Решение по дело №1337/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 12
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20211000601337
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България с правно основание
чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1470/2021 г. по описа на
СГС и отмяна на постановеното по него решение от 30.09.21г., с което изцяло е потвърдена
присъда от 02.11.2020г., по НОХД № 4977/2019г. на СРС, НО, 134-ти състав.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Сочи се, че и двете инстанции по фактите са подходили избирателно и необективно към
показанията на свидетелите Ц. и М., като са ги игнорирали в частта им, в която и двамата
свидетелите потвърждават факта на изречената закана за убийство от страна на А.И. към
свидетелката Ц.. Показанията им в тази част намирали подкрепа, както индиректно от
показанията на свид. П. и Р., а така и в останалите писмени доказателства сред които
съдебно- медицинско удостоверение № 10/09.01.2015 г., издадено на свид. Ц. от КСМД при
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и заключението по изготвената СППЕ. Сочи се, че
първостепенният съд не е извършил пълен анализ на събрания доказателствен материал, а
направения кратък такъв е сторил избирателно и едностранчиво, като е дал приоритет на
едни (показанията на св. П. и Р.) и напълно е игнорирал други доказателства (показанията на
св. Ц. и М.). В този смисъл, избирателното и превратно обсъждане на доказателствата по
1
делото е довело до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите,
обосноваващи авторството на деянието, а оттам и до оправдаването на подс. И..
Допуснатите от РС- София процесуални нарушения при анализа на доказателствата не са
отстранени от въззивния съд, доколкото последният по същество е преповторил доводите и
изводите на първоинстанционния съд, без да формира собствени такива и да направи своя
собствена преценка на доказателствения материал, от която да е видно как е формирано
вътрешното му убеждение и становището му относно извършеното деяние, авторството и
вината на подсъдимия. По този начин въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и
е приложил неправилно материалния закон, предвид което се настоява за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 1470/21г. на СГС. НО, 2-ри въззивен състав с
отмяна на постановеното по делото решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна
прокуратура поддържа подаденото искане по изложените в него съображения, като счита, че
са налице основания за възобновяване на наказателното производство, и в този смисъл
подаденото искане следва да бъде уважено.
Оправданият А.И., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения
си защитник- адв. К.. Последният намира депозираното искане за неоснователно, като счита,
че първият съд е направил една пълна и подробна преценка на събраните доказателства,
аргументирайки се в кои части приема и в кои отхвърля доказателствените източници,
включително и частите, в които не приема и обясненията на оправдания И.. Намира за
неправилна преценката на главния прокурор, че са били игнорирани част от доказателствата,
а по-конкретно показанията на пострадалата Ц. и свидетеля М., като сочи, че оценката на
доказателствата е суверенна дейност на съда, и негово право е да ги интерпретира,
приемайки една част от тях за достоверни, а други не, стига да изложи достатъчно аргументи
в тази насока, което е и сторено в случая. По повод възраженията в искането, касаещи
въззивния съдебен акт, обръща внимание на обстоятелството, че съгласно трайната практика
на ВКС, проверяващият съд не е длъжен подробно да обсъжда онова, което се съдържа в
мотивите на първия съд, в който смисъл е и Решение № 234/05.02.2019 г. по НД№
798/2018г. на 3 НО на ВКС. По изложените съображения, настоява искането на Главния
прокурор да бъде оставено без уважение.
Осъденият И., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума, се надява на справедливо и правилно решение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в
пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено
в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при
посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява
НЕОСНОВАТЕЛНО.
2
С присъда от 02.11.2020 година, постановена по НОХД № 4977/2019 година, РС- София,
НО, 134-ти състав е признал за невиновен и оправдал А. Ш. И. по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК.
С решение от 30.09.2021 година, постановено по ВНОХД № 1470/2021 година на СГС, НО,
2-ри въззивен състав, присъдата е изцяло потвърдена.
Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е или не престъплението от оправдания И., е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните
доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени
доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението му.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна
изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви.
Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на
доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика.
Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена
съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в
пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.
Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на задълбочен и
внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено
средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма.
Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква
усложненост, като обстоятелствата около срещата между оправдания И. и свидетелката Ц.
са изведени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни
доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на Ю. Ц., К. М., Х. П., М. Р.,
частично от обясненията на И., заключенията по изготвените СППЕ, както и писмения
доказателствен материал, приобщен по съответния ред.
Основните възражения на държавното обвинение, развити като нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, касаят именно кредитирането на гласните доказателства,
тяхната достоверност и правилност, респективно възможността съдебните инстанции да
формират законосъобразен извод относно правната страна на деянието, за което се търси
наказателната отговорност на И.. Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в
безкритичност при оценката по същество на свидетелските показания на Ю. Ц., К. М., Х. П.
и М. Р.. Напротив, след преценка на относимите към предмета на доказване факти,
първостепенният съд аргументирано е посочил по отношение на кои факти ги кредитира
3
като достоверни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви на останалите доказателства по
делото. С нужното внимание е било подходено към показанията на свидетелите Ц. и М.
предвид наличните данни за близките отношения помежду им, както и конфликтните им
отношения с И., като предвид отчетените противоречия в показанията на тази група
свидетели с останалите гласни доказателствени източници, инстанциите по същество
резонно не са възприели фактите възпроизведени посредством разпитите на тези свидетели
относно твърденията за инкриминираните думи като правдиви, добросъвестни и адекватни.
Обясненията на подсъдимия не са останали без внимание и оценка, като тя е направена след
съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателствени средства.
На свой ред, въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност,
касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата
обстановка, приета за установена от първия съд, достигайки до извод за направена вярна
оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на градския съд не
сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да
обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната
присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на
доказателствата по делото /още повече при липса на излагане на съществени доводи или
мотиви във въззивния протест, по повод на който е бил осъществен инстанционния
контрол/. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и
убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина,
по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г.,
ВКС, І н.о./. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата
извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество
фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва
или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка
подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у
решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали
възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на
НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от
НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните
инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от
решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на
данните, установени с годни доказателствени средства. Въззивният съд изцяло е възприел за
правилен доказателствения анализ, направен от първостепенния съд. Прави впечатление, че
още първата инстанция е обсъдила всички доказателства и доказателствени източници, при
това с необходимата задълбоченост, като следва да се отчете прецизния аналитичен подход
при оценка на гласните доказателствени средства и в частност на свидетелските показания
на Ю. Ц., К. М., Х. П. и М. Р..
4
Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила във връзка с оценката на доказателствата в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От
съдържанието, както на мотивите на първоинстанционната присъда /които са повече от
изчерпателни/, така и на решението на контролиращия съд е видно, че и двете решаващи
инстанции са обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички разпитани
по делото свидетели, анализирали са ги и са изложили подробни съображения кои от
относимите обстоятелства се установяват посредством всеки от тях. Оценката им е
направена с оглед тяхното съдържание и действителния им смисъл. Точно тук се намесва в
пълна степен оценъчната функция на съда, който след съпоставка на събрания
доказателствен материал, прави преценка на относимите доказателства, респективно кои
доказателства кредитира, в кои части и относно кои обстоятелства ги кредитира. Онази част
от доказателствените източници, които са съдържали противоречия по отношение на
обстоятелствата, значими за отговорността на оправдания, са били изяснени, като е даден
кредит на доверие на взаимно кореспондиращи си доказателства и доказателствени
средства. Именно поради прецизността, с която първата инстанция е подходила към
изясняването на всички релевантни към настоящия казус въпроси, както и извършената
въззивна проверка, за настоящият съд не съществува правно валидно основание да сподели
възражението за допуснати процесуални нарушения, свързани с наличната доказателствена
маса на базата, на която съдебните инстанции са формирали правните си изводи. Доколкото
последното рефлектира и върху правилното приложение на материалния закон, настоящият
съд намира, че при спазване на процесуалните норми и изисквания, въз основа на
всестранно проведено разследване, двете редовни инстанции са стигнали до
законосъобразния извод за недоказаност от обективна страна на обвинението по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 НК.
Ето защо, като намери, че искането на Главния прокурор е неоснователно по изложените в
него доводи, настоящият състав на АС-София прие, че не са налице основанията за
възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивния съдебен акт, с
удовлетворяване на заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425
от НПК, счете, че следва да го остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1470/2021 г. по описа на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6