РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на осми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна
Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1065 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „*****/кафе-аператив ***“,
представлявано от упр***теля А.К.С., против Наказателно постановление № 13-002134 от 29.06.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по
труда“,
с което на дружеството „***“ ЕООД за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 е
наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 1600 лв.
В жалбата се правят възражения за допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, като се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се
представлява от процесуален пълномощник – адв. Д., който в писмени бележки
развива подробни съображения за незаконосъобразност на постановения акт.
Претендира заплащането на сторените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата
страна се представлява от юрисконсулт Ш.,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, доводи, за което
излага в представени писмени бележки, моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 17.03.2020 г. директорът
на ДИТ Пазарджик - Д.Т. и инспектор Т.Д.
минали покрай строителен обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател и
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Найчо Ценов“ № **, където на пръв поглед
констатирали нередовности по ЗБУТ. За извършването на по-обстойна проверка на
обекта бил извикан свид. Р.М. ***. При
извършения обход на строителния обект свид. М. забелязал, че на поставената на
входа на обекта информационната табела, не били отразени някои от нормативно изискуемите
реквизити.
При проверка на документите на дружеството на място в
сградата на ДИТ Пазарджик на 19.03.2020 г. свид. М. и Д. констатирали, че по
отношение на същия строителен обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършвана
предходна проверка от служителя Г.Й., за която бил съставен Протокол № ПР 1939690/11.12.2019
г. В т. 4 от протокола било дадено следното предписание: „Възложителят „***"
ЕООД да запише в информационната табела за обект „жилищна сграда - гр.
Пазарджик, ул. „******", УПИ П-571, планирана продължителност на работата
на строителната площадка, съгласно чл. 13, т. 10 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /ДВ, бр. 37/2004г., изм. и доп. ДВ, бр. 102/2006
г./. Като краен срок за изпълнение на предписанието в протокола била определена
дата 22.12.2019 г.
При това положение свид. М. преценил, че на първия
работен ден след изтичане на срока на даденото задължително за изпълнение
предписание – 23.12.2019 г., дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ, за което му съст***л АУАН № 13-002134 от 27.04.2020 г., в който описал
извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му и който бил
предявен и връчен на упр***теля на
дружеството - жалбоподател срещу подпис.
При връчване на акта били направени възражения от страна на законния предст***тел
на дружеството, за това, че не е видяна новата табела.
В 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
упр***теля били депозирани допълнителни писмени възражения по констатациите на
акта, в които заявил, че още на 12.12.2019 г. пост***л на обекта допълнителна
информационна табела, съдържаща изискуемата информация.
След проверка
по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) не
приел възраженията, направени в АУАН и в допълителното изложение, като приел,
че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 13-002134
от 29.06.2020 г., с което за нарушението на чл. 415, ал. 1 от КТ, наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв.
Същевременно още през м. декември 2019 г. упр***телят
на дружеството-жалбоподател - А.С., след като се запознал с предписанията,
указани му с Протокол № ПР 1939690/11.12.2019 г., изготвил нова информационна
табела, напечатана на л. А4 и доплънена с изискуемото съдържание. Заедно с
табелата отишъл на място в сградата на ДИТ Пазарджик, където се срещнал със
свид. Й. и му показал изготвената информационна табела. Последният потвърдил,
че информационната табела вече отговаря на изискванията и му казал, че може да
я сложи на строителния обект. Табелата била поставена на обекта от свид. А. –
раборник при дружеството-жалбоподател, който я заковал над вратата на
строителния обект в близост до страта информационна табела.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на М. (частично), Й. и А., чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства,
приложени към административно-наказателната
преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. Съдът даде вяра и на обясненията, дадени от упр***теля
на санкционираното дружество, доколкото същите са пълни и логични и се
подкрепят от показанията на свидетелите Й. и А..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Атакуваното в настоящото производство наказателно
постановление е редовно връчено на предст***тел на дружеството-жалбоподател на 16.07.2020 г.,
видно от обратната разписка, приложена по делото /л. 7/. Жалбата против НП е депозирана
в администрацията на ДИТ Пазарджик на 20.07.2020 г. от санкционираното лице,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не възприе възражението на
пълномощника на дружеството-жалбоподател, че не е спазен срокът, предвиден в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради това, че нарушителят е бил
известен още на 23.12.2019 г., а АУАН не е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя. Съгласно задължителните за съда указания, дадени в т.
2 от Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на
ВС, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който органът,
който е овластен да съст*** акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на
този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за
съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя.
Субектът на нарушението, изразяващо се в неизпълнение
на указание със срок на изпълнение до 22.12.2019 г., не става известен още на 23.12.2019
г. Това е така, защото откриването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ може
да се осъществи само при последваща проверка на компетентните органи, в хода на
която да се изискат от лицето, респ. да се проверят, предоставени от него
доказателства за изпълнение на дадените предписания. В случая се касае за
административно нарушение, извършено чрез бездействие и датата на установяване
на нарушението е датата на извършване на проверка от административния орган
дали даденото преди това предписание е било изпълнено, а именно на 19.03.2020
г. при проверката на документацията, извършена в сградата на ДИТ – Пазарджик. В
този смисъл несъстоятелни са доводите на въззивника, че доколкото адресастът на
даденото предписание е бил известен, то тримесечният срок за съставяне на АУАН
трябва да се брои от първия ден, в който предписанието не е било изпълнено. Изпълнението
на дадено предписание следва да бъде установено по надлежен ред чрез извършване
на проверка от компетентните за това органи. При бездействие от страна на
дружеството, по отношение на което е било издадено предписание, да предст***
доказателства за изпълнение на предписанието, административният орган не може
да предполага, че даденото предписание не е изпълнено и само на това основание
да иницира административно наказателно производство за извършено
административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на това предписание.
Само и единствено чрез надлежно извършена проверка и при обективиране в нарочен
документ на резултатите от тази проверка административният орган може да напр***
обоснован извод, че е осъществен състава на конкретното административно
нарушение и да инициира образуването на администратино-наказателно производство
срещу субекта на нарушението.
Не следва автоматично да се приема и да се предполага,
че след като указанието е със срок за изпълнение 22.12.2019 г. вкл., то на
актосъст***теля ще е известно, че от 23.12.2019 г. работодателят вече с
бездействието си е в нарушение, тъй като не е изпълнил това предписание. Това
означава да се презумира предварително недобросъвестно поведение от страна на
работодателя. За да започне да тече този срок е необходимо не просто на някого
да стане известно, че е налице нарушение и кой е неговият извършител, а тези
факти да са достигнали до знанието на органите и служителите, които могат да ги
установят със съставянето на АУАН. Затова в хипотезата на чл. 34, ал. 1, пр.
първо от ЗАНН срокът за съставяне на АУАН започва да тече от момента, в който
реално се установи административното нарушение, като в случая това е датата на
проверката от 19.03.2020 г., обективирана в приложения констативен протокол. В този
смисъл съдът намира, че посочената в НП дата на констатиране на нарушението –
17.03.2020 г. е неточна, доколкото от показанията на разпитания актосъст***тел
се установи, че на тази дата, при обход
на проверявания обект, същият е констатирал единствено, че поставената
информационна табела е непълна и едва когато е извършил проверка на
документацията на дружеството в сградата на ДИТ – Пазарджик – на 19.03.2020 г.,
е установил, че е имало предходно дадени предписания, които дружеството не било
изпълнило. Тоест, за реална дата на констатиране на нарушението настоящият
съдебен състав приема 19.03.2020 г., когато на актосъст***теля М. е станало
известно, че при предходна проверка на дружеството са били възложени за
изпълнение предписания, свързани с допълване на съдържанието на информационната
табела, поставена на строителния обект. Още повече, че от показанията на самия М.
се установи, че проверката на 17.03.2020 г. на обекта е била инцидентна и не е
била свързана с нарочна проверка за изпълнение на предписания от предишна
проверка по протокол № ПР 1939690/11.12.2019 г., както обаче е посочено в съставения протокол за
извършена проверка № ПР 2007963/27.04.2020 г.
Анализът на събраните доказателства обосновава извод,
че АУАН е съставен в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като се установи, че актосъст***телят
е узнал за нарушението и нарушителя тогава, когато е извършил проверка на
документацията на дружеството в сградата на ДИТ - Пазарджик – на 19.03.2020 г.
според констативния протокол, при която е установил, че работодателят не е
изпълнил даденото предписание по протокола за извършена провекра от 11.12.2019
г. и в тримесечния срок – на 27.04.2020 г. е съст***л АУАН.
Настоящият състав намира обаче, че от събраните по
делото доказателства не се установи дружеството-жалбоподател да е адресат на
вмененото му нарушение.
Дружеството е санкционирано за това, че на 23.12.2019
г. не е изпълнило задължително за изпълнение предписание, като не е записало в
информационната табела на обекта планираната продължителност за работа на
строителната площадка съгласно чл. 13, т. 10 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. В същото време от събраните по делото доказателства
категорично се установи, че на дата 23.12.2019 г. не е извършвана проверка на
строителния обект, стопанисван от жалбоподателя, съответно няма как на тази
дата да е било констатирана липса или наличие на информационна табела,
съдържаща данни за планираната продължителност на работата на строителната
площадка. В тази насока бяха и показанията на самия актосъст***тел, който
потвърди, че на 23.12.2019 г. не е извършвал проверка на обекта. От друга
страна по делото се установи, че непосредствено след извършената проверка през
м. декември 2019 г., упр***телят на дружеството – А.С. е изготвил нова
информационна табела, съдържаща изискуемите реквизити, вкл. и планираната
продължителност на работа на строителната площадка, и я предст***л за одобрение
на свид. Й.. Последният в показанията си потвърди, че малко след извършената от
него проверка, упр***телят С. е дошъл при него в сградата на ДИТ – Пазарджик и
му е показал информационна табела, напечатана на лист с формат А4, поставена в
прозрачен джоб, с отстранени пропуски в съдържанието съобразно дадените
предписания. Свид. Й. потвърди, че табелата, която му е занесъл С., е
изглеждала по същия начин, като тази на снимковия материал, находящ се по
делото (л. 22).
Напълно правдоподобно звучи твърдението на упр***теля С.,
че след като е изготвил новата табела, одобрена и от контролиращия орган, същата
е била поставена на строителния обект. Последното обстоятелство се подкрепя и
от показанията на свид. А. – работник при санкционираното дружество, който
посочи, че лично е пост***л информационната табела на обекта. Вярно е, че ДИТ
не е била писмено уведомена от упр***теля на дружеството, че дадените предписания
са изпълнени, но това не влияе върху обстоятелството дали предписанията са били
реално изпълнени или не. Още повече, че не се събраха категорични доказателства, опровергаващи тезата, че на
обекта е имало две информационни табели. Показанията на свид. М. в частта, че
след обход на целия обект, е констатирал, че на обекта има само една табела, която
е непълна, съдът намери за неубедителни. Както вече се установи, извършената
проверка на 17.03.2020 г. е била инцидентна и изобщо не е имала за цел и задача
да провери дали са били изпълнени предходно дадени указания във връзка със
съдържанието на информационната табела, тоест ако на актосъст***теля му беше
известно, че трябва да провери отстранени ли са пропуските по табелата,
най-малкото можеше да попита намиращите се на обекта работници или дори самия
упр***тел за това дали има поставена друга информационна табела, покриваща
нормативно изискуемото съдържание. Съдът намира, че доколкото приложеният по
делото цветен снимков материал не съдържа наименование на файл, респ. няма
посочени дата и час на създаване на файла, не може да се напр*** извод към коя
дата е изготвен, за да може да послужи за доказване на релевантни по делото
въпроси. Но дори и да се установи, че снимките са направени при проверката на
17.03.2020 г., както се твърди от наказващия орган, доколкото вмененото на
дружеството нарушение не е от дата 17.03.2020 г. то същите отново не биха
допринесли за установяване на правнорелевантни факти.
Изложеното дотук обосновава извода, че
административно-наказващият орган не успя да докаже по безспорен и категоричен
начин, че на 23.12.2019 г. дружеството-жалбоподател е осъществило възприетото
от него нарушение, което пък е пречка за реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и налага отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
В отговор на възражението на пълномощника на
дружеството-жалбоподател, че АНО е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото
е съст***л пет отделни НП, отнасящи се до липси на отделни задължителни
реквизити в поставената на обекта информационна табела, доколото се касае за
едно единствено нарушение, настоящата инстанция намира за неоснователно. В
точките на разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, законодателят е предвидил и разписал конкретна информация,
която трябва да съдържа информационната табела, като липсата на посочване на
информация, предвидена в дадена точка, съставлява отделно административно
нарушение. Липсата въобще на информационна табела съставлява нарушение на чл.
12, ал. 2 от Наредбата, като принципно допустимо и законосъобразно е АНО да
ангажира отговорността на лицата за нарушение на отделни точки на посочената
разпоредба,
На последно място съдът не възприе и последното
възражение на пълномощника на жалбоподателя, за това, че е налице грубо
нарушение на административно-производствените пр***ла, доколкото директорът на
ДИТ – Пазарджик е извършил лично проверка на обекта. Такова нещо по делото не
се доказа, установи се единствено, че директорът заедно с инспектор Д. са
забелязали от улицата нередности по ЗБУТ, за което на място е изивкан свид. М.,
който от своя страна, съвместно с инсп. Д., е извършил процесната проверка на
обекта и е съст***л съпътстващите я документи. Така както служителите от
Инспекцията по труда могат да извършва проверки за спазване на трудовото
законодателство по сигнали на граждани, на още по-голямо основание проверките
могат да бъдат възлагани и по сигнал на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“.
Отговорът на поставените възражения не променя изхода
от спора, като както беше изяснено по-горе, са налице други основания за отмяна
на атакуваното НП.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има дружеството-жалбоподател, което своевременно е
напр***ло искане за присъждането им. От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 01.08.2020 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева)
дружеството-жалбоподател е заплатило изцяло в брой.
Предвид изложеното Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002134 от 29.06.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по
труда“,
с което на дружеството „***“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „*****/кафе-аператив ***“, представлявано от упр***теля
А.К.С.,
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на
основание чл. 416, ал. 5 е наложено наказание „имуществена санкция" в
размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „*****/кафе-аператив ***“, представлявано от упр***теля А.К.С.,
сума в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: