. повереникът на ищеца –
5
адв. П. Х., заявил, че получената от ответника сума е 510 лева /стр. 95 от
НОХД № 2392/2019 г., по описа на ШРС/. От една страна това е изявление на
участник в наказателното производство различен от пострадалия – ищеца в
настоящото производство, поради което не би могло да се квалифицира като
изявление съдържащо неизгоден за последния факт. От друга страна
обвързващата доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК на Протокол
съставен в съдебното наказателно производство, се отнася само до факта на
даване на това изявления със съдържанието, записано в протокола, но не и до
неговата вярност – съответствие с фактите от обективната действителност,
поради което по този факт този документ не е надлежно доказателство. В този
смисъл възражението е неоснователно. При наличието на тези доказателства
съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за основателен в
претендирания размер от 610 лева.
Относно искът за неимуществени вреди:
По общо правило неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия – т. е. когато
увреждането е на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси,
когато се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното общуване на пострадалия. Неимуществените вреди могат да се
изразяват в терзания на личността - нравствени, емоционални, психически,
психологически; болки и страдания върху целостта на организма и здравето
на увредения; накърнена чест, достойнство, добро име в обществото; болки и
страдания от причинена смърт на близък, предизвикана от противоправните
действия на други лица.
В процесния случай ищецът индивидуализира претендираните вреди,
като негативни психически преживявания твърдейки, че като последица от
измамата изпитвал неудобство, отрицателни душевни преживявания,
притеснение, уплаха, унижение, както и емоционален дискомфорт и срам,
пред близки и полицейските власти, поради това, че отнемайки на 24.07.2019
г. телефона и най-вече СИМ-картата поставена в него ответникът го лишил
от комуникация с близки и познати и от лична информация /записи с
телефонни номера, снимки, документи и други/, съдържащи се в същата
СИМ-карта.
От доказателствата по делото се установява, че действително заради
6
противоправното деяние на ответника ищецът бил принуден да се обърне към
органите на досъдебното производство, при което са му причинени вреди,
изразяващи се в неудобства, провокирани от необходимостта да се дават
обяснения пред органите на Полицията, а след това и свидетелски показания в
досъдебното и съдебното производства, което неминуемо е съпроводено от
напрежение, притеснение, негативни емоции, както и наличието на причинна
връзка между тези вреди и поведението на ответника, тъй като без последното
нямаше да се налага преодоляването им – в този смисъл е Р. № 429/28.06.2010
г., ГД № 944/09 г., III г. о., на ВКС. Неминуемо неприятните изживявания са
се отразили негативно на емоционалното състояние на ответника за около пет
месеца: от датата на престъплението - 24.07.2019 г. до постановяване на
присъдата срещу ответника на 18.12.2019 г..
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявеният иск за обезвреда е доказан в своето основание, поради което
претърпените неимуществени вреди, подлежат на обезщетение, в размер с
оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари, като
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за същите се
определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за
неимуществени вреди е не да се поправят вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване за
причинени неимуществени вреди увредения получава парично
удовлетворение, с които да компенсира отрицателните и неприятни емоции.
Следователно законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението. Установената съдебна практика, включително чрез
задължителните указания на ВС, дава разяснения за критериите, по които при
всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени
неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и
законодателят не борави с други техники за определяне размера на
7
справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като
например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер,
процент и пр. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е
изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди. Ето защо при овъзмездяването е от значение
и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика
на върховната съдебна инстанция обективирана в ППВС № 4/68 г./. В
процесния случай при определяне размера на обезщетението за обезвреда
следва да се вземе предвид, че от това престъпление ищецът е претърпял
негативни влияния, които са се редуцирали в рамкитe на няколко месеца.
Вземайки предвид възрастта на ищеца към момента на престъплението и
последиците в личностен план, ръководен от установените по делото и
посочени по - горе обективни обстоятелства, съдът намери, че справедливо
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е претендираната
сумата от 700 лева.
Относно претендираната лихва върху исковите претенции:
Настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 86
ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се
дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се
дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, когато е
извършено увреждането, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо,
върху уважената част на исковете следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от деня на увреждането, до окончателно плащане.
Относно разноските:
Ищецът не претендира разноски. При този изход на спора, тъй като
ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен,
с IBAN BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, дължащата се държавна такса и разноски, на основание чл. 78 ал. 6
8
ГПК. При иск за непозволено увреждане дължимата държавна такса е в
размер 4 на сто върху признатата за основателна цена на иска, но не по –
малко от 50 лева. В случая при 700 лева неимуществени и 610 лева
имуществени вреди, дължимата такса възлиза на 100.00 лева, както и
възнаграждение за особен представител в размер на 321.70 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Осъжда О. Р. О., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен,
***, да плати на Ю. С. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, сумата
от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща имуществени вреди,
вследствие извършено от ответника престъпление по по чл.210, ал.1 т.1 от
НК, за което има постановено и влязла в сила присъда от 18.12.2019 г., по
НОХД № 2392/2019 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането –
24.07.2019 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД.
Осъжда О. Р. О., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен,
***, да плати на Ю. С. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, сумата
от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие
извършено от ответника престъпление по по чл.210, ал.1 т.1 от НК, за което
има постановено и влязла в сила присъда от 18.12.2019 г., по НОХД №
2392/2019 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 24.07.2019 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Осъжда О. Р. О., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен,
***, да плати полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN
BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата от 421.70 (четиристотин двадесет и един лева и седемдесет стотинки)
– представляваща дължима държавна такса и разноски върху уважените
искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Шумен, в
9
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10