Решение по дело №2516/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 67
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Тодор Тодоров
Дело: 20201001002516
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002516 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КТБ“ АД /нес./, подадена против Решение
260033 от 21.09.2020г., постановено по т.д. 1161/2017г. на СГС, ТО, VI – 6 – ти състав, с
което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против Г. К. З. искове с правно
основание чл.45 ЗЗД, съединен с иск по чл.82, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение в размер на 499 670 евро, представляващи вреди, нанесени на несъстоятелната
банка, настъпили в резултат на извършен от ответника деликт в качеството му на бивш
администратор на банката при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в
полза на „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД, за сметка на „КТБ“ АД на 31.01.2011г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане; при
условие на евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати на несъстоятелната бaнка
посочената сума, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в
резултата на неизпълнение на договорните му задължения, в качеството му на бивш
администратор на банката, при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в
полза на „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД, за сметка на „КТБ“ АД на 31.01.2011 година, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че
неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционния съд е
приел, че от доказателствата по делото, твърдяната липса на сключен договор за банков
кредит от 31.01.2011г. се опровергава. Твърдението на ищеца за липса на договор за банков
кредит от 31.01.2011г. е по съществото си отрицателен факт, който не подлежи на
доказване. В тежест на ответника, оспорващ този факт и твърдящ наличие на сключен
договор е да докаже наличието му, което насрещно доказване не е било проведено. Твърди,
че в тази връзка първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила, като е приел, че при твърдение на ищеца, че не е налице
сключен договор за кредит, то именно последния следва да докаже липсата на такъв.
Посочва още, че сред доказателствата по делото не е представен договор за банков кредит от
31.01.2011г., но въпреки това съдът е приел наличието му. На следващо място твърди, че
възприетото становище на съда за наличие на сключен договор за банков кредит, базирано
на молбата на „КТБ“ АД /нес./ за предявяване на вземания в производството по
несъстоятелност на „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД е лишено от основание, като тази молба,
представлява процесуално действие в друг процес и между други страни, поради което не
може да бъде ползвана като изходящ от „КТБ“ АД /нес./ частен свидетелстващ документ,
съдържащ неизгодни за последното дружеството факти. Твърди, че няма регламентирана
процедура по реда на ГПК, според която съдът може да използва процесуални действия на
страна в друго производство като доказателство. Посочва, че не е налице сключен договор
за банков кредит от 31.01.2011г. между ищеца, като кредитодател и „Пирин Голф
Пропъртиз“ ООД, като кредитополучател, съответно сумата в претендирания размер е
прехвърлена без основание, като действието на ответника по разрешаване на усвояване на
сумата е в пряка причинно – следствена връзка с причинената на банката вреда в посочения
размер. Твърди, че са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по реда на чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 57 от ЗБН. Моли се за постановяване на
Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявения иск– уважен, респ. да
бъде уважен предявения в условията на евентуалност иск за осъждане ответника да заплати
на несъстоятелната бaнка посочената сума, представляваща обезщетение за претърпените от
нея имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договорните му задължения, в
качеството му на бивш администратор на банката.
Редовно уведомена, насрещната страна е оспорила в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
така подадената въззивна жалба като моли за постановяване на Решение, с което
обжалваното такова да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на синдиците
„КТБ“ АД /нес./ с искане да бъде осъден ответникът – Г. К. З. да заплати на несъстоятелната
банка сумата от 499,670 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката вреди
от противоправното поведение на ответника, в качеството му на бивш администратор на
банката при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „Пирин Голф
Пропъртиз“ ООД, за сметка на „КТБ“ АД /нес./ на 31.01.2011г. без да е налице сключен
договор за банков кредит от тази дата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и плащане; при условие на евентуалност ответникът да
бъде осъден да заплати на несъстоятелната банка посочената сума, представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултата на неизпълнение на
договорните му задължения, в качеството му на бивш администратор на банката, при
проучване на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „Пирин Голф Пропъртиз“
ООД, за сметка на „КТБ“ АД на 31.01.2011г. без да е налице сключен договор за банков
кредит от тази дата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и заплащане. В исковата си молба ищците - синдиците на „КТБ“ АД /нес./,
твърдят, че при извършена справка в счетоводния софтуер на банката е установено, че на
31.01.2017г. „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД е усвоило по своя сметка в „КТБ“ АД сума в
2
размер на 600 000 евро. Тази операция е заведена като нова кредитна сделка с номер 9821 и
е посочено, че сумата е отпусната по договор за банков кредит, сключен между банката и
това дружество, на посочената дата. След проверка на кредитното досие на „Пирин Голф
Пропъртиз“ ООД е установено, че липсват данни за сключен договор за банков кредит с дата
31.01.2011г.
Ищецът твърди, че това дружество е клиент на банката и има два предходни
договора за банков кредит от 09.02.2007г. и от 04.10.2007г., като същите са заведени под
№6395 и №6968. Предвид забава от страна на кредитополучателя и констатираната
несъбираемост на кредитите, банката е депозирала молба по чл.625 ТЗ, въз основа на която е
образувано т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, по което е постановено
решение №35/10.01.2017г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на „Пирин Голф Пропъртиз“ООД.
Ищецът твърди, че дължимата непогасена главница по кредитна сделка № 9821
възлиза на 499 670 евро.
За установено от фактическа страна настоящият състав намери следното:
По делото не се спори, а и видно от представения с исковата молба трудов договор
№356/07.03.2003г., ответникът Г. К. З. е бил в трудово – правни отношения с
несъстоятелната банка. По силата на така представения трудов договор ответникът е бил
назначен на длъжност „Главен експерт“, клас професии: аналитични специалисти в
Централно управление на „КТБ“ АД – сега в несъстоятелност, управление „Кредитиране“,
като за неуредените отношения страните са се съгласили, че приложение ще намира КТ,
нормативните актове по прилагането му, Правилник за вътрешния трудов ред и
длъжностната характеристика. На 16.09.2009г. между страните в тази договорна връзка е
сключено допълнително споразумение, съгласно което, считано от 16.10.2009г. служителят
Г. К. З. е назначен от длъжност „Главен експерт“ на длъжност „Директор“
(„директор дирекция“), като останалите клаузи на договора са останали
непроменени. Съобразно представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността „Директор“, то последната е включвала следните задължения: организира и
контролира процеса по проучване и анализ на искания за кредитни сделки по ред,
регламентиран в правилника за кредитна дейност; организира и контролира процеса по
преглед на кредитните преписки, изпращани от финансовите центрове; разпределя
кредитните преписки за проучване и анализ между служителите в Дирекцията; осигурява
необходимата информация за началника на управление „Кредитиране и ръководство на
банката“; организира и контролира процеса на изготвяне на мотивирани становища за
разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка, респективно банкова
гаранция, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността
и степента на риска, в съответствие с Правилата за кредитна дейност; внася пред УС и
изпълнителните директори мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване
на дадена кредитна сделка, респективно банкова гаранция, в резултат на оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска; провежда
текущ контрол за изпълнението на решенията на УС и изпълнителните директори, клаузите
от договора за кредит и съпътстващите договори и приложения; прави преглед на
класификацията на кредитите и заделените провизии в съответствие в съответствие със
законовите разпоредби; разработва анализи и справки за нуждите на управлението и
ръководството на банката; спазва и изпълнява стриктно задълженията си определени в
Правилника за кредитна дейност и други нормативни и вътрешно-нормативни актове;
изпълнява и други конкретни задачи, свързани с дейността и възложени му от началник
управление „Кредитиране“; при неизпълнение на възложените задължения, нарушаване на
нормативните актове и вътрешно-нормативните актове, служителят носи отговорност по КТ
3
и законите на Република България и др. Посочено е още, че мястото на длъжността в
структурата на банката е Управление „Кредитиране“, Дирекция „Анализ и обработка на
кредитни сделки“. Длъжността е подчинена на Началника на Управлението.
По делото е представена функционална характеристика на управление
„Кредитиране“ на „КТБ“ АД – сега в несъстоятелност, съобразно която управление
„Кредитиране“ е самостоятелно звено в Централното управление на банката, което
осъществява процеса на кредитна дейност, в частта, свързана с проучване, анализ, отчет и
мониторинг на кредитните сделки. В този акт са посочени основните функции на
управлението „Кредитиране“, както и относимите към тази дейност вътрешно-нормативни
актове, необходими за осъществяване на работата на управление „Кредитиране“, а именно
Правилник за кредитната дейност със съответните методики и приложения; правила за реда
за събиране, обработка и представяне на информация за ЦКР на БНБ; Правила за
кредитиране на служители; Правила за овърдрафт; Правила за преглед, оценка и
класификация на рисковите експозиции на банката; Методически указания, инструкции и
заповеди, необходими за осъществяване функциите на управлението и по организация на
кредитната дейност във финансовите центрове на банката и взаимодействието им с
Централното управление. Част от съдържанието на документа е и очертаната
организационно-структурна формация на управление „Кредитиране“ и взаимодействието му
с другите структурни звена на банката.
По делото е представен Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД – сега в
несъстоятелност, с който се урежда извършваната от банката кредитна дейност, принципи на
кредитната дейност, кредитен риск и неговото управление, кредитните процедури и контрол
по предоставените кредити.
По делото са представени доказателства затова, че между вече несъстоятелната
банка и трето, неучастващо по делото лице – „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД, са били
сключени банкови сделки, а именно:
1. Договор за банков кредит, сключен на 09.02.2007 година, по силата на който банката
се е съгласила да предостави на това дружество банков кредит в размер на 150 000
евро, чиято цел е средствата да се използват за урегулиране на описания в чл.2 от
договора поземлен имот и за други разходи, във връзка с нотариален акт за
прехвърляне на собствеността на част от ПИ срещу задължения за урегулиране,
строителство и прехвърляне на право на собственост. С този договор страните са се
съгласили, че крайният срок за усвояване на кредита е 30.06.2007 година, като след
този срок задължението на банката отпада. С постигнато съгласие страните са приели
какъв да е лихвеният процент ( размера на възнаградителната лихва), кога ще се
заплаща уговорената възнаградителна лихва, какви ще са последиците от
неизпълнение (неустойките), погасителен план и крайният срок за погасяване на
задължението на кредитополучателя – 10.12.2009 година. С този договор са
постигнали съгласие и относно това по какъв начин вземанията на банката,
произтичащи от този договор ще бъдат обезпечени (чрез особен залог или ипотека).
Параметрите на сделката са изменяни с последващи анекси №1-8, чрез увеличаване на
размера на отпуснатите средства (с 250 000евро, с 650 000 евро, с 350 000 евро) и с
удължаване на срока за погасяване на дълга – до 10.06.2014г.;
2. Договор за банков кредит от 04.10.2007г., по силата на който банката се е съгласила да
предостави на същото лице сума в размер на 1 200 000 евро, като тези средства имат
предназначение за закупуване на три броя недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Бусманци, местност „Аджийница“ и за заплащане на таксите по
покупко-продажбата и за други разходи, със срок на усвояване на тази сума –
30.06.2008г.; при уговорен размер на възнаградителна лихва – 8% върху фактически
4
ползваните суми по кредита и краен срок за погасяване на дълга – 20.10.2010г.; с
уговорени последици от неизпълнение и постигнато между страните съгласие,
описаните в чл.31 имоти да бъдат предмет на първа по ред ипотека в полза на банката.
Параметрите на сделката са изменени с последващи споразумения – анекс № 1 от
25.07.2008г, с който страните се съгласяват крайният срок за усвояване на кредита да е
30.04.2009г.
По делото е представен и нотариален акт №47, том първи, рег.1185, дело №42/2008г. по
описа на нотариус Г. Й. Д., рег.№*** на НК, обективиращ договор за учредяване на ипотека
в полза на „КТБ“ АД, като обезпечение на договор за банков кредит от 04.10.2007г., чрез
ипотекиране на три имота, описани в нотариалния акт, собственост на „Пирин Голф
Пропъртиз“ ООД, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№3792, акт №14, том трети, дело
№1988/2008г. Вписването на ипотека е подновено на 16.01.2018г., ведно от представената
справка от Служба по вписванията към АВ.
По делото са представени искания за усвояване на парични суми в евро за периода от
31.01.2011г. до 30.05.2014г. и извлечения от банковата сметка на дружеството-
кредитоискател за извършен превод на тези суми, без да се сочи по кой кредит е направено
това искане.
По делото не се спори и относно това, че дружеството-кредитополучател е в открито
производство по несъстоятелност по т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав.
В тази връзка по делото е представена молба по чл.625 ТЗ, подадена от „КТБ“ АД(н) под
вх.№89603/30.06.2016г., в която е обективирано изявление на банката, чрез синдика, че
дружеството „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД е длъжник на несъстоятелната банка, чиито
вземания, произтичат от банкови сделки – договор за банков кредит от 09.02.2007г.; договор
за банков кредит от 04.10.2007г. и договор за банков кредит от 31.01.2011г.. Към молбата по
чл.625 ТЗ е представен само договорът за банков кредит от 09.02.2007г. и последващите го
анекси, както и извлечения от счетоводните книги на банката, касателно вземанията и,
произтичащи от трите договора за банков кредит. В производството по несъстоятелност на
„Пирин Голф Пропъртиз“ ООД, несъстоятелната банка е предявила вземанията си,
произтичащи от банковите сделки, посочени по- горе, с молба вх.№18032/10.02.2017г., а
именно вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 09.02.2007г., от договор за
банков кредит от 04.10.2007г. и от договор за банков кредит от 31.01.2011г., като е посочила
в молбата, че прилага трите договора. Всъщност страната е приложила само двата договора
от 2007г., заедно с извлечение от счетоводните си книги, касателно трите договора,
включително и този от 31.01.2011г.
От служебно направена от първоинстанционния съд справка е видно, че в
производството по несъстоятелност на „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД е изготвен списък №
1 на приетите предявени вземания на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 24.02.2017г. по партидата на длъжника. Видно от изготвения списък е, че по
отношение на „КТБ“ АД /нес./ са приети вземания, произтичащи от: договор за банков
кредит от 09.02.2007г. и осем анекса към него в общ размер на 2 719 340, 70 лв.; от договор
за банков кредит от 04.10.2007г. в общ размер от 1 613 093, 22 лв.; от договор за банков
кредит от 31.01.2011г. и два анекса към него в общ размер от 1 443 489,32 лв. от които –
главница в размер на 977 269,58 лв., лихви и неустойки в размер на 466 219,74 лв.
Посочения списък е одобрен с определение № 2994 от 05.05.2017г. на съда по
несъстоятелността, което е обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.05.2017г.
По така одобрения списък с приети вземания е изготвена частична сметка № 1 за
5
разпределение в полза на кредиторите на „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД /нес./, по силата на
която в полза на „КТБ“ АД /нес./ е разпределена сума в размер на 430 000 лв., вземания
произтичащи от Договор за банков кредит от 04.10.2007г. и анекс към него. Така
изготвената сметка за разпределение е одобрена с определение № 5591 от 31.10.2018г.,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 01.11.2018г.
В подадената молба от страна на „КТБ“ АД /нес./, с която банката е предявила своите
вземания, произтичащи от трите договора за банков кредит, се съдържа конкретика относно
договора за банков кредит от 31.01.2011 година, като в молбата кредиторът „КТБ“ АД н се
позовава на отделни разпоредби на договор / чл.10 и чл.17-крайният срок за погасяване на
дълга към банката произтичащ от този кредит/, цитирайки същия.
По делото пред първоинстанционния съд е изслушана и приета от съда съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. А. М., от която се установява, че е
периода 31.01.2011г. до 30.05.2014г. „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД е усвоило по кредитна
сделка 9821 от 31.01.2011г. суми в общ размер 499 670, 00 евро, с левова равностойност –
977 269, 58 лв. Установено е още, че през периода 31.01.2011г. до 20.10.2014г. „Пирин Голф
Пропъртиз“ ООД не е извършвало погасявания на главници и лихви по кредитна сделка
9821 от 31.01.2011г. На 20.10.2014г. сума в размер на 99 670, 00 евро е прехвърлена в сметка
2282 – просрочена главница, а по кредитна сделка е отразено издължаване на кредит. На
20.11.2014г. и на 22.12.2014г. в просрочената главница по сметка 2282 са отнесени още
200 000 евро, с което цялата усвоена сума по процесната сделка е отнесена в просрочие.
Вещото лице посочва също, че на 15.11.2018г. по специална счетоводна сметка с аналитичен
номер 1716 100 053707 02 8 (IBAN BG43 KORP 9220 1005 3707 02) e осчетоводена
постъпила сума в размер на 430 000 лева, получена по сметка на „КТБ“ АД /нес./ в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с наредител „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД и основание
„Плащане на кредитор по частична сметка за разпределение 1/ Получен превод от продажба
на имущество/“. Посочва още, че на 19.11.2018г. от посочената по-горе сметка са извършени
плащания на задължения по кредитна сделка 6968.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното решаване
на спора.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
По главния иск:
Настоящата инстанция намира, че наведените фактически твърдения и формулирания
петитум, с който се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение за
причинени имуществени вреди на банката от нейни бивши администратори обосновава
извод за правна квалификация на предявения иск по чл. 57, ал.3 от ЗБН.
Разгледано по същество,решението в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на банката в резултат
на противоправното поведение на последния, в качеството му на бивш администратор на
банката при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „Пирин Голф
Пропъртиз“ ООД без да е налице сключен договор от 31.01.2011г. е правилно и
законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в него мотиви, въз
основа на които съдът е отхвърлил предявения иск, към които препраща с оглед
предоставената й от чл.272 от ГПК процесуална възможност. По наведените от въззивника
доводи САС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, в двугодишен срок от встъпването си в
6
длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на
банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява
пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица, а с
разпоредбата на § 1, т . 2 от ЗБН законодателят е дал легално определение на
„администратор“, като е посочил, че се касае за а) член на надзорен или управителен съвет
(съвет на директорите) на банка; б) длъжностно лице с ръководни функции в банката или в)
всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки
за сметка на банката.
В конкретния случай и с оглед изложеното по – горе, не буди съмнение, че ответникът е
имал качеството „администратор“ към датата на отпускане на кредитни средства в полза на
„Пирин Голф Пропъртиз“ ООД. С оглед представените по делото трудов договор,
допълнително споразумение и длъжностна характеристика, за безспорно установен се явява
фактът, че със споразумение от 16.09.2009г. ответникът е бил преназначен от длъжност
„Главен експерт“ на длъжност „Директор“ („директор дирекция“), безспорно през 2011г.
ответникът Зяпков е заемал ръководна длъжност като Директор, с оглед на което следва да
бъде направен обоснования извод за качеството „администратор“ у последния към
процесния период.
На следващо място, настоящият състав намира, че отговорността по чл. 57, ал. З от ЗБН е
деликтна, независимо от отговорността по чл. 240 от ТЗ, но тя е специална деликтна
отговорност за вреди, която може да се търси на изчерпателно определени от закона лица,
която отговорност произтича от заеманата от тях длъжност на администратор. Преценяват се
понесени вреди от банката в несъстоятелност, причинени от нейни бивши управители. Няма
изискване в какъв период тези управители са управлявали банката. Преценява се
поведението им /действия и бездействия/, което да е довело до загуби от страна на банката в
несъстоятелност, т. е. с това управление администраторите на банката да са довели до
загубите, причинили и неплатежоспособността й. Тази отговорност е сходна с
отговорността, уредена в разпоредбите на чл. 145 и чл. 240, ал. 2 от ТЗ - т. нар. "управленски
деликт". В този смисъл е Р-209-22.06.2015-II т. о. на ВКС по т. д. № 4117/2013 г. Както при
всяка деликтна отговорност, елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН
включват а/ противоправно деяние /действие или бездействие/, б/вреда, в/причинна връзка
между деянието и вредата и г/вина. В този смисъл за успешното провеждане на този иск,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното
осъществяване на елементите от фактическия състав на деликта.
Твърдението на ищеца е, че ответникът е осъществил деяние – действие което
представлява разрешение за усвояване от трето лице на парични средства на банката в
размер на 600 000 евро, без наличие на основание за това, представляваща договор за банков
кредит.
От събраните по делото доказателства не се установява твърдението на ищеца за липса
на сключен договор за банков кредит, напротив видно от молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 от ТЗ на „Пирин Голф Пропъртиз“
ООД, както и в молбата за предявяване на вземания по същото производство, а именно по
т.д.№5537/2016г. по описа на СГС се съдържа твърдене на несъстоятелната банка, чрез
синдика на същата, че между банката и „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД е налице сключен
договор за банков кредит от 31.01.2011 година.
Освен това предявените вземания на несъстоятелната банка са приети в изготвения от
синдика по т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, списък № 1, съобразно който по отношение
на „КТБ“ АД /н./ са приети вземания, произтичащи от: договор за банков кредит от
09.02.2007г. и осем анекса към него в общ размер на 2 719 340, 70 лв.; от договор за банков
7
кредит от 04.10.2007г. в общ размер от 1 613 093, 22 лв.; от договор за банков кредит от
31.01.2011г. и два анекса към него в общ размер от 1 443 489,32 лв. от които – главница в
размер на 977 269,58 лв., лихви и неустойки в размер на 466 219,74 лв., този списък включва
процесното вземане за което се твърди, че няма сключен договор за банков кредит, като в
списъка последното е индивидуализирано по размер, като са посочени и анекси към така
сключения договор. Посочения списък е одобрен с определение № 2994 от 05.05.2017г. на
съда по несъстоятелността, което е обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.05.2017г., което определение
не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
Горното води до извода, че наличието на облигационна връзка между банката и
посоченото дружество не е оспорено в производството по предявяване на вземанията на
банката по т.д.№5537/2016г., поради което тези вземания имат статут на приети вземания по
смисъла на чл.693 ТЗ.
На следващо място данни за така сключения договор за банков кредит от 31.01.2011г. се
съдържат и в счетоводните регистри на банката, видно от представеното по делото
извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД /нес./ - л.14 по делото, съобразно което
просрочената главница по договор за банков кредит е в размер на 499 670 евро,
просрочените лихви върху редовната главница са в размер на 20 065,53 евро, просрочените
лихви върху просрочената главница са в размер на 142 449,88 евро, текущите лихви върху
просрочената главница са в размер на 249,84 евро и неустойката върху просрочената лихва е
в размер на 14 376,69 евро. Посочено е още, че общо задълженията по така сключения
договор за банков кредит от 31.01.2011г. към дата 28.06.2016г. са в размер на 676 811,94
евро.
Следва да се съобрази, че вписванията в счетоводните (търговските) книги са частни
свидетелстващи документи с деривативен характер, чиято доказателствената сила е
производна, доколкото е основана на тази на първичните счетоводни документи, въз основа
на които е осъществено счетоводното отразяване, поради което не се презюмира, а
съобразно чл. 182, ал. 1 от ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, а
при оспорване подлежи на доказване, като доказателствената тежест носи ползващата се от
оспорените вписвания страна (така решение № 187 от 24.01.2013 г. по т. д. № 436/2012 г.,
Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 169 от 31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на
ВКС; решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение
№ 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.).
Частните свидетелстващи документи притежават само предписаната от нормата на чл.
180 от ГПК формална доказателствена сила, удостоверяваща принадлежността на
съдържащите в тях изявления на лицата, които са го подписали, но не и материална такава
относно действителното осъществяване на удостоверените с тях факти и обстоятелства,
които стоят извън обективираните в документа изявления на съставителите му. Следва да се
съобрази обаче, че доказателствената сила на частните свидетелстващи документи се
основава на характера на обстоятелствата, които са удостоверени с тях. Когато съдържа
удостоверително изявление за осъществяването на неблагоприятен за издателя му факт,
частният документ представлява извънсъдебно признание на този факт, противопоставимо
на неговия издател и го установява с материална доказателствена сила. Когато
обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това
изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, респ.
удостоверява факт, който не се е осъществил, документът е автентичен, но с невярно
съдържание. В този случай, доказателствената тежест за опровергаване на верността на
удостовереното обстоятелство лежи върху страната, която оспорва верността на
направеното от нея удостоверително изявление, т.е. върху страната, която твърди, че
признатият от нея факт в действителност не се е осъществил.
8
В случая по настоящото делото, макар ответникът да не е представил договора за банков
кредит от 31.01.2011г., извършените от ищеца въз основа на него счетоводни записвания
изцяло съвпадат с твърдяното от ответника наличие на договор за банков кредит от
31.01.2011г.
Въз основа на изложеното по – горе съдът приема, че дори и ответникът Г. К. З. да е дал
разрешение за усвояване на средства от страна на това дружество, то това усвояване е въз
основа на налична банкова сделка, а именно договор за банков кредит от 31.01.2011г.,
поради което съдът не следва да обсъжда фактическия състав на иска по чл. 57, ал. 3 от ЗБН,
поради това, че последния е предявен с оглед, осъщественото от ответника противоправно
действие, а именно отпускане на кредитни средства без наличие на сключен с
кредитополучателя договор за банков кредит от 31.01.2011г., като противното бе доказано в
процеса.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен, предвид съвпадението на
крайния извод за неоснователност на предявения иск, макар и при различна правна
квалификация – по чл. 57, ал.3 от ЗЗД , обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази му част.
По предявения при условията на евентуалност иск:
Настоящият състав намира, че с разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН е регламентирана
специална имуществена отговорност за вреди на изчерпателно определени от законодателя
лица, която произтича от заеманата от тях длъжност на администратор. Заеманата длъжност
е основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди на
банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността за
имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на изп.
директори, която произтича от дейността им като администратори на банката, като
предявения при условията на евентуалност иск с така заявения в исковата молба петитум,
възпроизвежда искане за осъждане на ответника за настъпилите имуществени вреди на
банката, настъпили от неизпълнение на договорно задължение на ответника в качеството му
на бивш администратор на банката, което искане по своята правна същност се покрива със
заявеното по главния иск и представлява иск по чл. 57, ал. 3 от ЗБН. Противно на заявеното
с петитума първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 82
във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Видно от твърденията в исковата молба, както и в последващите уточняващи такива, че
ищецът е изложил твърдения за осъждане на ответника за причинените на банката в
качеството му на администратор вреди в следствие на деликт, произтичащ от неизпълнение
на договорни задължения на ответника в качеството му на бивш администратор на банката,
които твърдения квалифицират иска по чл. 57, ал. 3 от ЗБН, а не по непредявения иск по
който първоинстанционния съд се е произнесъл на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Поради изложените съображения, Апелативен съд - София, ТО- 11 състав, намира, че в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 82 във вр. с чл.79 от ЗЗД
обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили.
Предвид изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса за разглеждане на делото от настоящата инстанция на основание чл. 57, ал. 6
от ЗБН, която е в размер на 19 545,39 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд – София
9
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260033/21.09.2020г. по т.д. №1161/2017г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, 6 – 6 състав, в частта, в която е отхвърлен, предявения от
синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /нес./, ЕИК ********* против
Г. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк.“***“ № ***, ет. *, ап.*, при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 499 670 евро, представляващи вреди, нанесени на несъстоятелната
банка, настъпили в резултат на неизпълнение на договорните му задължения, в качеството
му на бивш администратор на банката, при проучване на искане за отпускане на кредитни
средства в полза на „Пирин Голф Пропъртиз“ ООД, за сметка на „КТБ“ АД на 31.01.2011г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260033/21.09.2020г. по т.д. №1161/2017г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, 6 – 6 състав, в останалата част, при правна квалификация на
предявения иск по чл. 57 ал.3 от ЗБН.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по бюджетната
сметка на Апелативен съд – София съдебни разноски за настоящото производство в размер
на 19 545, 39 лв. (деветнадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки), която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10