РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520102160 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от „Аутотехника“
ООД, ЕИК *********, със седалище София, представлявано от управителите
Евтихиос Василакис и Димитриус Мангиорос, чрез адв. Мариана Вълкова,
против С. С. И., ЕГН **********, от гр. Р***, да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 2557,07 лв. представляваща остатък от обезщетение за
имуществени вреди за нанесени щети на собствения на ищеца автомобил
„Ситроен Берлинго“, рег. № СВ4613КХ, вследствие ПТП от 02.03.2018 г.,
настъпило по вина на ответника, като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № Р8741АХ, по пътя ПП I -5, Русе – Велико Търново, при
километър 79, като при намаляване на скоростта от автомобил „Ситроен
Берлинго“ ответникът не успява да спре и удря „Ситроен Берлинго“ в задната
част, след което автомобилът „Ситроен Берлинго“ отскача напред и се удря в
спрелия пред него автомобил. Претендира законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане. Признава, че е получил частично застрахователно
обезщетение на стойност 1015,99 лв. от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“-ЗК„Олимпик - България“ на виновното за
причинените щети лице, но сумата не е достатъчна за покриване на пълния
размер на претенцията от 3573,06 лв. Претендира и разноските по делото.
В законоустановеният срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез адв. П.Т., ВАК, с който счита иска за недопустим, като
1
преждевременно предявен, не срещу застрахователя по сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК„Олимпик-България“КЧТ в
несъстоятелност, който следвало да обезщети причиненото при ПТП по реда
на чл. 565 КЗ. Оспорва иска по основание и размер. Поради липса на
доказателства „ЗК Олимпик-България“ да е отказала плащане, твърди че
цялата стойност на извършените ремонтни работи е именно заплатената от
застрахователя на 22.03.2018 г. сума от 1015,99 лв. Оспорва представеното
като писмено доказателство „Опис на увредени части“ с дата 24.04.2018 г.,
създадено без участие на ответника и без да е описано по коя щета е, счита, че
не е доказателство за твърдяната щета.
На осн. чл. 219 от ГПК предявява и е приет за разглеждане обратен иск
за сумата 2557,07 лв. срещу „Гаранционен фонд“, ЕИК *********, тъй като
ответникът по основния иск С. С. И. не е виновен за настъпилата
неплатежоспособност на застрахователя си, счита, че законът му дава право
присъдените суми и разноски в полза на „Аутотехника“ ООД да бъдат
заплатени от „Гаранционен фонд“ София.
В отговор на предявения обратен иск конституираното третото лице-
помагач „Гаранционен фонд“, чрез ст. юрк. Теодора Миленова, счита че ЗК
„Олимпик – клон България“ КЧТ не попада в нито една от следните хипотези,
според които Гаранционен фонд гарантира вземанията на всички лица по
застраховките при несъстоятелност на: 1. застраховател със седалище в
Република България; 2. клон на застраховател от трета държава, регистриран
в Република България само за извършваната чрез клона дейност в страната,
поради което възразяват относно конституирането им, като ответник в
настоящия процес. Твърдят, че по отношение на ЗК „Олимпик – клон
България“ КЧТ е назначен временен ликвидатор от Фонда за застраховане на
МПС в Кипър, че дружеството е с отнет лиценз и че е подадена молба за
откриване на производство по ликвидация, но без произнасяне по последната
от страна на компетентния съд. Считат, че отнемането на лиценза и
назначаването на временен ликвидатор не е равнозначно на открито
производство по ликвидация, доколкото първото предхожда такова
производство, а назначаването на временния ликвидатор е от значение за
представителната власт по отношение на дружеството „Олимпик“. Считат, че
„Олимпик – клон България“ КЧТ не е застраховател със седалище в
Република България, обявен в несъстоятелност и не е клон на застраховател
от трета държава, регистриран в Република България само за извършваната
чрез клона дейност в страната. Същото е с назначен временен ликвидатор от
Фонда за застраховане на МПС в Кипър и е с отнет лиценз. Смятат, че ищецът
е следвало да заведе иска си към ЗК„Олимпик-клон България“ КЧТ, каквато е
съдебната практика, и съдът да реши дали да спре съответното дело до
произнасяне на отговорния орган по несъстоятелносттта в Кипър или да се
произнесе със съдебен акт. Считат, че ответникът следва да иска
конституиране на ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ в качеството му на трето
лице помагач.
2
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на ответника ищцовото
дружество Аутотехника“ ООД, е претърпял имуществени вреди по
собственото си МПС, описани по вид и брой, в претендираните размери.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото протокол за ПТП № 1614984/02.03.2018
г., съставен от служител на РУ гр. Велико Търново е, че на 02.03.2018 г., по
пътя ПП I-5, Русе-Велико Търново, при километър 79, Община Полски
Тръмбеш, настъпило ПТП, с участници С. С. И., като водач на л.а.
Фолксваген Голф, негова собственост и С. З. П., като водач на т.а. Ситроен
Берлинго, собственост на „Аутотехника“ООД. Като причини за
произшествието са посочени: „Участник № 1, при движение зад участник № 2
не спазва необходимата безопасна дистанция и при намаляване на скоростта
от участник № 2 го блъска в задната част“. Произшествието е настъпило по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който към момента на
произшествието е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със ЗК“Олимпик-клон България“, ЕИК *********, с полица №
BG/28/117000833555. Към момента застрахователната компания е обявена в
несъстоятелност, видно от представеното удостоверени за актуално
състояние. ЗК „Олимпик-клон България“ изготвя Опис на претенция №
1826201101001016/09.03.2018 г. и Опис-заключение от 24.04.2018 г.,
изготвено след разглобяване на автомобила, приложени по делото.
Не се спори между страните и е безспорно обстоятелството по делото,
че застрахователят е изплатил частично обезщетение в размер на 1015,99 лв.,
видно и от представения Ликвидационен акт по щета ГО №
1826201101001016 и преводно нареждане от 20.03.2018 г., чрез Юробанк клон
София. „Аутотехника“ООД твърди, че е извършила за ремонт на автомобила
разход от 3573,06 лв. и предявява претенция към водача С.И. за сумата
2557,07 лв., като остатък от неизплатено от застрахователя обезщетение,
ведно с дължимата лихва и разноските по делото.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза и предвид данните от Протокола за
ПТП/02.03.2018г., се установява, че е налице причинно-следствена връзка
между описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП и
нанесените щети по автомобила „Ситроен Берлинго“, с рег. № СВ4613КХ.
Експертизата определя стойността на разходите по средни пазарни цени за
труд, материали и части за ремонтиране на увредения автомобил към датата
на процесното ПТП в размер на 3378,12 лв. Застрахователната стойност на
автомобила, с дата на производство 14.11.2017 г.,
е определена на около 32 000 лв.
По делото е приложено копие от диспозитива на Окончателно решение
по арбитражната процедура между Български гаранционен фонд и Бюрото на
3
автомобилните застрахователи (Кипър), съгласно което Конвенцията от 1995
г. за правото на регрес между гаранционните фондове е приложима по случая,
съответно кипърският Гаранционен фонд е отговорен по отношение на
застрахователните договори, сключени, чрез българския клон на „Олимпик“.
Необходимо е обаче потвърждение, че кипърският Гаранционен фонд
ще се съобрази с решението на арбитъра, като предстои провеждането на
преговори за изработване и сключване на Техническо споразумение, с което
да се уредят процедурите и механизмите за възстановяване от страна на
кипърския Гаранционен фонд на платените от българския Гаранционен фонд
суми, както и други съществени аспекти на процеса. Без финализирането на
този етап практически е невъзможно да стартират каквито и да е плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Депозираната претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищцовото
дружество претендира обезщетяване на действително претърпени вреди в
резултат на деликт, осъществен от ответника, изразяващ се в причиняване на
пътно-транспортно произшествие. В настоящото производство
доказателствената тежест е възложена върху ищеца, който следва да докаже
наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата и вина. Според алинея втора на цитираната
законова разпоредба, при непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Установи се по делото, че на 02.03.2018 г. СТ. СВ.
ИВ., като водач на л.а. „Фолксваген Голф, при управляване на моторното
превозно средство не спазил необходимата безопасна дистанция и при
намаляване на скоростта от С. З. П., като водач на т.а. Ситроен Берлинго,
собственост на „Аутотехника“ООД, го блъска в задната част. От описаните
по-горе писмени доказателства се доказа наличието на причинени вреди,
представляващи повреди по товарния автомобил Ситроен Берлинго,
собственост на „Аутотехника“ООД. От всички безпротиворечиви
доказателства и от заключението на приетата и неоспорена по делото
съдебно-автотехническа експертиза , се доказа по безспорен начин
причинната връзка на претърпените от ищеца вреди с деянието, извършено от
ответника. Т.е., установява се, че са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на водача на лекия автомобил.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че претенцията с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена частично, като
ответникът дължи общо 3378,12 лв., от която сума следва да се приспадане
платената от ЗК „Олимпик-клон България“ сума 1015,99 лв. или ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2362,13 лв.,
представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди от
нанесени щети на собствения на ищеца автомобил „Ситроен Берлинго“, рег.
№ СВ4613КХ, вследствие ПТП от 02.03.2018 г., настъпило по вина на
4
ответника, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № Р8741АХ,
по пътя ПП I-5, Русе – Велико Търново, при километър 79. В останалата част
за разликата до претендираните 2557,07 лв. или за сумата 194,94 лв. иска
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тоест, в настоящия
случай С. С. И. е в забава, считано от 02.03.2018 г., но ищцовото дружество
претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба 13.01.2021 г., поради което същата следва да бъде
присъдена именно от тази дата.
По отношение на обратния иск за сумата 2557,07 лв. предявен от
ответника С. С. И. срещу третото лице помагач „Гаранционен фонд“, ЕИК
*********, съдът намира същият за неоснователен, тъй като не са налице
предпоставки за предявяване на иска срещу Гаранционния фонд, защото
плащането на увреденото лице в случай на несъстоятелност на застраховател
става по реда на чл.568 КЗ и едва при неговото неспазване би възникнало
правото на иск. Нормата на чл.558 ал.5 КЗ, не е приложима в случая.
/Определение № 89 от 18.02.2020 г. по ч.пр. дело №2875/2019 г. на 2-ро тър.
отделение, Търговска колегия на ВКС/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото, общо в размер на 893,08
лв., съразмерно с уважената част от иска или за 824,99 лв. Ответника също
има право на разноски, които е направил общо в размер на 920,28 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска или за 73,62 лв. Или по компенсация
ответника дължи на ищеца разноски в размер на 751,37 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, ул. „В***, бл. 41, вх.
1, ет. 5, ап. 16 ДА ЗАПЛАТИ на „Аутотехника“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Никола
Вапцаров“ № 53, ет. 2, представлявано от управителите Евтихиос Василакис
и Димитриус Мангиорос, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, в размер на
2362,13 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нанесени щети на собствения на ищеца автомобил
„Ситроен Берлинго“, рег. № СВ4613КХ, вследствие ПТП от 02.03.2018 г.,
настъпило по вина на ответника, като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № Р8741АХ, по пътя ПП I-5, Русе – Велико Търново, при
километър 79, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до претендираните
2557,07 лв. или за сумата 194,94 лв. като неоснователен и недоказан.
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният обратен иск от С. С. И., с ЕГН **********
срещу третото лице помагач „Гаранционен фонд“, ЕИК *********, за сумата
2557,07 лв., като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С. С. И., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Аутотехника“ ООД, ЕИК *********,
направените разноски по делото по компенсация в размер на 751,37 лв.
Решението, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд
Русе, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6