Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1079
от 16.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й.Б. и при
участието на прокурор Дарин Христов като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1891 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Т.П.Т. ***, с ЕГН ********** *** за осъждането
й да заплати на Т. обезщетения за
причинени имуществени и неимуществени вреди, както следва:
-По пункт първи от исковата молба
– Т. претендира сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на издаване на Заповед №119/20.01.2015г. до окончателното изплащане.
Сумата от 10 000 лв. Т. претендира като обезщетение за причинени неимуществени
вреди от Заповед №119/20.01.2015г., издадена от директора на Дирекция
„Строителство“ при Общиа Бургас, отменена с решение на ВАС. Твърди нанесени морални
вреди заради унизителното отношение и явно неправомерни действия спрямо
него във връзка с цитираната по-горе заповед, издадена от директор на Дирекция
„Строителство“ в Община Бургас, Ч.К., както и допуснато предварително
принудително изпълнение, изпълнено пред множество свидетели, съседи, служители
на Община Бургас и полицаи от 5 РУП Бургас;
-По
пункт втори от исковата молба заявява, че претендирам сумата от 1000
лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване
на заповедта до окончателното изплащане.
Сумата от 1000 лв. претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди
от Заповед №119/20.01.2015г., издадена
от директор на Дирекция „Строителство“ при Общиа Бургас, отменена с решение на
ВАС. Излага съображения, че в резултат на незаконосъобразното частично
демонтиране на ограда от общински служители и след принуда и заплахи пред много
свидетели, е бил принуден да демонтира оградата;
По
пункт трети от исковата молба претендира сумата от 2000 лв.-имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на Заповед
№119/20.01.2015г. до окончателното изплащане. Сумата от 2000 лв. Т. претендира
като обезщетение за причинени имуществени вреди. Излага съображения,
че след като оградатате е премахната принудително
и не е възстановена е следвало да се образуват нови административни и съдебни производства за установяване на
предишната граница ;
По
пункт четвърти от исковата молба претендира сумата от 400 лв.-причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта
20.01.2015г. до окончателното изплащане. Сумата от 400лв. претендира като
обезщетение за причинени имуществени реди във връзка с ангажирането на адвокат
за изготвяне на отговор по подадената от Община Бургас касационна жалба, по
повод на което е образувано адм.дело №6413/2016г. по описа на ВАС.
В съдебно
заседания ищецът поддържа исковата молба. В първото по делото съдебно заседание
на 17.02.2021г. заявява, че претендира законна лихва по всички пунктове на
исковата молба, считано от 09.03.2015г.-датата на връчване на заповедта, а не
както е посочил в исковата молба от датата на издаването й 20.01.2015г.
С нарочна молба, представена в съдебно заседание на
21.04.2021г. (л.108 от делото) ищецът направи изменение на иска по пункт първи
от исковата молба относно размера на претендираните неимуществени вреди, като същите
да се считат за сумата от 20 000 лв., а не за сумата от 10 000 лв.,
както първонално е посочил в исковата молба. Съдът, като съобрази разпоредбата
на чл.214 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намери искането за изменение само размера на предявения иск по пункт първи от
исковата молба за допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът може да измени
размера на иска, поради което съдът прие направеното изменение.
В следващото съдебно заседание, проведено на
26.05.2021г. ищецът е направи изменение на иска относно размера на исковата
претенция по пункт трети от исковата молба, като заяви, че пункт трети от
исковата молба претендира сумата от 12 000 лв., а не както първоначално е
посочил сумата от 2 000 лв. С протоконо определение (л.234) съдът прие
направено изменение на иска по пункт трети от исковата молба относно размера на
имуществените вреди, като същите да се считат за сумата от 12 000 лв., а
не както първонално е посочено в исковата молба 2000 лв.
В последното съдебно заседание, проведено на
16.06.2021г., ищецът направи поредното
изменение на иска по пункт първи от исковата молба. Обоснова искането си с
влошеното си здравословно състояние, като представя доказателства. Тъй като съгласно
разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК до приключавен на съдебното дирене пред
първата инснация ищецът може да измени размера на иска, настоящият съдебен
състав прие направеното изменение на иска по пункт първи от исковата молба
относно размера на неимуществените вреди, като същите да се считат за сумата от
50 000 лв., а не както първонатачлно е посочено в исковата молба за сумата
от 10 000 лв., изменена на 20 000 лв. в съдебно заседание на
21.04.2021г.
Ответникът по
иска – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Районова, оспорва
исковете по
основание и размер, като претендира исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а
при условията на евентуалност отхвърлена. В съдебно заседание посочва, че не са нА.це предпоставките по ЗОДОВ, за да
бъде уважена исковата претенция, тъй като не е нА.це причинна връзка между
отменения акт и твърдяните вреди (имуществени и неимуществени). Претендира за присъждане
на направените по делото разноски. По делото е постъпил и писмен отговор.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас в последното по делото съдебно заседание
изразява
становище за основателност и доказаност на исковата претенция, тъй като
са нА.це основанията на ЗОДОВ за ангажиране на
отговорност на Община Бургас.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
119/20.01.2015г., издадена от директор на Дирекция „Строителство“ при Обшина
Бургас (л.6-7 от делото) е наредено Т.Т. да премахне незаконен строж „Ограда от
телена мрежа и колове“, находящ се северно от УПИ ІІ-1717 и УПИ І-1718, кв.118
по плана на с.Черно море в трасето на улица между о.т. 444, о.т. 445, о.т. 442 по действащия план на с.Черно море –с.Рудник.
Определен е 15 дневен срок от връчване на заповедта за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване, като в същия срок извършителя да го премахне.
Допуснато е предварително изпълнение на заповедта, като в заповедта е указано,
че при неспазване срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително
премахване на незаконния строеж.
С решение №652/07.04.2016г.,
постановено по адм.дело №626/2015г. (л.8-10), съдът е отменил заповедта.
Изложил е мотиви, че процесната ограда представлява незаконен строеж по смисъла
на чл.225, ал.2,т.1 и т.-2 от ЗУТ, за която не са констатирани материалните
предпоставки за търпимост, но заповедта е отменена поради допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването й, а именно поради погрешен адресат на
заповедта. Имотите, в които е била разположена процедната ограда, са
собственост на други лица, а не на Т.Т..
С решение №1250/31.01.2017г.,
постановено по адм.дело № 6413/2016г. (л.11-12), ВАС е оставил в сила решение
№652/07.04.2016г. по описа на Административен съд – Бургас. В мотивите ВАС е
посочил, че „лицето, спрямо което се създават задължение за премахване на
незаконния строеж с оспорената заповед, не е извършител на строежа или
собственик на имот, в който е извършен“.
С последваща заповед
№802/15.04.2015г. (издадена почти три месеца след Заповед № 119/20.01.2015г на директор
на Дирекция „Строителство“ в Община Бургас) е наредено да се изземе от Т.Т. и И.
Трифонова недвижим имот - публична
общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица
между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартА. 118, 100 и 101
по действащия ПУП на с. Черно море, Община Бургас. Заповед №802/15.04.2015г. на
кмета на Община Бургас е обжалвана, по повод на което е образувано адм.дело №642/2017г. по описа на
Административен съд-Бургас. С решение №76/19.01.2018г. (л.24-41) настоящият
съдебен състав е отхвърлил жалбата. С решение №1496/05.02.2019г., постановено
по адм.дело № 3421/2018г. (л.42 -44) ВАС е оставил в сила решение
№76/19.01.2018г., постановено по адм.дело №642/2017г. по описа на
Адмиинстративен съд –Бургас. В мотивите на съдебто решение ВАС е посочил, че „с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2,
т. 1 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, обосновано съдът е заключил, че
при така установените факти, правото на собственост на общината върху процесния
имот, отреден за улица, произтича по силата на закона, като съгласно чл. 56,
ал. 2 ЗОС, не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Установено
е, че жалбоподателите владеят без правно основание имот, представляващ публична
общинска собственост, поради което са нА.це и двете условия за приложение на
чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което заповедта се явява материално законосъобразна“.
С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства, като с оглед доказване на исковата
си претенция Т. е представил по делото медицинска документация и е изискал за
прилагане административни дела, приключили със съдебни решения, които са влезли
в сила.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявените искове за недоказани по основание и
размер по следните мотиви:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Според А.нея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат
по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
- искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седА.щето на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл.
2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на
действието или бездействието се установява от
съда, пред който е преявен искът за обезщетение.
При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на Т. за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съдът следва да
установи кумулативното нА.чие на три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразен
акт на административния орган (в случая
Община Бургас); нА.чие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилите вреди в патримониума на ищеца. Липсата на който и да е от
трите емемента е основание за отхвърляне
на исковите претенции, тъй като посочените по –горе елементи следва да са нА.це
кумулативно.
Относно нА.чието на незаконосъобразена
акт.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК включва
вредите да се причинени от незаконосъобразен акт. По отношение на твърдението за нА.чието
на незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или
оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК),
съдът приема следното:
Ищецът твърди,
че вредите –имуществени и неимуществени, описани в четири пункта от
исковата молба,
са му причинени в резултат на
Заповед №119/20.01.2015г., отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно
решение. Действително е нА.це Заповед №119/20.01.2015г. на директор на Дирекция „Строителство“ в
Община Бургас. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е отменена с решение
№652/07.04.2016г., оставено в сила с решение на ВАС №1250/31.01.2017г. по
адм.дело №6413/2016г. Следователно, нА.це е административен акт, отменен като
незаконосъобразен.
Относно нА.чието на причинно - следствена връзка, съдът съобрази
следното:
Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е
пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е
пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения
и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата,
без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял
вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на
държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат
единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно
следствие от увреждането. От това следва, че преценката за нА.чието на причинна
връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да преценява с
оглед на правилата на нормалната житейска логика.
Доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия
състав на иска за обезщетение е възложена на ищеца. Той е тези, които следва да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното нА.чие на всички от посочените
елементи. В случая, в тежест на Т. е да
докаже причинно-следствената връзка между незокосъобразния акт и твърдяните от него имуществени и
неимуществени вреди, като нА.чието на отменен по
съответния ред административен акт, като незаконосъобразен не е
достатъчно, за да се реА.зира отговорността на общината по реда на ЗОДОВ.
Спорният
въпрос е нА.це ли е пряка причинна връзка между настъпилите имуществени и
неимуществени
вреди, чиято
обезвреда се търси, и отменения административен акт.
Както съдът
вече посочи Заповед №119/20.01.2015г., издадена от директор на дирекция
строителство при Община Бургас е отменена по съдебен ред поради допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването й, а именно погрешен адресат на административния акт.
Решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на Адиминстративен съд
–Бургас е влязло в сила на 31.01.2017г.
С последваща заповед 802/15.04.2015г.
(издадена почти три месеца след Заповед № 119/20.01.2015г на директор
на Дирекция „Строителство“ в Община Бургас) е наредено да се изземе от Т.Т. и И.
Трифонова недвижим имот - публична
общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица
между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартА. 118, 100 и 101
по действащия ПУП на с. Черно море, Община Бургас.
С решение №
76/19.01.2018г., постановено по адм.дело №642/2017г. настоящият съдебен състав
е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано и оставено от ВАС в сила с решение
№1496/05.02.2019г. по адм.дело №3421/2018г.
Влезлите в сила съдебни решения са задължителна за съда и страните. В
посочено по-горе съдебно решение ВАС изрично е посочил , че „жалбоподателите И.
и Т. Трифонови владеят без правно основание имот, представляващ публичан
общинска собственост, поради което са нА.це и двете предпоставки за приложение
на чл.65, ал.1 от ЗОС , поради което заповедта за изземване се явява материално
законосъобразна.“
От представените по делото съдебни
актове, които към момента на подаване на исковата молба са в сила, става ясно,
че оградата, предмет на премахване , е изградена в имот, на който ищецът не е
собственик, оградата не е изградена от ищеца (мотивите на решение
№1250/31.01.2017г. на ВАС), като въпросната ограда, огражда имот, предмет на
изземване, който е публична общинска собственост, поради което съдът намира, че
не е нА.це причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и твърдяните
вреди. Настоящият съдебен състав намира, че дори и да са причинени вреди, то те
не са причинени на Т.Т., а на собственика на имота, какъвто той не е. По
изложените съображения, съдът намира, че причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат няма. Въз основа на изложеното, настоящия състав намира, че липсват надлежни
доказателства, от които да се направи заключението, че Т. действително е претърпяла определени
неимуществени вреди и имуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с
отменената заповед.
С оглед на
горното, е безпредметно изследване нА.чието и размера на вреди, поради липса на
елемент от фактически състав на отговорността. Липсата на елемент от фактическия състав на отговорността
обосновава неоснователността на предявените искове за причинени
имуществени и неимуществени вреди, като освен
всичко исковете са недоказани по основание и размер. Ищецът не доказа, че
твърдянети вреди - имуществени и неимуществени са в резултат и са причинени
именно от незаконосъобразен акт, а именно
Заповед № 119/20.01.2015г на директор
на Дирекция „Строителство“ в Община. Неоснователността на
главните искове влече след себе си и неоснователност на акцесорните за
заплащане на претендирата лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 09.03.2015г.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че исковете следва да бъдат
отхвърлени, като
неоснователени и недоказани, поради липса на елементите на
фактическия състав за ангажиране отговорността на Общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В последното по делото съдебно заседание ответникът
е поискал присъждане на разноските. С оглед изхода на делото и на основание
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ в полза на Община Бургас следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение .
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.П.Т. ***, с ЕГН ********** *** за осъждане
на Община Бургас да заплати на Т.
обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, както следва:
За сумата от 50 000 лв. (съобразно направеното изменение на иска),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед
№119/20.01.2015г., издадена от директора на Дирекция „Строителство“ при Общиа
Бургас, отменена с решение на ВАС, заради унизителното отношение и неправомерни действия спрямо Т.,
както и допуснато предварително принудително изпълнение, изпълнено пред
множество свидетели, съседи, служители на Община Бургас и полицаи от 5 РУП
Бургас, ведно с претендирата лихва за забава в размер на законната лихва,
считано от 09.03.2015г.;
За сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от Заповед
№119/20.01.2015г., издадена от директо на Дирекция „Строителство“ при Общиа
Бургас, отменена с решение на ВАС, като в резултат на незаконосъобразното
частично демонтиране на ограда от общински служители и след принуда и заплахи
пред много свидетели, Т. е бил принуден да демонтира оградата, ведно с
претендирата лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 09.03.2015г.;
За сумата от 12 000 лв. (съобразно направеното изменение на иска),
представляваща обезщетение запричинени имуществени вреди, тъй като след
като оградатата е премахната принудително и не е възстановена е следвало да се
образуват нови административни и съдебни
производства за установяване на предишната граница, ведно с претендирата лихва
за забава в размер на законната лихва, считано от 09.03.2015г.;
За сумата от 400 лв.,
представляваща обезщетение за причинени
имуществени реди във връзка с ангажирането на адвокат за изготвяне на отговор
по подадената от Община Бургас касационна жалба, по повод на което е образувано
адм.дело №6413/2016г. по описа на ВАС, ведно с претендирата лихва за забава в
размер на законната лихва, считано от 09.03.2015г.;
ОСЪЖДА Т.П.Т. ***, с ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: