Р Е Ш Е Н И Е
Номер 104 10. 09.
2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на седми септември 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 102 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „Еко
Садина“ ООД, представлявано от И.
Н.
Б. против Решение № 153/ 19.05.2021 г. постановено
по АНД № 20203530200081 по описа за 2021 г. на ТРС, с
което е било изменено Наказателно постановление № 25 –
000156 от 04.01.2021г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
– Търговище, като е отменено същото в частта, с която на „Еко Садина“ ООД с ЕИК
********* със седалище гр.Пловдив, общ.Пловдив, район Централен, ул.Съборна № 2
представлявано от И.
Н.
Б.
-управител,
на основание чл.415, ал.3 от КТ е наложена “имуществена санкция” в размер на
2600 лева, като на основание чл.414, ал.1 от КТ налага на „Еко Садина“ ООД с
ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, общ.Пловдив, район Централен, ул.Съборна
№ 2 представлявано от представлявано от И. Н. Б.-управител “имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието
му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващо касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните доводи са свързани с неправилно интерпретиране на
фактическата обстановка по делото, позоваване в мотивите основно на гласни
доказателства. Моли за отмяна на
атакувания акт. В с.з. не взема становище. Претендира разноски.
Ответната страна се представлява от юрк.Хр.,, която оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било наказателно постановление
№
25-000156, с което за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда и на
основание чл.415, ал.3 от КТ е наложена на касатора имуществена санкция в
размер на 2600 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 25.09.2020г. е посетен
обект - пункт за изкупуване и преработка на билки в с. Садина, общ. Попово,
стопанисван от работодателя „Еко Садина" ООД. В
обекта е заварено лице изпълняващо длъжността „отчетник-счетоводител". В
обекта не е извършена проверка по работни места, поради това че контролните
органи на инспекцията по труда не са били допуснати. При извършеното посещение е проведен телефонен
разговор между представителите на инспекцията по труда и управителя. За това
обстоятелство е съставен констативен протокол. На 25.09.2020г. е връчена
призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК до работодателя, с която е изискано на
01.10.2020г. да бъдат представени необходимите за проверка документи.
Призовката е получена от „отчетник-счетоводител", със задължението да
предаде призовката на призованото лице. На определената дата 01.10.2020г.,
работодателят не се е явил и не е представил никакви документи за проверка. На
12.10.2020г. е съставен констативен протокол. Предвид горното наказващият орган
приел, че в определения срок работодателят „Еко Садина" ООД гр. Пловдив с
ЕИК: ********* не е представил изисканите за проверка документи, подробно
описани в точки от 1 до 7 вкл. в призовката с изх. №20070822 от 06.10.2020г.,
като с това работодателят не е оказал съдействие на контролния орган при изпълнение
на неговите функции. Нарушението е извършено от работодателя на 12.10.2020г. в
гр. Търговище. Нарушението е констатирано на 12.10.2020г. в гр. Търговище в
офиса на инспекцията по труда. Въз основа на установеното бил съставен АУАН
№25-000156 от 23.11.2020 г. До момента на съставяне на акт за установяване на
административно нарушение контролният орган не бил уведомен за причината за
неявяване и непредставяне на документите за проверка, както и нито един от
изисканите документи за проверка не е представен в офиса на инспекцията по
труда в гр. Търговище. Акт за установяване на административно нарушение
№25-000156 от 23.11.2020г. е съставен в отсъствие на представител на
работодателянарушител, в хипотезата на чл.40, ал.2, предложение второ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предвид неявяването на такъв
в срока - до три работни дни от получаване на поканата, във времето от 13:00ч.
до 14:00ч., посочен в покана с изх. №20077486/16.11.2020г. за съставяне и
връчване на акт. Поканата е получена на 18.11.2020г. Екземпляр от посочения акт
е изпратен на нарушителя на адреса по седалище и управление на дружеството чрез
„Български пощи" ЕАД (услугата BulPost), същият е получен на 25.11.2020г.
Въз основа на АУАН на 04.01.2021г. директор Дирекция „ИТ“ издал наказателно
постановление под № 25-000156 с което за нарушение на чл.402, ал.2 от Кодекса
на труда и на основание чл.415, ал.3 от КТ наложил имуществена санкция в размер
на 2600 лева.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че безспорно е извършено нарушение. От
събраните по делото доказателства е направен извод, че въпреки многократните
опити на органите на инспекцията по труда, работодателя не представил исканите
документи от контролните органи, като по този начин не е оказал съдействие на
контролен орган при изпълнение на неговите функции. Нарушението е извършено на
12.10.2020г. в гр.Търговище. Работодателят е бил уведомен за представянето в
конкретен срок на подробно изброени документи. Независимо от това, негов
представител не се е явил в определения срок, като не е посочил и уважителна
причина за неявяването си, въпреки че и в самата призовка е бил отбелязан
телефон за връзка с контролния орган. Бил е уведомен и за неблагоприятните
последици от това негово поведение.
Основните доводи изложени в
жалбата са свързани с необсъждане от страна на въззивната инстанция на
доказателствата,допуснато процесуабни нарушения по отношение връчването.
Наложеното наказание не е част от действалата нормативна уредба.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора
обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Изложените доводи пред касационната
инстанция са били посочени и във въззивната жалба, като същите са обсъдени.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Оглед изхода на делото следва да се
постави претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
153/ 19.05.2021 г. постановено по АНД № 20213530200081
по описа за 2021 г. на ТРС.
ОСЪЖДА „Еко Садина“ ООД с ЕИК
********* със седалище гр.Пловдив, общ.Пловдив, район Централен, ул.Съборна № 2
представлявано от И. Н. Б.-управител ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Търговище сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.