Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми декември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 232 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.С. ***, депозирана срещу Решение №
260009/04.09.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1189/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000472 от 14.05.2020г. на
и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.
Варна, с което на С.С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на по 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение по чл. 36 § 2, т. ii от Регламент
(ЕС) № 165/2014г.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота за какво нарушение се ангажира
отговорността му, с произтичащото от това засягане на правото на защита на
лицето. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, чрез ОО „АА“ гр. Шумен, депозира писмено
становище, в което поддържа становището за неоснователност на касационното
оспорване. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и
не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят работел
като шофьор на автобус към фирма „Груп
плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, която притежавала Лиценз за обществен превоз на
пътници на територията на Република България.
На 28.02.2020г. касаторът
бил водач на автобус, марка, „Темса“ с рег. № СВ 1320 ВС от категория М3, с
51+1 места, собственост на „Груп плюс“ ЕООД,
като видно от пътен лист серия А № 003117/28.02.2020 г. извършвал
обществен превоз на пътници по автобусна линия София – Добрич. Посоченият
по-горе превоз на пътници по маршрута София – Добрич се осъществявал съгласно
маршрутно разписание № 22601, възложено от Столична община с Договор №
СОА17-ДГ55-433/29.08.2017 г. със срок на действие до 24.10.2025 г., с начален
час на тръгване 12.30 часа от гр. Добрич.
След като автобусът,
управляван от жалбоподателя, пристигнал около 14.40 часа на сектор „Пристигащи
автобуси“ № 2 на автогара Шумен в гр. Шумен, компетентните длъжностни лица при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна - свидетелят А.С.К.,
съвместно с колегата си К.Н.К., извършили проверката, при която било
констатирано, че при този превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент
561/2006 г., извършван с автобус, марка, „Темса“ с рег. № СВ 1320 ВС, оборудван
с дигитален тахограф марка „Continental“, тип 1381.**********, сер. № 4294960
водачът не представил на проверяващите всеки ръчен запис и разпечатка,
тахографски лист или удостоверение за дейностите за предходните 28 дни. От
негова страна била представена единствено дигитална карта № 0000000126583003,
издадена на името на водача С.С., в която последната информация била от
22.12.2019г.
За констатираното нарушение
на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ 269679 от 28.02.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на
чл. 36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан с
възражения, сочейки, че ще представи бележка за годишен отпуск. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно жалбоподателят представил
обяснение, ведно с Приложение – Удостоверение за дейности Регламент (ЕО) №
561/2006 г., удостоверяващо, че е бил в платен годишен отпуск в периода от
14.30 ч. на 30.01.2020г. до 23.50 ч. на 27.02.2020г.
Въз основа на така
съставения акт АНО издал впоследствие и процесното наказателно постановление,
възприемайки констатациите на актосъставителя.
При така установеното
деяние от фактическа страна, съдът формирал правен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до
неговата отмяна и доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.
Съдът приел също, че простъпката не разкрива белезите на „маловажно
административно нарушение“, поради което потвърдил правораздавателния акт.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, но е и
решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесното наказателно
постановление. На водача е вменено нарушение на чл. 36, § 2, т. II от Регламент № 165/2014 на ЕП и на
Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт,
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт /пълното наименование на регламента е следвало да бъде
дадено и от контролните органи в съставените от тях акт и НП/. Според сочената
за нарушена разпоредба, водачът на превозно средство, снабдено с дигитален
тахограф /каквато е настоящата хипотеза/, следва да бъде в състояние да
представи на контролните органи всички ръчни записи и разпечатки, направени
през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия
регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Словесното описание на вменената на
водача простъпка има различен смисъл, от заложения в регламента. Видно от
обстоятелствената част на НП, АНО е счел, че лицето не представя „всеки ръчен
запис и разпечатка, тахографски листи или удостоверение за дейности за
предходните 28 дни.“ Сочената са нарушена норма от регламента има по-тесен
смисъл и визира представяне единствено на всички ръчни записи и разпечатки.
Изискването за представяне на тахографските листа, описано от АНО като
неизпълнение от страна на водача е регламентирано в чл. 36, § 2, т. III от Регламента, а не в посочената за
нарушена т. II. С това е допуснато нарушение, изразяващо се в неяснота коя норма
контролните органи са счели за нарушена, съответно в какво се изразява
неизпълнението на водача, което несъмнено препятства възможността на лицето да
се защити по адекватен начин. Нещо повече, българският законодател с чл. 93в,
ал. 17 от ЗАвП е разписал възможност за санкциониране на водач, който при
проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни. Тези документи са диференцирани в четири точки
от цитираната санкционна норма - 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача
(ако притежава такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и
разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал.
1. В конкретната хипотеза АНО е наложил съответната глоба на основание т. 4, а
именно за непредставяне на удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл.
89, ал. 1. При това положение счетената за нарушена разпоредба, тази на чл. 36, § 2, т. II от Регламент №
165/2014 на ЕП и на Съвета от 4 февруари 2014 година, визираща задължение за
представяне на всички ръчни записи и разпечатки, неправилно е била отнесена към
санкционния текст на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвП, доколкото нарушение на
горепосоченото правило от Общностния акт би подлежало на санкциониране на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвП. По този начин АНО е допуснал от една
страна противоречие между словесното описание на вмененото на водача нарушение
и правната му квалификация, и от друга - несъответствие между счетената за
нарушена правна норма от регламента и приложения санкционен текст. Коментираното
опущение има съществен характер, тъй като несъмнен се отразява неблагоприятно
върху правото на защита на лицето, като не му позволява да разбере
действителната воля на наказващия орган и да организира съответната си защита.
Процесуалният порок се явява достатъчно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление и на съдебното решение, с което незаконосъобразно е
потвърден правораздавателния акт.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260009/04.09.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1189/2020г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-0000472
от 14.05.2020г. на и. д. директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на С.С.С.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвП/ за нарушение по чл. 36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.12.2020 г.