№ 20032
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110125176 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу В. В. М., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*********“
№ **, СКЛАД, прилежащ към магазин № *, с абонатен № ******, с искане да бъде
признато за установено между страните, че ответника дължи на ищеца, в резултат на
неоснователно обогатяване, сумата от общо 734,14 лв., от която сума 623,19 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството и потребена от ответника топлинна
енергия в периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022 г.,
до окончателното й изплащане; сумата от 88,50 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 31.12.2019 г. до 12.04.2022 г.; сумата от 18,63 лв., представляваща цена за услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва
от 20.04.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 3,82 лв., представляваща
обезщетение за забава в периода от 01.07.2019 г. до 12.04.2022 г., като за горепосочените
суми има издадена заповед за изпълнение от 19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 21200/2022 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за
1
стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но е
използвал и не е заплатил стойността на потребената топлинна енергия за топлоснабден
имот: Склад, прилежащ към магазин № *, с адрес в гр. София, ул. „*********“ № **, с
присъединен абонатен № ******. Посочва, че ответникът, като не е сключил писмен
договор, при приложение на относимите към момента на продажбата ОУ за продажба на ТЕ
за стопански нужди /приложените към ИМ такива/, се е обогатил без основание за сметка на
дружеството снабдител и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на
ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДЕКВР, Решение №
ОУ-013/06.03.2006 г. на ДЕКВР, както и Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. М., ЕГН ********** е подал отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. А. Х., с който искът е оспорен като
недопустим, евентуално- неоснователен. Счита за недоказани твърденията, че именно
ответникът е получил топлинна енергия и вода. Оспорва исковете и по размер. Прави
възражение за прихващане между процесните вземания и вземането на ответника за
обезщетение, дължимо от ищеца за ползването на енергийни уреди и съоръжения. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД изразява
становище по предявените искове, като счита същите за основателни. Излага твърдения, че е
извършвало месечно дялово разпределение с месечно отразяване на стойностите в
издаваните фактури/съобщения към фактурите на „Топлофикация София“ ЕАД по
отношение на процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност
на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след дадени от съда указания на „Топлофикация София“
ЕАД, за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, при наличие на
условия по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК след връчване на заповедта за изпълнение,
издадена в полза на ищеца в хода на ч.гр.д. № 21200/2022 г. по описа на СРС, по реда на
чл.47, ал.1-5 от ГПК със залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита,
предвид което производството се явява процесуално допустимо.
2
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от
ГПК).
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже: 1.
доставянето през процесния период от ищеца на топлинна енергия в процесния имот и
ползването й ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответното дружество и
обедняването на ищеца, поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и
стойността на ползваната топлинна енергия. 3. Липса на правно основание за
имущественото разместване, т.е. липса на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ,
който следва да се сключи по силата на приложимите ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД,
регламентиращи отношенията й с потребители на ТЕ за стопански нужди. В тежест на
ответника съответно е възложено да докаже правоизключващите си възражения или
погасяване на задълженията си.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период, за стопански нужди. Следователно,
за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по
договор за продажба.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от
Договор № **** от 21.11.2003 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажната
собственост с адрес гр. София, ж.к. „********“, ул. „*****“ № **, съгласно който е
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаване на обща и индивидуална сметка.
От приетия по делото Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес
в гр. София, ж.к. ********, ул.****** № **, вх. *, се установява, че за магазин 6 и склада
към него, като потребител е вписан наемател „ДИПА – 2000“ ООД с управител П.В.В.. Като
етажен собственик в сградата към годината на издаване на разрешение за ползване на СЕС е
вписан също и Л.М.Й., който през 2010 г. се разпорежда с процесния имот в полза на
настоящия ответник.
За установяване основателността на предявената претенция и на твърдението, че
3
ответникът е собственик на процесния имот, към исковата молба ищецът е представил
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 20 от 02.12.2010 г., том I,
рег. № 1684, дело № 18/2010 г., съгласно който Л.М.Й. и Л.С.Й. прехвърлят на В. В. М.
собствеността върху свои собствени недвижими имоти, придобити по време на брака, а
именно магазин *, находящ се в гр. София, район „******, ул. „*****" № **, на партера и
Склад, прилежащ към Магазин *.
По делото е прието като доказателство още и удостоверение с изх. № 68-00-990 от
06.08.2012 г., от „ГИС - София" ЕООД, съгласно което е видно, че ул. „*****“ в ж.к.
„********" е преименувана на ул. „*********".
Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.
149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект,
който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза е топлофициран и се намира в сграда - в режим на етажна собственост, която е
присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от спорните въпроси пред съда се
състои в това, дали сезирания с ИМ ответник В. М. е материално легитимиран да отговаря
за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена в имота. В тази връзка, с
оглед приетите доказателства, съдът приема:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ /в
ред. в сила от 17.07.2012 г./ - „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011 г./
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а
в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
Приети по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД, съгласно чл.23 от които „купувачът, ползващ
топлинна енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за
продажба с продавача при спазване изискванията за измерване, оттичане и разпределение на
топлинната енергия, предвидени в Наредбата за топлоснабдяването и в ОУ за продажба на
ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София“. Съгласно
чл.61 (1) от същите Общи условия „купувач - страна по договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в
който се ползва топлинна енергия за стопански нужди“. Разпоредбата на чл.62, ал.1-3 от ОУ
определя реда и изискуемите документи за сключване на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, в зависимост от субекта (купувача на ТЕ), като съответно купувачът
подава заявление по образец, в което посочва данните и прилага съответните документи,
както и копи от н.а., съдебно решени, удостоверение за наследници, настанителна заповед
4
или наемен договор и други документи, удостоверяващи правото на собственост, вещното
право на ползване, наемното правоотношение съгласието на собственика по чл.61, ал.2. Въз
основа на тези документи, продавачът сключва договор с купувача за продажба на ТЕ за
стопански нужди, открива и води партида с абонатен номер.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответникът
в качеството си на собственик на търговски обект /магазин и склад към него/, е ползвал
топлинна енергия за стопански нужди /небитови нужди/ по смисъла на цитираните
разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се
установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през
процесния период, което наред с не заплащането на нейната стойност обуславя извод, че е
налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга, поради което е налице основание за
ангажиране на отговорността му по реда на чл. 59 от ЗЗД.
От приетата по делото СТЕ, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през
процесния период е извършвано от ФДР в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД, като в имота
на ответника не е отчетено ползване на ТЕ за отопление на имот и топла вода. Единствените
разходи за топлина енергия са за т.нар. „сградна инсталация“, която за имота е разпределяна
в зависимост от пълния отопляем обем от 274 куб.м. и този на ЕС – 6866 куб.м.
За процесния период изчислението за отопление от сградна инсталация било в
съответствие с Наредба № 16-334. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите
суми по фактури възлиза на 440.70 лв., а изравнителната сума за процесния период е сума за
доплащане и е в размер на 171,23 лв.
Съгласно заключението действащия в процесния период топломер в СЕС е бил
технически изправен, като на същия е проведен контрол от лицензирани лаборатории.
По делото пред районния съд е приета и ССчЕ, която съдът кредитира в частта, в
която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания на претендираните
суми, както и в частта, в която е посочено, че стойността на услугата дялово разпределение
възлиза на сумата от 29,93 лв., съгласно 24 бр. месечни сметки за извършената услуга по ДР,
издадени в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че
при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сграда в режим на етажна собственост, при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и една изравнителна сметка. Няма основание да не се кредитират заключенията
на съдебно-техническата и счетоводната експертизи, тъй като същите са ясни, подробни и
обосновани, и не се опровергават от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още
повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са
събрани и други доказателства, в това число и от представените на вещото лице от третото
лице помагач 2 бр. редовни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника в определеното количество.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за основателен за сумата от
611,93 лв., който дължим размер на потребената ТЕ са установили и двете експертизи, като
за разликата до пълния предявен размер от 623,19 лв. или за сумата от 11,26 лв., искът
5
следва да бъде отхвърлен.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая,
доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи
условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката. В случая по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи при дължимото от ищеца главно и пълно доказване надлежно получаване на
покана от страна на ответника за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия през
процесния период.
По делото е представена покана с изх. № П-11573 от 31.10.2019 г., в която е
обективирано изявление за заплащане на задължения в размер на 1470,73 лв., отнасящи се
конкретно за аб. № ****** присъединен към търговски обект, находящ се в находящ се в гр.
София, ул. „******“, представляващ Склад към Магазин № * и представляващи съответно
цена на потребена топлинна енергия в размер на 941,59 лв., 529,14 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ТЕ; 45,24 лв. цена на услуга по дялово разпределение и 38,13 лв. –
мораторна лихва върху главницата за ДР, като от тази покана става ясно, че задълженията са
извънсъдебни задължения за този имот и са за период до 29.10.2019 г. /процесния период е
от м.07.2019 г. до 30.04.2021 г./ т.е. евентуално касаят част от исковия период. По делото
обаче липсват каквито и да било доказателства, от които да се установява, че ответникът е
получил тази покана и следователно е изпаднал забава след изтичане на срока за доброволно
плащане, посочен в нея. Ето защо този иск като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Основателна и доказана се явява исковата претенцията за дължимостта на сумите за
дялово разпределение, в претендиран размер от 18,63 лв. и периода от м.05.2019 г. до
м.09.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата
на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В настоящия случай видно от съдебно-
техническата експертиза дялово разпределение е било извършено, поради което се дължи
заплащане на цената на извършената услуга. Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ за
процесния период от м.05.2019 г. до м.09.2020 г., ФДР е издал 17 бр. месечни фактури, на
обща стойност 21,03 лв. Същевременно, ищеца претендира за същия период сумата от 18,63
лв. и с оглед диспозитивното начало в ГПК съдът ще следва до уважи претенцията за ДР до
претендирания размер от 18,63 лв.
С оглед изложеното, към установената като дължимата сума за ТЕ следва да се прибави
и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период
съгласно данните от съдебно-счетоводната експертиза е дори в по-голям размер от
претендирания от ищеца такъв от 18, 63 лв.
Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана - арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не се установи
6
ответникът да е канен и следователно същия не е изпаднал в забава и по отношение на тази
главница, което като последица води до отхвърляне и на този иск, в заявен размер от 3,82
лв., дължима за период от 01.07.2019 г. до 12.04.2022 г.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност. Вземането на
неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването на
благата, и от този момент тече погасителната давност. Вземането е скрепено с общата 5-
годишна погасителна давност. В случая не е приложима кратката 3-годишна давност
доколкото вземането не е периодично по см. на разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД.
Извъндоговорният характер на процесното вземане изключва възможността същото да се
приеме, че е за периодично плащане. Периодично е само онова задължение за плащане,
което отговаря на изискванията да е трайно, еднородно и повтарящо се през определен
период от време, което е възможно само, ако източник на задължението е сделка или е
налице специална разпоредба на закона, какъвто не е процесния случай. При така
възприетото и като съобрази обстоятелство, че първото разместване на блага е от 01.07.2019
г., а исковата молба с оглед на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е депозирана на
20.04.2022 г. /когато е постъпило в съда заявлението по чл.410 от ГПК/, тоест преди да
изтекат 5 години, то съдът приема, че процесните вземания не са погасени по давност и
възражението на ответника е неоснователно.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на
направените от него разноски в двете производства, като ищецът претендира такива в общ
размер от 1075,00 лв. за исковото производство и 75 лв. за заповедното по ч.гр.д. №
21200/2022 г. по описа на СРС. Предвид факта, че ищеца е представляван в производството
от юрисконсулт му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 100 лв. за исковото производство. Така общия размер на разноските
възлиза на 1175,00 лв., от която сума с оглед уважения размер на исковете на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 1009,22лв. и 64,42 лв. за заповедното производство.
Ответникът е представляван в производството от назначен му от съда особен
представител, поради което не му се следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а и няма данни за направени такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец“ № 23Б по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „*****“, бл. ***,
вх. *, ап. **, че последния дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
611.93 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*********“ № ** /бивша „******“/, склад към магазин № *, с аб. № Т******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
7
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.04.2022 г., до окончателното изплащане;
18,23 лв., представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
20.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 21200/2022 г.
по описа на СРС, 164 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от
611,93 лв., до пълния претендиран размер от 623,19 лв. или за сумата от 11,26 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.04.2022 г., до окончателното изплащане; иска
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 88, 50 лв., за периода от
31.12.2019 г. до 12.04.2022 г., както и иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,82 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 12.04.2022 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „*****“, бл. ***, вх. *,
ап. **, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 1009,22 лв. разноски за настоящото исково
производство и 64,42 лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 21200/2022 г.
по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8