Решение по дело №2306/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.05.2019г.
					Дупница

 

Номер                                                  Дата                                             Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	02.05.		2019

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Деа Маркова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

2018

2306

гражданско

                                      дело №                                      по описа за                                                                  

 

година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.З.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, майка и законен представител на малолетното дете К.Г.В., ЕГН: **********, срещу Г.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявени иск с правно основание чл. 127а СК, вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника малолетното дете на страните К.Г.В., с ЕГН: **********, да напуска пределите на Република България и да пътува заедно с майка си до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Македония и Руската федерация и обратно, неограничено за срок от пет години, както и за снабдяване с необходимия за това паспорт.

С решение № 58 от 23.01.2019г. съдът, на основание чл. 127а от СК, във вр. с 45 от ЗБДЛ е заместил съгласието на ответника за издаване на паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина на малолетното дете на страните К.Г.В., с ЕГН: **********.

            Със същото решение съдът е оставил без разглеждане, като недопустим, предявения иск с правно основание чл. 127а от СК, във вр. с 76, т. 9 от ЗБДЛ за заместване съгласието на ответника малолетното дете на страните К.Г.В., с ЕГН: ********** да напуска пределите на страната и да пътува заедно с майка си до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Македония, Руската федерация и обратно, неограничено за срок от пет години.

            Решението в тази част, имащо характер на определение, е обжалвано с частна жалба от ищцата пред ОС-Кюстендил, който с Определение от 26.03.2019г. го е отменил и е върнал делото на РС-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ищцата твърди, че с ответника по делото са родители на малолетното дете К.Г.В., с ЕГН: **********. След раздялата й с ответника, ищцата сама отглежда детето, без чужда помощ и без бащата да се интересува и да полага грижи за него. Между страните е водено гр.д.№ 1152/2014г. по описа на РС-Дупница, по което е постигната между тях спогодба, съгласно която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните е предоставено на майката, местоживеенето му е определено при нея, определен е режим на лични отношения между детето и бащата и е осъден последния да му заплаща издръжка. Ищцата твърди, че има възможност да води детето на екскурзии до Гърция, Турция, Македония, Италия, Франция и Германия, но не среща разбиране от страна на ответника по този въпрос и същият отказва да даде съгласието си детето да пътува с нея в чужбина.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв ответника, който счита предявения иск за неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че не е давал съгласието си за пътуване на детето им в чужбина.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за раждане на К.Г.В., ЕГН: **********,***, въз основа на Акт за раждане № 0238/02.06.2010г., същият е с родители Р.З.П. и Г.К.В..

           След служебна справка в САС на РС – Дупница, съдът е установил, че с определение, постановено в открито заседание на 11.11.2014г. по гр.дело № 1152/2014г. по описа на РС – Дупница, съдът е одобрил постигнатата съдебна спогодба между страните, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните е предоставено на майката, местоживеенето му е определено при нея, определен е режим на лични отношения между детето и бащата и е осъден последния да му заплаща издръжка.

            Ответникът е представил и съдът е приел като доказателство по делото  копие от нотариално заверена декларация-съгласие от 06.01.2014г., с която Р.З.П. е декларирала съгласието си малолетното й дете К.Г.В. да напуска пределите на Република България и да пътува до всички държави в света, придружаван от неговия баща Г.К.В.. В декларацията изрично е посочено, че съгласието е безсрочно.

            По делото е приета като доказателство по делото и нотариално заверена декларация-съгласие от 06.01.2014г., с която Г.К.В. е декларирал съгласието си малолетното му дете К.Г.В. да напуска пределите на Република България и да пътува до всички държави в света, придружаван от неговата майка Р.З.П.. В декларацията изрично е посочено, че съгласието е безсрочно.

            Видно от приетите като доказателство по в.гр.д.№ 159/2019г. по описа на ОС-Кюстендил Оттегляне на декларация-съгласие за пътуване на дете в чужбина, нотариално заверена на 04.02.2019г. от нотариус Деница Гърнева и Нотариална покана от 04.02.2019г., отправена от Г.К.В. до Р.З.П., чрез нотариус Деница Гърнева, ответникът е оттеглил даденото от него по рано (на 06.01.2014г.) съгласие малолетното му дете К.Г.В. да напуска пределите на Република България и да пътува до всички държави в света, придружаван от неговата майка Р.З.П..

В представения по делото от ДСП-Дупница социален доклад е отразено, че основните грижи за малолетния К. се полагат от майката Р.П., която е осигурила сигурна и спокойна среда за отглеждането му, разчита на подкрепа от страна на своите майка и баба при отглеждането и възпитанието на детето. К. е ученик във втори клас на СОУ „Хр. Ботев“-гр. Сапарева баня. Редовно посещава учебните занятия.  Майката живее с детето в къща, собственост на нейните родители, като обитават единият етаж, състоящ се от пет стаи. Осигурена е детска стая, както и всичко необходимо за нормалното му развитие. Бащата на детето живее в двуетажна къща в с. Овчарци, където също има обособена детска стая за К.. Майката и бащата са безработни. Майката на детето е споделила, че има роднини, които живеят в чужбина и често получава от тях покани да им гостуват с детето. Бащата е споделил, че прекарва лятото в р. Гърция при майка си. Детето е привързано и към двамата си родители. Не е налице сътрудничество между родителите, комуникацията между тях е нарушена и отношенията им не са добри.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Гергана Йорданова П.-майка на ищцата, от които се установява, че ищцата живее заедно с детето си в къща, собственост на родителите й в гр. Сапарева баня. Работи в гр. Дупница и няма намерение да отиде да живее с детето в чужбина. Сочи, че ищцата има възможност и иска да води детето на море в Гърция, на екскурзии в Турция, Македония и Сърбия. Споделя, че  има роднини в Германия и ищцата иска да заведе детето на гости при тях.

С оглед на така изяснените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, напускане на страната може да не се разреши на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители; при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс. Нормата изисква съгласието и на двамата родители при напускане на територията на Р. България от детето, като липсата на съгласие от страна на единия родител поражда правен интерес за другия от завеждането на иск по чл. 127а СК по изричната разпоредба на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, като спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за извършване на пътувания зад граница на детето. То има право на свободно придвижване /в т.ч. да пътува в чужбина/, но докато не навърши пълнолетие не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на само единия от родителите. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави (Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г., по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС). Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е специфично производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина, т.е. ако родителите са постигнали общо съгласие по тези въпроси/ал. 1 на чл. 127а СК/, това производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца.

Съобразно трайната практика на ВКС изразена в ТР 1/2016/03.07.2017 г. на ВКС ОСГК и редица решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от съда без да е посочен конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето - в този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.

Осъществяване на правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II  oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Според разпоредбата на чл. 24, ал .2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето/децата трябва да бъде от първостепенно значение.

В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че страните са родители на малолетното дете К.Г.В., както и че бащата отказва да даде на майката, която упражнява родителските права по отношение на роденото от фактическото съжителство на страните дете, съгласие да извежда детето в чужбина. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото гладни и писмени доказателства, съдът счита, че на детето К.Г.В., с ЕГН: **********, следва да се разреши да напуска пределите на Република България и да пътува заедно със своята майка до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Македония и обратно, неограничено за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на решението. По делото не се събраха доказателства относно необходимостта детето на страните да пътува до Руската федерация, поради което в тази част искът следва да бъде оставен без уважение.

В актуалната си практика на ВКС приема, че „В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер… „ - Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че периодите на пътуване и броя пътувания не следва да се ограничават (цитираното  Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК,  Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). По аналогични съображения настоящия състав приема, че броя на пътуванията не следва да се ограничава в конкретен период от годината, както твърди ответника. Разрешението не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят промени непредвидими към днешна дата, поради което разрешението следва да се даде за период от пет години.  (В този смисъл Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о).

Според съда от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установяват твърденията на ищцата, че нежеланието на ответника да съдейства за издаването на паспорт на детето и да даде разрешение то да напуска границите на страната, възпрепятства упражняването на правата му и в частност - правото му на свободно придвижване. Още повече, че държавите, в които се иска съгласие да бъде извеждано детето-държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Македония, са демократични и мирни държави с добър жизнен стандарт и култура на населението, с които Република България поддържа добри отножения и отвеждането му в тях няма да навреди на детето по никакъв начин, а напротив-ще го обогати в културно отношение и ще му даде възможност да учи чужди езици.

Във връзка с изтъкнатите от ответника опасения, че другият родител ще изведе децата от България и повече няма да ги върне, следва да се отбележи още, че незаконното задържане на дете на територията на друга държава в нарушение на режима за упражняване на родителски права, попада в обхвата на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, която урежда ускорени процедури по връщане на детето със съдействието на държавата, включително и държавата на чиято територия се намира детето. В тази връзка следва да се посочи и Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., в което се приема, че нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо несигурно събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина. В цитираното решение се сочи също така: „Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на интереса си.”

            Производствата на спорна  съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл.78 от ГПК. Нормата на чл.78 от ГПК се намира в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта и не следва от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Предвид това и независилмо от изхода на спора, разпоредбите на чл.78 от ГПК не намират приложение, като разноските, сторени от страните в настоящето производство, следва да останат в тежест на всяка от тях, така, както са направени  и независимо от изхода на спора /Определение№385/25.08.2015 по гр.дело №3423/2015 - Iг.о. ВКС;  Определение №252/25.09.2015г. по ч.гр.дело №3895/2015г. IIг.о. ВКС/. 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Г.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, малолетното му дете К.Г.В., ЕГН: ********** да напуска пределите на Република България и да пътува заедно с майка си Р.З.П., ЕГН: **********, с адрес: *** до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Македония и обратно, неограничен брой пъти, за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта за заместване съгласието на Г.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, малолетното му дете К.Г.В., ЕГН: ********** да напуска пределите на Република България и да пътува заедно с майка си Р.З.П., ЕГН: **********, с адрес: *** до Руската федерация и обратно, неограничен брой пъти, за срок от пет години.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано  от връчването му в препис на страните.

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: