№ 99
гр. Плевен , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ц. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Ц. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500171 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от Д. Р. Ц. с ЕГН**** срещу Решение №26061/ 23. 12. 2020 г. по
гр. д. №7731/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в отхвърлителните части на
обжалваното решение.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове като
основателни и доказани.
Въззиваемата страна „ТРАНСБАЛКАН ГРУП“ ООД с ЕИК*** е изразила становище,
че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове от Д. Р. Ц.
срещу „ТРАНСБАЛКАН ГРУП“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
Заповед № 91/ 04. 10. 2017 г. на управителя на ответното дружество; иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението –
шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона; иск с правно основание чл. 344, ал.1,
т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за
времето през което работникът е останал без работа за периода от 07. 10. 2019 г. до 11. 11.
2019 г.; иск с правно основание чл. 242 КТ за сумата от 13 000 лева за заплащане на трудово
възнаграждение за реализирани курсове, за награди, за складова заработка, бонус- график
контейнери за периода 01. 01. 2019 г. – 15. 07. 2019 г., както; иск с правно основание чл. 261
и чл. 262 КТ за разликата от 4948 лв. до 11821 лв. и в частта относно присъдените разноски.
По иска с правно основание чл. 3444, ал.1, т.1 КТ районният съд въз основа на събраните
по делото доказателства е приел, че работодателят е спазил изискването на чл. 195, ал.1 КТ
относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочено е, че
нормата е императивна и посочените реквизити на заповедта са задължителни, като липсата
на който е да е от тях е основание за отмяна на заповедта. В заповедта е отразено, че
подробно е описано нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание, посочен е
времевия период, в който въззивникът не се е явявал на работа от 17. 07. 2019 г., изискани
са обяснения, като са спазени изискванията на чл. 193 КТ. Въз основа на направените изводи
съдът е приел, че заповедта е законосъобразно и липсва основание за нейната отмяна.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите в обжалваното решение, като счита, че при
постановяване на заповедта е съобразена законовата процедура преди налагане на
дисциплинарното наказание за изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното
нарушение, изискване обяснения от работника и събиране на доказателства. Съдът счита, че
въз основа на тези доказателства работодателят е издал обжалваната заповед, като са
спазени изискванията за задължителните реквизити на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба се твърди, че при отразяване на обстоятелствата относно
дисциплинарното нарушение „ неявяване на работа“ по чл. 190 , ал.1, т.2 КТ е посочено, че
на база рапорт от 12. 08. 2019 г. е установено неявяване на работа на въззивника за периода
от 16. 07. 2019 г. до 04. 10. 2019 г. Действително в мотивите на заповедта е отразен рапорт
от 12. 08. 2019 г., но срещу въззивника е подаван впоследствие и друг рапорт от 04. 10.
2019 г., в който е отразено, че въззивникът не се явява на работа от 19. 08. 2019 г. до датата
на рабпорта (лист 67 от делото).Рапортът от 04. 10. 2019 г. е отразен в точка 4 от
обстоятелствената част на заповедта, поради което става ясно от данните в заповедта, че
2
работодателят е приел, че въззивникът не се явява на работа в периода от 16. 07. 2019 г. до
04. 10. 2019 г. По тези причини въззивният съд счита, че не е налице неточност в периода на
извършване на дисциплинарното нарушение, което да е основание за отмяна на заповедта
поради неизясняване на времето на извършване на нарушението съгласно изискванията на
чл. 195, ал.1 КТ.
Въззивникът твърди, че му е поискано обяснение по реда на чл. 193, ал.1 КТ само за периода
от 17. 07. 2019 г. до датата на обяснението 14. 08. 2019 г., като за последващия период от 04.
10. 2019 г. такива обяснения не са изискани от работодателя. Въз основа на доказателствата
по делото съдът приема, че обяснения са изискани с покана до въззивника от работодателя
считано от 17. 07. 2019 г., като са дадени такива на 19. 08. 2019 г., но счита, че не е налице
нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, тъй като в мотивите на заповедта са изложени обстоятелства
относно неявяването на работа на въззивника за периода от 16. 07. 2019 г. до 04. 10. 2019
г., в който период е включено и времето, от 17. 07. 2019 г. до 19. 08. 2019 г., за което време
въззивникът е представил писмени обяснения пред работодателя. Въз основа на тези данни
работодателят е наложил дисциплинарното наказание за неявяване на работа за периода от
17. 07. 2019 г. до 19. 08. 2019 г. В мотивите на заповедта се твърди, че е налице рапорт, в
който е отразен период на неявяване на работа от 16. 07. 2019 г. до 04. 10. 2019 г. и в този
период е включен периодът от 17. 07. 2019 г. до 19. 08. 2019 г., за който период са дадени
писмени обяснения от въззивника и същият не отрича , че не е работил през този период,
като описва обстоятелства за запитване за график на работата и възражение по изготвения
график. По тези изложени съображения въззивният съд счита, че времето, за което е
наложено наказанието е изяснено, като за това време от 17. 07. 2019 г. до 19. 08. 2019 г. са
изискани и дадени писмени обяснения от работника съобразно изискванията на чл. 193, ал.1
КТ.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания затова, че работникът е направил възражения
за незаконосъобразност на графика , за незаконосъобразност на пътуванията поради липса
на технически преглед на МПС и липсата на медицински преглед за работника, като се
обосновава неизпълнение на незаконосъобразна заповед на работодателя. Въззивният съд
счита, че тези възражения са неоснователни, тъй като възражение срещу графика на
въззивника е представено по делото, но се отнася за предходен период за месец юни 2019 г.,
а след това липсват данни въззивникът да е представял писмени възражения срещу график,
които да са изпратени или връчени на работодателя. Единствено по делото от писмените и
гласните доказателства става ясно, че въззивникът е възразил срещу графика за месец юли
2019 г., заявил е, че няма да го спазва и след това е правил запитвания за промяна на
графика и затова има ли ангажименти по друг такъв график. Страните не спорят , че през
този период въззивникът не е полагал труд, като това се обосновава с незаконосъобразният
график.
По отношение твърденията за липса на годишен технически пеглед на МПС, което е
управлявал въззивникът на длъжността, която заема и липсата на мадицински преглед за
3
въззивника по делото не се установява да са налице възражения в тази насока от въззивника
към работодателя, а такива възражения се излагат с исковата молба и във въззивната жалба.
Независимо от това дали са спазени изискванията за технически преглед на ЛПС и
медицински преглед на шофьора въззивният съд счита, че следва тези възражения да са
направени пред работодателя, да са налице доказателства, че не са изпълнени, поради което
да се приеме, че въззивникът не е изпълнил незаконосъобразна заповед на работодотеля да
извършва курсове по график без да са изпълнени изискванията за технически и медицински
преглед.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че заповедта за дисциплинарно уволнение
е законосъобразна и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
заповедта е неоснователен и недоказан. Следва в тази част решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т .2 и т.3 КТ районният съд
правилно и законосъобразно е приел, че са акцесорни по отношение на иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, тъй като условие за произнасяне по тези въпроси е отмяната
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая тези искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, съответно първоинстанционното
решение в тази част следва също да бъде потвърдено.
По предявения иск с правно основание чл. 242 КТ за заплащане на сумата от 13 000 лева за
реализирани курсове, за награди, за складова заработка, бонус – график и контейнери
районният съд в решението се и приел, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като при събраните по делото гласни доказателства не се
установява какви бонуси е получавал въззивникът, съответно да е участвувал в товарно-
разтоварната работа, да са получавани бонуси извън договореното. Свидетелят Ю.Н., който е
разпитан е посочил, че трудовото възнаграждение реално значително е надвишавало сумата
по трудов договор в размер на 600 лв., като работниците са получавали около 2000 лв.
месечно, но свидетелят не знае какви допълнителни възнаграждения е получавал
въззивникът и на какво основание. Такива допълнителни условия не са въведени както в
трудовия договор между страните, така в други документи, които да се отнасят и да са
задължителни за страните. Тези причини районният съд обосновано е приел, че твърденията
на въззивника за неполучени бонуси общо в размер на 13 000 лв. са недоказани и следва
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивникът твърди, че са представени по делото фишове за начислени допълнителни
трудови възнаграждения през 2018 г., като такива не са изплащани през 2019 г. Въззивният
съд счита, че фишовете от 2018 г. не може да са индиция, че такива допълнителни
заплащания е следвало да се заплащат и през 2019 г., тъй като липсва договорно или
законово основание за работодателя да заплаща такива допълнителни трудови
възнаграждения. Липсват по делото и други данни от счетоводството на работодателя, от
4
които да се направи обоснован извод, че допълнителни възнаграждения са начислявани, но
не са за плащани, за да се приеме, че претендираната сума е дължима. По изложените
съображения съдът счита, че решението на районния съд по отношение на предявения иск с
правно основание чл. 242 КТ е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По претенцията за изплащане на положен нощен и извънреден труд районният съд съдът е
уважил предявения иск за сумата от 4948 лв., като за разликата до 11821 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и въз основа на това заключение е приел, че претенцията на ищеца
е доказана за уважения размер.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и в тази
част с оглед допуснатата по делото ССЕ. От първото заключение става ясно, че графиците
съдържат предварителното плануване на работата, но действително отработените часове се
съдържат в записите на тахографа и по тази причина експертът е направил изчисленията си
въз основа на тези записи. Вещото лице е посочило, че при работодателя се съдържат
разпечатки от тахографите на камионите за периода от месец ноември 2017 г. до месец юни
2019 г., като в предходен период от месец декември 2016 г. до месец октомври 2017 г.
включително записите не се съхраняват. Въз основа на тези данни районният съд е възприел
заключението на вещото лице от ССЕ и е приел, че сумата, която следва да бъде заплатена
на въззивника за извънреден труд и нощен труд, като за разликата до 11821 лв. е отхвърлил
иска като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че районният съд не е възприел недопустимо
възражение за прихващане, направено от въззиваемата страна в последното съдебно
заседание, като мълчаливо го е уважил, като е присъдил сумата от 4928 лв. Въззивният съд
счита, че не е налице такова уважаване на недопустимо възражение за прихващане, както и
липсва направено такова от въззиваемия възражение за прихващане. В случая спорен е
въпросът следва ли да се съобрази и време за товарене и разтоварване на камиона, като
ищецът твърди, че са предвидени 2 часа за всеки курс. Въззивният съд счита, че
твърденията за необходими час – два за товарене и разтоварване не са доказани по делото.
От показанията на свидетелката П.Ц. става ясно, че при товарене шофьорите на камиони
идват по- рано от часа на тръгване на камиона, което е около 20 минути, но не и един или
два часа по- рано. Следователно не е налице безспорно установено, че въззивникът е
полагал извънреден труд извън предвидения график в обема от два часа, както се твърди в
исковата молба. По делото освен гласните доказателства липсват други данни относно
задължение на шофьора на камион да идва по- рано и съответно да си тръгва по- късно при
разтоварване, за да се предвижда, че е налице извънредно положен труд, който следва да
бъде заплатен. По тези съображения съдът приема, че размерът на извънредния и нощен
труд е правилно определен от съда и следва решението да бъде потвърдено и в тази част.
По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд е правилно и
5
законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Във въззивното производство въззиваемата страна не е представила доказателства за
деловодни разноски в тази инстанция, поради което съдът не присъжда деловодни разноски
в полза на въззиваемия с оглед изхода на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №26061/ 23. 12. 2020 г. по
гр. д. №7731/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от Д. Р. Ц. с ЕГН****
срещу „ТРАНСБАЛКАН ГРУП“ ЕООД с ЕИК*** с правно основание чл. 344, ал.1, т.1
КТ за отмяна на Заповед № 91/ 04. 10. 2017 г. на управителя на ответното дружество;
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
длъжност преди уволнението – шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона;
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на сумата от
600 лв., представляваща обезщетение за времето през което работникът е останал без
работа за периода от 07. 10. 2019 г. до 11. 11. 2019 г.; иск с правно основание чл. 242 КТ
за сумата от 13 000 лева за заплащане на трудово възнаграждение за реализирани
курсове, за награди, за складова заработка, бонус- график контейнери за периода 01.
01. 2019 г. – 15. 07. 2019 г., както; иск с правно основание чл. 261 и чл. 262 КТ за
разликата от 4948 лв. до 11821 лв. за периода от 01. 12. 2016 г. до 04. 10. 2019 г. и в
частта относно присъдените разноски.
РЕШЕНИЕ №26061/ 23. 12. 2020 г. по гр. д. №7731/ 2019 г. по описа на Плевенския
районен съд в останалата част е влязло в законна сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6