№ 368
гр. Варна, 29.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора С. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. К. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600219 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Л. М. И., редовно призован, уведомен от
предходно съдебно заседание явява се лично и с адв.Н. П. М. от АК –
ДОБРИЧ, упълномощена от преди.
Частния обвинител-граждански ищец С. С. К., редовно призован, явява
се лично и с повереник адв.Г. И. Г. от АК -ДОБРИЧ, упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Свидетелите М. В. Г., Р. С. П., М. Т. И., Д. И. М., П. В., И. П. Д. и И. С.
Р., редовно призовани, явяват се лично.
Свидетелят Н. Н. И. редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за неявяването си.
СЪДЪТ отстранява явилите се свидетели от съдебната зала.
С оглед направено искане от свидетелката Л. Г., същата да бъде
разпитана чрез видеоконференция, поради невъзможността й да се яви в
съдебна зала пред Апелативен съд -Варна, съдът с разпореждане №
317/06.11.2024 година е разпоредил разпитът на свидетелката да бъде
проведен чрез видеоконференция, която да се осъществи между Апелативен
съд - Варна и Окръжен съд – Добрич, който се явява компетентният съд.
Свидетелката Л. Г., редовно призована, явява се в съдебната зала на
Окръжен съд – Добрич за провеждане на видеоконферентна връзка.
СЪДЪТ отстрани свидетелите от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото.
1
АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.
За извършване на видеоконферентната връзка е необходимо участието на
специалист-технически помощник, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за специалист - технически помощник К. Лазаров, с
установена по делото самоличност.
Свидетелката Л. Г. /същата се намира в съдебната зала на Окръжен съд –
Добрич/.
Осъществява се видеовръзка с Окръжен съд - Добрич, където е уведомена
да се яви свидетелката Л. Г..
В съдебната зала на Окръжен съд – Добрич присъства съдия Деница П.а
от Окръжен съд - Добрич, която потвърждава установената връзка и
самоличността на явилата се свидетелка Л. Г..
СВИД.Л. Г.: - родена на 02.11.1965 година в Украйна, украинска
гражданка, постоянно пребиваваща в Р България, с висше образование,
омъжена, неосъждана, работи като детски учител, без родство със страните,
ЕГН **********.
СВИД.Г.: – Владея български език, чувам Ви и Ви виждам добре.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на
неверни показания. Същата обещава да говори истината.
СВИД.Г.: Автобусът е спрял на пешеходната пътека срещу детската
градина в Карапелит.
Аз бях на седалката непосредствено зад шофьора, точно по посоката
където се намира шофьора, където е кормилото, там седях.
Мога да кажа, че имах много добра видимост и всичко чух и ако мога да
кажа със сигурност, че полицая пъхна палката с цел да каже на шофьора да
спре, тя беше на кормилото на буса. Просто двигателя работеше и той искаше
да тръгне и той сложи палката за да спре движението, да не тръгне буса.
Не, категорично не видях действия да върши полицая с палката. Не съм
видяла полицая да нанася удари на шофьора, ако имаше такива аз щях да видя,
но нямаше удари от страна на полицая към шофьора. Той просто сложи
палката да каже на него по този начин, че не трябва да тръгва, защото той
2
всеки момент искаше да тръгва и в крайна сметка той тръгна.
Полицая искаше да прекъсне шофьора да потегли, искаше да спре
шофьора да потегли.
Когато шофьора потегли ръката на полицейския служител беше в буса, но
въпреки това шофьора потегли.
Полицая каза на шофьора, че има нарушение, но шофьорът просто не се
подчини.
ПРОКУРОРЪТ: - Премести ли шофьора, в изпълнение на даденото
разпореждане, чухте ли дали полицая разпореди на шофьора да премести буса
от пешеходната пътека и да си даде документите ?
СВИД.Г.: – За това нещо нямам спомени.
ПРОКУРОРЪТ: – Водача премести ли буса, имаше ли преместване на
буса преди това потегляне ?
СВИД.Г.: – Не, не, нямаше, той просто тръгна, реши да тръгне и тръгна,
но не си спомням да е местил буса. Ние седяхме в буса през цялото време, и
след случката пак там бяхме.
АДВ.М.: - Когато микробуса потегли какво направи полицая с палката,
нещо по някакъв начин извади ли ръката ?
СВИД.Г.: – Разбрах въпроса, след като потегли буса, какво се случи, се
случи това, понеже ръката с палката на полицая беше в буса полицая не можа
да успее да я измъкне и в същия момент след няколко секунди видях как
ръката на полицая, много отчетлИ. го видях, минаха точно на прозореца
където седях.
ПРОКУРОРЪТ: – Помните ли как потегли шофьора на микробуса –
рязко, плавно ?
СВИД.Г.: – Потегли рязко, не знам, но потегли достатъчно бързо, че
полицая не можа да си измъкне ръката.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката.
СВИД.М. В. Г.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на
неверни показания. Същата обещава да говори истината.
СВИД.М. Г.: - Мисля, че бях на втората или третата седалка, сега не съм
много сигурна.
От моето място нямах видимост към шофьорското място. Ние си
говорихме с колежките и не съм чула разговор.
Не се сещам дали е имало препирня между полицейския служител и
шофьора, то мина толкова много време, това, което съм казала тогава
придържам се към тези показания.
3
За палка не се сещам. Не се сещам дали полицейския служител е бъркал
вътре в буса.
Не съм виждала подсъдимия да удря пострадалия или пострадалия да
удря подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: - Имам искане да прочетем на основание чл.281, ал., 4,
вр. ал.1 от НПК.
СЪДЪТ указва, че показанията на свидетелката Г. са четени пред
Окръжен съд – Добрич, те са приобщени.
ПРОКУРОРЪТ: - До колкото ВКС е констатирал някакви
несъответствия между трите й разпита исках да каже кое поддържа и е вярно.
ВКС изрично е казал, че и в трите й разпита има съществени противоречия,
т.к. в единия от тях е, че полицая наредил на подсъдимия да премести буса,
след което да си даде документите за проверка, в следващите два разпита е
описала тези събития без да спомене за даденото нареждане подсъдимия да
премести буса и казват, че тези несъответствия не са били изяснени и не е ясно
кое от двете е кредитирано.
СВИД.Г.: - Нищо друго не се сещам, то мина толкова време, каквото сме
казали първия път в показанията, това е.
АДВ.Г.: - Нямам въпроси.
АДВ.М.: - Спомняте ли си колежката ви Л. Г. на коя седалка седеше ?
СВИД.Г.: - Колежката Л. седеше зад шофьора, не точно зад шофьора, в
дясната страна мисля, че беше, аз бях по-назад, не се сещам.
АДВ.М.: - Вие имахте ли видимост към шофьорската седалка, шофьора ?
СВИД.Г.: - Не, не се сещам.
АДВ.М.: - Казахте, че сте видяла да има удар от полицая към шофьора
след като нямате видимост, категорична ли сте, можехте ли да виждате ?
СВИД.Г.: - Не съм видяла да има удар от полицая към шофьора, не съм
видяла да има някакъв удар. Не можех да виждам добре.
ПРОКУРОРЪТ: – А чувахте ли какво разговаряха помежду си
подсъдимия и водача и имаше ли възможност да чувате това което си говорят
?
СВИД.Г.: – Как да се чува, ние си говорихме с колежките и изобщо не им
обърнахме толкова внимание, не сме се задълбочили толкова.
ПРОКУРОРЪТ: – Казахте, че Л. не е била точно зад водача, а встрани
водача, но на първия ред седалки ли седеше ?
СВИД.Г.: – Мисля, че беше на първия ред, на седалката в дясно.
АДВ.М.: – Когато микробуса тръгна видяхте ли полицая къде беше ?
СВИД.Г.: – Не съм видяла къде беше полицая. Ние сме директорки и си
комуникирахме нашите си работи.
АДВ.М.: – Нещо пречеше ли на видимостта към водача на микробуса ?
4
СВИД.Г.: - Нали ви казвам, колежките се качиха, ние си имаме наши си
теми на разговор помежду ни. На седалката има надстройка над седалката,
която пречи, а и аз бях се обърнала назад за да говоря с колежките.
Имам искане, моля да ми бъдат заплатени пътните разноски, билета ми е
16 лева отиване и връщане.
Предвид направеното искане от страна на свидетелката, на основание
чл.122 ал.1 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Да се заплати на св.М. Г. сумата от 16лв., представляващи сторени от нея
пътни разноски.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката.
СВИД.Р. С. П.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същия обещава да говори истината.
СВИД.П.: - В буса седях от дясната страна, някъде на първата или
втората седалка, мисля, че беше първата, отляво седеше Л..
Пряка видимост към гърба на шофьора имах, понеже се падаше
диагонално позицията ми, откъм гърба го виждах.
Полицейския служител го виждах, но не през цялото време.
Възникна разправия, полицая поиска документи, а шофьора отказа да
даде му документи. Каза му какви документи да давам, ти се заяждаш с мен и
това беше общо взето, след което потегли с буса.
Полицейския служител беше до шофьорската врата отвън, прозорецът
беше отворен.
Виждах ръце толкова доколкото при ръкомахането там дай документи и
т.н.
Не си спомням да е била ръката на полицая вътре в буса.
Не съм видял удари да се нанасят по водача.
Вече пет години и половина минаха, потвърждавам това, което съм казал
при предходен разпит. То беше невъзможно да се спре потеглящ бус.
Полицейския служител беше пред вратата на шофьора.
Нямам спомен как тръгна буса, знам само, че потегли без някаква
причина.
Не съм видял да пада полицая, защото от моето място нямаше как да се
види, но чух Л. да вика „падна, падна, сгази го“ и се обърна към мен, може би
за съдействие, защото тя знае, че аз съм бивш полицай, обаче десет дена по-
късно съпругата ми умираше в болницата тука в Света Марина, палиативни
грижи, в пълно съзнание и исках час по-скоро да се прибера, да взема
5
автомобила, да отида в болницата да се разделим. Много тежко ми е да се
връщам към този момент.
ПРОКУРОРЪТ: – Имаше ли разпореждане на полицейския служител
към водача да премести буса от мястото където е бил спрял, имаше ли
разпореждане да си даде документите ?
СВИД.П.: – Имаше разпореждане да премести автомобила, т.к.
автомобила беше спрял на пешеходната пътека, а там полицаите служители
извършваха проверки там, имаше спрян автомобил, извършваха проверки.
ПРОКУРОРЪТ: – Той изпълни ли тези разпореждания да премести буса
от пешеходната пътека и да си даде документите ?
СВИД.П.: – За преместване на автомобила нямам спомен, вече ми се
губи, но по отношение на документите, да си предаде документите имаше
такова разпореждане, но той не го изпълни, какви документи, защо да ти дам
документи, ти се заяждаш с мен и в този момент потегли с буса.
АДВ.М.: – Когато потегли микробуса имаше ли разпореждане от страна
на полицая някакви ?
СВИД.П.: - Спри, спри, спри, чух го, спри бе, спри, спри и както казвам
така инстинктивно и на мен ми се е случвало да спра, но то е невъзможно да
се спре.
АДВ.М.: – Казахте, че сте бил в дясно на микробуса, имахте ли видимост
изцяло към водача както от дясната, така и от лявата страна на водача на
микробуса ?
СВИД.П.: – На водача на микробуса му виждах гърба, раменете
съответно.
АДВ.М.: – Имахте ли добра видимост и виждахте ли полицая, който е
стоял всъщност от лявата страна на микробуса ?
СВИД.П.: - Виждах ръце, виждах една, две, вероятно е имало палка, след
като съм го потвърдил.
Но пак казвам в този момент най-малко ми беше до разправията там на
пътя, защото си имах лична трагедия.
АДВ.М.: – Можете ли да кажете с категоричност, че е нямало нанасяне на
удари или просто не сте видял ?
СВИД.П.: – Не съм видял нанасяне на удари, защото не видях поне и
защитна реакция от страна на шофьора, ако човек посегне на някой той
инстинктивно би се защитил.
ПОДС.И.: – Вие чухте ли полицейския служител да се представя от кое
полицейско е, каква длъжност има ?
СВИД.П.: – Не съм го чул, но това мисля, че няма никакво значение,
полицая нямаше намерение нито да спира водача на буса, нито да му извършва
проверка. Шофьора на буса просто беше спрял на неподходящото място и
затова го помоли да измести автобуса в началото.
6
ПОДС.И.: – Двигателя на автобуса работеше ли, климатика работеше ли,
радиото работеше ли ?
СВИД.П.: – Нямам спомен.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИД.М. Т. И.: - Със снета по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на
неверни показания. Същата обещава да говори истината.
СВИД.И.: - Аз седях не баш на последната седалка, на една от
предпоследните, единичните.
Видимост към шофьора дали съм имала, то имаше на седалките
облегалки за главата, виждах шофьора, прозореца до шофьорската врата също
виждах, както и полицая, който беше отвънка, видях го като го спря.
Полицая го попита, защото на пешеходната пътека ние беше спрял
маршрутката, той го попита защо е спрял на пешеходната, а не е спазил
правилото от пет метра преди и след нея, както и за колан го пита защо не е
поставил. Шофьора нищо не му е отвърна. Нямам спомен.
За тръгването нали каза, ето жените, понеже ние се качихме с колежката,
качват се и тръгвам, но за колана нямам спомен.
Не видях дали полицая имаше полицейска палка.
Буса потегли нормално.
Ние с колежката бяхме, мога да кажа по-ниски така от тревата, защото
имахме вината, че заради нас стана инцидента, понеже заради нас спряха пред
детската градина.
Не съм видяла полицая да пада, нито съм гледала след това като
излязохме от маршрутката, не. Чух само, че колегата каза „той падна, падна“,
но аз не съм видяла и не съм се оглеждала.
ПРОКУРОРЪТ: – Вие последна ли се качихте с Вашата колежка преди
да потегли ?
СВИД.И.: – Да, ние последни се качихме с колежката от детската градина
в Карапелит.
ПРОКУРОРЪТ: – Полицая вече беше там Вие като се качихте и те
разговаряха ли нещо помежду си, разговор чухте ли някакъв ?
СВИД.И.: - Чух това защо сте спрели на пешеходната пътека.
ПРОКУРОРЪТ: - Чухте ли полицая да е казал на водача да премести
микробуса от пешеходната пътека или да даде документите си ?
СВИД.И.: – Не съм чула.
АДВ.М.: – Чухте ли когато микробуса потегли някакви разпореждания от
страна на полицая ?
СВИД.И.: – Не съм чула.
7
АДВ.М.: – В микробуса работеше ли радио, климатик нещо?
СВИД.М.: – Не мога да кажа дали е имало радио, климатик.
Чувах добре разговора между полицая и шофьора, това което казах, защо
е спрял на пешеходната пътека, къде му е колана, това го чух.
Имам искане, моля да ми бъдат заплатени пътните разноски, билета ми е
16 лева отиване и връщане.
Предвид направеното искане от страна на свидетелката, на основание
чл.122 ал.1 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Да се заплати на св.М. И. сумата от 16 лв., представляващи сторени от
нея пътни разноски.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката.
СВИД.Д. И. М.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същия обещава да говори истината.
Колега съм на пострадалия бяхме заедно на работа.
Ние работихме по КАТ, трима колеги бяхме тогава. Самия участък е в
сградата на детската градина, пред него минава главния път, който е от
Силистра, там много често работим по КАТ.
Това става на главния път. Входа на детската градина има изградена
изкуствена неравност с пешеходна пътека. Точно там тази пешеходна пътека,
отгоре на бабуната спря въпросния бус.
В този момент аз пишех акт или фиш на един водач, който бяхме спрели.
Колегата ми беше до мен и даже коментирахме гледай къде спря, ние сме там
трима полицаи, а той е спрял отгоре на пешеходната пътека.
Колегата ми отиде да му прави забележка да измести буса.
Сега мина доста време точен разговор може да не мога да пресъздам
какво точно му каза, но мисля, че му каза: „Измести буса, виж къде си спрял“,
а какво е бил отговора на водача не мога да кажа.
Ние бяхме на около 10 метра, предполагам, т.к. входа за двора на
участъка е до входа за детската градина, ами 10 метра може би.
Пряка видимост нямахме.
Т.к. автомобилът полицейския е спрян така, перпендикулярно на пътя, той
е вътре в двора, а буса е спрян на главния път, буса беше посока град Добрич.
Когато моя колега отиде до буса аз нямам видимост вече.
Той беше от другата страна на буса, аз съм от дясната страна на буса, а
той е от лявата страна и нямам пряка видимост.
До колкото си спомням колегата му каза, изглежда той му е отговорил, че
8
няма да измести буса, сега не мога да кажа, не чул, но колегата му каза „дай ми
документите си“, мисля, че каза младши районен С. К., до колкото си
спомням, доста време мина, „документите Вашите и на автомобила.
Минаха може би 1-2 минути и мисля, че С. повтори: „Дай си
документите“, след което аз лично, това което си спомням, чух превъртане на
гуми, буса тръгна и аз се обърнах да погледна какво става и гледам, че буса се
отдалечава, а пък колегата ми го няма, би трябвало буса като тръгне той да
остане на пътя.
Тръгнах, две крачки направих и буквално вече съм на тротоара и имам
някаква видимост и видях колегата ми как се върти обратно по осевата линия
буквално на пътя.
Отидох при него, той отначало не реагира, С.е, С.е, той не реагира, ударих
му 2-3 шамара, някой да донесе вода, събраха се хора, така се получават
нещата там. Мисля, че някой го напръска с вода и той тогава вече започна да
реагира някак си, след което той като се свести аз отидох при шофьора, при
водача, взех му документите до колкото си спомням. Т.к. започнаха да се
събират много хора и имаше опасност.
Нямам спомен за палка, наистина нямам спомен, бяхме униформени,
бяхме на работа.
Моята палка беше в колата, по принцип всеки си има палка.
Като отидох при колегата не си спомням дали е имало палка, не съм
гледал и за палка, аз гледах колегата си.
ПРОКУРОРЪТ: – Като отидохте след инцидента при водача на буса той
къде се намираше вътре в буса ?
СВИД.М.: – Беше вътре в буса. Мисля, че му казах дай документите и го
питах какво направи и той буквално отговори, че нищо не е направил, нещо от
рода „нищо не съм направил“.
За мен самия водач като, че ли беше неадекватен, на това, което се случи
толкова спокойно да стоиш, не знам.
ПРОКУРОРЪТ: - Вие после ходихте ли в участъка с водача ?
СВИД.М.: - Аз го вкарах в участъка.
ПРОКУРОРЪТ: – Той сподели ли Ви водача да е бил удрян от Вашия
колега с палка ?
СВИД.М.: - Не си спомням точно,
ПРОКУРОРЪТ: - Водача сподели ли Ви да е удрян от колегата Ви с
палка ?
СВИД.М.: - Мисля, че когато влязохме в участъка аз го питах какво
направи и защо го направи, той започна да разправя, че е спрял заради две
учителки, които са излезли от детската градина. Аз му казах добре спри два
метра по-нататък, защо на пешеходната пътека, той не знам какво отговори
тогава за това.
9
Отначало не ми каза нищо кой го е удрял и кое не, след това каза той твоя
колега, не си спомням, мисля, че каза, че моя колега му е викал, по-скоро
мисля, че каза, че колегата му е викал. Не знам, пак казвам прекалено много
време мина и не съм точен в някои неща.
АДВ.Г.: – Имате ли информация някой от събраните хора да е споделял,
че своевременно да премести водача от там, защото го е удрял или ще го
удари.
Някои от събраните хора Вие казахте, че са се събрали доста хора около
буса, имате ли спомен някой от тези хора, да сте видели някой да му е нанасял
удари или да каже махни се ?
СВИД.М.: – Спомням си една баба, беше доста възрастна, беше с бастун,
докато го водех покрай буса тя на няколко пъти го удари с бастуна преди да
успея да я бутна, няколко пъти го удари с бастуна и аз тогава застанах пред нея
и го вкарах в участъка, защото пак казвам започнаха да се събират хора и
щеше да стане беля.
ПРОКУРОРЪТ: – Бабата удари водача на буса, къде го удари, къде
попаднаха тези удари ?
СВИД.М.: – Тя беше първо отстрани него, после зад него. Поне един е
бил в гърба, може би и в ръката го е ударила, не мога да кажа.
СЪДЪТ отправя забележка към подсъдимия да спазва реда в съдебната
зала.
АДВ.М.: - Когато получи разпореждане да отмести микробуса премести
ли го ?
СВИД.М.: – Това обясних, превъртя гуми и буса тръгна и аз не видях
колегата си, затова аз излязох.
АДВ.М.: – Когато му е разпоредил да премести микробуса от
пешеходната пътека премести ли го или не ?
СВИД.М.: – Не премести буса отначало, първо колега му каза премести
буса, какво му е отговорил водача не мога да кажа, т.к. не чувам в буса той
какво е отговорил. След като му каза да премести буса, а той не го премести
тогава колегата му каза, че е еди кой си, дай си документите.
Не премести буса първия път след разпореждането на колегата.
АДВ.М.: – Къде точно удари тази баба подсъдимия ?
СВИД.М.: – Въпросния господин, ето го тук /посочва подсъдимия/ върви
напред, аз вървя до него от страна на пътя, въпросната баба е от другата
страна, т.е. негово ляво идва, ние вървим за да влезем в участъка. Сега тя
посегна с бастуна, но точно къде го удари, не мога да кажа.
Първия удар може би беше в областта на ръката, след това при всички
положения го удари в гърба, след което аз застанах пред нея за да не го бие. Би
10
трябвало да го е ударила на лявата ръка, не съм сигурен, но предполагам, че на
лявата ръка, как да кажа.
На въпроси на СЪДА: - Вие тези факти досега не сте ги казвал, това
твърдение го казвате днес ?
СВИД.М.: - Нямам спомен какво съм казал предния път, това са неща,
които са ми се набили в съзнанието.
За бабата специално при всички положения, т.к. стана пред мен, не знам
защо не съм го казал досега това нещо.
АДВ.Г.: – В съдебно заседание пред Окръжен съд – Добрич, сте казал, че
има опасност да го линчуват, част от тези действия ли споделяте в момента,
които са се случили. Какво точно имате предвид под линчуване.
СВИД.М.: - Когато стана самия инцидент докато аз бях при колегата да
го свестим и т.н. пак казвам от другата страна се събраха доста хора, от тази
страна няколко баби бяха, събраха се много хора. Колегата ми е бил кмет на
въпросното село и там е израснал и го познават всички, мога да кажа, че
наистина всички го познават. Просто хората се бяха изострили доста, водача
щеше да пострада, поне моето виждане е такова, защото той щял да стъпче
техния С..
ПОДС.И.: – Колко метра според Вас е дълъг микробуса, аз ще Ви кажа
Вие ако не знаете ?
СВИД.М.: – Нямам представа.
ПОДС.И.: - Седем метра е дълъг, два метра и половина широк.
ПОДС.И.: – Когато дойде първо отиде при него и дойде при мен и му
казах дай да го изместим от средата на пътното платно, защо не реагира, а
тръгна да се занимава с мен ?
Като отиде при падналия на пътното платно полицейски служител защо
след пет секунди дойде при мен, а него го остави да лежи, не трябваше ли да
му се окаже някаква помощ да го изнесем от пътя ?
СВИД.М.: – Това са пълни глупости, няма как да съм оставил колегата си
пет секунди. Отидох при колегата си, той не реагираше, след което аз му
ударих два шамара, поне два, някой донесе вода, не съм обърнал внимание.
Другия колега П. В., който е отвънка също дойде там, „С., С.“, С. се събуди,
след което колегата ми В. остана там и предполагам и други хора е имало,
защото наистина се събраха хора, аз дойдох при подсъдимия, защото ако не
бях дошъл при подсъдимия не съм сигурен какво щеше да се случи, имаше
много хора, те са 20 човека.
СЪДЪТ отправя повторна забележка към подсъдимия да спазва реда в
съдебната зала.
ПОСД.И.: - Кой беше спрял Н., на който правихте акт, кой полицейски
служител го беше спрял и пишехте акт на капака на автомобила ?
11
СВИД.М.: – Аз мисля, че пишех акт, мисля, че фиш или акт, но как се
казва човека не мога да помня от преди пет години.
АДВ.М.: - Пострадалия е бил кмет на Карапелит, а друг такъв случай с
него пак да има пак да се опитва да спира по този начин автомобил при
проверка на водач, извън този ?
СВИД.М.: – Не е спирал никой, автомобила беше спрял. Нямам
представа аз не съм би колега когато е бил кмет.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИД.П. В. В.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същия обещава да говори истината.
СВИД.В.: - Когато това се случи бях в двора на участъка в Карапелит.
Имах пряка видимост към буса.
Ние бяхме спрели друг автомобил, колегата му съставяше фиш или акт,
не се сещам, този колега, който излезе преди малко от залата.
Бяхме трима човека.
През това време спря бял микробус маршрутка на пешеходната пътека, от
среща имаше две възрастни женички, даже още са пред очите ми, едната
женичка беше с бастун. Колегата вика сега не му ли е неудобно на този
господин да спре точно на пешеходната пътека, ще отида да му кажа само
проста да измести буса и отиде да му каже.
При самия разговор не съм чул какво си говорят.
Видях само като пада колегата. Микробуса изфорсира, един черен дим
облак и тръгна микробуса.
Преди това не съм видя и чул нищо.
Колегата ми нямаше палка, той не спираше автомобили, просто отиде да
му каже да измести буса, до колкото се сещам, не съм на 100 процента
сигурен. Не съм чул пререкания между тях.
Само си спомням, че една бабичка го удари 2-3 пъти с бастуна и му каза:
„Какво направи, ти ще убиеш С.“, колегата го познава, той е от там.
ПРОКУРОРЪТ: – След станалия инцидент Вие чули ли сте от водача
или от друго лице, което е присъствало там на инцидента Вашия колега да е
удрял водача с палка, чули ли сте такова твърдение от някого или водача да е
споделил нещо такова ?
СВИД.В.: – Не съм чувал такова нещо, водача ако го бяхме оставали те
щяха да го набият жителите от селото които са, затова го прибрахме в
участъка.
АДВ.Г.: - Нямам въпроси.
12
ПРОКУРОРЪТ: – Разговор между водача и Вашия колега ?
СВИД.В.: – Не, само чух, че колегата като му каза да измести микробуса,
друго нищо не чух.
Аз видях като го премести микробуса с мръсна газ, както се казва и после
колегата като падна той спря на около 2-3 метра по-напред. Друго местене и
потегляне на микробуса не съм виждал.
АДВ.М.: – Къде го удари бабичката ?
СВИД.В.: – Тя бабата го удари по гърба, ръцете, тя колко ще удря, тя
възрастна женичка беше.
Аз бях до колегата, той лежеше в несвяст и другият колега отиде и го
вкара вътре в участъка, понеже се събраха много хора, да не стане по-голяма
беля.
Микробуса го изместиха един път от пешеходната пътека, измести го
малко по-напред и после даде газ и удари колегата.
ПРОКУРОРЪТ: - Чули ли сте разпореждане да си даде водача
документите ?
СВИД.В.: – Не, не съм чул, не се сещам. Колегата просто отиде с идеята
да му каже да измести буса от там понеже пречи на пешеходната пътека.
ПРОКУРОРЪТ: – Налице са противоречие в тази част в неговите
показания това което е заявил и на ДП и на съдебното производство. Неговите
показания на ДП не са били приобщени чрез прочитането им и е налице
съществено противоречие, относно това, което заявява, за представянето на
документите, в разпита на ДП той е заявил, че К. е казал на водача да си
приготви документите.
На това основание ще искам да ги прочетете показанията на основание
чл.281, ал.4 от НПК.
АДВ.Г.: - Даваме съгласие.
АДВ.МАРИНОВ: - Даваме съгласие да се прочетат показанията на
свидетеля, не се протИ.поставям да бъдат четени показанията на свидетеля в
тази част, имаме интерес да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат прочетени показанията на свидетеля
В., същия твърди, че не си спомня някои факти, касаещи местоположението на
въпросния микробус, налице са основанията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК,
поради което
О Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля П. В., обективирани в
протокол за разпит на свидетел на листи 129 и 130 от том 1 и от 14.10.2019
година, дадени пред следовател в ОСлО Добрич.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
СВИД.В.: – Да, това, което съм казал така е било.
13
На въпроси на СЪДА: – Защо не сте казали тогава за бастуна, а го
казвате сега ?
СВИД.В.: - Явно не са ме питали, затова не съм го казал.
АДВ.М.: – Вие всъщност някакъв разговор с водача на микробуса
проведохте ли тогава ?
СВИД.В.: – Да, вътре в участъка вече, като го прибрахме го питах защо
го направи това нещо, но не се сещам какво точно ми отговори.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИД.И. П. Д.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на
неверни показания. Същия обещава да говори истината.
В микробуса седях най-отзад. С колежката М. И. работихме в Карапелит в
детската градина, вече сме пенсионерки. Буквално ние се чувствахме виновни,
защото заради нас спряха за да ни вземат, ние излизахме от детската градина
и седнахме най-отзад, в дъното, двете седнахме в маршрутката отзад.
От моето място нямах видимост към водача, бях се навела да си
намествам багажа когато маршрутката спря нещо и с нея разговарях нещо.
Нищо не видях аз, защото бях най-вдясно, от страна към детската градина
бях, на последното място в дясно.
Докато говорихме микробуса потегли, какво стана, спря и се почудихме.
Точно се намествахме. Много за кратко се случи. След това си спомням, че
излязохме през кабината, колегата, който е възпитателя ни отвори вратата
през кабината и от там излязохме.
Не чухме за спор между шофьора и човек отвън.
Вътре в автобуса само чухме, че нещо говорят, но не се чуваше ясно, не
можахме нищо да разберем.
ПРОКУРОРЪТ: – Чули ли сте от водача или от друго лице, което е било
на инцидента твърдение, че водача е бил удрян с полицейска палка от
полицейския служител ?
СВИД.Д.: – Не, не съм чувала да е бил удрян някой с полицейска палка.
ПРОКУРОРЪТ: - След инцидента тръгнахте ли си веднага от мястото ?
СВИД.Д.: – Веднага си тръгнахме, защото ние като излязохме от автобус,
ние по принцип не пътуваме с този автобус. Колежките ни видяха, че ние
излизахме от двора и спряха заради нас буквално.
На мястото на произшествието имаше много хора от селото, но ние
бързахме да хванем другия автобус и отидохме на спирката на центъра на
селото.
АДВ.М.: – Когато се качихте микробуса той къде беше на пешеходната
14
пътека или преди нея или след нея ?
СВИД.Д.: – Ние тичахме за да хванем автобуса. Но сега къде е спрял аз
мога ли да преценя, въобще не гледах нито пешеходна пътека, може би сега
вече и да не си спомням, минаха много години, не мога да сетя точно къде е
бил спрял автобуса.
АДВ.М.: – Когато излязохте от микробуса къде беше водача, в него или
навън ?
СВИД.Д.: - Водача въобще не го видях, като излизахме въобще не видях
водача къде е.
Имам искане, моля да ми бъдат заплатени пътните разноски, билета ми е
16 лева отиване и връщане.
Предвид направеното искане от страна на свидетелката, на основание
чл.122 ал.1 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Да се заплати на св.И. Д. сумата от 16лв., представляващи сторени от нея
пътни разноски.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката.
СВИД.И. С. Р.: - С установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същия обещава да говори истината.
СВИД.Р.: - Аз пътувах с автомобил от Варна, прибирах се към Силистра.
В движение бях, забелязах отдалеко полицейската жилетка, намалих и
следя движението, понеже всичко се случва и може във всеки един момент да
ми махнат с палката.
ПРОКУРОРЪТ: - Какво се случи, Вие по какъв повод спряхте в района
на произшествието ?
СВИД.Р.: - Не съм спирал, казах, че се движа с автомобила.
ПРОКУРОРЪТ: - Какво виждате и чувате там ?
СВИД.Р.: - Забелязах, че полицая беше до буса и в следващия момент,
понеже не мога да гледам постоянно натам, аз съм в движение с автомобила,
следя и пътната обстановка, в следващия момент видях как автобуса тръгва и
после полицая беше на земята.
ПРОКУРОРЪТ: – Това всичкото го правите докато се движите с Вашия
автомобил, без да спирате в района на произшествието?
СВИД.Р.: – Да, не съм спира изобщо в този район, намалих. Не съм чул за
какво става въпрос, нямаше как да чуя, аз бях в срещуположната страна.
ПРОКУРОРЪТ: – С шофьора на буса някакви разговори водихте ли на
произшествието ?
15
СВИД.Р.: – Не, не, въобще. Аз не съм спирал, само намалих и всичко
това го виждам в движение докато управлявам автомобила, намалявам и
поглеждам от време на време, след което си продължавам по пътя.
Не съм спирал, не съм разговарял с никого.
ПРОКУРОРЪТ: - Задавам ги тези въпроси с оглед твърденията му, че е
разговарял в водача на микробуса и той му е казал, че бил ударен с палка по
лицето, в тази посока го питам.
СВИД.Р.: - Това кога съм го казал.
ПРОКУРОРЪТ: - Това е казано в показанията от 22.07.2019 година пред
следовател от ОСлС ОП Добрич, в присъствието на адв.К. И., който по това
време е бил защитник на водача на буса, заявил сте точно това.
СВИД.Р.: - Да, ама това той ми го казва не тогава, Любо. Това ми го казва
една или две седмици след случката.
На място не съм спирал, той дори не ме видя.
Познавам подсъдимия, познавам го от лятото на 2018 година, в смисъл
протоколирал съм негови преминавания през ГКПП – Силистра. Работех това
като инспектор по приходите в ЦУ на НАП, следяхме за източване на ДДС,
имахме мониторинг за бусове, той често преминаваше, по този повод го
познавам.
Като минавах от там го разпознах, че е той.
Няколко дни след това бях на работа, видях брат му и го попитах какво
става с брат му, той ме попита дали съм бил там, да се свържа с него, защото
имал големи проблеми.
После му звъннах, той ме помоли да се явя в следствието, каза те ме биха,
те това, те онова.
Това, което съм казал пред следователя не съм го говорил на място с
подсъдимия, а в последващ разговор по телефона сме говорили.
Не съм спирал въобще, чел съм това, което съм казал, казах, че намалих
само, не съм разговарял с него изобщо.
ПРОКУРОРЪТ: - Това е четено в съдебната фаза в Окръжния съд е този
разпит и приобщен чрез прочитане и сте заявили, че това е вярно, което Ви е
прочетено.
СВИД.Р.: - Нямам спомен какво съм казал.
Сега казвам категорично, че не съм спирал, само намалих почти до
спиране, но не съм спирал. На място не съм разговарял с никога. Бях с отворен
прозорец, защото пуша, като вляза в населено място си отварям прозореца, не
съм чувал какво си говорят. Просто видях, че тръгват някакви хора към
легналия полицай. Не помня вече.
ПРОКУРОРЪТ: – В какви отношения се намирате с брата на водача, на
подсъдимия ?
СВИД.Р.: – Същите както и с подсъдимия, протоколирал съм го и него
16
при преминаванията му.
На въпроси на СЪДА: – На какво се дължат тия разминавания в
показанията Ви ?
СВИД.Р.: – В момента не мога да си спомня, то беше преди доста години.
Не съм спирал буквално да спра, примерно да изгася колата или да сляза,
намалих максимално, когато го видях исках да му помахам, просто да види, че
съм аз.
ПРОКУРОРЪТ: – Вие станахте свидетел по това дело, защото Ви
потърси подсъдимия, полицията потърси ли Ви да свидетелствате по това
дело, как станахте свидетел по това дело, като се явихте в следствието ?
СВИД.Р.: – Подсъдимият каза, че ще спомене моето име пред дознателя
и че най-вероятно ще ме извикат да дам показания.
ПРОКУРОРЪТ: – Как се отзовахте на този разпит с адв.К. И., който по
това време е представлявал и подсъдимия, вие ли избрахте този адвокат К. И.
да дойде с Вас или Ви беше посочен от подсъдимия, как се отзовахте с К. И.
на разпит ?
СВИД.Р.: – Най-вероятно той ми го е препоръчал, аз адвокати в Добрич
не познавам.
АДВ.Г.: - Вие през този ден минавал ли сте през Карапелит ?
СВИД.Р.: – Да, минавал съм и на отиване и на връщане минах този ден
през Карапелит.
АДВ.М.: – Преминавайки покрай спрения микробус чухте ли, видях те ли
някой друг от полицаите да разговаря с шофьора и евентуално спомняте ли си
дали чухте нещо и какво чухте ?
СВИД.Р.: - За чуване нищо не съм чул. Просто знам, че бяха двама
полицаи, не помня кой, къде беше. Единият беше до прозореца на буса,
разговор не съм чул. Не помня да съм чул разговор.
ПРОКУРОРЪТ: – Кой и кога и в кой момент на Вас Ви каза, че е имало
такава ситуация водача да е удрян с полицейска палка ?
СВИД.Р.: - Сега се сетих, че когато единият полицай падна на земята
другият отиде към него и подсъдимият започна да вика отвътре той ме удря с
палка. Прозореца ми е отворен.
Сега като ми се припомни ситуацията, чух го как вика отвътре на втория
полицай той ме удря с палката и това беше и продължих, понеже моя приятел
ми каза давай да заминаваме, недей се занимава.
ПРОКУРОРЪТ: - Тогава в телефонния разговор твърденията Ви какви са
?
СВИД.Р.: - По телефона обсъдихме ситуацията с водача на буса. Няколко
дни след инцидента или три дена, или седмица.
Нямам спомен кой ме потърси, беше телефонен разговор, попита ме дали
наистина съм бил там, дали съм видял нещо и дали мога да свидетелствам по
17
случая. Той ми разказа неговата гледна точка, а аз казвам какво съм видял и
чул.
На въпроси на СЪДА: - Вие с кого пътувахте, сам ли бяхте ?
СВИД.Р.: - Пътувах с мой приятел И.Е. Г., бивш приятел, автомобила е
собственост на дядо му, на жена му баща.
Не помня номера на автомобила. Тогава за ситуацията му звъннах да го
попитам за номера, понеже не го помня.
АДВ.Г.: – Свидетеля в началото на разпита в днешното съдебно заседание
каза, че това, което му е привлякло вниманието е полицейска жилетка.
Твърдите ли, че някой от полицаите е бил с полицейска жилетка там и какво
точно видяхте, къде точно я видяхте тази полицейска жилетка ?
СВИД.Р.: – Единия от двамата мисля, че имаше жилетка, сега дали е бил
този отпред или отзад нямам спомен, но помня, че помня, че нещо ми грабна
вниманието.
АДВ.М.: – Забелязахте ли когато преминавахте покрай буса той къде
беше, на пешеходна пътека, пред, след нея ?
СВИД.Р.: – Мисля, че беше на пешеходната пътека, един голям легнал
полицай, ако не се лъжа.
ПРОКУРОРЪТ: – Колко прозореца на Вашата кола бяха отворени ?
СВИД.Р.: - От лява страна на автомобила беше отворен прозореца. Аз се
връщам от Добрич към Силистра, буса беше отляво.
На въпроси на СЪДА: – Казали сте, че полицая почти вътре в буса е бил,
така ли беше ?
СВИД.Р.: – Както са при проверка, доближава се до прозореца, там сега
дали са си говорили, дали са давали документи, в смисъл, че не е влязъл целия
в буса, само главата му.
Нямам спомен да съм казал, че е бил надвесен.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: - Държа на показанията на неявилият се свидетел, да
бъде доведен принудително за следващото съдебно заседание и ако прецените
да бъде глобен. Нямам искания по доказателства.
АДВ.Г.: – Държим на разпита на този свидетел. Нямам искания по
доказателства.
АДВ.М.: - Аз също държа на разпит на този свидетел, това е единствения
свидетел, за който не се пораждат съмнения, относно пристрастия някакви.
Една част от свидетелите са полицейски служители, работещи в селото където
работи пострадалия. Той е единствения човек, който в крайна сметка може
най-обективно предполагам може да даде информация, защото е стоял там
докато се развиват събитията.
18
Моля да бъде назначена СМЕ, тя е поискана в хода на производството при
разглеждане на делото пред първа инстанция и аз поддържам това искане. Има
в първата инстанция, в протокол от съдебно заседание подсъдимия е обяснил
при какви обстоятелства е било причинено това му увреждане, за което е
представена съдебно-медицинска консултация.
ПРОКУРОРЪТ: – Аз считам, че е неоснователно искането, защото нито
един от свидетелите, с изключение на последния не потвърди версията на
подсъдимия, че е бил удрян с полицейска палка. Ние чухме колко неговите
показания са непостоянни и не може да им се даде вяра.
А отделно в медицинската документация, представена от подсъдимия е
написано, че му е нанесен побой с пръчка, което съответства на казаното от
свидетелите, че е бил удрян с бастун на бабата. Т.е. за мен е изяснено, че
каквито и увреждания да е получил той те не са в резултат от удари с
полицейска палка, а евентуално по друг някакъв начин, както и евентуално е
било заявено, че е бил удрян с пръчка.
СЪДЪТ за пореден път обръща внимание на подсъдимия да спазва реда в
съдебната зала.
АДВ.Г.: - Придържаме се изцяло към становището на представителя на
държавното обвинение, считам, че искането за назначаване на СМЕ е
неоснователно.
ПРОКУРОРЪТ: – В медицинската консултация така е отразено, тази
съдебно-медицинската консултация е вътре в делото и написано, че
уврежданията, които има подсъдимия са получени в следствие на нанесени на
24.06.2019 година побой с дървена пръчка.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че делото следва да бъде отложено с
оглед неговото попълване с допълнителен доказателствен материал, а именно
чрез разпита на свидетеля Н. Н. И., който е редовно призован за днешното
съдебно заседание и не се явява, същия следва да бъде принудително доведен.
Следва също така да бъде назначена СМЕ, която да отговори на следните
въпроси:
1. Какви телесни увреждания е получил подсъдимият съобразно
приложената по делото съдебно-медицинска консултация на лист 114 от
НОХД № 343/2022 година на Окръжен съд – Добрич ?
2. Какъв е механизмът на тяхното получаване и възможно ли е
уврежданията да са получени съобразно показанията на лист 146 от същото
НОХД?
За вещо лице следва да бъде определен д-р ДЕЯН ДЕМИРОВ от Съдебна
медицина към МБАЛ Света Анна – Варна.
19
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА СМЕ, която да отговори на следните въпроси:
1. Какви телесни увреждания е получил подсъдимия съобразно
приложената по делото съдебно-медицинска консултация на лист 114 от
НОХД № 343/2022 година на Окръжен съд – Добрич ?
2. Какъв е механизма на тяхното получаване и възможно ли е
уврежданията да са получени съобразно показанията на лист 146 от същото
НОХД?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д.А.Д. от Съдебна медицина към МБАЛ
„Света Анна“ – Варна.
АДВ.М.: – Подсъдимия си запазва правото да даде обяснения в
следващото съдебно заседание.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 14.02.2025 година
от 10:00 часа за която дата и час подсъдимия, гражданския ищец, техните
защитници, както и представителя на Апелативна прокуратура - Варна са
редовно уведомени от съдебно заседание.
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане от органите на Съдебна
охрана на свидетеля Н. Н. И. от с.Безмер, ул.“Тридесет и четвърта“ № 5,
Община Тервел, област Добрич.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20